№ 437
гр. Разград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20223330100026 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Банка ДСК ЕАД против Г. АНГ. ИВ., с която са
предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата 867,60лв.
главница, сумата 90,27лв. договорна лихва за периода от 11.09.2019г. до 27.07.2020г., сумата
0,24лв. лихвена надбавка за забава за периода 28.07.2020 до 28.07.2020г. Иска и разноски.
Сочи, че с ответника на 21.11.2018г. е сключен договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица, като банката предоставила кредит в
размер на 1000лв. Клиентът посочил своя банкова сметка за целите на картата-сметка в лева.
Съгласно чл.27 ал.2 от ОУ срокът на ползване на кредита съвпада със срока на валидност на
картата. Срокът на картата, както на кредитът е бил три години. Съгласно чл.28 ал.3 от ОУ
за усвоената част от кредитния лимит клиентът заплаща променлива лихва в размер на
договорения лихвен процент посочен в договора, която се начислява ежедневно върху
фактически ползваната сума. Лихвеният процент към датата на договора е 21,95% годишно
и се формира от стойността на РЛП, който към тогавашния момент е бил в размер на 0,220%
и фиксирана надбавка в размер на 21,73%. За месечна падежна дата е договорено 10-то
число на месеца. Съгл. чл.26 от ОУ клиентът е длъжен ежеседмично в рамките на определен
в условията срок след падежната дата/гратисен период/ да заплаща минимална сума за
револвиране. В чл.26 от ОУ сумата е посочена – в случая 30 лв., както и последиците от
невнасянето и - начисляване на такси/в случая 15лв./ първото усвояване на кредита е било
на 13.03.2019г. В последствие кредитополучателят е теглил и възстановявал суми в рамките
на договорено определения лимит, като последното плащане по кредита е направено на
08.10.2019г, когато е внесена сумата 90лв. Поради липса на плащания на четири поредни
месеца на минималната сума за револвиране, правото на ползване на кредита е било спряно
1
на основание чл.33 вр. с чл.32 ал.2 ОУ и кредитът е станал предсрочно изискуем. Ищецът е
изпратил до ответника покана-уведомление, с която го уведомява, че обявява кредита в
предсрочно изискуем. Поканата –уведомление е връчена по чл.47 от ГПК. По подадено по
чл.417 от ГПК заявление от банката е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№1029/2020г. на РРС срещу ответника за претендираните суми.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор.
Оспорва иска, като сочи, че претенцията на ищеца е погасена по давност, като прави
възражение в този смисъл.
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 т. 2 от
ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение заповедта за изплънение е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят може да предяви
установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде
уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото
доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на
ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№1029/2020г., да бъде
установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото
съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа
на договор за кредит юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е
наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: На 21.11.2018г. е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица, като банката
предоставила на ответника кредит в размер на 1000лв. Съгласно чл.28 ал.3 от ОУ за
усвоената част от кредитния лимит клиентът заплаща променлива лихва в размер на
договорения лихвен процент посочен в договора, която се начислява ежедневно върху
фактически ползваната сума. Лихвеният процент към датата на договора е 21,95% годишно
и се формира от стойността на РЛП, който към тогавашния момент е бил в размер на
0,220% и фиксирана надбавка в размер на 21,73%. За месечна падежна дата е договорено 10-
то число на месеца. Съгл. чл.26 от ОУ клиентът е длъжен ежеседмично в рамките на
определен в условията срок след падежната дата/гратисен период/ да заплаща минимална
сума за револвиране. В чл.26 от ОУ сумата е посочена – в случая 30 лв., както и последиците
от невнасянето и - начисляване на такси/в случая 15лв./ Поради забава в плащанията на
дължимите месечни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а до ответника е
изпратена покана-уведомление на 26.05.2020г., връчена по реда на чл. 47 от ГПК. По ч.гр.д.
№1029/2020г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните от ищеца суми.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза се
установява, че сумата от 1000лв. е усвоена от кредитополучателя Първото теглене е станало
на 13.03.2019г. сумата в размер на 50лв. Усвояването на сумите ставало с теглене на суми
2
на АТМ/банкомат/ и плащане на ПОС устройство. Теглени и възстановявани суми по
кредитната карта до 08.10.2019г., когато е направена последната вноска в размер на 90лв.
Към 21.07.2020г. и към 29.07.2020г. има забава от страна на длъжника от 4 месеца. Размерът
на неплатена главница - 867,60лв. към 29.07.2020г. и към 07.01.2022г., към 02.06.2022г. -
860,56лв. Размерът на договорната лихва към датата на подаване на заявлението е 90,27лв.
Размерът на дължимата лихвена надбавка за забава към датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение е 0,24лв.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: От
приложените писмени доказателства, които не са оспорени, се доказа наличието на валидно
облигационно отношение между ищеца и ответника по процесния договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 21.11.2018г. На
ответницата е предоставена кредитна карта с кредитен лимит – 1000лв. Налице е усвояване,
като първото теглене е на 13.03.2019г., както и няколко плащания на ПОС устройство от
нейна страна, като теглените и възстановени суми по кредитната карта до 08.10.2019г.
Според вещото лице е направена вноска от 90лв., а кредитът обявен за предсрочно
изискуем, като има забава от страна на длъжника от 4 месеца. Ищецът е изпратил покана-
уведомление от 26.05.2020г. до ответника, с която го уведомява, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Покана-уведомление е връчена от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК. В
случая няма причина за съмнение по отношение на редовното водене на счетоводните книги
съгласно чл.182 от ГПК и извлечението от същите, в които са отразени задълженията по
договора на ответника. Според заключението на вещото лице, дължимите от ответника суми
по договора са: за главница – 867,60лв., сумата 90,27лв. договорна лихва за периода
11.09.2029г. - 28.07.2020г., лихвена надбавка за забава 0,24лв. към 28.07.2020г.
Неоснователно е възражението на ответната страна за погасяване на задълженията по
давност. Към датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК – 29.07.2020г. не е
изтекъл срока по чл.110 ЗЗД. Поради което намира, че исковите претенции са доказани и
следва да се уважат.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
настоящото дело разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на 125лв.
заплатена държавна такса, 150лв. за особен представител на ответника, 300лв. депозит за
експертиза, както 150лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 725лв.
Съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в
заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради
което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №1029/2020г. на РРС
сумата 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, общо 75лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул. Московска №19, че
Г. АНГ. ИВ., ЕГН********** адрес с.Г.***** дължи на банката сумата
867,60лв./осемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/
главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2020г. до
окончателното и изплащане, сумата 90,27лв./деветдесет лева и двадесет и
седем стотинки/ договорна лихва за периода от 11.09.2019г. до 27.07.2020г.,
сумата 0,24лв./двадесет и четири стотинки/ лихвена надбавка за забава за
периода 28.07.2020 до 28.07.2020г.
ОСЪЖДА Г. АНГ. ИВ., ЕГН********** адрес с.Г.*****, ДА ЗАПЛАТИ
на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Московска №19 сумата 725лв. /седемстотин двадесет и пет лева/
за направените по делото разноски, както и сумата 75лв./седемдесет и пет
лева/ за разноски по ч.гр.д.№1029/2020г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4