Р Е Ш Е Н И Е
№ 372/10.03.2021 година, град Б.
Административен
съд – Б., на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и пръва година в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.С.
разгледа адм. дело №
2413/2020 година:
Производството е по реда на глава
деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с
чл. 9б и чл. 4 ал. 1 - 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на П.Л.С. с
ЕГН **********, представлявана от адвокат С.П.,***, против ревизионен акт (РА)
№ 1/21.08.2020 година, издаден от главен експерт в Община Б. и началника на
отдел „КПС“ в Община Б. (като органи по приходите), потвърден с решение № 94 –
01 - 31017/29.10.2020 година на кмета на Община Б. в качеството му на решаващ
орган.
С оспорения РА (лист 18 - 26) на жалбоподателя
са определени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за данъчни периоди
2014 - 2018 година, включително, както следва – за данъчен период 2014 година –
1813,76 лева главница и 1080,11 лева – лихва; за данъчен период 2015 година –
1813,54 лева главница и 898,75 лева – лихва; за данъчен период 2016 година –
1587,81 лева главница и 626,94 лева – лихва; за данъчен период 2017 година –
1587,59 лева главница и 478,26 лева – лихва; за данъчен период 2018 година –
1587,37 лева главница и 317,48 лева – лихва. Определен е и данък върху
недвижимите имоти (ДНИ) за 2014 – 2018 година, както следва – за 2014 година – 350,36
лева главница и 198,25 лева лихва; за 2015 година – 350,20 лева главница и 164,96
лева лихва; за 2016 година – 422,45 лева
главница и 159,00 лева лихва; за 2017
година – 422,26 лева главница и 127,20 лева лихва; за 2018 година – 422,06 лева
главница и 84,41 лева лихва.
Таксата и данъкът са определени за
притежаваните от жалбоподателя ½ идеална част от жилище в град Б., от ПИ
с идентификатор 07079.651.296.1, представляващ сграда за търговия, построена в град Б. в ж.к.
„Меден рудник“, както и за общинския терен, върху който е изградена търговската
сграда.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на акта. Твърди се, че решаващият орган неправилно е приел,
че актът е обжалван частично при условие, че изрично е направено искане за
цялостната му отмяна. Поддържа се, че общинската администрация няма право да
декларира данни за имота от името на жалбоподателя и без никакво основание служебно
сградата е приета като „двуетажна. Изтъква се, че са налице основания за
провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като за имота не е била
подавана декларация от С. и като не е приложен реда, предвиден в закона,
издателите са определили данъчната основа неправилно. Заявява се, че сградата
не е двуетажна, както е прието в хода на ревизията, а е едноетажна с
„мазе/склад“ и това обстоятелство води до промяна в размера на данъка. Сочи се,
че част от доказателствата в ревизията не са събрани по реда на ДОПК, а в
съставения ревизионен доклад (РД) липсват част от предвидените в закона
реквизити, защото не са посочени извършените процесуални действия, установените
факти и обстоятелства, както и направените фактически и правни изводи. Оспорва
се извода на решаващия орган за дължимост на данъка за 2014 година предвид изтичането на давността по закон. Жалбоподателят
твърди, че съставеният РД ѝ е връчен без приложенията към него и
позоваването на чл. 32 от ДОПК от ответника не е достатъчно, за да се приеме,
че е налице надлежно уведомяване. Оспорва се и размера на изчислените лихви по
главниците на ДНИ и ТБО.
Иска се отмяна на целия РА. Претендират се
разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Излага аргументи за нейната неоснователност. Представя
административната преписка. Претендира разноски.
След като прецени събраните
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
П.С. е собственик ½ идеална
част от недвижим имот, представляващ разположена на две нива масивна сграда за
търговия със стоманобетонова конструкция, с идентификатор 07079.651.296.1,
построена в град Б., ж.к. „Меден рудник“. За сградата е издадено разрешение за
ползване № 571/04.10.2001 година. Сградата е с разгърната застроена площ (РЗП)
от 354 м² и е построена в имот – частна общинска собственост - УПИ V в кв. 12
с площ от 418 м² по плана на ж.к. „Месен рудник“, град Б., за който на С.
е учредено безсрочно и възмездно право на строеж от Община Б. през 2007 година.
С. е собственик и на ½
идеална част от апартамент с площ от 105,47 м² и мазе с площ от 6,12
м² в блок 131 в ж.к. „Меден рудник“ в град Б.. Имотът е деклариран през
1998 година като в декларацията е посочено изрично, че той е основно жилище.
Със заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № 1/16.12.2019 година, издадена от Р.И.- началник на отдел „Контрол и
принудително събиране“ (КПС) в Община Б., по отношение на П.С. е възложено
извършването на ревизия за задължения за ДНИ и ТБО, за периода 01.01.2014 –
31.12.2018 година със срок на ревизията – три месеца от връчването на ЗВР. За
ръководител на ревизионния екип е определена С.Г. – „главен експерт ревизии“ в
отдел КПС. ЗВР е връчена на ревизираното лице на 17.12.2019 година (лист 100 -
101).
ЗВР е изменена със ЗИЗВР №
1/1/16.03.2020 година като предметният обхват на ревизията е запазен, а е
удължен единствено срока за извършването ѝ – с мотив усложнената
епидемиологична обстановка и обявеното извънредно положение в страната. Новият
срок на ревизията е определен до 16.05.2020 година. От общинската администрация
е предприет опит за връчването на тази заповед по пощата, но ревизираното лице
не е уведомено. Впоследствие, след издаването на РД, уведомяването е извършено
по реда на чл. 32 от ДОПК – с две посещения на адреса на жалбоподателя,
документирани с протоколи, поставяне на съобщение на таблото за обявления на общината
и публикуване в интернет – страницата на общинската администрация (лист 62 – 65,
42 – 43, 40 – 42, 37 – 39).
