№ 357
гр. Благоевград, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №80119/14.02.2022 г., подадена от К. Т. Ц., адрес: гр. П.,
ул. „П.Д.“ №5, срещу Определение №4/28.01.2022 г. на съдия по вписванията към РС - П., с
което е отказано да бъде вписан Договор за доброволно разпределение на ползването на
съсобствен недвижим имот.
В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановения отказ.
Жалбоподателят поддържа, че представения акт подлежи на вписване, тъй като съгласно чл.
112 от ЗС, подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля, изменя или друго
вещно право на недвижим имот. Счита, че към момента на изповядване на сделката, тоест
на сключване на Договор за доброволно разпределение
на ползването на съсобствен недвижим имот – 15.12.2021 г., представената данъчна оценка е
била актуална.
Иска се от съда отмяна на определението на съдия по вписванията и разпореждане да бъде
вписан представения акт.
Съдът, след като се запозна с мотивите на обжалваното определение и становището изразено
в частната жалба прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния
едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съдията по вписванията е в правомощието си да постанови отказ за вписване при
хипотезите на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, когато актът не отговаря на
изискванията на закона или когато същият не подлежи на вписване. В случая, съдията по
1
вписванията се е позовал и на двете хипотези.
В т. 6 на ТР № 7/ 2012 г. от 25. 04. 2012 г. на ОСГТК на ВКС, е посочен обема на
проверката, до която следва да се ограничи съдията по вписванията, за да прецени дали
актът за вписване отговаря на изискванията на закона. Съдията по вписванията трябва да
провери следното: дали актът подлежи на вписване; ако актът подлежи на впиване трябва да
провери, дали същият е съставен съобразно изискванията за форма; дали съдържанието на
акта отговаря на изискванията на ПВ.
На първо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че в действителност в
Правилника за вписванията, не е предвиден такъв акт/Договор за доброволно разпределение/
за вписване. Съгласно чл. 2 от ПВ, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за
случаите, които са предвидени изрично в законите. Чл. 112 от ЗС е посочил и актовете,
които подлежат на вписване, като Договор за доброволно разпределение на ползването на
съсобствен недвижим имот, освен че не е изрично предвиден, като подлежащ на вписване,
така също и не спада към посочените в чл. 112, б. „а“, предложение последно, доколкото с
такъв акт не се прехвърля право на собственост, или учредява, прехвърля, изменя или
прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. В разпоредбата на чл. 4, б. „л“ от
ПВ е посочено, че подлежат на вписване и актове, за които е предвидено в закон, че
подлежат на такова удостоверяване, като в случая не се установява представеният договор
за разпределение на ползване да бъде предвиден в закон, който да удостоверява вписване.
Предпоставките, за да може съдия по вписванията да извърши исканото вписване се
съдържат изрично в разпоредбите на приложимия национален закон, доколкото
компетентността за извършване на проверка, произтича от ГПК и Правилника за
вписванията. Тоест, представеният Договор за доброволно разпределение на ползване на
съсобствен недвижим имот не представлява акт, който подлежи на вписване, по аргумент от
чл. 4 от Правилника за вписванията.
На следващо място, съдът споделя изводите на съдията по вписвания, че Удостоверението за
данъчна оценка по чл. 264 от ДОПК, е било валидно до 31.12.2021 г., видно от представения
по делото документ. Заявлението за вписване от молителя е подадено на 28.01.2022 г.,
поради което не е изпълнено изискването на закона, доколкото същият предвижда актуална
данъчна оценка, каквато в случая не е налице.
В конкретния случай, съдията по вписвания правилно е приел, че за да се впише исканият
акт, същият трябва да подлежи на вписване съгласно Правилника за вписвания и
препращащите нормативни актове, предвиждащи вписване на заявения документ, както и че
на вписване подлежат само актовете посочени в чл. 4 от ПВ.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая не са налице
предпоставките за извършване на исканото вписване, касаещо Договор за доброволно
разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот, като отказът на съдията по
вписванията е правилен и законосъобразен, и като такъв, атакуваното определение, с което е
отказано вписване, следва да бъде потвърдено.
2
Ето защо, на основание чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК, ОС – Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №80119/14.02.2022 г., подадена от К. Т. Ц.,
адрес: гр. П., ул. „П.Д.“ №5, срещу Определение №4/28.01.2022 г. на съдия по вписванията
към РС - П., с което е отказано да бъде вписан Договор за доброволно разпределение на
ползването на съсобствен недвижим имот.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението
на страната пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3