№ 73
гр. Ловеч, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500033 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.539-540 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК,
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от М. ИВ. К.,
**********, гр.***** против разпореждане № 1353/30.12.2021г. по частно
гражданско дело № 20214320100776 по описа за 2021 година на РС –
Луковит, с което е оставена без разглеждане молбата на М. ИВ. К. за
приемане по опис на наследство, останало от М.И.К. и с което е прекратено
производството по дело.
В жалбата се твърди, че като наследници по закон М.И.К., ********** е
оставил като наследници М. ИВ. К. и Ангел Маринов Иванов. Навеждат се
доводи, че е подадена молба за приемане на наследство по опис, за да се
изпълни разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН, за да отправи претенция за
възстановяване на запазена чост от дареното от наследодателя имущество. В
жалбата се твърди, че М.К., заедно с другия наследник, са изтеглили суми от
банковите сметки на наследодателя, за да не се дължат такси. Моли да се
отмени обжалваното разпореждане като се приеме, че искането е допустимо и
основателно.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ КАТО СЪОБРАЗИ ИЗЛОЖЕНОТО В
ЖАЛБАТА, МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
1
От фактическа страна:
Пред РС – Луковит е образувано ч.гр.д. № 776/2021г. по молба с вх.№
3933/17.12.2021г. от М. ИВ. К., ЕГН **********, гр.***** с правна
квалификация чл.61 ЗН. В молбата изрично е посочено, че заявителят приема
по опис наследството на покойника М.И.К., ЕГН **********, починал на
24.09.2021г. Моли приемането на наследството да бъде вписано по реда на
чл.49, ал.1 ЗН. Декларира, че не и е известно наследодателят да оставил
наследствен имот, като единствено е притежавал банкови смитка в „БАНКА
ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД. Молбата е с нотариална заверка на подписа,
удостоверено от нотариус Бойка Маринова рег.№ 591 на НК, в район на
действие РС – Луковит на 29.10.2021г. Към молбата е приложено
удостоверение за наследници, извлечение от акта за смъртта и документ за
платена такса.
С разпореждане № 1330/20.12.2021г. по ч.гр.д. № 776/2021г. съдът е дал
указания на молителят в едноседмичен срок да индивидуализира
имуществото, включено в наследствената маса, като посочи размер, валута и
банкова институция относно паричните вземания на наследодателя. Съдът е
предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок, делото ще бъде
прекратено.
Със заявление с вх.№ 4019/29.12.2021г. молителят е заявил, че
наследодателят М.И.К., ЕГН ********** е притежавал банкова сметка в
„ОББ“ АД, в която към момента на откриване на наследството е мало 12 000
лева, а в „Банка ДСК“ АД е имало 6 400 евро. В заявлението молителката е
направила изявление, че цитираните суми са били изтеглени заедно с другия
наследник по закон, като сметката е закрита.
С разпореждане № 1353/30.12.2021г. по частно гражданско дело №
20214320100776 по описа за 2021 година, РС – Луковит е оставил жалбата без
разглеждане, поради недопустимост и прекратил производството. За да
постанови акта си, съдът е приел, че извършените от молителката действия е
доказателство за приемане на наследството с конклудентни действия –
разпореди ли се паричните суми, двамата наследници са упражнили
самостоятелно правото си на вземане срещу банката. Извършено е било
мълчаливо приемане на наследство, което опредяло като недопустимо
последващото приемане по опис.
2
От права страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.271,
ал.1, т.1 ГПК).
Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е
едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт.
Обжалваното разпореждане е връчено на молителя на 04.01.2022г. (л.13 от
първоинстанционното), а жабата е подадена чрез куриерска фирма на
11.01.2022г. (л.6). Ето защо жалбата е подадена в преклузивния срок по
чл.275 ГПК.
Дължимата държавна такса е в размер на 15.00 лева, на основание чл.19
от Тарифата за таксите към ГПК. Същата е заплатена в настоящото
производство (л.5). Жалбата е допустима.
ПО ПРАВИЛНОСТТА НА СЪДЕБНИЯ АКТ:
Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с
което е прекратено производство и е оставена без разглеждане молбата като
недопустима.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение (разпореждане), а по
допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в
посочените в жалбата основания.
Постановеното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Разпореждането е допустимо, поради което
въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното
разпореждане следва да се потвърди изцяло.