За изследване етажността на сградата
с идентификатор 07079.651.296.1 в ревизионното производство са изискани част от
строителните книжа, съхраняващи се в архива на общината. За нуждите на
ревизията е представен заверен от изпълнителя и от общинската администрация
чертеж - „вертикален разрез“ на обекта, от който е установено, че строежът е
разположен на две нива – полуподземен етаж с височина 2,72 метра и надземен
етаж с височина 3,20 метра. Изискана е скица на сградата. Приложен е договор от
05.01.2007 година между Община Б. и Г.С. - съпруг на П.С. – по силата на който
общината учредява на Спасов право на строеж за търговски обект със застроена
площ (ЗП) от 180 м² и РЗП от 354 м² в имот частна общинска
собственост. Приложени са и неподписани „обяснителни записки“, изготвени от
неизвестен автор с предназначение да послужат „където е необходимо“, в които е
заявено, че предвид измерената височина на тавана над средната кота на
прилежащия терен, „следва да бъде извършена корекция в КККР на гр. Б. и
сградата да бъде отразена като едноетажна“ (лист 10 – 12, 29, 31 – 32).
При ревизията конструктивните
особености на сградата са изяснени с обяснителни записки (към разрешението за
ползване на обекта) и с писмо от началника на отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ в Община Б.. В писмото е посочено, че обектът е със
стоманобетонова конструкция, с външни и вътрешни стени, изпълнени от тухлена
зидария, монтирана ПВЦ – дограма по фасадите и покрив от стоманобетонова конструкция,
т.е. отговаря на код „М3“ по таблица № 3 на приложението към декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ. Този извод е направен въз основа на приложени към писмото
документи, съхраняващи се в общината – разрешение за ползване, обяснителна
записка и копия от одобрени архитектурни проекти. В обяснителната записка
съставителят – архитект е посочил, че проектираната за кафе – аперитив сграда е
на две нива – със сутерен, в който са разположени складови пространства,
санитарните възли на заведението и специално помещение за персонала с тоалетна
и душ. За второто ниво са отредени „бар – бюфета“ с прилежащо помещение - кухня
за подготовка на „сандвичите и мезетата“, както и „залата за консумация“ (лист
66 - 73).
Общинската собственост на терена,
върху който е разположена сградата, е установена посредством акт за частна
общинска собственост № 5440/14.03.2009 година, вписан на 03.04.2009 година в СВ
– Б. (лист 75 - 76).
За установяване размера на ДНИ и ТБО
от ревизионният екип е приложена декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за жилището в
ж.к. „Меден рудник“, подадена от съпруга на С.. (лист 84 - 94).
Констатирано е, че С., като
съсобственик на търговската сграда, не е подавала декларация по чл. 14 от ЗМДТ
за притежаваните идеални части от нея. Затова, за целите на ревизията, от
служители на общинската администрация е попълнена декларация по ЗМДТ, в която
са отразени местоположението, площта, собствеността и техническите
характеристики на сградата, които имат отношение към размера на подлежащите на
определяне ДНИ и ТБО (лист 128 - 136).
След съставена справка за
съответните коефициенти, в хода на ревизията е изготвено удостоверение за
данъчна оценка на сградата по чл. 3 ал. 2 от приложение № 2 към ЗМДТ, в което
данъчната оценка за обекта е определена на 434 999,90 лева, а на общинския
терен, върху който е построен – на 16 016,10 лева. В оценката е посочено, че тя
се издава по данни на Община Б., актуални към 12.03.2020 година (лист 83 и 82).
Въз основа на подадената декларация
по чл. 14 от ЗМДТ от 1998 година, в хода на ревизията – за всеки данъчен период
в интервала 2014 – 2018 година, са определени и коефициентите за жилището, по
приложението към ЗМДТ (лист 77 - 81).
При така събраните данни, на
28.05.2020 година е съставен РД, в който е направено предложение за определяне,
по години, на задълженията на П.С. за ДНИ и ТБО, въз основа на установените
данни за притежаваните от нея идеална част от жилище и идеална част от
търговска сграда, построена върху общински имот (лист 46 - 61).
На 13.08.2020 година от П.С. е
подадено възражение срещу РД. Във възражението е направено признание, че за
обектите се дължи ДНИ, но е изразено несъгласие с данните на сградата с
идентификатор 07079.651.296.1, служебно установени при ревизията, като е
заявено, че тя не е за производствени цели и не е двуетажна. Заявено е, че на
същата дата – 13.08.2020 година – пред общинската администрация е подадена
„коригираща декларация“ по чл. 14 от ЗМДТ, за „предеклариране на имота от
двуетажна сграда в ЕДНОЕТАЖНА“. Затова е поискано възлагане на нова ревизия,
изготвяне на нова данъчна оценка и намаляване на размера на задълженията на С.
(лист 27 - 28).
На
21.08.2020 година РА е издаден от Р.И.- началника на отдел „КПС“ и ръководителя
на ревизионния екип - С.Г. (лист 18 - 26).
На 24.09.2020 година РА е обжалван
пред кмета на общината – изцяло. В него са изложени доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. Относно
материалната незаконосъобразност са изложени доводи единствено начина на
определяне на данъка за сградата с идентификатор 07079.651.296.1. В петитума
също е направено искане за цялостна отмяна на акта (лист 8 - 9).
На 29.10.2020 година кметът на
общината е приел, че с жалбата РА не се
оспорва изцяло, а единствено по отношение на задълженията, установени за
търговската сграда. Изложил е съответни мотиви за неоснователност на жалбата.
Отделно е отхвърлил като неоснователни и твърденията за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на ревизията (лист 6 - 7).
В съдебното производство за
доказване компетентността на издателите на РА са предоставени заповед №
08-00-56/13.02.2014 година на директора на дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ (МПДТР) в Община Б., както и заповед 1681/01.07.2014 година на
кмета на община Б.. С първата заповед директорът на дирекция МПДТР е възложил
на Р.И.– началника на отдел „КРДПС“ правомощието да възлага извършването на
ревизии, а с втората заповед кметът на общината е определил служителите, имащи правомощия на
органи по приходите – сред тях и служителите в дирекция МПДТР, отдел КПС (лист
102 - 103).
