Р Е
Ш Е Н И Е № 260257
гр.Бургас, 02.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на втори септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 2859/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда
на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „С“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****,
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя М.Ц.Й., срещу
НП № 487376-F495026/03.12.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ -Бургас в Централно управление на НАП, с което на дружеството
–жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се представлява.
За административнонаказващия
орган, призован чрез ТД на НАП гр.Бургас, се явява главен юрк.Д. Ч. при ТД на
НАП Бургас, надлежно упълномощена. Същата оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено наказателното постановление, като претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2019
г., в 10.50 ч., свидетелят М.М.-инспектор по приходите при ЦУ на НАП извършил
проверка в търговски обект – офис, находящ се в ****, стопанисван от
дружеството-жалбоподател. При проверката свидетелят М. установил, че за дата
11.06.2019г. в обекта не е издадена фискална касова бележка за получено плащане
в брой за заплатена абонаментна такса по договор № 203 в размер на 19.30лева,
описана в работна тетрадка. Видно от разпечатан КЛЕН за 11.06.2019г. на
посочената дата не е отразена продажбата чрез издаване на фискален касов бон от
работещия в обекта монтиран и въведен в експлоатация, свързан дистанционно с
НАП, ЕКАФП модел „PERFECT S 01 KL“ с ИН № DY407675 и фискална
памет № 36543447. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена
проверка № 0345858/13.06.2019г.
За
установеното нарушение на 26.06.2019г. на жалбоподателя бил съставен АУАН в
присъствието на пълномощника на дружеството-жалбоподател- Г. С., а
впоследствие на 03.12.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление. Същото е връчено на 15.06.2020г. на
същия пълномощник.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства, които
са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така
установените факти съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице –
инспектор по приходите при ЦУ на НАП.
При съставянето на АУАН и НП обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като видно от съдържанието им, в същите е
посочено, че нарушението е извършено на 13.06.2017г. вместо на 13.06.2019г. Очевидно е, че посочената дата -13.06.2017г. не кореспондира нито с датата
на съставения АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, нито с датата
на констативния протокол към този акт. Това разминаване в датите на извършената
проверка и посочената дата на установяване на нарушението в АУАН и НП, дава на съда основание да приеме, че не е
посочена конкретната дата на извършеното от дружеството-жалбоподател
административно нарушение. Последното представлява съществено процесуално
нарушение, което не може да се санира в съдебното производство, нито да се
извежда по тълкувателен път от съда. В този смисъл за настоящия съдебен спор е
без правно значение дали това погрешно изписване на датата на административното
нарушение е резултат от допусната явна фактическа грешка от административно-наказващия
орган, или се дължи на друга причина. Безспорно в НП и
в АУАН следва да се опишат всички обстоятелства по извършване на нарушението,
следва да се наведат и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат
точно законовите разпоредби, които са нарушени, без да е налице разминаване,
тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на
доказване по делото. Следва също да се има предвид, че в санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да
е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Тези актове не
могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този
смисъл е и Решение № 1196/30.06.2017г. по КАНД № 1065/2017г. на Административен
съд –Бургас.
Предвид изложените съображения следва наказателното
постановление да бъде отменено, тъй като посоченото процесуално нарушение,
обуславя неговата незаконосъобразност.
По изложените
съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 487376-F495026/03.12.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в Централно управление
на НАП, с което на „С“ ЕООД, ЕИК по Булстат **** е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.