РЕШЕНИЕ
№ 2605
гр. Варна, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20223110101715 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К.Т. К., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ул. „В.“ № 40а срещу М. ИВ. СТ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „К.В.“ №
63, ет.4, ап.6, с която е заявени искови претенции, както следва:
1/ по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че К.Т. К., ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч., на
основание осъществено от нея давностно владение, по отношение на следните обекти: 1/
жилище, находящо се на четвърти етаж в жилищна сграда, с идентификатор ******** в ПИ
с идентификатор *****, находящ се в град Варна, ул. „В.“ № 40 с площ 422 кв.м. при
граници ПИ ***** ПИ **9**и ПИ ***, с площ 49.60 кв.м., състоящ се от коридор, кухня,
спалня, хол, баня, килер, тоалет ведно с прилежащите му части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху същия и от припадащите му се части от поземления имот, при
граници: стълбищна клетка и от три страни дворно място; 2/ гараж с площ 27 кв.м. по н.а.
23,92 кв.м. с идентификатор *****построен в ПИ с идентификатор 10135.5507.24, находящ
се в град Варна, ул. „В.“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ **** ПИ **** и ПИ ***;
2/ в условията на евентуалност при отхвърляне на исковата претенция по чл. 124 ГПК
във връзка с чл. 79 ЗС, предявява иск по чл. 34 ЗС за делба на: 1/ жилище, находящо се на
четвърти етаж в жилищна сграда, с идентификатор *** в ПИ с идентификатор *****,
находящ се в град Варна, ул. „В.“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ ***** ПИ * и ПИ
******, с площ 49.60 кв.м., състоящ се от коридор, кухня, спалня, хол, баня, килер, тоалет
ведно с прилежащите му части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
същия и от припадащите му се части от поземления имот, при граници: стълбищна клетка и
от три страни дворно място и на 2/ гараж с площ 27 кв.м. по н.а. 2392 кв.м. с идентификатор
****построен в ПИ с идентификатор ****, находящ се в град Варна, ул. „В.“ № 40 с площ
422 кв.м. при граници ПИ ***** ПИ **** и ПИ ***** между съделителите К.Т. К., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „В. № 40а и М. ИВ. СТ., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ул. „К. В.“ № 63, ет.4, ап.6 при следните квоти: за К.Т. К., ЕГН ********** – ½ ид.ч.
и М.И. Станове, ЕГН ********** – ½ ид.ч.
1
3/ както и иск по чл. 34 ЗС за делба на 1/ жилище, находящо се на първи етаж в
жилищна сграда, с идентификатор **9****в ПИ с идентификатор ******, находящ се в град
Варна, ул. „В.“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ ****, ПИ ****и ПИ ****, с
идентификатор ****с площ 180.49 кв.м., състоящ се от входно предверие към улицата, хол с
кухненски бокс, спалня, баня, тоалет, коридор за изход към двора в дъното на имота,
помещение за парно, килер вход към стълбищна клетка ведно с прилежащата му изба с площ
55.48 кв.м., ведно с прилежащите му части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху същия ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот ПИ с идентификатор *****, находящ
се в град Варна, ул. „В*“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ *****, ПИ *****и ПИ