Служебното правоотношение между
Община Б. и служителите, извършили ревизията, се установява от две представени
удостоверения от директора на дирекция „Човешки ресурси“ в Община Б., според
които и двамата ревизори са назначени на длъжност „главен експерт ревизии“ в
дирекция МПДТР (лист 105 - 106).
За ежегодното одобряване на план –
сметка за разходите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и инсталации, и поддържането на чистотата
на териториите за обществено ползване, за периода 2014 – 2018 година, от
ответника са представени решения на Общински съвет – Б., приети през 2013 –
2017 година, от които се установява, че за всяка календарна година съветът е
утвърждавал определен бюджет (лист 137 – 148.1).
За установяване предоставянето на
отделните компоненти на услугата, съставляваща основанието за определяне на
ТБО, от ответника в производството са представени ежегодни (за 2014 – 2018
година) заповеди на кмета на общината, с които са определяни границите на
районите на територията на община Б., включени в системата за организирано
поддържане на чистотата – за предоставяне на услугите по събиране, извозване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Сред тези територии е посочен и ж.к. „Меден
рудник“, в който са разположени недвижимите имоти, собственост на жалбоподателя
С. (лист 173 - 177).
За реалното извършване на услугите
по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битовите отпадъци и
поддържането на териториите за обществено ползване през 2014 – 2018 година от
ответника са представени договори с консорциум от търговски дружества –
изпълнител на услугите, за които се начислява ТБО, както и протоколи за
извършена работа. От договорите и протоколите се установява, че изпълнителят,
по възложение на общината, е поел задължението да извършва сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
в община Б., като са определи съответни цени на услугите. С протоколите е
удостоверено, че в периода 2014 – 2018 година на територията на града е било
извършвано събиране и извозване на битови отпадъци в депо, миене, ръчно метене и
метене с автометачка на улици и алеи, почистване от боклук на разделител и
тангиращи зелени ивици, измиване и дезинфекция на съдове за битови отпадъци,
ръчно почистване на шахти, „тесане“ (отстраняване на прокарала зелена
растителност) на улици и тротоари, събиране на строителни отпадъци (лист 185 -
434).
Като доказателства за размера на
дължимите ТБО и ДНИ за периода 2014 – 2018 година, от ответника са представени
извлечения от общинските наредби – Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на община Б. (Наредба за местните данъци) и Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Б. (Наредба за местните такси). В Наредбата за местните
данъци и Наредбата за местните такси (във втората, като приложение) са посочени
съответните размери на дължимите на ТБО и ДНИ, действали през процесните
периоди (лист 149 - 172).
В съдебното производство е допусната
и приета съдебна експертиза със задача да определи данъчната оценка на
търговската сграда, собственост на жалбоподателя, по два начина – с и без
прилагане на разпоредбата на чл. 4 ал. 6 т. 1 от приложение № 2 от ЗМДТ. Вещото
лице е посочило формулата, с която се определя базисната данъчна стойност на
квадратен метър площ от съответния имот, поотделно е извело стойността на всеки
от коефициентите във формулата за 2014 – 2018 година, в това число и
коефициентът за овехтяване, като е определило данъчната оценка на имота за
всяка отделна година, съответно – в двата варианта таксата и данъка, дължими
върху притежаваната от С. ½ идеална част от сградата (лист 437 - 446).
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Жалбата, предмет на настоящото
съдебно производство, е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице
– адресат на акта, което я определя като процесуално допустима.
Обжалваният акт е издаден в
указаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Издателите на акта са компетентни
административни органи. Съгласно нормата на чл. 9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4 ал. 1 - 5 от същия закон, а чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ постановява, че в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ,
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният РА е издаден от
компетентни служители на Община Б. въз основа на правомощията, които са им
предоставени със заповед № 08-00-56/13.02.2014 година на директора на дирекция
МПДТР в Община Б., както и със заповед 1681/01.07.2014 година на кмета на
община Б..
Съдът не установи при издаване на
обжалвания акт да са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби
на закона.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че решаващият орган неправилно е възприел съдържанието на жалбата
срещу РА като насочено само срещу определените ТБО и ДНИ за притежаваната от С.
търговска сграда. В текста на жалбата не са изложени никакви доводи за
материалната законосъобразност на РА в частта за определените данък и такса за
жилището, собственост на С., както и за дължимостта на данъка и таксата,
свързани с общинския имот, върху който е изградена търговската сграда. В абзац
втори от жалбата до кмета на общината, обаче, изрично е обявено, че РА се
обжалва „изцяло“, а в петитума на същата жалба отново е направено изрично
искане за отмяна „изцяло“ на акта, т.е. волята на П.С. за цялостен преглед на
законосъобразността на РА е недвусмислено изразена и това обстоятелство не е
отчетено от решаващия орган. Доколкото в решението на кмета на общината липсват
мотиви за правомерността на облагането с ДНИ и определянето на ТБО за
останалите обекти – жилището и общинския терен, но е налице диспозитив за
цялостно отхвърляне на жалбата, настоящият състав приема, че РА е бил потвърден
мълчаливо в тази си част и в хода на съдебното производство следва да бъде
извършена цялостна проверка на РА, а не само относно данъка и таксата за
търговския обект.
Неоснователно е възражението в
жалбата на С., сочещо процесуални нарушения в ревизионното производство, че общинската
администрация е декларирала незаконосъобразно данни за имота от името на
жалбоподателя, както и че без никакво основание служебно сградата е приета като
„двуетажна“. Общинската администрация не е декларирала каквито и да е данни, от
името на С.. Наличната в делото „декларация“ (лист 128 - 136), попълнена от
служител на общината за нуждите на ревизията, не представлява обявяване/деклариране
на данни от името на П.С.. Формата е използвана, за да се отразят в нея местоположението
на търговската сграда, нейната площ и площта на парцела, в който е изградена,
годината на изграждането ѝ, нейната етажност (според администрацията), данните
на техническата инфраструктура в и около имота. Тази информация спокойно би
могла да бъде представена на ревизионния екип и под формата на отделна справка,
но – вероятно – за улеснение на съответните служители, тя е била попълнена
върху бланка от декларация по чл. 14 от ЗМДТ и предоставена за сведение на
ревизорите. Етажността на сградата е определена въз основа на откритите в
общинския архив строителни книжа на обекта, поради което не е налице
необоснованост на РА при установяването на броя етажи, приети за изградени на
място - в хода на ревизията.
Няма как да бъде споделен и
аргумента в жалбата, че при липса на подадена от С. декларация по ЗМДТ за
търговската сграда, ревизията е следвало да протече по реда на чл. 122 от ДОПК,
а не по избрания от екипа общ ред. Нормата на чл. 122 ал. 1 от ДОПК не урежда
задължение, а само правна възможност за органите по приходите – да я приложат
за извършването на ревизия и това следва от използвания в началото на първото
изречение на текста израз „…може да приложи…“, предоставящ избор на ревизора да
пристъпи или не към определяне на данъчната основа и дължимия данък по този
специфичен ред. В случая от неприлагането на чл. 122 от ДОПК не следва каквото
и да е процесуално нарушение. Такова би било налице, ако отсъстват
предпоставките по чл. 122 ал. 1 от ДОПК и въпреки това ревизията се е развила
по чл. 122 – 124 от ДОПК, като дори в този случай допуснатото нарушение няма за
правна последица отмяната на РА – само на това основание.
Неоснователен е и довода на С. за
допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство предвид
твърденията, че „част от доказателствата“ в ревизията не са събрани по реда на
ДОПК, а в съставения РД липсват част от предвидените в закона реквизити, защото
не са посочени извършените процесуални действия, установените факти и
обстоятелства, както и направените фактически и правни изводи. Жалбоподателят
не сочи кои доказателства са събрани в нарушение на приложимото процесуално
право и в какво именно се изразяват твърдените нарушения. Прегледът на
приложената административна/ревизионна преписка не потвърждава общо
формулираната теза за допусната неправомерност при събирането на
доказателствата в хода на ревизията. Не се установява и заявената от
жалбоподателя липса на реквизити в РД. В доклада е направен общ преглед на
имотите, притежавани от С., след което поотделно – по данъчни периоди – са
изложени доводи за дължимост на данъка и таксата, като е описан механизма, по
който ревизионният екип е стигнал до изводите за дължимост на определени суми
за проверяваните данъчни периоди.
Що се отнася до заявеното в жалбата,
че в противоречие с установените процесуални правила, съставеният РД е бил
връчен на С. без приложенията към него, съдът констатира, че връчването на
доклада е било извършено от ревизионния екип по реда на чл. 32 от ДОПК и
спазването на този ред е достатъчно, за да се приеме, че е налице надлежно
уведомяване на П.С. за съставянето му. Процесуалните права на С. не са били
засегнати от избрания начин за връчване на РД, защото тя се е възползвала
пълноценно от възможността, предоставена от закона, да оспори констатациите в
доклада чрез възражение (лист 27 - 28).
По материалната законосъобразност на
РА.
Жалбоподателят прави възражение за
определянето на данък за 2014 година като поддържа, че за този период е изтекла
давност. Отделно, заявява, че след като за сградата е следвало да бъде подадена
декларация по ЗМДТ през 2007 година (към момента на въвеждането ѝ в
експлоатация), а това не е сторено, „служебно подадената“ декларация на
31.10.2019 година е „изначално недопустима“ и ревизионно производство не е
следвало да бъде образувано.
Цитираната теза не може да бъде
споделена.
Съгласно чл. 109 ал. 1 от ДОПК, не
се образува производство за установяване на задължения за данъци по този
кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.
Това правило следва да се тълкува
като се съобразява спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ. За
определяне на задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен
период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при придобиване на имот/МПС или
при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. При липса
на промяна в обстоятелствата, първоначално подадената декларация
"замества" декларациите за следващите календарни години.
Нормата на чл. 109 от ДОПК е
императивна правна норма, въвеждаща преклузивен срок, с изтичането на който се
препятства възможността на органите по приходите да установяват задължения.
Изтичането на посочения в чл. 109 ал. 1 от ДОПК срок представлява отрицателна
процесуална предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на
административното производството за задълженията, за които този срок е изтекъл.
Действия в противоречие в посочената норма са такива, предприети при съществено
нарушение на процесуалните правила по издаването на РА и обуславят неговата
незаконосъобразност.
В конкретния случай, жалбоподателят
изобщо не е декларирала собствената си търговска сграда пред общинската
администрация – до годината на образуване на ревизионното производство, поради
което и администрацията не е разполагала с обективна възможност да определи
размера на дължимия данък от първия възможен момент - момента на въвеждането
ѝ в експлоатация. Затова към момента на започване на ревизията –
16.12.2019 годна, за времевия период от въвеждането на сградата в експлоатация
до 2013 година, включително, преклузивният петгодишен срок по чл. 109 ал. 1 от ДОПК е изтекъл, без да е изтекъл за задължението за ДНИ през 2014 година и
следващите я години.
Размерът на дължимия ДНИ за
отделните данъчни периоди е определян въз основа на действалите към този момент
наредби на Общински съвет – Б., регулиращи на местно ниво процесните
правоотношения. Съдът констатира, че за всеки от данъчните периоди от 2014
година до 2018 година, включително, при ревизията е бил определен актуалния
промил на данъка, въз основа на който е изчислена и съответно дължимата от С.
сума.
ДНИ за 2014 година
За този данъчен период с РА на
жалбоподателя е определен данък в общ размер на 350,36 лева, представляващ 1,45
‰ от данъчната оценка на недвижимите имоти, притежавани от С..
Установено е, че данъчната оценка на
½ идеална част от жилището в ж.к. „Меден рудник“ на град Б., което С.
притежава, възлиза на 32 247,90 лева, а ДНИ за този обект е 23,38 лева, които
са внесени на 01.07.2014 година.
За притежаваната от С. ½
идеална част от търговската сграда с идентификатор 07079.651.296.1, по служебно
събраните данни от 2020 година, е определена данъчна оценка в размер на 217
499,95 лева, съответно данък – 315,37 лева, за който е констатирано, че не е
внесен от ревизираното лице.
Размерът на дължимия ДНИ за
общинския УПИ V
в кв. 12 по плана на ж.к. „Меден рудник“ с площ от 418 м², в който е
изградена сградата с идентификатор 07079.651.296.1, е определен върху сумата от
8008,50 лева, представляваща ½ част от данъчната му оценка и съответстваща на идеалната част от сградата,
притежавана от С.. Така върху данъчната оценка в размер на 8008,50 лева е
определен ДНИ в размер на 11,68 лева, за който е установено, че не е внесен.
Като краен резултат, за 2014 година
с РА на П.С. е определен ДНИ за довнасяне в размер на 326,98 лева (315,37 + 11,68
лева). Върху определения данък е начислена лихва в размер на 198,25 лева.
Спорът между страните за конкретния
данъчен период не е относно внесения от С. данък за притежаваното жилище, а
относно ДНИ за идеалните части от търговската сграда, която тя притежава.
С жалбата си С.
оспорва данните, установени
при ревизията, въз основа на които е определена данъчната оценка на търговската
сграда, като заявява, че сградата не е двуетажна, както е
прието от ревизионния екип, а е едноетажна с „мазе/склад“ и това обстоятелство
води до промяна в размера на данъка. Отделно поддържа, че размерът на дължимите
данък и лихва не са изчислени точно в РА.
След като съпостави доказателствата
по делото, съдът приема, че в тази си част жалбата е неоснователна, защото
значение за размера на данъка има не етажността на сградата (значение би имала
общата височина по чл. 9 от приложение № 2 към ЗМДТ), а предназначението на
помещенията в нея.
Все пак, за пълнота на изложението,
въпросът с етажността на търговската сграда, собственост на П.С., следва да
бъде изяснен.
Съгласно § 1 т. 3 от ДР на Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, "етаж" е част от сграда
или съоръжение на техническата инфраструктура между две последователни подови
конструкции или между подова и покривна конструкция.
От цитираното определение съдът
прави извод, че търговската сграда с идентификатор 07079.651.296.1 е двуетажна,
а не е едноетажна, както поддържа жалбоподателя. В обяснителната записка – част
„конструкция“ (лист 69), приложена към разрешение за ползване № 571/04.10.2001
година на търговската сграда като „кафе - аперитив“, изрично е посочено, че
конструктивната система на сградата е „скелетна стоманобетонна“, а от скицата
„архитектурно – конструктивни детайли“ на бетоновите плочи (лист 71 - 72) се
установява, че на място са изградени две последователни подови конструкции и
покрив, обособяващи именно два етажа, по смисъла на определението, дадено с
наредбата.
От доказателствата по делото се
установява и че полуподземното ниво не представлява единствено „склад“ (за да му
бъде определяна 80 % базисна данъчна стойност на основание чл. 5 ал. 6 т. 1 от
приложение № 2 към ЗМДТ), съответно – данъкът не е завишен. В обяснителната
записка – част „архитектурна“, приложена към разрешение за ползване №
571/04.10.2001 година на търговската сграда като „кафе - аперитив“, е посочено
изрично, че обектът е предвиден да работи на две пълноценни нива, в които „сандвичите
и мезетата за залата на първо ниво ще се подготвят в специално предназначено за
целта помещение“, а „бар - бюфета на второ ниво е открит към залата за
консумация и има връзка с кухнята“. В останалата част от сградата – определена
като „стопанска част“/“сутерен“ – са предвидени складове, санитарни възли за
посетителите и „помещение за персонала с тоалетна и душ“ (лист 70). Това
описание, съотнесено към графичната част (лист 71) на разрешителното, показва,
че полуподземният етаж на сградата е необходимо присъщ елемент от заведението
за обществено хранене, а няма спомагателна функция като „склад“ - единствено за
съхранение на стоки, каквато би следвало да има по твърденията на П.С.. Затова,
доколкото складовото пространство от полуподземния етаж не е обособено в
самостоятелен обект по КККР на град Б. с предназначение „склад“, ревизионният
екип основателно е приел, че размерът на данъчната оценка на цялата сграда не
следва да бъде редуциран по реда на чл. 5 ал. 6 т. 1 от приложение № 2 към ЗМДТ
с частта на полуподземния етаж.
В съдебното производство от
експертизата, неоспорена от страните и кредитирана от съда – предвид нейната
изчерпателност и логическа обоснованост на изводите, е изчислена данъчната
оценка на притежаваната от П.С. ½ идеална част от търговската сграда с
идентификатор 07079.651.296.1 в два варианта – с и без приложението на чл. 5
ал. 6 т. 1 от приложение № 2 към ЗМДТ за полуподземния етаж. С оглед изложените
по – горе мотиви за предназначението на двата етажа от сградата, съдът приема
за меродавна данъчната оценка, изчислена без
прилагането на размера по чл. 5 ал. 6 т. 1 от приложение № 2 към ЗМДТ - в
частта на полуподземния етаж.
За 2014 година вещото лице е
изчислило данъчна оценка в размер на 224 516,08 лева (по – висока от данъчната
оценка на същия обект, дадена с РА - 217 499,95 лева), съответно е определило и
размера на дължимия данък – 325,55 лева (при определен с РА данък в размер на 315,37
лева). Несъответствието между изводите на ревизионния екип и на експерта в
съдебното производство е резултат от избраният от ревизионния екип по –
благоприятен за жалбоподателя коефициент на овехтяване на сградата - към 2020 година, а не към 2014 година както
би следвало да бъде по чл. 10 от приложение № 2 към ЗМДТ.
За данъчната оценка на общинския
поземлен имот, в който е изграден строежа, не са направени възражения.
Съдебната проверка на изводите на ревизионния екип не откри допуснати фактически
и изчислителни грешки в тази част от РА.
Съгласно
чл. 10 ал. 1 от ЗМДТ (в редакцията му към ДВ, бр. 61/2013 година, в сила от 01.01.2014
година), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Според чл. 11 ал. 1 – 2 от ЗМДТ, данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а собственикът
на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно
задължен и за този имот или съответната част от него.
Нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗМДТ
постановява, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти
по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на
лицата до 1 март на същата година.
Търговската сграда, собственост на
жалбоподателя, е разположена в жилищен квартал (в строителните граници) на
населено място, върху имот – частна общинска собственост. Затова именно С. е
данъчно задължено лице за плащане на данъка върху сградата, а, по аргумент от
чл. 11 ал. 2 от ЗМДТ, също и за данъка, дължим за общинския УПИ V в кв. 12 по
плана на ж.к. „Меден рудник“. В конкретния случай, в съдебното производство е
установено, че реално дължимият размер на ДНИ от П.С. за търговската сграда е
по – висок от определения с РА, в резултат на по – благоприятния размер на
данъчната оценка, изчислен от ревизионния екип за сметка на заключението на
вещото лице по делото. Предвид основният принцип на забрана за влошаване
положението на жалбоподателя, съдът приема, че неоснователността на жалбата
обуславя нейното отхвърляне, без на П.С. да бъде определян друг размер на
дължимия данък за 2014 година.
Проверката на лихвата в РА,
изчислена върху така определения ДНИ за 2014 година не установи аритметични
грешки.
ДНИ за 2015 година.
За този данъчен период в хода на
ревизията са установени сходни (с периода 2014 година) факти.
С РА на жалбоподателя е определен
данък в общ размер на 350,20 лева, представляващ 1,45 ‰ от данъчната оценка на
недвижимите имоти, притежавани от С..
Установено е, че данъчната оценка на
½ идеална част от жилището в ж.к. „Меден рудник“ на град Б., което С.
притежава, възлиза на 32 024,75 лева, а ДНИ за този обект е 23,22 лева, които
са внесени на 01.12.2015 година.
За притежаваната от С. ½
идеална част от търговската сграда с идентификатор 07079.651.296.1, по служебно
събраните данни от 2020 година, е определена данъчна оценка в размер на 217
499,95 лева, съответно данък – 315,37 лева, за който е констатирано, че не е
внесен от ревизираното лице.
Размерът на дължимия ДНИ за
общинския УПИ V в кв. 12, в който е изградена сградата с идентификатор
07079.651.296.1, е определен върху сумата от 8008,50 лева, представляваща
½ част от данъчната му оценка и съответстваща на идеалната част от
сградата, притежавана от С.. Така върху данъчната оценка в размер на 8008,50
лева е определен ДНИ в размер на 11,61 лева, за който е установено, че не е
внесен.
За този данъчен период спорът между
страните е относно дължимостта на ДНИ за търговската сграда и терена, върху
който е построена, както и за размера на дължимата лихва върху главницата по
РА.
Фактическата обстановка по спора е
идентична с вече установената за 2014 година. П.С. е собственик на ½
идеална част от сградата, построена в общинския УПИ V в кв. 12. Конструкцията и
предназначението на сградата не са променени, а нормите на чл. 10 ал. 1 и чл.
11 ал. 1 – 2 от ЗМДТ сочат като задължено лице за данъка именно жалбоподателя.
За този данъчен период в хода на
съдебното производство също е установено разминаване между размера на данъчната
оценка на сградата, изготвена при ревизията и размера, определен от експерта по
делото като причината е същата – избраният от издателите на РА по –
благоприятен подход за жалбоподателя при изчисляването на коефициента на
овехтяване на сградата. Данъчната оценка на ½ идеална част от сградата с
идентификатор 07079.651.296.1, според издателите на РА, е 217 499,95 лева, а
според вещото лице – 223 346,73 лева, съответно размерът на дължимия данък е
315,37 лева (по РА) и 323,85 лева (по експертизата).
По мотивите, изложени за данъчен
период 2014 година, съдът приема, че жалбата е неоснователна и в тази си част. С.
не е заплатила и следва да заплати ДНИ за сградата, която притежава, както и за
общинския терен, върху който е реализиран строежа. В РА данъкът върху
сградата е определен в размер, който е
по – малък от действително дължимия, затова жалбата следва да се отхвърли за
данъчен период 2015 година. В ревизионното производство за този данъчен период
не са допуснати изчислителни грешки при определяне на размера на данъка и
размера на лихвата върху него.
ДНИ за 2016 година.
За този данъчен период в хода на
ревизията са установени факти, идентични с
фактите през предходните данъчни периоди. Само размерът на промилите
върху данъчната оценка е променен от 1,45 ‰ на 1,75 ‰.
На С. е определен ДНИ в общ размер
на 422,45 лева, представляващ 1,75 ‰ от данъчната оценка на недвижимите имоти,
притежавани от нея.
Установено е, че данъчната оценка на
½ идеална част от жилището в ж.к. „Меден рудник“ на град Б., което С.
притежава, възлиза на 31 802,05 лева, а ДНИ за този обект е 27,82 лева, които
са внесени на 29.12.2016 година.
За притежаваната от С. ½
идеална част от търговската сграда с идентификатор 07079.651.296.1, по служебно
събраните данни от 2020 година, е определена данъчна оценка в размер на 217 499,95
лева, съответно данък – 380,62 лева, за който е констатирано, че не е внесен от
ревизираното лице.
Размерът на дължимия ДНИ за
общинския УПИ V в кв. 12, в който е изградена сградата с идентификатор
07079.651.296.1, е определен върху сумата от 8008,50 лева, представляваща
½ част от данъчната му оценка и съответстваща на идеалната част от
сградата, притежавана от С.. Така върху данъчната оценка в размер на 8008,50
лева е определен ДНИ в размер на 14,01 лева, за който е установено, че не е
внесен.
За този данъчен период спорът между
страните също е относно дължимостта на ДНИ за търговската сграда и терена,
върху който е построена, както и за размера на дължимата лихва върху главницата
по РА.
За 2016 година фактическата
обстановка по делото е идентична с вече установената за предходните данъчни
периоди. С. е собственик на ½ идеална част от сградата, построена в общинския
УПИ V в кв. 12. Конструкцията и предназначението на сградата не са променени, а
нормите на чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 – 2 от ЗМДТ сочат като задължено лице за
данъка именно жалбоподателя.
За този данъчен период в хода на
съдебното производство също е установено разминаване между размера на данъчната
оценка на сградата, изготвена при ревизията и размера, определен от експерта по
делото като причината отново е същата – избраният от издателите на РА по –
благоприятен подход за жалбоподателя при изчисляването на коефициента на
овехтяване на сградата. Данъчната оценка на ½ идеална част от сградата с
идентификатор 07079.651.296.1, според издателите на РА, е 217 499,95 лева, а
според вещото лице – 222 177,37 лева, съответно размерът на дължимия данък е
380,62 лева (по РА) и 388,81 лева (по експертизата).
За размера на данъка върху
общинското място не са формулирани конкретни доводи за незаконосъобразност на
РА, но предвид господстващото в процеса служебно начало и съдържанието на
петитума на жалбата до съда, настоящият състав – след като провери отново
аргументите в акта – тази насока, приема – както и за предходните данъчни
периоди, че той е издаден в съответствие с приложимото материално право.
По мотивите, вече изложени за данъчни
периоди 2014 - 2015, съдът приема, че жалбата е неоснователна и в тази си част.
С. не е заплатила, а следва да заплати ДНИ за сградата, която притежава, както
и за общинския терен, върху който е реализиран строежа. В РА данъкът върху
сградата е определен в размер, който е
по – малък от действително дължимия, затова жалбата следва да се отхвърли за
данъчен период 2016 година. В ревизионното производство за този данъчен период
не са допуснати изчислителни грешки при определяне на размера на данъка и
размера на лихвата върху него.
ДНИ за 2017 година.
За 2017 година – едно изключение -
фактите по делото са идентични с фактите, установени за предходните данъчни
периоди. Размерът на данъка в промили върху данъчната оценка е 1,75 ‰.
На С. е определен ДНИ в общ размер
на 422,26 лева, представляващ 1,75 ‰ от данъчната оценка на всички недвижими
имоти, притежавани от нея.
Установено е, че данъчната оценка на
½ идеална част от жилището в ж.к. „Меден рудник“ на град Б., което С.
притежава, възлиза на 31 579,15 лева, а ДНИ за този обект е 27,63 лева, които
не са внесени от ревизираното лице.
За притежаваната от С. ½
идеална част от търговската сграда с идентификатор 07079.651.296.1, по служебно
събраните данни от 2020 година, е определена данъчна оценка в размер на 217 499,95
лева, съответно данък – 380,62 лева, за който е констатирано, че също не е
внесен от ревизираното лице.
Размерът на дължимия ДНИ за
общинския УПИ V в кв. 12, в който е изградена сградата с идентификатор
07079.651.296.1, е определен върху сумата от 8008,50 лева, представляваща
½ част от данъчната му оценка и съответстваща на идеалната част от
сградата, притежавана от С.. Така върху данъчната оценка в размер на 8008,50
лева е определен ДНИ в размер на 14,01 лева. Той също не е внесен от С..
За този данъчен период спорът между
страните е относно дължимостта на ДНИ за жилището, търговската сграда и терена,
върху който е построена, както и за размера на дължимата лихва върху главницата
по РА.
С. е собственик на ½ идеални
части от семейното жилище в ж.к. „Меден рудник“, както и от сградата, построена
в общинския УПИ V в кв. 12, а нормите на чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 – 2 от ЗМДТ я сочат като задължено лице за данъка.
Данъчната оценка на притежаваната от
С. идеална част от жилището не е оспорена изрично в съдебното производство.
Съдът констатира, че при определянето на данъчната оценка издателите на РА са
използвали данните от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена през 1998 година
от съпруга на жалбоподателя. От тези данни се установяват местоположението и
техническите характеристики на апартамента. Съпоставката на базисната данъчна
стойност, послужила за изготвянето на оценката и характеристиките, въз основа
на които се изчисляват коефициентите не установи нарушение на закона при
определянето на данъчната оценка на този имот. Съответно – размерът на дължимия
данък за периода е изчислен вярно.
За 2017 година по делото също е
установено разминаване между размера на данъчната оценка на търговската сграда,
изготвена при ревизията и размера, определен от експерта по делото като
причината отново е същата – избраният от издателите на РА по – благоприятен подход
за жалбоподателя при изчисляването на коефициента на овехтяване на сградата.
Данъчната оценка на ½ идеална част от сградата с идентификатор
07079.651.296.1, според издателите на РА, е 217 499,95 лева, а според вещото
лице – 221 008,02 лева, съответно размерът на дължимия данък е 380,62 лева (по
РА) и 386,76 лева (по експертизата).
За размера на данъка върху
общинското място (8008,50 лева х 1,75 ‰ = 14.01 лева) не са формулирани
конкретни доводи за незаконосъобразност на РА, но предвид господстващото в
процеса служебно начало и съдържанието на петитума на жалбата до съда,
настоящият състав – след като провери отново аргументите в акта – тази насока,
приема – както и за предходните данъчни периоди, че той е издаден в
съответствие с приложимото материално право.
По мотивите, вече изложени за предходните
данъчни периоди, съдът приема, че жалбата е неоснователна и в тази си част. С.
не е заплатила, а следва да заплати ДНИ за жилището и сградата, които
притежава, както и за общинския терен, върху който е реализиран строежа. В РА
данъкът върху търговската сграда е определен в размер, който е по – малък от
действително дължимия, затова жалбата следва да се отхвърли за данъчен период
2017 година. В ревизионното производство за този данъчен период не са допуснати
изчислителни грешки при определяне на размера на данъка и размера на лихвата
върху него.
ДНИ за 2018 година.
За 2018 година фактите по делото са
идентични с фактите, установени за данъчен период 2018 година и предходните
данъчни периоди. Размерът на данъка в промили върху данъчната оценка е 1,75 ‰.
На С. е определен ДНИ в общ размер
на 422,06 лева, представляващ 1,75 ‰ от данъчната оценка на всички недвижими
имоти, притежавани от нея.
Установено е, че данъчната оценка на
½ идеална част от жилището в ж.к. „Меден рудник“ на град Б., което С.
притежава, възлиза на 31 356,25 лева, а ДНИ за този обект е 27,43 лева, които
не са внесени от ревизираното лице.
За притежаваната от С. ½
идеална част от търговската сграда с идентификатор 07079.651.296.1, по служебно
събраните данни от 2020 година, е определена данъчна оценка в размер на 217 499,95
лева, съответно данък – 380,62 лева, за който е констатирано, че също не е
внесен от ревизираното лице.
Размерът на дължимия ДНИ за
общинския УПИ V в кв. 12, в който е изградена сградата с идентификатор
07079.651.296.1, е определен върху сумата от 8008,50 лева, представляваща
½ част от данъчната му оценка и съответстваща на идеалната част от
сградата, притежавана от С.. Така върху данъчната оценка в размер на 8008,50
лева е определен ДНИ в размер на 14,01 лева. Той също не е внесен от С..
За този данъчен период спорът между
страните е относно дължимостта на ДНИ за жилището, търговската сграда и терена,
върху който е построена, както и за размера на дължимата лихва върху главницата
по РА.
По мотивите, вече изложени за
предходните данъчни периоди, съдът приема, че жалбата е неоснователна и в тази
си част. С. не е заплатила, а следва да заплати ДНИ за жилището и сградата,
които притежава, както и за общинския терен, върху който е реализиран строежа.
В РА данъкът върху търговската сграда е определен в размер, който е по – малък
от действително дължимия, а данъкът за жилището и общинския терен е определен
коректно, затова жалбата следва да се отхвърли за данъчен период 2018 година. В
ревизионното производство за този данъчен период не са допуснати изчислителни
грешки при определяне на размера на данъка и размера на лихвата върху него.
ТБО за 2014 – 2018 година, включително.
Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (в
приложимата редакция за 2014 – 2018 година) постановява, че таксата за битови
отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината.
Размерът на таксата се определя по
реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности (с приложения
към Наредбата за таксите – лист 155 - 172).
Съгласно чл. 67 ал. 1 – 2 от ЗМДТ (в
редакцията му към 2014 – 2018 година), размерът на таксата се определя в левове
според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в
левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет.
ОбС – Б. е приемал ежегодни решения, с които, на
основание чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ, е определял размера на дължимата ТБО. За 2014 година ТБО за нежилищните имоти на
граждани е определена на 7,9 ‰, а за жилищните имоти – 1,00 ‰, върху данъчната
им оценка. За 2015 година ТБО за
нежилищните и за жилищните имоти на граждани не е променена. За 2016 година таксата за жилищни имоти на
граждани не е променена (1,00 ‰ върху данъчната им оценка), но е намалена за
нежилищните имоти – от 7,9 ‰ на 6,9 ‰. За 2017
година и 2018 година промилите на
ТБО са идентични с таксата, определена за 2016 година.
Условията, при които не се събира
такса за някои от компонентите на ТБО са посочени изчерпателно в чл. 71 от
ЗМДТ (в приложимата редакция ДВ бр. 101/2013 година). Според този текст от
закона, не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато
услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края
на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се
предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива.
Между страните не се спори, че
общинската администрация реално е предоставяла услугите, представляващи
компонентите на ТБО, по отношение на имотите на жалбоподателя в ж.к. „Меден
рудник“ на град Б..
От
доказателствата, че общината е разполагала с депо за битови отпадъци през 2014
– 2018 година (актовете за публична държавна собственост и обособяване на депо),
съдът прави извод за дължимостта на тази част от таксата, която е свързана с
услугата „обезвреждане на отпадъци в депо“.
От ответника по делото са представени множество
доказателства за редовното целогодишно извършване на сметосъбиране и
сметоизвозване в ж.к. „Меден рудник“, където са разположени процесните жилищен
и нежилищен имот на жалбоподателя – месечни протоколи за извършена работа от
консорциума, чието е задължението за почистване, от които се установява, че събраните
количества битови отпадъци са били извозвани своевременно и съобразно одобрения
график.
Съдът приема, че в съдебното
производство е доказано и предоставянето на последния компонент от услугите,
съставляващи ТБО – поддържането на териториите за обществено ползване.
За да бъде дължим компонента
„поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”, е необходимо да
са изпълнени две кумулативно дадени предпоставки: 1) принадлежност на имота към
територията на съответното населено място и 2) реалното предоставяне на
услугата.
Имотите на С. ***. От представените
отчетни документи за извършени работи от консорциума, на който е възложено
извършването на дейностите, за което се начислява и събира ТБО, се констатира,
че на територията на града, т. е. и в района на жалбоподателя освен, че е било
осъществявано сметосъбиране, сметоизвозване, е било извършвано и поддържане на
териториите за обществено ползване чрез „ръчно метене“, „оборка разделителни и
тангиращи зелени ивици“, „тесане на улици и тротоари“, „миене с маркуч“,
„метене автометачка“, „почиств. Шахти ръчно“ и т.н.
Затова съдът приема, че на
жалбоподателя законосъобразно е начислена ТБО във всичките ѝ компоненти.
Жалбата е изцяло неоснователна и
следва да се отхвърли.
Изходът на спора обуславя възлагане
на разноските върху жалбоподателя, съобразно своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника в последното съдебно заседание. Процесуалният
представител на ответника не претендира разноски в конкретен размер, но с оглед
материалния интерес (14 322,26 лева) по делото, нормата на чл. 161 ал. 1 изр. 2
от ДОПК и на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, П.С. *** (юридическото лице, в чиято
структура е ответника) сумата от 959,66 (деветстотин петдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното, основание чл.
160 ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Л.С. с ЕГН **********,
представлявана от адвокат С.П.,***, против ревизионен акт № 1/21.08.2020
година, издаден от главен експерт в Община Б. и началника на отдел „КПС“ в
Община Б. (като органи по приходите), потвърден с решение № 94 – 01 -
31017/29.10.2020 година на кмета на Община Б. в качеството му на решаващ орган.
ОСЪЖДА П.Л.С. с ЕГН **********
*** сумата от 959,66 (деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: