№ 2965
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110168934 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 363125/18.12.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 15632/17.01.2024г. на СРС, и Молба, вх. № 43167/09.02.2024г. на
СРС, подадена от И. П. И. срещу Н. П. Т. и Н. И. П..
С Определение от 05.11.2024г. като трето лице-помагач по делото е конституиран А.
Н. Т., придобил в хода на делото 1/3 идеална част от сградата, принадлежала на ответницата
Н. П. Т..
Ищецът И. П. И. чрез адв. З.Г. – АК-София /адв. Г. е починал в хода на делото/, е
предявил срещу ответниците Н. П. Т. и Н. И. П. иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС
за разпределяне на ползването на общия на страните недвижим имот с идентификатор
02659.2194.3282, с площ по скица от 1685 кв.м., представляващ УПИ VII-677, кв. 54 по
плана на град Б. - вилна зона, находящ се на адрес: град Б., ул. „*****“ № 64-64А, при
посочени съседни имоти. Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на процесния
недвижим имот. Н. Т. била собственица на цялата югозападна сграда-близнак, а ищецът– на
3/4 от североизточната сграда-близнак. Ответникът Н. П. бил собственик само на 1/4
идеална част от едната от построените в имота жилищни сгради /североизточната/, но без да
е собственик и на земята. Ищецът от години настоявал реално и справедливо да поделят
ползването на имота. През 2022-2023г. с ответницата Н. Т. разменили кореспонденция с цел
да се извърши такова разделяне. Тя предложила проект, който не бил одобрен от ищеца, тъй
като той настоявал разпределянето да се съобрази с терена, като имотът се раздели на две
части по равно, но както равнинната, така и стръмната му част. В крайна сметка страните не
постигнали съгласие как да поделят ползването на имота, поради което и се наложило да се
сезира съдът. За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява и не
изпраща представител или се явява лично, като се представлява от адв. И. Ю. – АК-София,
който поддържа предявения иск включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. П. Т. чрез адв. Е. А. е депозирала
Отговор на исковата молба, вх. № 83583/13.03.2024г. на СРС. Заявява, че не възразява да се
извърши поделяне ползването на имота, за каквото настоявала отдавна. С ищеца имали
1
разногласия единствено по отношение на това как да бъде направено то. Изработен бил
проект, който отразявал фактическото ползване на имота от 2010г. насам. Дори въз основа на
него била инициирана административна процедура по разделянето на имота, която
приключила без резултат поради възражение от страна на ищеца. През 2011-2012г. ищецът
изградил в своята „стръмна“ част лека стопанска постройка, в която отглеждал кокошки и
зайци, оградил и терасирал в стръмната „своя“ част. През 2021г. се снабдили с нотариални
актове. През 2021-2022 Т. правила дренаж на своята сграда, за което ищецът дал съгласие за
изкопни действия. След това теренът бил възстановен, като на ищеца се предложило с
останалата пръст да се запълни стръмната част, за което той отказал. Затова ответницата
насипала пръстта само в „своята“ стръмна част, като по този начин се променило
съотношението между стръмна и равнинна част. Именно тази промяна мотивирала ищеца да
не е съгласен имотът да се подели съобразно ползването му до момента. Тъй като
ответницата ползвала имота сезонно, когато отсъствала, ищецът пускал кокошките и кучето
си в общия двор, като не чистел след тях. Създавал пречки за облагородяване и засаждане
на дървета. Създавал проблеми при нарушаване на имагинерната граница по изготвения
проект за разделяне. За насрочените по делото публични съдебни заседания се явява лично и
с адв. А.. Не възразява да се извърши разпределяне на ползването на имота при
съобразяване на изложените от нея доводи и искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. И. П. е депозирал Отговор, вх. №
197904/17.06.2024г. на СРС, в който заявява, че не оспорва исковата претенция. Като
собственик на жилище в една от сградите той искал само и единствено пътека, по която да
може да преминава, за да ползва собствеността си. Към поземления имот нямал други
претенции, тъй като той не бил негова собственост. В насрочените по делото публични
съдебни заседания не се явява и не изпраща представител.