*****между съделителите К.Т. К., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „В*е“ № 40а и М.
ИВ. СТ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „К* В*“ № 63, ет.4, ап.6 при следните
квоти: за К.Т. К., ЕГН ********** – ½ ид.ч. и М. ИВ. СТ., ЕГН ********** – ½ ид.ч.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: С
ответника са бивши съпрузи като бракът е прекратен с развод през 2004 г. По време на брака
са придобили чрез покупко – продажба поземлен имот, представляващ вилно място в град
Варна /н.а. 119/1991 г./. В мястото е построена четириетажна жилищна сграда – приземен
етаж, два жилищни етажа и тавански, както и гараж. След разпоредителни сделки в полза на
синовете им, в СИО са останали следните имоти жилище, находящо се на четвърти етаж в
жилищна сграда, с идентификатор ***в ПИ с идентификатор *****, находящ се в град
Варна, ул. „В*“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ ****, ПИ **и ПИ ****, с площ 49.60
кв.м., състоящ се от коридор, кухня, спалня, хол, баня, килер, тоалет ведно с прилежащите
му части от общите части на сградата и от правото на строеж върху същия и от
припадащите му се части от поземления имот, при граници: стълбищна клетка и от три
страни дворно място; гараж с площ 27 кв.м. по н.а. 2392 кв.м. с идентификатор ***,
построен в ПИ с идентификатор ****, находящ се в град Варна, ул. „В* № 40 с площ 422
кв.м. при граници ПИ ***, ПИ ****и ПИ ****и жилище, находящо се на първи етаж в
жилищна сграда, с идентификатор ***в ПИ с идентификатор ***, находящ се в град Варна,
ул. „В*“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ ***, ПИ ****и ПИ ****, с идентификатор
***с площ 180.49 кв.м., състоящ се от входно предверие към улицата, хол с кухненски бокс,
спалня, баня, тоалет, коридор за изход към двора в дъното на имота, помещение за парно,
килер вход към стълбищна клетка ведно с прилежащата му изба с площ 55.48 кв.м., ведно с
прилежащите части от общите части на сградата и от правото на строеж върху същия ведно
с 1/3 ид.ч. от поземлен имот ПИ с идентификатор ***, находящ се в град Варна, ул. „Ви*“ №
40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ ***, ПИ ****и ПИ ***. След раздялата двамата
напуснали имота като месец след раздялата ищцата започнала да се грижи за сграда,
поддържайки я топла, а през пролетта на 2005 г. се върнала и заживяла в жилището на
последния етаж. В него живее и по настоящем като демострирала правата си на собственик
пред цялото семейство. От гаража само тя има ключ като и по отношение на него
демонстрирала, че е собственик. Ответникът не е изявил желание да бъде допускан до
последния етаж и гаража. Поради това твърди, че ги е придобила на основание давностно
владение, осъществено за периода от края на 2004 г. до настоящия момент. По отношение на
първия приземен етаж ведно с 1/3 ид.ч от дворното място заявява, че са съсобствени, поради
което иска да прекрати съсобствеността чрез делба при равни квоти.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на ответника, с
който заявява, че исковите претенции са допустими, а исковете по чл. 124 ГПК са
неоснователни. Не оспорва, че бракът е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №
707/2004 г. по описа на ВРС; че по време на брака са придобили поземлен имот с
идентификатор ***, адрес: град Варна, местност В* № 40а като по време на брака е
изградена сграда с идентификатор ***, състояща се от четири броя самостоятелни обекта и
гараж, като с две разпоредителни сделки са се разпоредили с идеални части от дворното
място; самостоятелни обекти с идентификатор ***и ***са собственост на синовете им.
2
Заявява, че ищцата е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на
ответника. Не е налице демонстрирано явно и категорично променяне на намерението. Не е
извършвала действия, които да са доведени до знанието му. Заявява, че след развода е
извършено разпределение като ищцата ползва неговата идеална част от последния етаж, а
той ползва нейната идеална част от приземния етаж, а гаражът – се ползва от всички.
Поради изложеното, счита установителните искови претенции за неоснователни, а исковете
за делба за основателни при посочените квоти.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства,
намира от фактическа страна следното:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са следните
обстоятелства: бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №
*****/2004 г. по описа на ВРС; че по време на брака страните са придобили поземлен имот с
идентификатор ***, адрес: град Варна, местност В* № 40а като по време на брака е
изградена сграда с идентификатор ***, състояща се от четири броя самостоятелни обекта и
гараж, като с две разпоредителни сделки са се разпоредили с идеални части от дворното
място и че самостоятелни обекти с идентификатор ***и ***са собственост на синовете им.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119, том 2, нотариално дело №
***/1991 г. на нотариус при Районен съд – град Варна се установява, че К.Т. С.а закупува
следния недвижим имот, находящ се в землището на град Варна, местност „В*“ № 40 – лозе
с пространство от 422 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1710 при съседи – Ц* С* В* М* Г*
К*, Д* Й* Ж* и път, заедно с построената в имота сграда, подобрения и трайни насаждения.
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 104, том 1, рег. № 15380, дело № 810 от 18.12.2000 г., от което е видно, че
К.Т. С.а и М. ИВ. СТ. са признати за собственици на следните недвижими имоти в режим на
съпружеска имуществена общност – жилище, разположено на приземен етаж в сграда,
построена върху дворно място, находящо се в град Варна, кв. Аспарухово, ул. „В.“ № 40 – А,
представляващо имот с пл. № ***, цялото с площ от 422 кв.м. при граници на цялото – път,
имот с пл. № **– собственост на Д*Й* Ж*, имот с пл. № *** – собственост на Ц* С*Ве* и
М*Г* К* състоящо се от входно предверие откъм улицата, хол с кухненски бокс, спалня,
баня, тоалет, коридор за изход към двора в дъното на имота, помещение за парно отделение,
килер, вход към стълбищна клетка ведно с прилежащата изба с площ 55.48 кв.м. и
припадащите се части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
както и таванско помещение, разположено на мансарден етаж в същата сграда с площ 49.62
кв.м., състоящо се от коридор, кухня, спалня, хол, баня, килер, тоалет, както и припадащите
се ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници
– жилището – улица от две страни дворно място и дворно място и гараж от едната страна,
граници на избата – гараж и от три страни дворно място и граници на таванското
помещение – стълбищна клетка и от три страни дворно място, гараж със застроена площ от
23,92 кв.м., разположен върху незастроена част от мястото при граници на същия имот – пл.
