№ 98
гр. Радомир, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100063 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.09.2021 г. се придвижвал с колело от с. Д.,
където понастоящем живеел, в посока с. Д. Д., където работел като общ работник в „О. Д.
Д.“ ООД. Когато приближил ЦНСТДБУ - с. Д., няколко кучета, обикалящи свободно около
дома, се нахвърлили върху него и го нападнали, като започнали да лаят. Едното от кучетата
било около 50 - 60 кг и приличало на породата българско овчарско куче, второто куче, с
неустановена порода, било с обратна захапка и тежало около 20 кг, с пепеляво-сивкав цвят,
а третото куче, също с неустановена порода, около 10 кг, било по-дребно и ша.о на цвят. И
трите кучета били бездомни. Докато все още карал колелото, кучето с пепеляво-сивкав цвят
се засилило със силен лай към него, хванало го за крачола от дясната страна и започнало да
го дърпа, но не успяло да го ухапе. В същото време от ляво, изправяйки се на две лапи, го
бутнало кучето от породата българско овчарско куче. М.В. загубил равновесие и паднал от
колелото на дясната си страна върху асфалта, като ударил дясната си ръка в асфалта при
самото падане. След падането М.В. веднага се изправил и усетил силна болка в дясната
ръка, хванал колелото с лявата ръка и започнал да го размахва, вследствие на което кучетата
се разбягали, а М.В. се обадил на баба си по телефона и разказал за случката. Баба му от
своя страна се обадила на вуйчо му А.К., който отишъл да го прибере. А.К. оставил М.В. в
дома на баба му, с която живеел, находящ се в с. Д. и тя започнала да третира раните, които
получил вследствие на падането от колелото - множество ожулвания в дясната част на
тялото - дясното коляно, десния лакът и дясната длан. Няколко часа след това дясната му
длан силно се подула и станала болезнена при пипане. Няколко дена ищецът останал вкъщи
без да потърси лекарска грижа, мислейки си, че ръката му е само натъртена и ще му мине.
На 19.09.2021 г. вечерта, болката, която изпитвал М.В., станала непоносима и на 20.09.2021
1
г. сутринта М.В. посетил медицински център, където му направили .тгенова снимка, от
която се установило, че има счупване на дясната ръка. На 21.09.2021 г. М.В. посетил
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – гр. София, където му направили нова .тгенова снимка, от
която се установило, че счупванията са две и че трябва да се сложат пластини, които да
фиксират костиците, чиято цена е 1500,00 лева. На 27.09.2021 г. М.В. бил приет в Болница
„Токуда” - София, като на следващия ден - 28.09.2021 г., му направили операция и му
поставили четири игли, за да се фиксират костите. Предписани му били обезболяващи,
превръзки през 3 - 4 дни и сваляне на конците след 14 дни. За престоя си М.В. заплатил сума
в размер на 65,00 лева за техническо и битово обслужване (нощувка) и интервенцията в
Болница „Токуда” в гр. София за сумата в общ размер на 317,00 лева, от които 265,00 лева -
за допълнителни индивидуални грижи извън осигу.ите необходими (цена за 12 часа); 35,00
лева - за допълнителни индивидуални грижи извън осигу.ите необходими (цена на час) и
17,04 лева - за имплант. След 15 дни М.В. отишъл, за да му премахнат иглите от ръката, като
лекарите го предупредили да не натоварва известно време ръката, за да може да се затворят
дупките от иглите. След още 15 дни му насрочили и рехабилитация за раздвижване на
ръката. Въпреки че ищецът спазвал всички лекарски препоръки, раните от операцията се
възпалили, което наложило спешно посещение в „Уни Хоспитал“, гр. Панагюрище.
Вследствие на претърпяната фрактура ищецът преживял физическа болка и
страдание, психически стрес и емоционален и физически дискомфорт. Ищецът преживял и
неудобства в хигиенно и битово отношение поради затруднение да се облича без чужда
помощ и да се самообслужва, невъзможността да полага труд, пълноценно да излиза извън
дома и да общува с хора. Към настоящия момент М.В. се страхувал от бездомни кучета и
изпитвал притеснение, че когато срещне на улицата куче, то ще го нападне и ухапе, от което
ще получи травма.
Отговорността на ответната община била ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 13 000
лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени вследствие на счупване на дясна ръка в резултат на нападение от безстопанствено
куче на 16.09.2021 г. в с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, както и сумата от 452,00 лева –
имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостове.ие, болничен престой,
медицинско обслужване, медицински изделия и изследвания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 16.09.2021 г. до окончателното ù
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен представител, който поддържа иска и моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
оспорва предявения иск.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото лист за преглед на пациент от 21.09.2021 г. се установява,
че след извършен преглед на ищеца в спешен кабинет по ортопедия и травматология, е
констатирано, че същият е с оток, болка и деформация в областта на дясната длан, като
поставената диагноза е „Множествени счупвания на метакарпални кости“.