Третото лице – помагач А. Н. Т. се представлява по делото от адв. Е. А.. Не възразява
на разпределяне на ползването на поземления имот, като му бъде осигурена възможност за
достъп и ползване на притежавания от него дял от сграда. Това становище се поддържа и по
делото.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответниците, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният иск допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС е за ищеца, който следва да установи наличието на съсобствен
между страните имот, ползването на който не е разпределено между съсобствениците, като
същите не могат или не желаят по доброволен ред да сторят това. Извън това в тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Страните по делото не оспорват притежаваните от тях права върху поземления имот
и построените върху него сгради, установени както следва:
Видно от Нотариален акт № 116/27.07.2021г., т. 1, рег. № 1561, дело № 112/2021г. на
Нотариус № *** – Св.М., И. П. И. е собственик на 1/2 идеална част от дворно място,
представляващо имот с идентификатор 02659.2194.3282 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица от 1685 кв.м., представляващ УПИ VІІ-
2
677, кв. 54 по плана на град Б. – вилна зона Б., находящ се на адрес: град Б., ул. „*****“ №
64-64А, както и на 3/4 ид.ч. от построената в посочения имот вилна сграда – североизточен
близнак с идентификатор 02659.2194.3282.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния
директор на АГКК, със застроена площ от 51 кв.м., състояща се от сутерен, първи и
тавански етаж със съответно разпределение, с административен адрес: град Б., ул. „*****“
№ 64А. По силата на същия нотариален акт ответникът Н. И. П. е собственик на 1/4 идеална
част от описаната жилищна сграда – североизточен близнак.
Видно от Нотариален акт № 117/27.07.2021г., т. 1, рег. № 1565, дело № 113/2021г. на
Нотариус № *** – Св.М., Н. П. Т. е собственица на 1/2 идеална част от дворно място,
представляващо имот с идентификатор 02659.2194.3282 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица от 1685 кв.м., представляващ УПИ VІІ-
677, кв. 54 по плана на град Б. – вилна зона Б., находящ се на адрес: град Б., ул. „*****“ №
64-64А, както и на построената в имота вилна сграда – югозападен близнак с идентификатор
02659.2194.3282.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със
Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ
от 51 кв.м., състояща се от сутерен, първи и тавански етаж със съответно разпределение, с
административен адрес: град Б., ул. „*****“ № 64.
В хода на производството с Нотариален акт № 70/04.10.2024г., т. 3, рег. № 5207, дело
№ 360/2024г. на Нотариус № *** – П.Т., Н. П. Т. е подарила на сина си А. Н. Т. 1/3 идеална
част от описаната в предходния абзац вилна сграда – югозападен близнак с идентификатор
02659.2194.3282.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със
Заповед № РД-18-13/17.01.2012г., като си е запазила и пожизнено правото на ползване върху
подарената част от къщата. С Декларация от 11.10.2024г. Т. се е отказала от така учреденото
вещно право на ползване.
Видно от представените по делото писмени доказателства и административна
преписка на Столичната община – Район „Б.“, страните са предприели опит да уредят
ползването на поземления имот помежду си, включително чрез разделянето му на два
отделни самостоятелни имота, за което е налице и заповед от 2010г. на Кмета на Столичната
община – Район „Б.“ за одобряване на проект за изменение на кадастралния план. В крайна
сметка обаче страните не са успели да постигнат съгласие по този въпрос, за което
свидетелства и фактът, че, видно от Скица на поземлен имот № 15-917462-15.08.2022г.,
имотът към 2022г. не е разделен.
По делото като свидетелка е разпитана Р.В.Т.-Т.а. Показанията ú съдът, като прецени
внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира като вътрешно
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без
данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелката е съпруга на третото лице –
помагач, а ответницата Н. Т. ú е свекърва. Познава процесния имот, знае къде се намира. В
двора имало две къщи: едната била на Н. Т.а, а другата – на И. П.. А. Т. притежавал част от
къщата на Н. Т.а. Знае как се използва дворът, тъй като от 2008г., откогато се познава със
съпруга си, посещава имота. Грижели се за тази част от него, която е на Т.а. Всеки ползвал
половината от този двор. Имало линия, за която свидетелката още от самото начало е
осведомена, че трябва да се спазва. Виждала е и проект от 2009г., на който тя била
начертана. Грижели се за имота – косяла се трева, полагали се грижи за дърветата, садяла се
градина. За тази линия имало знак – колче, което било поставено при измерване от
геодезиста, който е правил проекта. Към момента то било извадено и махнато. Тази линия
винаги се спазвала, тъй като И. П. не позволявал да се навлиза в неговата половина и правел
забележки. В частта на П. имало кокошарник в дъното на имота в ъгъла. Когато
свидетелката започнала да идва там, и двете половини били долу-горе еднакви като равна и
3
стръмна част. После обаче се правил дренаж откъм къщата на Т.а. Предложили останалата
пръст да се натрупа поравно в стръмната част на имота и така да се изравнят и двете му
части в стръмната част, но И. П. отказал. Затова пръстта се натрупала само в частта на Т.а.
Имало сондаж, който по-скоро бил в частта, ползвана от П.. Свидетелката не знае кога е
правен, но бил платен от двете страни. Към момента водоснабдяването било от ВиК-
мрежата. За канал се ползвала изгребна яма, която се намирала в частта, ползвана от И. П..
Тази яма се ползвала и от двете къщи, като било предвидено по улицата да се изгради
канализация.
По делото са депозирани заключения на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза – първоначално и преработено. Те са изготвени от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за
евентуална неправилност. От двете заключения съдът кредитира преработеното заключение,
депозирано с вх. № 373222/19.11.2024г. на СРС, тъй като то е съобразено с фактическото
настоящо ползване на имота и при заснемане на елементите на техническата
инфраструктура и ситуационните особености на имота. Вещото лице е изготвило пет
варианта на разпределение на ползването на терена при отчитане квотите на собствениците
и елементите на техническата инфраструктура и при съобразяване на възможността за
реално разделяне и обособяване на два отделни имота. Ищецът изразява предпочитания към
разпределението, предвидено във вариант № 5, при който за него има предвидени 710 кв.м.
от равнинната част и 132 кв.м. от стръмната част, а за ответницата са предвидени за ползване
705 кв.м. от равнинната част и 137 кв.м. от стръмната част. Ответницата Н. Т.а и третото
лице помагач предпочитат вариант № 4, при който за ищеца И. П. има 685 км.м. от
равнинната част и 157 кв.м. от стръмната част, а за ответницата са предвидени за ползване
729 кв.м. от равнинната част и 113 кв.м. от стръмната част.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея съобразно правата им. Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо
съгласие на съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от вещта /ако не се постигне общо съгласие/ или по решение на съда - чл. 32 ЗС.
Решението на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС замества решението на мнозинството в
случаите, когато то липсва или е вредно за вещта. Правомощията на съда в това
производство се ограничават в рамките на решенията, които мнозинството може да вземе
във връзка с ползването и управлението. Правомощията на съсобствениците във връзка с
ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие или решение на мнозинството
са: да определят как и от кого ще се осъществи непосредственото служене с вещта или как
ще се извличат плодовете от нея, естествени или граждански, с оглед предназначението на
вещта и желанието на съсобствениците.
За да бъде допустим иск по чл. 32, ал. 2 ЗС трябва да не може да се образува
мнозинство или решението на мнозинството да е вредно за общата вещ. Тези предпоставки
са налице тогава, когато или изобщо няма решение на мнозинството как да се ползва
съсобствената вещ, а ако такова има, то същото накърнява правата на един или няколко от
съсобствениците, да е вредно за вещта или да излиза извън правомощията на мнозинството
съсобственици като такива. Самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи на
невъзможност да се образува мнозинство относно това как да се ползва вещта /така ТР
13/2012-2013-ОСГК/, а и това в настоящия случай е обективно невъзможно – всеки от
съсобствениците в имота притежават по 1/2 идеална част от него, т.е. няма как да се
формира мнозинство. Недовършената процедура по разделянето на имота, както и дадените
по делото свидетелски показания, установяват невъзможност на съсобствениците сами да
уредят ползването на имота и възникване на напрежение между тях по този въпрос.
В производството по иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС правомощията на
4
съда се свеждат до разпределение на ползването на общата вещ или до назначаване на неин
управител. /решението на съда трябва да е съобразено със съществуващото към момента на
възникване на спора фактическо състояние на вещта, а правата на съсобствениците върху
общата вещ се изследват само преюдициално с оглед определяне на обема на ползването на
вещта. Постановеното решение не се ползва със сила на присъдено нещо относно това кои са
съсобствениците и какви са дяловете им съсобствеността, тъй като то е последица от
осъществена съдебна администрация, имаща за цел да установи и да уреди едно фактическо
положение, а не да разреши правен спор за собственост. В това производство не могат да се
допускат никакви промени в имота, като се изхожда само от фактическото му състояние, без
да се предписват или налагат каквито и да било преустройства за целите на обособяването
на отделни дялове за ползване. Съдът няма право да предписва, налага или да взема предвид
каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.
Така р.1197/18.12.2008г.-гр.д.4916/2007г.-ВКС, Іг.о., р.164/11.07.2014г.-гр.д.247/2014г.-
ВКС,Іг.о. При разпределянето на ползването съдът следва да отчита и правата на лицата,
които имат право на собственост върху построените с имота сгради, но нямат дял в
съсобствеността на поземления имот, с оглед осигуряване на възможност за същите да
ползват дела си в сградата.
При извършена преценка на изготвените от вещото лице варианти /към допълненото
и преработено заключение/ за разпределение на ползването на имота, съдът приема, че
съвместими с притежаваните от страните права и фактическото положение на имота са
варианти № 4 и № 5. От тях съдът приема, че вариант № 4 в най-голяма степен съответства
на притежаваните права върху имота, конкретните му характеристики, изградените в него
сгради и съоръжения и осъществени дейности и мероприятия. В тази връзка и доколкото
при разпределянето дяловете за ползване следва да бъдат съответни на притежаваните права,
но не е задължително да са абсолютно еднакви като площи, съдът намира, че този вариант
не ощетява нито съсобствениците в недвижимия имот, нито притежателите на право на
собственост върху идеална част от построените в него сгради. Това е така поради следното:
Този вариант на разпределение съответства в най-голяма степен на одобрения
от Кмета на Столичната община – Район „Б.“ проект за разделяне на имота, както и на
фактическото ползване на поземления имот, включително според показанията на свид.
Траянова-Т.а. Границата на между двата дяла съвпада с поставената от геодезист
точка, с която до момента страните са съобразявали като цяло ползването на дяловете
от имота. Границата между двата дяла за ползване е удобна за прокарване, без
значителни отклонения и чупки.
Площта на всеки от дяловете за ползване на съсобствениците е равна – по 842
кв.м. Площта от равната част на имота за ищеца И. И. е 685 кв.м., а от стръмната част –
157 кв.м., като за Н. Т. се падат 729 кв.м. от равнинната част и 113 кв.м. от стръмната.
Това известно разминаване е обяснимо с извършеното подравняване от страна на Т. в
ползваната до момента от нея половина от стръмната част на имота, като по този
начин е увеличена неговата равна площ. В тази връзка подобно разделяне на
ползването е и житейски справедливо, тъй като на И. е било предложено с наличната
пръст да бъде направено подравняване и в неговата част на имота, но то не е било
прието.
Границата на дяловете за ползване естествено следва контурите на отделните
жилищни сгради. В тази връзка са неоснователни възраженията на ищеца, че
плочникът, находящ се югозападно от терасата на североизточната сграда и
югоизточно от т. 4 от схемата на л. 164 от делото, следва да остане в неговия дял за
ползване. Фактическото състояние на място е видно от снимки на л. 167 и л. 169 от
делото, като не е установено той да има някакво конкретна функционална връзка със
сградата на ищеца. Не може да бъде подкрепен довод, че този плочник следва да
5
остане с оглед обслужването на сградата. Така например при т. 3, северно от сградата
на Т., делът за ползване на ищеца Петров и означеният на схемата плочник при т. 3
опира в стената на сградата на Т. по начин, аналогичен на този при който плочникът
при т. 4 остава в частта на Т.. Освен това, ако границата между дяловете за ползване на
това място бъде прекарана съобразно вариант 5, тя ще попадне в средата на прозорец
на къщата на Т. /л. 169/, което би довело до значителни битови и фактически
неудобства.
Във вариант 4 сондажът, за който свид. Траянова-Т.а посочва, че е изграден със
средства и на двамата съсобственика /доказателства в противна насока не са
ангажирани/, остава на границата между двата дяла за ползване, като така може да се
ползва при нужда и от двете страни.
Действително септичната яма, която и понастоящем е в заетата от И. половина,
но се ползва и от двете къщи, остава в неговата част. С оглед данните, че в района
предстои изграждането на централна канализация и очакваното присъединяване на
сградите към нея, то необходимостта от септичната яма в бъдеще ще отпадне и
местоположението ú ще стане без значение. Дотогава ищецът И. И. следва при
необходимост да предоставя достъп на Т., Н. И. П. и А. Н. Т. за поддръжка и
почистване на септичната яма.
Площите, предвидени за достъп на собствениците на идеални части от двете
къщи, които обаче нямат дял от поземления имот, са равностойни /15 кв.м. и 16 кв.м./,
съответстват на правата на собствениците и фактически необходимото за достъп до
сградите, като са предвидени в частта от имота, свързана непосредствено със сградата,
от която те притежават идеална част.
По разноските:
С оглед характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС /на спорна съдебна
администрация/, то съдебното решение по делото е в полза на всички съсобственици. Затова
те трябва да понесат такива част от разноските /съдебни такси и разноски за експертизи/,
съответстващи на дела им съсобствеността. Заплатените от страните възнаграждения за
адвокат остават в тежест на страната така, както са направени /Така: р.275/30.10.2012г.-
гр.д.444/2012г.-ВКС,ІІг.о., опр.62/26.03.2015г.-гр.д.4351/2014г.-ВКС,ІІг.о./.
Разноските по делото за такси и възнаграждения на вещото лице възлизат на общо
1325,00 лева. От тази сума ищецът И. И. и ответницата Н. Т. следва да поемат половината –
по 662,50 лева. Тъй като Н. Т. е платила по делото 650,00 лева, а И. И. – 675,00 лева, то
разликата между платената от И. за разноски по делото суми и дължимите от него такива
възлиза на 12,50 лева /675,00 лева – 662,50 лева = 12,50 лева/, които следва да се присъдят в
негова полза и в тежест на Н. Т..
Ответникът Н. И. П. не е доказал сторени по делото разноски. Доколкото същият не е
съсобственик в дворното място, участва по делото единствено като собственик на идеална
част от построена в имота сграда с цел осигуряване на достъпа му до сградата, който достъп
е осигурен изцяло в рамките на частта от имота, в който е разположена сградата, от която
притежава дял, то няма основание в негова тежест да се присъждат разноски.
С оглед изложеното в предходния абзац и по аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК третото
лице -помагач А. Н. Т. нито следва да заплаща, нито му се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ по предявения от И. П. И., ЕГН **********, от град София, срещу
6
Н. П. Т., ЕГН **********, от град Б. /Столична община/, и Н. И. П., ЕГН **********, от
град София, иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването върху следния
недвижим имот, а именно: дворно място, представляващо недвижим имот с
идентификатор 02659.2194.3282 по кадастралните карта и регистри на град Б., одобрени
със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
град Б., ул. „*****“ № 64-64А, с площ по скица 1685 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./,
представляващ УПИ VІІ-677, кв. 54 по плана на град Б. – вилна зона Б., при съседни имоти с
идентификатори: 02659.2194.3111, 02659.2194.3112, 02659.2194.262, 02659.2194.676,
02659.2194.271, 02659.2194.3283, както следва:
1. И. П. И. ползва Част І от описания по-горе недвижим имот, означена с
оранжев цвят на схемата /вариант 4/ на л. 164 от делото, приложена към депозираната
от вещото лице Н. К. Х. Техническа експертиза, вх. № 373222/19.11.2024г. на СРС,
ограничена в площта между точки 2-3-4-5-6-7-8-10-11-12-13-1, с обща площ от 842
кв.м. /685 кв.м. в равнинната част на имота и 157 кв.м. в стръмната част на имота/, като
при необходимост предоставя на Н. П. Т., А. Н. Т. и Н. И. П. достъп до септичната
яма, разположена в югоизточния край на дела му за ползване, за целите на нейната
поддръжка и почистване;
2. Н. И. П., в рамките на Част І от описания по-горе недвижим имот, означена
с оранжев цвят на схемата /вариант 4/ на л. 164 от делото, приложена към
депозираната от вещото лице Н. К. Х. Техническа експертиза, вх. №
373222/19.11.2024г. на СРС, ограничена в площта между точки 2-3-4-5-6-7-8-10-11-12-
13-1, ползва участъка, ограничен между точки 12-13-14-15-16-17-18-19-12, с обща
площ от 15 кв.м., за достъп до притежаваната от него 1/4 идеална част от построената в
посочения имот вилна сграда – североизточен близнак с идентификатор
02659.2194.3282.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б.,
одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: град Б., ул. „*****“ № 64А;
3. Н. П. Т. ползва Част ІІ от описания по-горе недвижим имот, означена с жълт
цвят на схемата /вариант 4/ на л. 164 от делото, приложена към депозираната от
вещото лице Н. К. Х. Техническа експертиза, вх. № 373222/19.11.2024г. на СРС,
ограничена в площта между точки 1-21-20-2-3-4-5-6-7-8-9-1, с обща площ от 842 кв.м.
/729 кв.м. в равнинната част на имота и 113 кв.м. в стръмната част на имота/, като в
рамките на така посочената Част ІІ от имота А. Н. Т., ЕГН **********, от град
София, конституиран като трето лице-помагач по делото, придобил в хода на делото
правото на собственост върху 1/3 идеална част от вилна сграда – югозападен близнак с
идентификатор 02659.2194.3282.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на
АГКК, построена в имота с идентификатор 02659.2194.3282, с административен адрес:
град Б., ул. „*****“ № 64, ползва участъка, ограничен между точки 20-21-22-23-24-25-
26-27-28-20, с обща площ от 16 кв.м., за достъп до притежаваната от него идеална част
от описаната сграда.
ОСЪЖДА Н. П. Т., ЕГН **********, от град Б. /Столична община/, да заплати на
И. П. И., ЕГН **********, от град София, сумата от 12,50 лева, представляващи разноски
по делото в първоинстанционното производство /гр.д. № 68934/2023г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на А. Н. Т. в качеството му на трето лице –
помагач на страната на ответницата Н. П. Т..
Заверен препис от находящия се на л. 164 от делото вариант № 4 към Техническа
експертиза, вх. № 373222/19.11.2024г. на СРС, приподписан електронно от съдията, е
7
неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8