Производството по открито наследство е особено производство, уредено
в ЧАСТ ШЕСТА ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА, ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И
ВТОРА ГПК и освен особените разпоредби на чл. 553-559 ГПК приложение
3
намират и Общите правила на охранителните производства, които се
характеризират с безспорност, едностранност, със същите съдът указва на
молителя съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските
права и цели да породи изгодни за него правни последици. Атакуваният
съдебен акт, с който се твърди вписване в особената книга на изявлението за
приемане на наследството по опис, по същество не засяга чужда правна сфера
доколкото описът има само доказателствено значение и цели да отдели
имуществото на наследника от това на наследодателя.
В момента на смъртта на едно лице съгласно чл. 1 ЗН се открива
неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към
наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството само ако го
приемат (чл. 48 ЗН). Призованите към наследяване лица придобиват от
момента на откриване на наследството правото да приемат наследството, а не
права върху конкретни имущества, Само ако наследството бъде прието,
призованите към наследяване лица придобиват от момента на неговото
откриване права върху конкретните имущества, включени в наследството,
като поемат и съответните задължения на наследодателя. Ако в наследството
няма конкретни имущества, тъй като към момента на смъртта си
наследодателят не е притежавал такива, но същото е обременено със
задължения, може да се приеме, че с факта на приемане на наследството се
придобиват задължения.
Според чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го
придобие и то произвежда действие от откриване на наследството.
Приемането на наследството може да бъде извършено чрез два начина –
изрично (чл.49, ал.1 ЗН) или мълчаливо чрез конклудентни действия (чл.49,
ал.2 ЗН). Изричното приемане може да бъде направо (чл.49, ал.1 ЗН) и по
опис (чл.61 ЗН).
Приемането на наследството по опис има значение за отговорността на
наследника за задълженията на наследството Според ТР № 3 от 19.12.2013 г.
по т. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС , приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване
на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване (Решение № 1304 от 20.12.1991 г. по гр. д. №
4
1081/91 г., I г. о. На ВКС). Заявлението се прави писмено пред районния съд
и се вписва в особената книга по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН. Приемането по
опис е винаги изрично. То не може да се презюмира от други действия на
наследника. След вписване на заявлението се извършва опис на цялото
имущество на наследодателя. Задължението на наследника е да посочи на
районния съдия всички наследствени имущества, които са му известни
(Решение № 859 от 3.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2007 г., I г. о. на
ВКС).
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник (чл.49, ал.2
ЗН). Предвид многообразието на тези действия законодателят е предоставил
на съда възможността да извърши преценка за всеки конкретен случай
доколко извършените от наследника действия предполагат или са израз на
волята му да приеме наследството. Фактическите действия, изразяващи се в
получаване на паричните средства от сметките на наследодателя показват по
недвусмислен начин волята на наследниците да приемат наследството. В този
смисъл са Решение № 10 от 10.01.1956 г. по гр. д. № 7819/56 г., IV г. о. на
ВКС; Решение № 1238 от 5.12.1985 г. по гр. д. № 284/85 г., I г. о. на ВКС;
Решение № 429 от 22.04.1991 г. по гр. д. № 227/91 г., I г. о. на ВКС;
Решение № 17 от 19.I.1994 г. по гр. д. № 594/93 г., I г. о. На ВКС;
Определение № 429 от 18.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2019 г., II г. о.
на ВКС. Именно такъв е и настоящият случай, което дава основание на съда
да направи извод, че М. ИВ. К. е приела мълчаливо наследството на своя баща
Марин Иванов Кчемилски направо.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, в случая правото на молба, за която съдът следи
служебно. След като наследникът е приел наследството вече, то подадената
по чл.61 ЗН молба се явява без предмет. Липсва правен интерес от повторно
приемане на наследство, поради което и първоинстанционното производство
е недопустимо. Ето защо, след като с конклудентните си действия
наследникът е приел мълчаливо наследството направо, е недопустимо
последващо приемане по опис. С оглед принципа за правна сигурност същото
ще наруши правата както на останалите сънаследници, така и на трети лица
като кредитори на наследодателя. Дори теоретично да се допусне, че е
5
извършено вписване на приемане наследството по опис, то това приемане би
било нищожно. В този смисъл Определение № 60388 от 4.11.2011г. по гр.д.
№ 2260/2021г. на II г.о. на ВКС. Правилно съдът е оставил без разглеждане
молбата и е прекратил делото, на основание чл.540 ГПК вр чл.130 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1353/30.12.2021г. по частно
гражданско дело № 20214320100776 по описа за 2021 година на РС –
Луковит, като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД чрез ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, по реда на ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК, в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1-2
ГПК, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на лично на М. ИВ. К. на
посочания от нея адрес в частната жалба.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия-докладчик след провеждане на
процедура по връчване на препис и при подаване на книжа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6