По делото е представено и съдебно – медицинско удостове.ие № . г., издадено от д-р
Р. С., от което се установява, че вследствие на извършения преглед на ищеца и след
запознаване с медицинската документация са констатирани .тгенови данни за счупване на
първа и втора дланни кости на дясната ръка и е наложена гипсова имобилизация след
проведено оперативно лечение. Описаните увреждания са в резултат на действието на твърд
тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледаният,
като са му причинили трайно затруднение на движението на десния го. крайник за период от
време около два месеца.
Видно от представената по делото епикриза от болница „Токуда“ е, че ищецът М. П.
В. е бил приет в клиника по ортопедия и травматология на болницата на 27.09.2021 г. и е
изписан на 29.09.2021 г., с поставена диагноза „Счупване на друга метакарпална кост,
закрито.“
От представената по делото епикриза от болница „Уни Хоспитал“ се установява, че
ищецът М. П. В. е бил приет в клиника по ортопедия и травматология на болницата на
31.10.2021 г. и е изписан на 05.11.2021 г., с поставена диагноза „Други уточнени локални
инфекции на кожата и подкожната тъкан“.
По делото са представени и амбулато. лист и 3 бр. болнични листове, като от
последните е видно, че ищецът е бил в болничен отпуск в периода от 21.09.2021 г. до
29.10.2021 г. и в периода от 06.12.2021 г. до 04.01.2022 г.
По делото са представени и 3 бр. фактури и 1 бр. фискален бон за заплатени суми за
съдебномедицинско удостове.ие, болничен престой, медицинско обслужване, медицински
изделия и изследвания.
От страна на ответника по делото са представени и договор № . г. за изпълнение на
услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на община
Радомир“, сключен между Община Радомир и д-р А.П. В.а, както и доклад за изпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя по договора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелките
Ц.К., която е баба на ищеца, Д.П. и Д. Н.а.
От показанията на свидетелката Ц.К. се установява, че на 16.09.2021 г. в с. Д.,
ищецът, тръгвайки сутринта за работа с колело, бил нападнат от безстопанствени кучета,
като едното от тях му захапало крачола на панталона и той паднал на земята, вследствие на
което си счупил дясната ръка. Сочи, че ищецът претърпял операция за поставяне на
3
импланти в ръката и му била поставена гипсова шина. След като бил изписан от болницата,
болките продължили много дълго време и се наложило да приема болкоуспокояващи.
Напуснал работа, тъй като не можел да изпълнява трудовите си задължения. До м. април
2021 г. не можел да си свива изцяло пръстите на ръката. Изпитвал страх от кучета.
От показанията на свидетелката Д.П. се установява, че на процесната дата ищецът е
бил нападнат от безстопанствени кучета, които са нападали и други хора от селото.
От показанията на свидетелката Д. Н.а, която работи на длъжност гл. специалист в
отдел „Екология и гори“ в Община Радомир, се установява, че служители на общината
съвместно с ветерина. лекар извършват проверки по сигнали за инциденти с
безстопанствени кучета, на които се поставяли ушни марки и чип. На територията на
община Радомир нямало приют за бездомни кучета, поради което ветеринарният лекар имал
задължение да ги кастрира и маркира, след което да ги върне в тяхното местообитание. По
отношение на кучетата в с. Д. същите били кастрирани и маркирани, след което били
върнати обратно в с. Д..
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в наличната по делото медицинска документация на името на М. П. В. са
установени и отразени следните травматични увреждания: „Травма в областта на дясна
ръка: Клинични данни за наличие на оток на меките тъкани и за палпаторна болезненост в
областта на дясна длан, с наличие на клинични данни за костни крепитации и нарушена
функция; данни от образните изследвания - .тгенографии за многофрагментно счупване в
областта на главата на дисталната част и на тялото на втора метакарпална кост с воларна
дислокация на фрагментите, деформация на костната структура на базата на първа
метакарпална кост с радиална дислокация на тялото, частично неконгруентни повърхностни
на първата карпо-метакарпална става, луксация на първа метакарпо-фалангеална става“.
Тези травматични увреждания, според вещото лице, са отнели трайно основната
функция на ръката, а именно хватателната и са осъществили критериите на медико-
биологичния признак трайно затруднение на движенията на десен го. крайник (ръка).
Описаните травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди
тъпи предмети, по механизма на удари от или върху такива предмети и по своята
локализация, вид и характеристики отговарят и е възможно да са получени в резултат на
падане от велосипед върху те., при инцидент, настъпил на 16.09.2021 г. Същите е възможно
да са получени по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба по делото.
От наличната по делото медицинска документация е видно, че по отношение на
травмата в областта на дясна ръка първоначално същата е била имобилизирана в гипсова
шина, след което е проведено оперативно лечение чрез метална остеосинтеза, както и
медикаментозна терапия по време и след престоя в лечебното заведение. Като последица от
травмата в областта на дясна ръка е настъпил възпалителен процес, което е наложило
осъществяването на оперативна интервенция и провеждане на медикаментозно лечение.
Пострадалият е бил в болничен отпуск за период от време до 04.01.2022 г., което се
4
явява реалният период на възстановяване по отношение на получените травматични
увреждания и неблагоприятните последствия от тях.
Според вещото лице болките и страданията са били с по-голям интензитет в първите
часове и дни след инцидента и са намалявали своята интензивност по време на
възстановителния период, който при конкретните травматични увреждания е бил с
продължителност от около 3 - 4 месеца. Функционалният дефицит в областта на дясната
ръка също се очаква да е отзвучал в този период от време.
В заключението е посочено и че приложените към делото счетоводни документи,
касаещи разходи във връзка с осъществени прегледи и изследвания, както и по отношение
на разходите за лечение и консумативи, са относими към вида и характера на конкретната
травма.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспо.ите писмени доказателства, като тези на свидетелката Ц.К. прецени по реда на чл.
172 ГПК, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – медицинска
експертиза, като неоспо.о от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натова.и с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез нападение от безстопанствено куче, представляващо телесна
повреда, изразена в счупване на дясна ръка, болка и страдание, преживяна уплаха и остра
5
стресова реакция, страдания и неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна
връзка между вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството
им на изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49
ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от община Радомир мерки по отношение грижата за безстопанствените
животни. Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на
процесната дата ищецът е бил нападнат от куче, което е било безстопанствено. Вследствие
на нападението същият е получил физически увреждания, подробно описани в
медицинските документи, приети по делото. На ищеца е причинено страдание, като
оздравителният период е бил около 3 – 4 месеца. Според възприетото в съдебната практика,
безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите
собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те
да бъдат хранени от хората от квартала - решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело №
2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че описаните от ищеца кучета са познати на свидетелите, като последните
твърдят, че същите нямат собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се
касае за безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл.
49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на увреждането на ищеца
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 -
56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното,
6
съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по
делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае за
физическа травма, свързана със счупване на дясната ръка на ищеца. Нараняването освен
физическо страдание е причинило и стрес, провокиран от инцидента. Продължителността на
оздравителния период на физическото нараняване е около 3 – 4 месеца, като състоянието на
стрес, предизвикано у ищеца, се установява от показанията на разпитаните свидетели.
Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни емоции, които е изпитал
ищецът непосредствено след нараняването. След инцидента ищецът е претърпял и две
оперативни интервенции. Не без значение при определяне на справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е и посоченото от вещото
лице, че функционалният дефицит в областта на дясната ръка също се очаква да е отзвучал в
периода на възстановяване. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до
извода, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определено в размера на сумата от 6000,00 лева. Тази сума би репарирала
адекватно и в най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на
продължителността им и създадените неудобства от получените увреждания.
По отношение на претендираните имуществени вреди съдът счита, че ищцовата
претенция е изцяло основателна, тъй като разходите за заплатени съдебномедицинско
удостове.ие, болничен престой, медицинско обслужване, медицински изделия и изследвания
са направени по повод и във връзка с претърпяното от ищеца телесно увреждане, поради
което подлежат на репариране от ответника, като в тази връзка е и заключението на вещото
лице по изслушаната СМЕ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 16.09.2021 г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът доказва направени разноски в общ размер на 728,08 лева, от които 528,08 лева
– внесена държавна такса и 200,00 лева – депозит за вещо лице. От така посочената сума
ответната община следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 349,21 лева съразмерно с
уважената част от иска.
Наред с това, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
адв. П. Н. от АК - Варна се е ангажирал да представлява по делото ищеца безплатно при
условията на чл. 38 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА при предоставена безплатна
помощ в полза на страна, адвокатът, предоставил правна помощ, има право на
възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). При
уважаване на заявената претенция в цялост адвокатът, извършил процесуално
представителство на ищеца по делото, има право на възнаграждение в размер на 933,56 лева
7
според материалния интерес (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата), поради което и предвид изхода
на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П. Н. от АК - Варна сумата
от 447,76 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, но доколкото
липсва искане за присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия съдебен
акт.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета П.С.А. ДА ЗАПЛАТИ на М. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Б., ул. „Г.“ № . сумата от 6000,00 лева (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
вследствие на счупване на дясна ръка в резултат на нападение от безстопанствено куче на
16.09.2021 г., в с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, както и сумата от 452,00 лева
(четиристотин петдесет и два лева), представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостове.ие, болничен престой,
медицинско обслужване, медицински изделия и изследвания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 16.09.2021 г. до окончателното ù
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 6000,00 лева (шест хиляди лева) до пълния предявен размер от 13 000 лева
(тринадесет хиляди лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета П.С.А. ДА ЗАПЛАТИ на М. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Б., ул. „Г.“ № . сумата в размер на 349,21 лева (триста четиридесет и девет лева и двадесет и
една стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета П.С.А. ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Й. Н. от АК – Варна, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 447,76 лева
(четиристотин четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8