Р Е Ш Е Н И Е
№ 153 / 6.11.2018г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На седемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер.......326...........по описа
за...............2018................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Ник Фуд БГ ЕООД гр. София чрез
управителя му П.Г. против наказателно постановление № 51 от 26.06.2018
година на Директора на РИОСВ Бургас с което на горепосочения жалбоподател за извършено
административно нарушение по чл. 166
т.2 от Закона за опазване на околната среда е наложено
административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв..
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание , като същият в жалбата си твърди , че не е извършил съответното
административно нарушение за което му е наложено
и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление и затова моли съдът да отмени така обжалваното от него наказателно
постановление . Същият освен това въвежда и други основания за отмяна на
процесното наказателно постановление , а именно , че същото е издадено при
неспазване и в противоречие с
материалния и процесуалния закони.
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован не се явява негов
законен или процесуален представител , като
по този начин не взема друго или допълнителни становища по обжалваното
наказателно постановление.
За административнонаказващия орган редовно
призован се
явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият взема категорично
становище по така подадената срещу
издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна
и моли съда да я отхвърли като такава .
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Ник Фуд
БГ ЕООД гр. София наказателно постановление № 51 от 26.06.2018
година на Директора на РИОСВ Бургас е издадено въз основа на АУАН № 51 от 31.05.2018 година който констатира за извършено административно нарушение от
жалбоподателя на дата 16.05.2018 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при
извършена проверка в землището на село
Вълчин, Община Сунгурларе в имот № 000248
на който дружеството жалбоподател е наемател се установило , че дружеството
жалбоподател не е спазило условията ,
мерките и ограниченията , посочени в Решение № БС – 101 – ПР от 27.07.2017 г. на РИОСВ Бургас за
преценяване на необходимостта от
извършване на оценка на въздействието на
околната среда , като не е спазило
изискванията на Наредба № 2 от 13.09.2007 г. която изисква съоръжението
за съхранение на твърд и/ или
течен оборски тор да се изгражда с
водонепропускливо дъно и стени и по начин който да не позволява проникване в почвата или замърсяване на водоизточниците , като
съоръженията следва да се проверяват редовно за нередности и при необходимост
да се предприемат незабавни действия за отстраняването им с което негово извършено деяние е нарушил
разпоредбата на чл.166 т.2 от Закона за опазване на околната среда , като
затова му е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв..
Видно от събраните по делото
доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Зинка С.
и Д.Г. които се явяват очевидци на
извършеното от жалбоподателя ,както и от събраните писмени доказателства –
решение № БС -101- ПР от 27.07.2017 г. на РИОСВ Бургас , договор за наем на недвижим имот от 19.05.2015 г., Заповед № РД – 192 от 22.12.2016 г. на РИОСВ Бургас , може
да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно
нарушение , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление тъй като в
процесния имот № 000248 находящ се в землището на село Вълчин, Община
Сунгурларе , който той ползва под наем е отглеждал патици като е отвеждал отпадъчните води от тяхното
отглеждане в земно- насипна лагуна в края на имота , като последната е
била обрасла с растителност и е много
замърсена и не е била изградена като водопропусклива и по този начин тези
отпадни води за попивали в почвата или са се изливали около нея с оглед на
което същото съоръжение е противоречало на разпоредбите на горепосочената
наредба и е замърсявало силно околната
среда . Затова и с горепосочената заповед
№ РД -192 от 22.12.2016 г. на дружеството са наложени принудителни административни мерки – спиране
на производствената дейност в имота представляващ
ферми за птици , като с процесното решение № БС – 101 – ПР от 27.07.2017
г. същото дружество е било задължено да
не използва процесното съоръжение –
лагуна и е било задължено да спазва изискванията на горепосочената Наредба като същото съоръжение да бъде изградено с водонепропускливо дъно и
стени и по начин по който да не се позволява проникването на
тази замърсена вода в почвата по начин по който да я замърсява както земята
така и водоизточниците, като едва след този й ремонт е следвало да бъде
разрешено на дружеството да работи. По този начин при процесната проверка се е
установило , че дружеството работи по
незаконен начин , без премахването а наложената му принудителна адм. мярка и
пак използва процесното съоръжение без да е направило цялостния му горепосочен
ремонт и замърсява земята и водоизточниците. Заради това съдът намира, че при
извършената му проверка дружеството жалбоподателя е работило незаконно и на указанията дадено му в горепосоченото
решение на РИОСВ и е нарушило разпоредбата на закона посочена в наказателното
постановление. По същия този начин съдът установи , че по делото не се събраха никакви доказателства в
противна насока , че жалбоподателят не е извършител на процесното адм.
нарушение , нещо повече , събраха се само и единствено
доказателства , че същия жалбоподател е
извършител на същото адм. нарушение , за
което правилно и законосъобразно му е наложено и горепосоченото административно
наказание. Тука следва да се посочи, че АУАН е съставен в присъствието на пълномощник
на нарушителя, което той не оспорва , за
който факт свидетелстват горепосочените свидетели , чиито показания като неоспорени от никой съдът кредитира като
абсолютни достоверни и обективни доказателства,което сочи, че този АУАН респ. е
бил съставен веднага след откриването на извършеното адм. нарушение от
жалбоподателя и то в негово присъствие ,като същият го е получил.
Освен това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление и съответния АУАН не нарушават процесуалните
разпоредби на чл.36 и сл. от ЗАНН вкл. и чл. 42 от ЗАНН и чл. 52 и сл.
от ЗАНН тъй като в тях точно е посочено извършеното адм. нарушение ,
обстоятелствата при които то е извършено, това , че жалбоподателят е негов
извършител и са приложени достатъчно
доказателства , които го потвърждават и затова и съдът намира , че не е
нарушена от адм. наказващия орган материалните разпоредби на ЗХ и респективно процесуалните разпоредби на ЗАНН и в случая и наказателното постановление се
явява напълно законосъобразно и правилно .Тука следва да се спомене, че адм.
наказващия орган и актосъставителя на АУАН са описали точно извършеното от
жалбоподателя адм. нарушение , по смисъла на самия материален закон – разпоредбата на чл. 166
т.2 от ЗООС. Не се установиха никакви нарушения твърдяни от жалбоподателя в
същите актове- АУАН и НП и съдът намира, че същите са издадени в изпълнение на
ЗАНН , като същите са издадени и в изпълнение и то точно на материалния закон-
ЗООС. Тука следва да се добави от съда в тази същата връзка следното :
извършената проверка и процесния АУАН са съставени от съответните компетентни
лица които се явяват съответно началник отдел и мл. експерт в РИОСВ Бургас , които имат такива правомощия
да извършват същите действия и това какво образование имат не ги прави
некомпетентни или съответно
неквалифицирани да извършват същите действия, като те имат правомощия по
издаване на АУАН .Следователно съдът намира, че адм. наказващия орган е
действал в кръга на правомощията си по издаване на процесното наказателно
постановление върху издадение и законосъобразен АУАН ,с което е наложил и
съответното адм. наказание на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 166 т. 2 от ЗООС изисква да се спазват условията , мерките и ограниченията в издадени разрешителни, решения или
становища, издадени от компетентните органи по околна среда , а се доказа по несъмнен начин, с
горепосочените доказателства, че дружеството жалбоподател не ги е спазило . За
да е налице нарушение на същата разпоредба на ЗООС е налице
и е достатъчно само и единствено да се установи неспазването на същите актове , каквото е установено за жалбоподателя в настоящия
случай, като това адм. нарушение се явява формално , а не резултатно и не
изисква настъпването на каквито и да е било вредни последици от това деяние на
жалбоподателя.
Жалбоподателят
твърди, че в случая за налагане на адм.
наказание спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
понеже извършеното от него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да
отмени обжалваното наказателно постановление след като установи маловажността
на същото. Съдът намира, че следва да разгледа и направеното възражение от
жалбоподателя и дали случая
е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото
доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата
разпоредба , то съдът след като намери, че са
налице предпоставките за това , само
на това същото основание да отмени
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на
закона.Съдът намира, че преценката на
административнонаказващия орган за „ маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното
от жалбоподателя се прави по
законосъобразност и това същото подлежи
на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали
това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на
съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и
към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже адм. нарушение е формално
и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно процесно
нарушение, респ. че деянието е
общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй
като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите общественоопасни последици . В случая законът
е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения
от закона срок е достатъчно само
неговото наличие респ. извършване за да възникне съответната
административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя , макар да са
увредени права и съответно установения в
страната правов ред , нито пък съответни конкретни права , то по своята форма е
адм. нарушение . Затова съдът намира, че въпреки , че по делото няма никакви доказателства , че от
извършеното от жалбоподателя има настъпил вредоносен резултат по отношение на
който и да било правен субект в Р България и същото няма голяма обществена опасност, то с неговото формално
извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира ,
че това извършено от жалбоподателя
наказуемо деяние не предполага настъпване на вредни последици, за да е възможно
тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от настоящия съд на
чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно постановление. Затова и в
случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано
от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление .Затова в
случая съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът намира, с оглед на гореизложеното , че не се
доказаха за верни направените възражения от страна на жалбоподателя за
незаконосъобразност на процесните АУАН и НП и че не са налице нарушения на
процесуалния закон при осъществяването на цялото адм. наказателно производство спрямо
същия , както и не са налице нарушения и на материалния закон – ЗООС от страна
на наказващия орган.
В случая съдът намира, че е установено по един
несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е извършил горепосоченото адм. нарушение и
за което напълно правилно на същият жалбоподател
му е наложено административно
наказание за същото извършено от него
административно нарушение – имуществена санкция в минималния размер, поради което същото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 51 от 26.06.2018 година
на Директора на РИОСВ Бургас с
което на Ник Фуд БГ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София район Връбница ж.к. Обеля 2 , за
извършено административно нарушение на дата 16.05.2018 г. на разпоредбата
на чл.166 т.2 от Закона за опазване на околната среда му
е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000
лв. , като напълно законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд Бургас в
14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: