Решение по дело №701/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                             гр.Плевен, 10.01.2020 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети декември  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                          Председател:  ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                               Членове:  РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                 ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря    Д. Г., като разгледа докладваното от съдията  Кунчева  в.гр.дело №  701  по описа за  2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

             Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „****“ ЕАД гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Д.Ц., срещу решение № 1127 от 13.06.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 1915/2019 г., в частта му, в която е отхвърлен предявеният от същото дружество срещу С.Ц.А. иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 331,87 лв., представляващо присъдена в заповедното производство неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги.

Въззивникът счита, че решението на районния съд е неправилно в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон. Поддържа довод, че дружеството има право да претендира неустойка за обезщетяване на вреди поради  настъпилото за в бъдеще разваляне на договорите с ответника,  тъй като такава неустойка реално е уговорена със самите договори. Позовава се на постановките, приети с ТР № ** от 13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да признае за установено съществуването на присъденото със заповедта за изпълнение вземане за неустойка, като претендира и направените разноски.

 

           Ответникът по въззивната жалба С.Ц.А. счита жалбата за неоснователна.

          След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, предвид следните съображения:

            Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, присъдено в полза на „****“ ЕАД гр. София със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на  23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8552/2018 г. на Плевенски районен съд, срещу длъжника С.Ц.А., от с. С..

             Ответникът не е представил писмен отговор по реда  на чл. 131 от ГПК и в проведеното по делото съдебно заседание на 11.06.2019 г. същият е заявил, че признава, че дължи сумите по издадената срещу него заповед за изпълнение, както и че договорът е прекратен по негова вина и моли съда да не назначава поисканата от ищеца експертиза. 

              Видно е от събраните по делото писмени доказателства, че присъденото със заповедта за изпълнение вземането на ищеца произтича от сключени между страните три договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги на ответника, съответно: ***/02.12.2013г., ***/11.12.2013г. и **/27.06.2016г.  Ищецът е изпълнявал задълженията си по тези договори, в т.ч. издавал е ежемесечно фактури за предоставените на ответника услуги. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на предоставяните услуги от страна на ответника, горепосочените договори са били прекратени едностранно от ищцовото дружество,  което правомощие на оператора е предвидено изрично с приложените по делото Общи условия. В тази връзка е начислена предвидената с приложенията към договорите неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси  /без отстъпки/, дължими до изтичане на определения срок на ползване.

           Тези обстоятелства не са били спорни между страните по делото.

            Спорен остава въпросът за валидността на така уговорената клауза за неустойка в договорите.

           Прекратяването на действието на процесните договори с едностранно волеизявление на изправната страна – оператор на електронни съобщителни услуги преди изтичането на срока им представлява разваляне на договорите, след като основанието за прекратяването на облигационните връзки е виновно неизпълнение на задълженията от страна на абоната. С оглед характера на договорите – за периодично изпълнение, развалянето им има действие занапред.

           Съгласно възприетото с ТР № 7/13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на  ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, кредиторът може да търси неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне /неустойка за развалянето/, ако такава неустойка реално е била уговорена.

           В този смисъл допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето на договорите, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като в противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно.

           В случая уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги от оператора на услугите по вина на абоната, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като операторът по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да й предоставя съответните  услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.

         Отделно от това, настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 и чл. 143, ал. 1, т. 15 от ЗЗП.

          Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че претенцията на ищеца за неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, както правилно е приел и районният съд.

          Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната му част и подлежи на потвърждаване.

          Въззиваемият не е претендирал разноски, с оглед на което разноски по делото за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани.

     

           Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд   

 

                                       Р   Е   Ш   И   :

            

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 1127 от 13.06.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 1915/2019 г., в обжалваната му част.

           Решението е окончателно.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: