№ 803
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520102413 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Теленор България” ЕАД–София твърдят, че са се снабдили
срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по
ч.гр.дело № 5943/2020 г. по описа на РРС за сумата от 464,91 лв.,
представляваща главница по Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг към него от 07.03.2018 г.Актът бил връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че съгласно Договор за мобилни услуги №
*********/07.03.2018 г. на клиента бил предоставен мобилен телефонен
номер ********** (със стандартна месечна абонаментна такса от 24,99 лв., с
вкл. ДДС), а съгласно Договор за лизинг от 07.03.2018 г.-мобилен телефонен
апарат HUAWEI P10 Lite Black с цена от 413,77 лв., с вкл. ДДС.За ползването
на вещта, на основание чл.3 ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължил да плати 23 месечни лизингови вноски от 17,99 лв., с вкл. ДДС,
като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
1
Сочат, че ответникът е неизправна страна по облигационните връзки.За
периода 25.12.2018 г.-25.05.2019 г. клиентът им дължи общо 464,91 лв., във
връзка с което били издадени следните данъчни фактури:
1.Ф-ра № **********/25.01.2019 г., с падеж 09.02.2019 г., за отчетния
период 25.12.2018 г.-24.01.2019 г. за сумата от 33,02 лв., включваща месечна
абонаментна такса за мобилен номер ********** и потребени услуги от 25,03
лв. и лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI P10 Lite Black
от 17.99 лв., като от общата сума от 43,02 лева операторът приспаднал
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на
10 лв.;
1.Ф-ра № **********/25.02.2019г., с падеж 12.03.2019 г., за отчетен
период 25.01.-24.02.2019г. за сумата от 43,87 лв., включваща месечна
абонаментна такса за мобилен номер ********** и потребени услуги от 25,88
лв. и лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI P10 Lite Black
от 17.99 лв.;
3.Ф-ра № **********/25.03.2019г., с падеж на 09.04.2019 г., за отчетен
период 25.02.-24.03.2019г. за сумата от 42,97 лв., включваща месечна
абонаментна такса за мобилен номер ********** и потребени услуги от 24,98
лв. и лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI P10 Lite Black
от 17.99 лв.;
4.Ф-ра № **********/25.04.2019г., с падеж на 10.05.2019 г., за отчетен
период 25.03.-24.04.2019 г. за сумата от 9,93 лв., формирана от месечна
абонаментна такса за мобилен номер ********** от (-8.06) лв. и лизингова
вноска от 17.99 лв.
Сочат, че отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във
фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за този
отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите
на оператора, и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп
до услугите на оператора за отчетния период.
2
5.Ф-ра № **********/25.05.2019 г., за сумата от 335,12 лв., включваща
задължения за заплащане на неустойки по двата договора, поради
предсрочното им прекратяване по вина на потребителя, съответно на стойност
от 155,22 лв. по Договора за мобилни услуги и от 179,90 лв.-предсрочно
изискуем остатък от десет лизингови вноски за предоставеното с Договора за
лизинг мобилно устройство.
Съгласно т.11 от първия контракт, в случай на предсрочно прекратяване
на облигационната връзка по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
стойност не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.В допълнение страните се
споразумели абонатът да дължи още:
1.част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора;
2.част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги;
Сочат, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните
договори за мобилни услуги.Доколкото устройството не е било върнато,
цената му не е била напълно изплатена и не са предприемани действия по
разваляне на договора за лизинг ( на основание чл.10 от ОУ), вкл. и от
лизингополучателя. В тази връзка договорът е запазил първоначално
уговорения си срок на действие.
Твърдят, че изискуемостта на вземанията им по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й.
3
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им
дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 5943/2020 г. по описа на РРС.Търсят
се разноски за двете производства.
Ответникът Л.В. П. признава исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5943/2020 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Л.В. П. за
неплатена главница по Договор за мобилни услуги № ********* и по Договор
за лизинг към него от 07.03.2018 г. в общ размер на 464,91 лв., държавна
такса по това перо в размер на 25 лв., респективно адвокатско
възнаграждение-360 лева. Актът бил връчен на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на
страната на 29.03.2021 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е постъпила по пощата на 05.05.2021 г., като датата на
пощенското клеймо е от 28.04.2021 г., поради което претенциите са
допустими.
По делото няма спор, че страните са били в договорни отношения през
процесния период.В тази връзка са приложени заявление за пренасяне на
номер в мрежата на “Теленор“ от 07.03.2018 г., изходящо от ответника,
Договор за мобилни услуги от *********/07.03.2018 г. и Договор за лизинг от
същата дата, с ОУ към тях.Документите носят подпис на
абоната.Представени са Фактура (дубликат) № **********/25.01.2019 г.,
Фактура (дубликат) № **********/25.02.2019 г., Фактура (дубликат) №
**********/25.03.2019 г., Фактура № **********/25.04.2019 г. и Фактура
(дубликат) № **********/25.05.2019 г., касаеши непогасени задължения на
клиента.Между страните няма спор, че сумите не били заплатени от абоната,
което предпоставило предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги. Според т.11 от контракта, в този случай потребителят дължи
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
4
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената стойност не може
да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС.Ищецът определил стойност по това перо в размер на 155,22
лева, за което насрещната страна е заявила съгласие.
Между страните било договорено още, че при предсрочно прекратяване
на договора по вина на потребителя, той ще дължи още част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на облигационната връзка, както и част от стойността
на отстъпките за предоставените му устройства.
Страните не спорят, че ответникът не е върнал предаденият му за
ползване мобилен телефонен апарат HUAWEI P10 Lite Black.
Ответникът е заявил съгласие с исковите претенции.Съдът, като взе
предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК–признанието
изхожда от надлежна страна, то не противоречи на закона и на добрите нрави,
счита, че следва да уважи исковете така, както са предявени.В полза на ищеца
се следват направените разноски за двете производства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.В. П., ЕГН
**********, от гр.Русе, *************, ет.5, ап.10, че дължи на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
със съдебен адрес: гр.София, ж.к. Гео Милев, ул. “Александър Жендов” № 6,
ет.5, чрез адв.З.Й. Ц. от АК-София, сумата от 464,91 лв., представляваща общ
сбор на дължими суми по Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг, двата от 07.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
нея от 17.12.2020 г. до окончателно плащане на задължението, присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под №
5
262356 от 18.12.2020 г. по ч.гр.дело № 5943/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л.В. П., ЕГН **********, от гр.Русе, *************, ет.5,
ап.10, да заплати на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к. “Младост
4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. Гео
Милев, ул. “Александър Жендов” № 6, ет.5, чрез адв.З.Й. Ц. от АК-София,
сумата от 535 лева-разноски по делото, както и сумата от 385 лв.- разноски по
ч.гр.дело № 5943/2020 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6