Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Пловдив, 06 август 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 01,07,
2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В. К. , като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. дело № 98 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят - Р.Х.Х., с ЕГН **********, с адрес *** , чрез адв.
А. обжалва Принудителна административна
мярка „Принудително блокиране - Скоба“ с констативен протокол № 0051788 от 06.01.2020 г., наложена на ул.“Мария Кюри“
до № 14 на МПС марка „Хюндай“ с рег. № ***.
В жалбата, в допълнителната молба /
л. 23/, както и в приложената писмена защита /л.44/ се
твърди, че наложената ПАМ е неправилна , незаконосъобразна и нищожна и се моли за
нейната отмяна, както и се претендират съдебни разноски.
Ответник – С.П., скобар в ОП „Паркиране и репатриране“ при Община
Пловдив счита жалбата за неоснователна и възразява за размера на претендираните разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по
делото доказателства , че заскобяването е било осъществено на 06,01,2020г., а жалбата
/бланкетна/ срещу процесната
ПАМ е подадена на 10,01,2020г. , директно в ПАС / без да е спазен реда на АПК/ от
лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално
допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
На 06.01.2020 г.. около 10,15ч. на
основание чл. 26, ал.1 от наредбата е било извършено принудително
блокиране със скоба наложена на ул.“Мария Кюри“ до № 14 на МПС
марка „Хюндай“ с рег. № ***, собственост на Р.
Х..
Преписката по делото е представена в цялост.
В приложеният Констативен протокол за принудително блокиране
№ 0051788 / л.3/ е посочено, че се издава на основание чл.26
ал.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр.Пловдив – „взето с протокол № 1 от 19.01.2012г.
на ОбС-Пловдив“ и е извършено принудително блокиране
на ППС със скоба, както и в протокола е отразено, че са направени 5 бр. снимки,
както и факта, че след заплащане с касов бон
на сумата от 30 лева автомобилът
е бил отблокиран.
Констативният протокол е подписан от
блокиращ оператор на първо място, след това от блокиращ водач и от инкасатор.
Представени / л. 12-20/ по делото са:
списък на улиците включени в „Синя
зона“, Заповед № 12ОА680/23.03.2012 г. на Кмета на Община Пловдив , Заповед № 19ОА1646/09,07,2019 г. на Кмета на
Община Пловдив .
На л. 12 е приложен списък на улиците
в гр. Пловдив от т. нар. „Синя зона“ в който под № 50 фигурира ул. Мария Кюри.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 167 ал.
2 т.2 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99 ал. 3, до заплащане
на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство /т. 2/.
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните
предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната
сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен
характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле.
В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от
кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за
паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДВП до заплащане на таксата и на разходите по
прилагане на техническото средство.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Без съмнение принудителното задържане
по см. на чл.167 ал.2 т.2 ЗДвП представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която се налага при условията, посочени в
специалния закон. В протокола за принудително блокиране е посочена разпоредбата
на чл.26, ал.1 от Наредбата за спиране,
престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.
В хода на делото беше доказано
/чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
Съгласно практиката на ВАС , съдът
при постановяване на решението си следва да е надлежно доказана
опасността от правонарушение, която трябва да бъде реална и конкретна, т.е. съществуваща,
налична, а не абстрактна и предполагаема.
Съдът обсъди отразеното в
констативният протокол от който се
установява , че процесното МПС на Х. е било паркирано в синя зона и е било заскобено със скоба на ул. М. Кюри, пред номер 14, на 06,01,2020г.
В настоящото производство основно се
твърди от жалбоподателя , че процесната ПАМ е
наложена от материално некомпетентен орган.
Цитираната съдебна практика на ПАС от
адв. А. касае случаи преди издаването на Заповед №
19ОА1646/09,07,2019 г. на Кмета на Община Пловдив с която поименно са
определени длъжностните лица „скобари“ в която
фигурират и двамата такива, под номера 14
и 15 / л. 15 , гръб/ .
Т.е. при наличието на изричен
административен акт – горната заповед на кмет на община Пловдив, по смисъла на
чл. 167, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 172, ал. 1от ЗДвП, в
случая ответниците са материално компетентни да прилагат мярката заскобяване.
Съответно, за да е валидно
делегирането на правомощия, освен предвидено като възможност в правната норма,
следва да е извършено в надлежна писмена форма с акт на делегиращия орган,
който да сочи изрично правомощията, периода и случаите, за които се оправомощава съответното длъжностно лице.
Делегирането на компетентност е
възможно само по реда и в рамките, установени в съответната правна норма, по
отношение на поименно, длъжностно или структурно принадлежни
лица, които въз основа на изричен акт.
Разпоредба на чл. 35, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 27 от Наредбата, урежда
именно материална компетентност, поради което е допустимо само стриктно
тълкуване, при отчитане на най - съществената специфика на материалното оправомощаване – учредява се изрично и по силата на Заповед
№ 19ОА1646 /09,07,2019 г. на Кмета на Община Пловдив.
В настоящият случай изискването на
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е спазено, а в заповедта по чл. 27 от
Наредбата са персонализирани конкретни
длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство, под № 14 и 15. Разпоредбата на чл. 35,
ал. 1, т. 1 е еднозначна – контролът по наредбата се осъществява или от Кмета
на Община Пловдив или от определено с негова писмена заповед звено на общината
и длъжностни лица.
Предвид изложеното, Съдът намира, че
в случая е налице оправомощаване
с изрична заповед от 09,07,2019г. на
Кмета на Община Пловдив , следователно
се доказа компетентността на органа наложил принудителната
административна мярка.
Горните констатации необосновават
нищожност на оспорената ПАМ .
В настоящия случай по безспорен начин
се установи, че жалбоподателят е паркирал автомобила си на обозначено място в
зоната, определена за платено почасово паркиране. По делото не са представени
доказателства относно твърдяното от адв. А.
„Извършвани ремонтни дейности“ на процесната дата.
Представените с молба / л. 23/ съобщения на „ЕVNсе извършва ремонт , касаят период от
11,11,2019 до 23,12,2019г.
Заскобяването е извършено на 06,01,2020г. и за
това не се спори от страните.
Жалбоподателят не доказа различна фактическа обстановка от изложената
по-горе , както и не ангажира доказателства
оборващи твърдяното от ответника в настоящото производство.
Съдът намира, че ответникът доказа по
несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна
административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на
пълното насрещно доказване твърдението на ответника.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че оспорената мярка е законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.Х., с ЕГН **********,
с адрес *** против принудителна административна мярка „Принудително блокиране
- Скоба“ с констативен протокол № 0051788
от 06.01.2020 г., наложена на ул.“Мария Кюри“ до № 14 на МПС марка
„Хюндай“ с рег. № ***.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :