№ 926
гр. Русе, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520101821 по описа за 2024 година
Предявени са иск за реално изпълнение на договорно задължение с
правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и иск за лихва за забава
с правно основание чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ДЕЛИВЪРИ“ ЕООД, ЕИК ********* твърдят, че са били в
трайни търговски отношения с ответника, като му доставяли различни стоки,
които той заплащал. По фактура № **********/29.03.2019 г. му доставили
стоки на стойност 4367.83 лева с ДДС. Падежът на задължението по
фактурата бил настъпил, но въпреки това нямало плащане от страна на
ответника. Поради това от деня, следващ посочения във фактурата падеж на
задължението – от 30.03.2019 г. се дължала лихва за забава, която до датата на
завеждане на иска била в размер на 2 355,19 лв. С оглед на изложеното и след
допуснато изменение на иска за лихва за забава чрез намаляването му
претендират за осъждане на ответника да им заплати посочената главница,
1 472,31 лв. – лихва за забава за периода от три години преди завеждането на
иска, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до
окончателното плащане и разноските по делото.
Ответникът „НОЙМА-2003“ ЕООД, ЕИК *********, оспорва иска за
лихва. Признава наличието на търговски отношения и осъществяването на
1
доставката по посочената фактура, както и размера на цената за същата. По
отношение на акцесорния иск за лихва счита, че лихва не се дължи изобщо,
тъй като при контактите между страните и в представената фактура не е
посочена банкова сметка, по която да се осъществи плащането. Счита се, че в
случая е налице забавяне на кредитора и липса на необходимо съдействие по
смисъла на чл. 95, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По делото не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните са в търговски отношения, че ищецът е
извършил на ответника доставка по фактура № **********/29.03.2019 г. на
стойност 4367,83 лв., както и че не е осъществено плащане на главницата. По
делото са представени и преписи от въпросната фактура. С оглед на това
съдът счита, че искът за претендираната главница в размер на 4367,83 лв. е
изцяло доказан по основание и размер и следва да се уважи. Спорният въпрос
по делото е следва ли да се дължи лихва за забава върху главницата. В случая
се възразява, че в получената от ответника фактура не е посочена банкова
сметка, по която да се осъществи плащането, с оглед на което е налице забава
на кредитора и липса на необходимо съдействие по смисъла на чл. 95, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД. По делото са представени два преписа от фактурата като в
единия не е отразена сметка на ищеца, а в другия има посочена такава. Съдът
обаче счита, че това е без значение за дължимостта на лихва за забава, т.к.
става въпрос за незадължителен реквизит на документа. Изискване за
посочване на сметка не е предвидено нито в Закона за счетоводството и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, нито в ТЗ /чл.303а/.
Освен това по делото е представен и препис от банково извлечение за датата
25.04.2019 г., която предшества началната дата на периода, за който се
претендира лихва за забава. В същото са отразени два превода/плащания/ по
други договорни отношения между страните, т.е. ответникът е имал
информация за банковата сметка на своя кредитор, по която е можел да
осъществи плащане. Липсата на такова е изцяло на негова отговорност, а не
поради липса на съдействие от кредитора, каквото освен това няма данни да е
било поискано и отказано. С оглед на изложеното иска за лихва следва да се
уважи изцяло за размера след допуснатото изменение на иска.
Разноските по делото следва да се разпределят по компенсация на база
2
уважения размер на иска спрямо първоначално предявения – 86,87 % към
13,13 %. С оглед на това от направените от ищеца разноски в общ размер на
1 238,92 лв. се дължат разноски в размер на 1 076,25 лв., а от направените от
ответника разноски в размер на 530 лв. следва да се дължат разноски в размер
на 69,59 лв., предвид което следва да се присъдят разноски по компенсация в
полза на ищеца в размер на 1 006,66 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НОЙМА-2003“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„ДЕЛИВЪРИ“ ЕООД , ЕИК ********* сумата в размер на 4367.83 лева -
неплатена цена за доставени стоки по фактура № **********/29.03.2019 г.,
сумата в размер на 1 472,31 лева – лихва за забава върху сумата за периода от
28.03.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.03.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1 006,66
лева - разноски компенсация по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3