№ 331
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503036 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 263582 от 02.06.2021г., постановено по гр.д.№3923/2020г., СГС е
осъдил ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на Д. Д. Н., ЕГН**********, сумата от
30 000/тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
контузия на лявата челно-теменна област на главата, разкъсно-контузна рана на лявата
челна област на главата, охлузване на лявата околоочна орбита и лявата ушна мида, оток на
лявата скула, разкъсно-контузна на дясното коляно, разкъсване на вътрешната връзка и
последващо изкълчване на дясното колянно капаче, настъпили в резултат на ПТП,
причинено на 14.12.2018г. от А. И. К., водач на л.а.“Пежо 206“ с рег.№********, както е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил уважен за разликата над
7 000лв., е постъпила жалба от ответника ЗК“Лев инс“АД, в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди е несъобразено с естеството на получените травми, сравнително
краткият възстановителен период и липсата на трайни и невъзстановени увреждания.В този
смисъл е нарушен установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливост.При постановяване на своето решение съдът не е съобразил, че
застрахователят е изплатил извънсъдебно сумата от 8 000лв., която е следвало да бъде
1
приспадната от размера на определеното обезщетение.Допуснатият от съда пропуск
означава, че в действителност пострадалият е получил обезщетение от 38 000лв. за
сравнително леки травматични увреждания.Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли иска за разликата над 7 000лв.
В срок е постъпил отговор от ищеца Д.Н., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът А. К. е имал качеството на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ;
ищецът е пострадал вследствие на настъпилото на 14.12.2018г. ПТП, вследствие на което е
получил претендираните в исковата молба травматични увреждания ; не е налице
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Пред въззивната инстанция е
спорен само размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Частично основателни са оплакванията на ответника, които са свързани с размера на
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.От
заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че вследствие на процесния
инцидент ищецът е получил следните увреждания : контузия на лявата челно-теменна
област на главата ; разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата ; охлузване на
лявата околоочна орбита и лявата ушна мида ; оток на лявата скула ; разкъсно-контузна на
дясното коляно ; разкъсване на вътрешната връзка и последващо изкълчване на дясното
колянно капаче.По спешност е била извършена обработка на раните и поставени
превръзки.При проведения на 28.12.2018г. ядрено-магнитен резонанс е установено
разкъсване на вътрешния ретинакулум и изкълчване на дясното колянно капаче.За тази
травма не е била провеждана операция, а на лицето е била поставена колянна ортеза за срок
от 20 дни, след което е проведена рехабилитация.Общата продължителност на лечебния и
възстановителен период е била до 3 месеца, през която пострадалия е търпял болки, които са
били по-интензивни през първите 2-3 седмици след ПТП и по време на провеждането на
рехабилитацията.През първите 2 месеца ищецът не е могъл да натоварва пълноценно десния
крак, което е налагало да използва патерици.Към настоящия момент здравословното
състояние на пострадалия е възстановено.Налице са остатъчни белези в областта в лявата
челна област и лявото коляно, които не биха могли да се заличат дори и оперативно, както и
остатъчна медиална нестабилност на коляното при флексия, което води до изпитване на
2
затруднения при изкачване на стълби и клякане.Болките при тези движения са
краткотрайни.Останалият обем на движенията на ставата са възстановени.Вещото лице дава
заключение, че е възможно да се извърши стабилизация на колянното капаче, като се
използва сухожилие от вътрешните бедрени мускули.
С оглед на естеството на проведеното лечение, което е консервативно, а не
оперативно, сравнително краткият период на възстановяване и липсата на трайни и
невъзстановими увреждания, с изключения на двата белега, съдът намира, че на пострадалия
следва да се определи обезщетение от 20 000лв., от което следва да се приспадне платената
от застрахователя сума от 8 000лв.Предявеният иск е частично основателен и следва да се
уважи за сумата от 12 000лв., а за разликата се отхвърли като неоснователен.Така
определения размер на обезщетение е съобразен с датата на настъпване на
застрахователното събитие – 2018г., която е от значение за преценка на конкретните
обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на
застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, както и със
съдебната практика в сходни случаи : с решение №1495/08.07.2020г. по в.гр.д.№505/2020г.
на САпС е определено обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв. за сходни
увреждания, но по-тежки по степен/пострадалият е получил допълнително изкълчване на
раменна става и скъсване на предна кръстна връзка и менискуси/. Застрахователното
събитие е настъпило през 2014г.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 12 000лв., а за разликата отхвърлен като
неоснователен.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която искът за
обезщетение е бил уважен за разликата от 12 000лв. до 30 000лв., като бъде постановено
друго по същество, с което иска в посочената част се отхвърли като неоснователен.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в
общ размер на 484лв. – разноски за първа инстанция, държавна такса за въззивно обжалване
и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция от 100лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция, което е в размер на 700лв. с
ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263582 от 02.06.2021г., постановено по гр.д.№3923/2020г. на
СГС в частта, в която ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, е осъден да заплати на Д. Д. Н.,
3
ЕГН**********, обезщетение за неимуществени вреди – контузия на лявата челно-теменна
област на главата, разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата, охлузване на
лявата околоочна орбита и лявата ушна мида, оток на лявата скула, разкъсно-контузна на
дясното коляно, разкъсване на вътрешната връзка и последващо изкълчване на дясното
колянно капаче, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 14.12.2018г. от А. И. К., водач
на л.а.“Пежо 206“ с рег.№********, за разликата от 12 000/дванадесет хиляди/лв. до
30 000/тридесет хиляди/лв., както и в частта за разноските : за разликата над
480/четиристотин и осемдесет/лв., относно дължимата се от ответника държавна такса ; за
разликата над 584.64/петстотин осемдесет и четири цяло и шестдесет и четири/лв. относно
присъденото в полза на адв.В.О. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Н., ЕГН**********, срещу ЗК“Лев инс“АД,
ЕИК121130788, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 14.12.2018г., за разликата от 12 000/дванадесет хиляди/лв. до
30 000/тридесет хиляди/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263582 от 02.06.2021г., постановено по гр.д.
№3923/2020г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Д. Н., ЕГН**********, да заплати на ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788,
сумата от 484/четиристотин осемдесет и четири/лв., представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на адв.В.В. О., сумата от
700/седемстотин/лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4