№ 25***, улица, дворно място и калкан на жилищната сграда.
От постановеното решение от 01.07.2004 г. по гр.д. № ****/2004 г. по описа на
Районен съд – град Варна се установява, че се прекратява сключеният на 22.11.1971 г.
граждански брак между К.Т. С.а и М. ИВ. СТ. поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения като се утвърждава постигнатото между тях споразумение.
Приети като писмени доказателства по делото са договор от юли 2020 г., сключен
между К.Т. К. и „Н* Т* 2007“ ЕООД относно изработването на дограма за тавански етаж на
стойност 1310 лева; договор за услуга за личен труд от 01.10.2008 г., сключен между К* С.а
К. и К*Е* относно извършването на ремонт и освежаване на приземен етаж на къща,
находяща се на ул. „В*“ № 40А в кв. Аспарухово на стойност 1200 лева; договор за услуга за
личен труд от 01.03.2017 г. сключен между К* С.а К. и К* Е* относно извършването на
3
ремонт на покрив на къща, находяща се на ул. „В*“ № 40А в кв. А* на стойност 3800 лева,
както и фактури и касови бележки във връзка с гореописаните договори, както следва от
28.10.2022 г., 03.11.2022 г., 23.03.2017 г.; 28.03.2017 г.; 24.03.2017 г.; 22.03.2017 г.
От проект за попълване с възложители К.Т. С.а и М. ИВ. СТ. е видно, че таванското
помещение отговаря на изискванията за жилище и има придадени общи части от сградата.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на четирима свидетели при
режим на водене по двама на всяка от страните. От показанията на свидетеля Л. Е. Г. се
установява, че същият се намира във фактическо съжителство с К.К. като живеят заедно от
2011 г. в кв. А., ул. „В.“ на последния четвърти етаж. Жилището се състои от две стаи, една
кухня, баня, тоалетна и тераси. В двора има гараж. От 2011 г. мисли, че това жилище е само
на К.. Не познава нейният бивш съпруг, но го е виждал два пъти – първият път /около есента
на 2011 г./ го видял на първия етаж на изхода към градината и след като се качил при К.
разбрал, че това е бившият й съпруг, а вторият път /около 2019 г./, когато стоял на
стълбищната площадка пред апартамента на Т.. Твърди, че само К. има ключ от гаража и от
апартамента на четвъртия етаж. При нужда от извършването на ремонтни дейности, отново
К. наема и заплаща на работниците. Заявява, че не е виждал К. с бившия й съпруг като при
опит на последната да му позвъни, същият не вдига телефона, а при изпращането на смс –
не отговаря. Освен това при повдигане на въпроса относно отношенията й с бившия й
съпруг, тя се разстройва и понякога плаче. Рядко, К., е посещавана от синовете си и внуците
си. Според него, синовете й не искат никаква собственост от апартамента на последния етаж
и гаража като според него те смятат, че това е на К.. Когато имал кола, твърди, че я е държал
в двора, а понякога в гаража. Относно гаража посочва, че отвън на двора няма ключ, само
отвътре може да се отключи като няма специален ключ. Може да се влезе в гаража през
входната врата, за която има ключ. Няма специален ключ за гаража като само отвътре може
да се заключи, което е като резе. Само К. има ключ за гаража и за апартамента на последния
етаж като двата пъти, в които е идвал съпругът й не е искал да влезе в гаража, нито в
апартамента на последния етаж, а и няма ключ за тях.
От показанията на свидетелката С. А. К. се установява, че с К.К. са втори
братовчедки. Поддържат близки контакти като понякога се виждат два-три пъти в
седмицата. Когато К. отсъства тя се грижи за жилището й като полива цветята. Знае, че
апартамента на последния етаж и гаража е на К. и това е тя което ползва, тъй като ключът е
един. Когато се връща минава да си вземе ключа от нея, за да се прибере. Жилището на
таванския етаж се състои от антре, баня и тоалетна, кухня, спалня, кабинет и килер, който
преди е бил сауна. Гаражът е голям с канал като мъжът на К. е използвал и гаража и канала.
