Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.04.2014 г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд втори състав
На четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Ж.Е.,
като разгледа докладваното от
съдия Антов
гр.дело № 318 по описа за 2013 година,
и за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за установяване
правото на собственост върху недвижим имот с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК.
Ищеца И.Л.И.
излага в иск. молба:
Собственик е на нива от 8.578дка в м.”Китката – имот № 047080 по плана за земеразделяне на с. Р., об. В. Имота е закупил чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № .., т…, нот. д. № ../2000г. от К. Д. П.. Установил, че част от имота в размер на 6.079дка със същия номер на имота – № 047080 е придобит от ответника М.А.С. на осн. покупка на публична продан с постановление за възлагане на съдебен изпълнител по изп. д. № 45/2007г. с длъжник К. Д.П.Ответника не е придобил собствеността на проц. имот чрез постановление за възлагане на публична продан, тъй като към момента на възлагането на имота длъжника по изп. д. № 45/2007г не е бил собственик на имота.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено спрямо ответника, че собственик на процесния имот е ищеца. Навежда
доводи и представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията и исканията
си, претендира разноски.
Ответника е оспорил предявения иск.
Осъществява материалноправна защита като предявява свои права в/у имота/че той е собственик/. Придобил е собствеността на имота чрез покупка на публична продан, обективирана в постановление на ДСИ при БРС от 03.06.2013г. за възлагане на недв. имот, издадено по изп.д. № 45/2007г.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
Ищеца се легитимира като
собственик на проц. недв. имот въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт №
№ .., т…, нот. д. № ../2000г.
Ответника е закупил проц.
имот в размер на 6.079дка със същия номер на имота – № 047080 на осн. публична
продан с постановление за възлагане 03.06.2013г. на съдебен изпълнител по
изп. д. № 45/2007г. с длъжник К. Д. П.
Правото на собственост в/у нива от 8.578дка в м.”Китката – имот №
047080 по плана за земеразделяне на с. Р., об. В. е възстановено на лицето от
което е купил ищеца – К. Д. П. с решение № 0110/24.09.1999г.
на ПК Р.
Видно от писмо № 02-78/04.03.14г. на ПК Б. и приложените към писмо № 02-96/20.03.14г. на ОСЗ Б. - Решение № 01/25.10.2001г., протоколи от 01.02.2000г. и от 06.10.2000г., и извадка от коригирания план за земеразделяне – регистър на имотите-табулограма е извършена частична преработка на плана за земеразделяне на с.Р., обл. В. На К. Д. П. е възстановено правото на собственост в/у имоти № 047080 с площ от 6.079дка в м.”Китката” и имот № 061086 с площ от 2.503дка м.”Китката” в земл. на с.Р., обл. В. с Решение № 01/25.10.2001г. на ПК Б.
От правна страна
Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тия права у собственика.
Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц. недвижим имот.
Съдът приема за установено, че ищеца е безспорен собственик на проц. недвижим имот.
Същия е собственик
на проц. недв. имот по валиден деривативен способ и се легитимира надлежно като
титуляр на собствеността.
Имота е придобит от ищеца чрез договор за продажба и това обстоятелство удостоверява възникналата собственост по силата на транслативна сделка – 24 ЗЗД.
Тази сделка е обективирана в
нот. акт № .., т…, нот. д. № …/2000г.
Нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира освен
изявленията на страните по договора и удостоверителните изявления на
нотариалния орган. Следователно има характеристиките на официален свидетелстващ
документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила на осн. чл. 179 ГПК. Тя може да бъде оборена, но при съблюдаване
процедурата по чл. 193 ГПК и успешно проведено доказване/така решение № 173/27.07.10г.
на ВКС по гр.д. № 5166/08г., ІV г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Легитимацията на ищеца
като собственик на проц. недв. имот е доказана чрез представения и неоспорен по реда на чл. 193 ГПК
нот. акт № .., т…, нот. д. № ../2000г., материализиращ транслативна сделка, по силата
на който същия е собственик на имота,
посочен в иск. молба.
Съдът приема, че ответника не е
придобил правото на собственост в/у проц. недв. имот.
Само публичната продан на движими вещи е уредена в новия ГПК като
оригинерно основание за придобиване на собственост - чл. 482 от ГПК. Тази норма
е в главата за продан на движими вещи.
Правната уредба за изпълнение върху недвижими имоти е в друга глава -
глава 45-та и е различна. Публичната продан не е договор, а едностранен
властнически акт на изрично натоварен за това орган, но тя може да прехвърли
правото на собственост върху недвижим имот само ако длъжника е собственик.
Затова е деривативен способ за придобиване правото на собственост.
Нормата на чл. 496 от ГПК допуска установяването на права върху имота на трети
лица в исково производство. Нормата на чл. 499 ГПК урежда последиците при
съдебно отстраняване на купувача. Стабилитета на публичната продан не важи
за продажбата на чужд недвижим имот. Правата на действителния собственик са
противопоставими на публичната продан.
За успешното провеждане на иск за собственост против купувача на публичната продан
от страна на действителния
собственик е без значение дали той е знаел за насочване на изпълнението върху негов
имот, или не. В този случай законът не придава значение на добросъвестността и
не предвижда фингирано правоприемство.
По аргумент на чл. 496 ал.2 изр.2 от ГПК
третите лица имат противопоставими права на взискателя и на купувача. Ищеца е трето лице и то е станало собственик на имота/през 2000г./ далеч преди вписване на възбрана върху него и извършване на
публичната продан/2013г./ Затова тя не е породила вещно транслативно действие.
Добросъвестността е без значение в този случай, тъй като законът не й придава
правно значение, а действа принципа от римското право, че никой не може да
прехвърли това, което няма. /така
Решение № 365/22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 17/2012 г., I г. о. – постановено
по реда на чл. 290 ГПК/
С оглед изложеното, съдът приема,
че предявеният установителен иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК е основателен и като такъв го уважава.
Предвид изхода на спора ответника следва да
плати на ищеца направените по делото разноски в размер на : 50.00лв. – държавна такса и 300лв. – адвокатско възнаграждение
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Приема за установено по отношение на М.А.С. с
ЕГН ********** ***
по предявеният от И.Л.И. с ЕГН ********** *** иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, че И.Л.И. с
ЕГН ********** е собственик на нива с площ 6.079дка – имот № 047080 в м.”Китката” в земл.
на с. Р., обл. В. при
граници и съседи : имот № 047002, имот № 047003, имот № 047004, имот № 047081,
имот № 047079, имот № 000068 и имот № 047001.
Осъжда М.А.С. да
заплати на И.Л.И. направените по делото
разноски в размер на 50 лв. – държавна
такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия :