О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./…………………07.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 1025 по описа на съда
за 2019 год., докладвано от съдията
К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Корект 3“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. Радост № 6, вх. Б, ет. 3, ап. 30, подадена чрез
процесуален представител срещу Определение № 4544/05.04.2019 год., постановено
по гр. дело № 2241/2019 год. по описа на РС-Варна, допълнено с определение №
5912/09.05.2019 год., с което е прекратено производството по цитираното
гражданско дело по отвод на ответника „Енерго-про
Продажби“ АД-Варна за неподведомственост на делото на съда поради наличието на
валидна арбитражна клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд
и в полза на ответника са присъдени разноски.
В
жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Твърди се, че
между страните не е договаряна арбитражна клауза за отнасяне на спора пред
арбитраж по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК, тъй като представение
по делото констативен протокол, не е подписан нито от законния представител на
дружеството, нито от пълномощник, който да е упълномощен за това в предвидената
в чл. 26, ал. 14 ТЗ форма. Твърди също, че арбитражната клауза в констативния
протокол от 30.11.2017 год. е недействителна тъй като: липсва конкретен
институционен арбитър – арбитражният съд не е надлежно индивидуализиран;
арбитражната клауза е вписана в предварително подготвени бланки за
констативните протоколи, което противоречи на равнопоставеността
на страните в търговския оборот, а оттам и противоречи на добрите нрави; в
общите условия, обнародвани от енергийното дружество изрично е посочено, че
споровете между страните ще се решават само и единствено по съдебен ред, т. е.
в ОУ не ерегламентирана
възможностат споровете да ес решават чрез арбитраж.
Твърди
се също, че съдържащата се в констативния протокол от 3.11.2017 год. арбитражна
клауза предвижда да се отнасят до арбитраж само споровете, които са породени от
констативния протокол, а повдигнатият спор по предявения от дружеството
(настоящ частен жалбоподател) отрицателен установителен
иск не се отнася до констативния протокол от 30.11.2017 год., а до липсата на
фактическо и правно основание ответното дружество да извършва едностранна
корекция на потребената в обекта на ищцовото дружество електрическа енергия.
С жалбата се настоява за отмяна на
определението и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмен отговор, насрещната страна оспорва жалбата,
счита определението за правилно, а частната жалба – за неоснователна и настоява
тя да се остави без уважение.
В писмен
отговор, насрещната страна „Енерго-про Продажби“
АД-Варна оспорва жалбата. Навежда, че правилно е уважен отвода му за
неподведомственост на спора пред гражданския съд (РС-Варна) – между страните е
налице валидно арбитражно споразумение, сключено е от търговски пълномощник на ищцовото дружество - чл. 26 ТЗ и валидно обвързва страните.
Счита определението
за правилно, а частната жалба срещу него – за неоснователна и настоява да се остави
без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно
производство.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 2241/2019
год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от „Корект 3“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. Радост № 6, вх. Б, ет. 3, ап. 30 срещу „Енерго- про Продажби“ АД, с ЕИК
********* със седалище гр. Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 9258, 42 лева, представляваща
стойност на начислено след корекция количество ел. енергия по фактура № *********/06.12.2018 год. за периода 15.07.2017 год. до
30.11.2017 год., за обект
с аб. № 11918065,
с адрес на
потребление: гр. Шумен,
бул. Симеон Велики № 67, вх. А (ресторант).
Ищецът твърди, че е
потребител на ел. енергия за обект с абонатен
№ 11918065. Уведомен е от ответното дружество, че е
извършена проверка на електромера, измерващ количествата доставяна до обекта му
ел. енергия, за която е съставен констативен протокол от 30.11.2017
г. В резултат на проверката е извършена корекция на количествата доставена до обекта му електроенергия
като за периода
15.07.2017 г. до
30.11.2017 г. му е начислено допълнително количество ел. енергия на
стойност от 9258, 42 лева, за която сума е издадена фактура от 06.12.2018 год. Ищецът
твърди, че не дължи горната сума, тъй като считано от 23.11.2018 год., вкл. и
към 06.12.2018 год., когато от страна на ответника била извършена корекционната процедура, ПИКЕЕ (2013 год.) като подзаконов
нормативен акт са отменени изцяло. От това следва, че липсва нормативен акт,
който да урежда правото на ответника да преизчислява количествата ел. енергия,
доставени до обектите на потребителите на ел. енергия. Оспорена е и корекционната процедура, както и начина и методиката за начисляване на процесната сума,
твърди също, че не е потребил начисленото
допълнително количество ел. енергия.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-про
продажби“ АД-Варна, чрез процесуален представител е оспорил иска с доводи, че е
недопустим. Направил е отвод за неподведомственост на спора пред съда, като е изложил следните твърдения:
Ищецът е клиент на ответното дружество по сключен при общи условия договор за
продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ
се в гр. Шумен, бул. Симеон Велики № 67, вх. А (ресторант), с
аб. № 11918065.
Сумата по фактурата № *********/06.12.2018
год. съставлява стойност на реално доставено от ответника и потребено
от обекта на ищцовото дружество ел. енергия, която
количество е установено след софеурен прочит на
паметта на електромера, измерващ доставяната до облекта
на ищеца ел. енергия. Основание
за предприемане на горната процедура по начисляване на реално потребеното от ищеца количество ел. енергия е извършената
на 30.11.2017 год. проверка на електромера, измерващ доставяните до обекта на
ищеца количества електрическа енергия, за която е съставен констативен протокол
1301205, подписан от пълномощник на ищцовото
дружество – надлежно упълномощен търговски пълномощник съгласно чл. 26, ал. 1 ТЗ. В цитирания констативен протокол пълномощникът на ищцовото
дружество е заявил съгласието си всички спорове, възникнали между
ищеца и „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна да бъдат отнасяни за решаване от
Арбитражен съд – гр. Варна при сдружение „ППМ“.
Предвид
изложеното ответникът счита, че между страните е налице валидна арбитражна
клауза, спорът не е подведомствен на съда и е отправено искане за прекратяване
на производството поради неподведомственост на делото.
С
обжалваното определение РС-Варна е приел, че отводът за неподведомственост на
делото е своевременно заявен, в срока по чл. 8 от ЗМТА, а по същество е основателен.
Изложил е съображения, че между страните е налице валидно сключено арбитражно
споразумение, съдържащо се в констативния протокол от 30.11.2017 год., двустранно
подписано, арбитражната клауза е валидна, спорът е имуществен, следователно – арбитрируем, ищецът няма качеството „потребител“ по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е търговско дружество, което купува ел.
енергия за стопански нужди – за осъществяване на търговската си дейност.
Констатирал е, че пълномощното на пълномощика,
подписал констативния протокол, не е с нотариално заверен подпис, както изисква
нормата на чл. 26, ал. 1 ТЗ но е приел с оглед нормата на чл. 301 ТЗ, че
извършените от пълномощника от името и за сметка на дружеството действия без
представителна власт са потвърдени.
Определението е правилно.
В случая
отводът за неподведомственост на делото е своевременно заявен от ответника – в
отговора му на исковата молба, в съответствие с чл. 8 от ЗМТА.
В представения по делото и от двете
страни констативен протокол № 1301205/30.11.2017 год., материализиращ
констатациите от извършената на същата дата проверка на електромера, измерващ
доставяните до обекта на ищцовото дружество
количества електическа енергия, се съдържат
изявления и на двете страни, че при възникване на спор, отнасящ се до настоящия
протокол, същият ще бъде решаван от Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение
„МПП“. За ищцовото дружество документът е подписан от
лицето Петя Живкова Колева, означена като „икономист в Корект 3 ООД“.
От съдържанието на представеното на
л. 20-21 от настоящото дело пълномощно с нот. заверен
на дата 31.05.2014 год. подпис на упълномощителя – управителят на ищцовото
дружество В.С.Я. е видно, че Петя Живкова Колева е упълномощена да представлява
дружеството пред физически и юридически лица във връзка с дейността на дружеството,
вкл. и пред Енергоснабдяване.
При това положение се налага извода,
че при подписване на КП от 30.11.2017 год. Петя Живкова Колева е действала като
търговски пълномощник на ищцовото дружество по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ТЗ и в това си качество валидно е задължила
дружеството с уговорката за решаването на спорове между страните, отнасящи се
до констативния протокол от 30.11.2017 год., от Арбитражен съд гр. Варна при
Сдружение „МПП“, поради което и оплакванията в частната жалба, че арбитражната
клауза е недействителна поради липса на съгласие са неоснователни.
Констативния протокол, в който се
съдържа арбитражната клауза е
подписан и от двете страни, в писмена форма е и удовлетворява изискванията на
чл. 7, ал. 2 ЗМТА, която предвижда, че „арбитражното споразумение трябва да
бъде писмено, като се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в
документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или
други средства за съобщения“.
Възраженията на жалбоподателя, че арбитражната клауза била
недействителна поради липса на конкретно посочен институционен арбитър също са
неоснователни. Посоченият в арбитражната клауза арбитражен съд – Арбитражен съд
гр. Варна при Сдружение „ППМ“ е достатъчно определен. За валидността на
арбитражната клауза е достатъчно арбитражният съд да е определяем – в случая са
посочени наименованието на арбитражния съд, както и седалището му, което е на
територията на РБългария, т. е., арбитражният съд е
индивидуализиран в необходимата степен.
Възраженията на жалбоподателя за недействителност на арбитражната
клауза, поради това, че била вписана в предварително подготвени бланки за
констативните протоколи, което противоречало на равнопоставеността
на страните в търговския оборот, а оттам и противоречи на добрите нрави, също
са неоснователни.
Обстоятелството, че арбитражното споразумение е вписано в предварително
подготвена бланка по никакъв начин не се отразява на равнопоставеността
на страните в търговския оборот. Освен това при подписване на констативния
протокол всяка от страните разполага с възможността да изрази в същия този
протокол писмено несъгласието си с арбитражната клауза, при което се счита, че
арбитражно споразумение липсва. Видно е, че подобно изявление от страна на
търговския пълномощник на ищцовото дружество, не е
вписано.
Материалноправният спор между страните не подада в изключенията на чл .19,
ал. 1 ГПК, тъй като ищецът e търговско дружество, поради което и не и потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.
Доводите
на жалбоподателя, че повдигнатия пред РС-Варна спор бил неарбитрируем,
тъй като е извън обхвата на арбитражната клауза – последната предвиждала да се
отнасят до арбитраж само споровете, които са породени от констативния протокол
от 30.11.2017 год., а повдигнатият спор по предявения от дружеството (настоящ
частен жалбоподател) отрицателен установителен иск не
се отнася до констативния протокол от 30.11.2017 год., а до липсата на
фактическо и правно основание ответното дружество да извършва едностранна
корекция на потребената в обекта на ищцовото дружество електрическа енергия, настоящият състав
намира за неоснователни.
Това е
така защото именно с извършването на проверка на електромера, измерващ доставяните
до обекта на ищцовото дружество количества ел.
енергия и материализирането на констатациите от проверката в констативния
протокол от 30.11.2017 год., се слага началото на установената в Раздел ІХ-ти
от ПИКЕЕ (2013 год.) процедура по установяване на действително доставените от
дружеството – доставчик и потребени от обекта на
ищеца, но неотчетени при редовните месечни отчети количества електрическа
енергия. Т. е., повдигнатият пред РС-Варна спор по предявения от ищцовото дружество отрицателен установителен
иск за недължимост на сумата от от
9258, 42 лева, представляваща
стойност на начислено след корекция количество ел. енергия по фактура № *********/06.12.2018 год. за периода 15.07.2017 год. до
30.11.2017 год., за обект
с аб. № 11918065,
с адрес на
потребление: гр. Шумен, бул. Симеон Велики № 67, вх. А (ресторант) е „спор,
породен от настоящия протокол“ по смисъла на цитираната арбитражна клауза,
доколкото ищецът в исковата си молба е оспорил и процесуалната стойност на
констативния протокол от 30.11.2017 год. с оглед наведените доводи, че след
отмяната на ПИКЕЕ (2013 год.) липсва правна възможност те да бъдат прилагани,
вкл. и нормите на Раздел ІХ-ти от цитираните правила, регламентиращи случаите и
начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енегрия от операторите на
съответните мрежи.
По тези съображения доводите на жалбоподателя,
че спорът е неарбитрируем тъй като е извън обхвата на
арбитражното споразумение, са неоснователни.
Предвид
изложеното между страните е налице писмено споразумение, подписано и от двете
страни, което по същността си е арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7,
ал. 1 ЗМТА, същото е валидно, повдигнатият пред РС- Варна спор е имуществен, арбитрируем е, поради което и правилно е уважен отвода на
ответника „Енерго-про
Продажби“ АД-Варна за неподведомственост на делото на гражданския съд поради
наличието на валидна арбитражна клауза между страните за решаване на спора от
арбитражен съд и е прекратено производството по делото.
В обобщение обжалваното определение е
правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се
остави без уважение.
Искането
на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото частно
производство е неоснователно.
Страната,
която е поискала присъждане на сторените разноски по водене на делото трябва да
представи доказателства за действителното им извършване най-късно до
приключването на устните състезания пред съответната инстанция, което е крайният срок за представяне
на доказателства в подкрепа на искането за присъждане
на разноски, направени в производството пред тази съдебна инстанция. Срокът е преклузивен и след изтичането му, правото на страната да
представя доказателства в подкрепа на искането
си за присъждане
на разноски за тази инстанция
е преклудирано и тези разноски, дори и да са извършени,
не й се следват
и не могат й да бъдат присъдени,
независимо от крайния изход на
делото.
По
отношение на производствата по частните жалби, крайният срок за представяне на доказателства в подкрепа на искането за
присъждане на разноски, направени в частното производство, е изтичането на срока за отговор на частната жалба, с
изключение на случаите, при които частната жалба се разглежда в открито съдебно
заседание.
В случая
до изтичането на срока за отговор на частната жалба не са представени доказателства
за извършени разноски за настоящото производство. Представените с молбата от
13.05.2019 год. доказателства не следва да бъдат взимани предвид, тъй като са
представени след срока за отговор на частната жалба – т. 11 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Корект 3“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Радост № 6, вх. Б, ет. 3, ап.
30, подадена чрез процесуален представител срещу Определение № 4544/05.04.2019
год., постановено по гр. дело № 2241/2019 год. по описа на РС-Варна, допълнено
с определение № 5912/09.05.2019 год., с което е прекратено производството по
цитираното гражданско дело по отвод на ответника „Енерго-про
Продажби“ АД-Варна за неподведомственост на делото на съда поради наличието на
валидна арбитражна клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд
и в полза на ответника са присъдени разноски;
ОТХВЪРЛЯ искането на „Енерго- про
Продажби“ АД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна за присъждане на разноски
за настоящото производство.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.