Отвътре има резета на гаража, а отвън катинар. В началото колата на Л. е стояла в гаража, а
сега само тази на К.. Твърди, че е извършвала множество ремонтни дейности по къщата като
никой не й е помагал, дори финансово. Заявява, че още преди да се разведат К. е била в
лоши отношения със съпруга си, тъй като последният е злоупотребявал с алкохол и поради
тази причина не може да контактува с него и се страхува, а като говорят за него започва да
плаче. От 2004-2005 г. К. живее на четвъртия етаж и й дава ключа да го стопанисва, когато
отсъства. Когато е ходила да стопанисва имота, никога не е виждала М. в имота, а и когато е
ходила да я види, никога не е виждала М. да иска да влезе в апартамента на четвъртия етаж
и в гаража. След развода, К., е започнала да живее постоянно в имота.
От показанията на свидетеля И. М. С., син на К.К. и М.С. се установява, че в имота
има четири апартамента като два са прехвърлени на него и брат му, а другите два са на
майка му и баща му. В имота има гараж, който е свързан с къщата. Твърди, че след развода
родителите му са се разбрали майка му да ползва апартамента на последния етаж, а баща му
на партерния етаж като това разпределение не е променяно с годините. Твърди, че гаражът
се ползва от всички, които имат апартаменти в сградата и същият е общ като всеки си държи
вещи в него. Заявява, че гаражът не се заключва като отвътре трябва да се мръднат две
4
резета и може да се ползва гаража. Уточнява, че за гаража може да се влезе от коридора през
врата. Посочва, че апартаментът на последния етаж се състои от баня и тоалетна, кухня, две
спални и баня със сауна. След развода, твърди, че баща му го е посещавал пет, шест пъти
като уточнява, че всяка година го е посещавал. Свидетелят посочва, че от три години живее
в София и веднъж годишно също посещава имота и не е виждал баща си в него. Заявява, че
след развода на родителите си не е живял в имота, а последните не се разбират. Относно
разпределението на имотите между родителите заявява, че е присъствал на разговор между
тях, а и те нееднократно са го заявявали по време на събирания или в движение. Последно
се е виждал с майка си преди 5-6 месеца, а с баща си се чува веднъж месечно като последно
са се чули преди 3-4 дни. Не знае в имота да са извършвани ремонти и кой е заплащал
същите. Свидетелят заявява, че няма ключ от апартамента на последния етаж, както и баща
му.
От показанията на свидетеля К. И. С. се установява, че същият е внук на К.К. и М. С..
Заявява, че баба му и дядо му имат разбирателство относно ползването на апартамента на
приземния етаж и на последния етаж като това разбирателство се е случило през 2005-2006
г. Винаги досега имотът се е ползвал по тази начин, съобразно тяхното разбирателство. В
имота има гараж, който е отреден за общо ползване като всеки има оставени неща вътре.
Влиза се посредством врата в гаража, която не е заключена като има резе, което е от
външната страна. Твърди, че баба му по никакъв начин не е демонстрирала, че апартамента
на последния етаж и гаража са нейна собственост и не е чувал от дядо си баба му да му
оспорва правото на собственост върху тези имоти. Баща му и чичо му са участвали в
ремонтни дейности във връзка с имота. Заявява, че е видял баба си последно преди 3-4
месеца като с нея са в добри отношения. С дядо си се вижда също толкова често. Ходи в
имота веднъж месечно, а дядо си го е виждал поне 30 пъти в имота като последно го е
виждал преди година като са носили мебели за партерния етаж. Непосредствено след
развода, дядо му е живял там, а след това се е преместил при прадядо му. Не знае дядо му да
има ключ от таванското помещение. В гаража всички имат вещи като дядо му си държи
инструменти там. Баба му и дядо му се виждат рядко като два – три пъти ги е виждал заедно
като примерно посочва преди три години. Заявява, че лично е присъствал на разговор между
баба му и дядо му относно разпределението на партерния етаж и последния етаж като и те
лично са му казвали, че имат разбирателство помежду си, но не си спомня годината.
Посочва, че баба му и дядо му се развеждат 2006 г. – 2007 г. Твърди, че свободно може да се
влезе в гаража като не е нужен ключ, не е заключено и няма катинар.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По отношение на предявените искови претенции от страна на К.Т. К., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „В.“ № 40а срещу М.И. Станове, ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „К. В.“ № 63, ет.4, ап.6, с правно основание чл. 124 ГПК във
връзка с чл. 79 ЗС съдът намира следното от правна страна:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и при
съобразяване на обявените за безспорни обстоятелства се установява, че по време на брака
К.Т. К. и М. И. С. са придобили следните недвижими имоти - жилище, разположено на
приземен етаж в сграда, построена върху дворно място, находящо се в град Варна, кв. А., ул.
„В.“ № 40 – А, представляващо имот с пл. № 1710, цялото с площ от 422 кв.м. при граници
на цялото – път, имот с пл. № *** – собственост на Д* Й* Ж*, имот с пл. № **** –
собственост на Ц* С* В* и М* Г* К*, състоящо се от входно предверие откъм улицата, хол с
кухненски бокс, спалня, баня, тоалет, коридор за изход към двора в дъното на имота,
помещение за парно отделение, килер, вход към стълбищна клетка ведно с прилежащата
изба с площ 55.48 кв.м. и припадащите се части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, както и таванско помещение, разположено на мансарден етаж в
5
същата сграда с площ 49.62 кв.м., състоящо се от коридор, кухня, спалня, хол, баня, килер,
тоалет, както и припадащите се ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, при граници – жилището – улица от две страни дворно място и дворно място
и гараж от едната страна, граници на избата – гараж и от три страни дворно място и граници
на таванското помещение – стълбищна клетка и от три страни дворно място, гараж със
застроена площ от 23,92 кв.м., разположен върху незастроена част от мястото при граници
на същия имот – пл.№ **** улица, дворно място и калкан на жилищната сграда.
Гореописаните имоти са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, която е
прекратена с прекратяване на брака, поради което страните след прекратяване на брака са
станали съсобственици по отношение на същите при равни права по ½ идеална част за всеки
от тях, на осн. чл. 27, ал. 1 СК и чл. 28 СК. Спорно в настоящия случай е дали ищцата е
придобила по давност и идеалните части на бившия си съпруг по отношение жилището,
находящо се на четвъртия /мансарден/ етаж и гаража.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно, а ако е добросъвестно – с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието владение. Това е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. Законът акцентира върху две обстоятелства – наличието на фактическа
власт и факта, че вещта се държи като своя. Презумцията относно субективният елемент на
владението, т.е. на намерението за своене на вещта /animus/ е въведена в полза на владелеца
и в случай на отричане на владелческото му качество, тежестта за оборването й пада върху
лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79
ЗС следва да се установят по реда на пълно и главно доказване. За да е основание за
придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато,
несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на владението правната
теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е
установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение № 376/12 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС;
решение № решение № 262/ 01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС и решение №
88/27.07. 2016 год. по гр. д. № 661/2016 година на 2-ро г.о. на ВКС.
Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по реда на
пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивната давност са гласните доказателства, каквито са ангажирани в настоящото
производство. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическата власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е
противопоставено.
В случаите на съсобственост, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена. В този са постановките на тълкувателно решение 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС.
След прекратяване на съпружеската имуществена общност при развод, съпрузите са
съсобственици, т.е. развода е основание за съвладение. Съгласно приетото в ТР № 1/2012г.
6
на ОСГТК, презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага и в отношенията между съсобственици
независимо на какво основание е възникнала съсобствеността, но в този случай действията,
които сочат на преобръщането на държането частите на съсобственика-бивш съпруг във
владение за себе си следва да са недвусмислени, т.е. да не могат да се преценят като
действия, реализиращи правата им, предвидени в специалните норми за съсобствеността –
чл. 31 и чл. 32 ЗС и те да са възприети като такива от съсобственика, когато това е
възможно.Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват
по съдържание действия на изключителен собственик. В този смисъл е и т.1 от ПП-6-74 и
решение № 381/25.10.2010г. гр.д.№ 37/2010г. ІІ гр.о. Правото на собственост е абсолютно
право и отблъскването на владението на другите съсобственици означава отричане на
правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с
установеното от него владение като с права на изключителен собственик. В този смисъл
решение № 132/27.05. 2016 година по гр.дело 1121/2016 година на първо г.о. на ВКС.
За да се придобие по давност недвижим имот, същият следва да е самостоятелен
обект на правото на собственост. Във връзка с жилището на последния етаж на сградата с
идентификатор ***, находяща се в град Варна, кв. А* ул. „В*“ № 40 следва да се съобрази
разпоредбата на параграф 5, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, която дава легална
дефиниция на понятието жилище. Това е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на
жилищни нужди. Член 40 ЗУТ и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони посочват
какъв следва да е минималният пространствен обхват на едно жилище. В настоящият случай
като се съобрази представения нотариален акт за собственост № 104, том 1, рег. № 15380,
дело № 810 от 18.12.2000 г. на нотариус с район на действие Районен съд – град Варна и от
съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Л* Е* Г*, С* А* К**а и И* М* С. относно помещенията, от които се състои жилището на
последния етаж, които в тази си част са непротиворечиви и взаимодопълващи се, се
установява, че същото се състои от коридор, кухня, две спални, баня, тоалет и килер. С
оглед тези установени по делото обстоятелства следва, че жилището на последния четвърти
етаж отговорят на законовите изисквания, разписани в нормите на чл. 40 ЗУТ и чл. 110, ал.1
от Наредба № 7/2003 г., поради което същото представлява самостоятелен обект на правото
на собственост, поради което може да се придобива по давност. Този факт е обявен и за
безспорен между страните, с приетия за окончателен доклад по делото, постановен по реда
на чл. 146 ГПК.
Гаражът, изграден в поземлен имот с идентификатор 10135.5507.24.1, находящ се в
град Варна, кв. Аспарухово, ул. „В.“ № 40 също представлява самостоятелен обект на
правото на собственост., поради което също може да се придобива по давност.
От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Л. Е. Г. се установява, че същият от 2011 г. живее в жилището на четвъртия етаж
на сградата, находяща се в град Варна, кв. Аспарухово, ул. „В.“ заедно с К.К. като само К.К.
има ключ както от жилището на четвъртия етаж, така и от гаража като нейният бивш съпруг
няма ключ от тях и през двата пъти, когато го е видял в имота – през есента на 2011 г. и през
2019 г. същият не е искал да влезе в апартамента на четвъртия етаж, нито в гаража. Заявява,
че когато е имал кола, я е държал в гаража, който К. използва. Тези показания се
потвърждават и от показанията на свидетелката С. А. К., от които се установява, че когато
К.К. отсъства, тя стопанисва апартамента на четвъртия етаж като ключът е един и когато
отсъства й го дава, а преди да се прибере си го взима от нея, тъй като иначе не може да се
прибере. Заявява, че гаражът се използва от К. като, когато Г. имал кола я паркирал в него, а
сега там е само колата на К.. Не знае, друг освен К.К. да има ключ за гаража и апартамента
на четвъртия етаж. Посочва, че когато е ходила в имота, не е виждала М.С. в имота, както и
не е виждала същият да иска да влезе в апартамента на четвъртия етаж или в гаража. След
7
развода, К.К. е започнала постоянно да живее там. От показанията на двамата свидетели, се
установява, че К. е във влошени отношения с бившия си съпруг. Показанията на тези двама
свидетели са непротиворечиви, взаимодопълващи се, последователни и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал. От съвкупния анализ на същите се
установява, че още след развода - от 2005 г. ищцата К. е заживяла в апартамента на
четвъртия етаж като ключ от същия притежава само тя, както и по отношение на гаража.
Фактът, че никой друг няма ключ от апартамента на четвъртия етаж се потвърждава и от
показанията на свидетеля И. М. С., които в тази част са съответни на показанията на
свидетеля Г. и свидетелката К..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. М. С. и К. И. С., предвид тяхната
заинтересованост от крайния изход на делото и предвид противоречието на същите с
останалия събран по делото доказателствен материал. Необосновано и житейски нелогично
е изложеното твърдение от страна на баща и син С.и, че в гаража може да се влезе от къщата
като същият не е заключен. Тези показания противоречат на показанията на Г. и К., които
сочат, че гаражът се заключва като ключ има само К.К.. Освен това показанията на С.и са
противоречиви и относно това колко пъти имотът е посещаван от М.С. – И.С. сочи, че от
развода до настоящия момент М.С. го е посещавал 5-6 пъти като последните три години, не
го е виждал в имота, когато той самият го е посещавал, а К. С. сочи, че е виждал дядо си в
имота поне 30 пъти. Освен това в показанията на нито един от двамата няма конкретика
относно изложените от тях факти и обстоятелства дори и относно твърденията, че всеки си
държи неща в гаража. За яснота следва да се посочи, че житейски нелогично е предвид
влошените отношения между бившите съпрузи /което се установява от показанията на Г. и
К./ да има разбирателство относно ползването на партерния етаж и апартамента на
последния етаж, а дори и да имаше такова разбирателство, необосновано е защо при това
положение К.К. ще заключва апартамента на четвъртия етаж и гаража, което допълнително
обосновава горедостигнатия от съда извод, че не следва да кредитира показанията на
свидетелите И. С. и К. С..
Държателят е отнел владението на вещта от останалите съвладелци, ако не ги допуска
да ползват общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по начин, който показва, че я
счита за своя. В този смисъл решение № 2381 от 29.10.1979 по гр. д. № 1103/1979 г. на ВС, I
г. о. С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни
действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части
за себе си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което
фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите
съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части
и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да
държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Действията, с които съсобственикът
превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат
различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви
конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки
отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва
да бъдат доказани конкретно.
В настоящия случай К.К. е демонстрирала явно и категорично по отношение на
бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си и неговите
идеални части както от жилището на последния четвърти етаж, така и гаража чрез
8
заключването на същите като по безспорен и категоричен начин се установява, че ключ от
тези самостоятелни обекти има само тя, видно от показанията на свидетеля Габиш и
свидетелката Кирова, които са взаимодопълващи се, последнователни и непротиворечиви и
които съдът кредитира изцяло. Тази промяна в намерението е демонстрирана открито
спрямо М.С.. Чрез заключването на апартамента на четвъртия етаж и на гаража се
демонстрира, че тези самостоятелни обекти са само нейни и по този начин заявява, че няма
да допуска никой до тях. В случая не е налице скритост на промяната на намерението,
доколкото заключването на двамата недвижими имота е явно. Фактът, че рядко имотът е
посещаван от М.С., не може да се преценява в негова полза и не може да обоснове извод, че
промяната в намерението не е явна и е установена по скрит начин. Установява се, че същият
е бил в имота /от показанията на свидетеля Габиш/ по време, когато процесните обекти са
били заключение, което обосновава извод, че промяната в намерението е била сведена до
неговото знание.
Осъщественото от К.К. владение е необезпокоявано, тъй като в рамките след
установяването му не е имало претенции спрямо същото. То е и явно и спокойно, тъй като
не е установено и поддържано по скрит начин и не се осъществява с насилие. Същото е
несъмнено, тъй като се упражнява се с намерение за своене и е постоянно, тъй като се
осъществява се в продължителен период от време след установяването му след прекратяване
на брака с бившия й съпруг - от 2005 г. и изтичането на десет годишен период от време, е
достатъчен, за да я легитимира като собственик и на процесните идеални части от всеки от
самостоятелните обекти.
В настоящия случай не са представени и събрани доказателства, съобразно които да
се приеме, че е налице предприето действие водещо до прекъсване на давността, на
основание чл. 116 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС. Давността може да се счита прекъсната само
ако трето лице е осъществило такова действие, което е попречило на владелеца да
упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота като тези действия
следва да са довели до отстраняване на владелеца от имота за повече от 6 месеца, аргумент
от чл. 81 ЗС. В този смисъл са и решенията на ВКС – решение № 39/25.04.2016 г. по гр.д. №
3611/2015 г. на второ г.о. на ВКС; решение № 330/28.11.2011 г. по гр.д. № 1519/2010 г. на
второ г.о. на ВКС, решение № 92/21.06.2013 г. по гр.д. № 327/2012 г. на второ г.о. на ВКС и
решение № 170/11.04.2012 г. по гр.д. № 961/2011 г. на първо г.о. на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че исковите претенции с правно
основание чл. 124 ГПК са основателни и подлежат на уважаване. Предвид уважаването на
същите, съдът не следва да разглежда заявените в условията на евентуалност искови
претенции по реда на чл. 34 ЗС по отношение на същите недвижими имоти, още повече че с
уважаване на исковите претенции по реда на чл. 124 ГПК се установява, че едноличен
собственик на процесните самостоятелни обекти предмет на исковите претенции по реда на
чл. 124 ГПК е К.К. като 1/2 ид.ч. от всеки от тях е придобила на основание чл. 27, ал. 1 СК и
чл. 28 СК, а останалата 1/2 ид.ч. от всеки от тях е придобила на основание изтекла в нейна
полза придобивна давност.
По отношение на предявената искова претенция от страна на К.Т. К., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „В.“ № 40а срещу М. ИВ. СТ., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „К. В.“ № 63, ет.4, ап.6, с правно основание чл. 34 ЗС съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки
наличието на противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Производството е двуфазно и в неговата първа фаза, се решават въпросите, дали е налице
съсобственост по отношение на конкретно посочен недвижим имот, респ. недвижими
имоти, между кои лица и каква е частта на всяко едно от тях. За да се приеме, че са налице
9
предпоставките за допускане на делбата между страните по делото, страната - ищец, която
твърди, че е налице съсобственост, следва да установи по категоричен и несъмнен начин
този факт, както и юридическото основание за нейното възникване, както и съществуването
на вещта към момента на извършване на делбата. В този смисъл е постановеното решение №
327 от 14.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 707/2001 г., I гр. о.
С оглед безспорните между страните обстоятелства и предвид съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява, че жилище, находящо се на първи етаж в
жилищна сграда, с идентификатор ****в ПИ с идентификатор ****, находящ се в град
Варна, ул. „В*“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници *****, ПИ *** и ПИ **, с идентификатор
*** с площ 180.49 кв.м., състоящ се от входно предверие към улицата, хол с кухненски бокс,
спалня, баня, тоалет, коридор за изход към двора в дъното на имота, помещение за парно,
килер вход към стълбищна клетка ведно с прилежащата му изба с площ 55.48 кв.м., ведно с
прилежащите му части от общите части на сградата и от правото на строеж върху същия
ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот ПИ с идентификатор 10135.5507.24, находящ се в град
Варна, ул. „В**“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ ****, ПИ ***и ПИ ***, с
идентификатор ***представлява самостоятелен обект на правото на собственост, на
основание чл. чл. 40 ЗУТ и чл. 110, ал.1 от Наредба № 7/2003 г. и е придобито по време на
съществуващия между К.Т. К., ЕГН ********** и М. ИВ. СТ., ЕГН ********** брак.
Предвид факта, че съпружеска имуществена общност, е прекратена с прекратяване на брака,
то страните по делото са съсобственици на процесния недвижим имот при равни права от по
1/2 идеална част, на осн. чл. 27, ал. 1 СК и чл. 28 СК.
По отношение на разноските:
Разноски в първата фаза на делбата не се присъждат по исковата претенция с правно
основание чл. 34 ЗС. Такива се дължат по предявените искови претенции с правно
основание чл. 124 ГПК, предвид тяхното уважаване. К.К. претендира заплащането на сумата
от 100 лева държавна такса, 30 лева за вписване на исковата молба към Агенция по
вписванията и такса преписи от исковата молба за вписване – 44 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева. По отношение претендираното адвокатско
възнаграждение е направено възражение за прекомерност, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. При съобразяване разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че
дължимото възнаграждение по предявените искови претенции по реда на чл. 124 ГПК
възлиза на 1847,12 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид
предприетите редица процесуални действия от страна на процесуалния представител на К.,
съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не следва да се намалява. С
оглед гореизложените мотиви следва да се присъдят в полза на К. разноски в размер на 2174
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К.Т. К., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „В*“ № 40а и М. ИВ. СТ., ЕГН **********, адрес: град В*, ул. „К*
В*“ № 63, ет.4, ап.6, че К.Т. К., ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч., на основание
осъществено от нея давностно владение, по отношение на следните обекти: 1/ жилище,
находящо се на четвърти етаж в жилищна сграда, с идентификатор ***в ПИ с
идентификатор ***, находящ се в град Варна, ул. „В*“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници
ПИ ***, ПИ ***и ПИ **, с площ 49.60 кв.м., състоящ се от коридор, кухня, спалня, хол,
баня, килер, тоалет ведно с прилежащите му части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху същия и от припадащите му се части от поземления имот, при граници:
10
стълбищна клетка и от три страни дворно място и 2/ гараж с площ 27 кв.м. по н.а. 23,92 кв.м.
с идентификатор ***, построен в ПИ с идентификатор ****, находящ се в град Варна, ул.
„В*“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ ***, ПИ ***и ПИ ***, на основание чл. 124
ГПК във връзка с чл. 79 ЗС
ОСЪЖДА М. ИВ. СТ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „К* В*“ № 63, ет.4,
ап.6 да заплати на К.Т. К., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „В*“ № 40а сумата от
2174 лева, представляваща сторени разноски във връзка с предявените искове по реда на чл.
124 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим
имот - жилище, находящо се на първи етаж в жилищна сграда, с идентификатор **в ПИ с
идентификатор **, находящ се в град Варна, ул. „В*“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ
**, ПИ ***и ПИ **, с идентификатор ***с площ 180.49 кв.м., състоящ се от входно
предверие към улицата, хол с кухненски бокс, спалня, баня, тоалет, коридор за изход към
двора в дъното на имота, помещение за парно, килер вход към стълбищна клетка ведно с
прилежащата му изба с площ 55.48 кв.м., ведно с прилежащите му части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху същия ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот ПИ с
идентификатор **, находящ се в град Варна, ул. „В*“ № 40 с площ 422 кв.м. при граници ПИ
**, ПИ **и ПИ ***между съделителите К.Т. К., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
„В*“ № 40а и М.И. С*, ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „К* В*“ № 63, ет.4, ап.6 при
следните квоти: за К.Т. К., ЕГН ********** – ½ ид.ч. и М.И. С*, ЕГН ********** – ½ ид.ч.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11