РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 217
Град
Пловдив, 24 януари 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 3448 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на с чл.156 и сл. във връзка с чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Образувано е по
жалба на Г.Й.К.лично и като ЕТ“Г.К.– 1“, с**********, с
адрес ***, с ЕИК *********, против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №
П-16001618136942-004-001/ 15.08.2018 г. на Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, потвърден с решение № 632/ 01.11.2018 г. на директора на дирекция ОДОП
– гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди,
че издаденият акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че с процесния АПВ
е прихваната сума от 323,30 лв., от които 155,99 лв. за данък върху доходите на
ФЛ – свободни професии, граждански договори и др.; 74,15 лв. за ДОО; 4,95лв. за
ЗО; 41,11 лв. за ЗО; 28,80 лв. за УПФ и 18,30лв. законна лихва, като суми не са
възстановявани. Сочи, че нито в АПВ, нито в потвърждаващото го решение се сочат
основания, размери и падежи на дължими от жалбоподателя според НАП суми, т.е.
счита, че липсват мотиви както в първоначално издадения акт, така и в потвърждаващото
го решение. Твърди, че в АПВ би следвало да се посочи състоянието на публичните
задължения на лицето към момента на издаване на обявения за нищожен ревизионен
акт от 07.03.2016 г., както и всички възникнали до този момент задължения,
плащания, кои са погасени по давност, както и да бъде установено
законосъобразно разпределение на постъпилите до този момент суми. Твърди, че
има двойно плащане на едни и същи задължения. Твърди, че не дължи вменената му
като изходна база сума от 10789,12 лв., тъй като и самият данъчен орган не
знаел на какво основание била формирана тази сума. Твърди, че внесените
задължения по този ревизионен акт са много по-големи от посочената сума от 305
лева. Твърди, че неясните мотиви не давали възможност своевременно да възрази
относно погасяването по давност на задължения за периода 2016 – 2018 г. Сочи,
че не била съобразена актуалната практика на ВАС относно осигурителното право. В нарочна молба от 24.09.2019 г. моли съда да
отмени издадения АПВ. Претендират се разноски.
Ответният
административен орган - директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К. и юрк. Я. излагат
становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение
и да присъди в полза на НАП следващото се юрисконсултско
възнаграждение. Представят писмена защита.
Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно
с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за
установено следното:
Процесният АПВ е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият
в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция ОДОП – гр.Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
срок срещу акта, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Обжалваният
акт е издаден във връзка с извършена проверка по повод
по повод осчетоводяване на
постановено и влязло в сила Решение на ВАС № 8338/20.06.2018 г.
На жалбоподателя
била извършена ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт №
Р-16001615005976-091-001/07.03.2016 г., поправен с ревизионен акт за поправка
на ревизионен акт с № П-16001616056818-003-001/30.03.2016 г., с който са му
установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ и задължения за задължителни
осигурителни вноски за периода 01.01.2009 г. -
31.12.2013 г. С Решение на ВАС № 8338/20.06.2018 г. ревизионен акт №
Р-16001615005976-091-001/07.03.2016 г., поправен с ревизионен акт за поправка
на ревизионен акт с № П-16001616056818-003-001 от 30.03.2016 г., изменени с
Решение № 317 от 25.05.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП е обявен за нищожен.
Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.
При извършената
проверка е установено, че по цитирания ревизионен акт жалбоподателят К. е
направил вноски по дати, размери и задължения, подробно описани в акт за
прихващане или възстановяване № П-16001618136942-004-001/15.08.2018 г., като общата
сума на внесените суми е, както следва: за ДОО в размер на 74,15 лв., за
здравно осигуряване в размер на 46,06 лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 28,80 лв.
и за ДДФЛ в размер на 155,99 лв.
Предвид
разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК и след осчетоводяване на постановеното Решение
на ВАС № 8338/20.06.2018 г., в АПВ № П-16001618136942-004-001/15.08.2018 г. е
направена констатация, че посочените в РА суми са недължимо внесени.
Извършена
е проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице към 15.08.2018
г., като за целта е изготвена приложената към процесния АПВ разпечатка, в която
подробно са посочени наличието на конкретните изискуеми публични вземания л.40
и сл. по делото, в общ размер на 10 789,12 лв.
Поради
това с процесния АПВ е прието на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 6 от ДОПК, че недължимо
внесените суми в общ размер на 305,00 лв. и законната лихва за изтеклия период
в размер на 18,30 лв. по обявения за нищожен РА следва да бъдат прихванати с декларирани
от Г.К.задължения за здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 323,30 лв.
Въпреки
че от жалбоподателя не се посочват конкретни възражения за изтекла давност, с
решението на по-горестоящия орган е изследван и този
въпрос. Прието, че на 26.11.2013 г. във връзка с декларирани, но невнесени от Г.К.данъчни и осигурителни задължения е образувано
изпълнително дело № 16130003294/2013 г. С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 3294/2013/000004/12.03.2014 г., издадено от Т.А. –
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.200, чл.202, ал.1
във връзка с чл.195, ал.1 от ДОПК във връзка с установените и изискуеми
публични вземания на Г.К.по изпълнително дело № 16130003294/2013 г. е наложен в 30 търговски банки запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за
доверително управление, до размера на задължението / общо: 8 383,31 лв., в това
число главница 4 363,31 лв. и лихва 3 990, 00 лв./ . От Българо-американска
кредитна банка /БАКБ/ е получен отговор, че запорното
съобщение е получено на 17.03.2014 г., Г.К.е клиент на БАКБ и има открита
банкова сметка ***, върху която е наложен запор до размера на посочената в
съобщението сума /8 383,31 лв./. От Първа инвестиционна банка /ПИБ/ е получен
отговор, че по запорното съобщение, получено на
18.03.2014 г., сметките в ПИБ АД на Г.К.са блокирани в посочения размер, но по
тях няма авоар. Съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, давността спира с
налагането на обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки на задълженото
лице. Поради това органът е приел, че в настоящия случай давността е била
спряна на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. Тъй като съгласно чл.172, ал.2 ДОПК,
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение - в случая наложен
запор върху банкови сметки на задълженото лице, а от прекъсването на давността
започва да тече нова давност - чл.172,ал.3 ДОПК. Поради това прихванатите с АПВ
задължения за здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г., не са погасени по давност към датата на прихващането.
В
настоящото производство се събраха писмени доказателства – 41 броя
разпореждания за разпределение на суми по сметката на лицето, представени от
ответника; както и представени от жалбоподателя: удостоверение за липса на
задължения на лицето от 2006 г., справка от 2006г., 3 броя платежни от 2006 г.,
заявление от 2015 г., два броя протоколи от 09.02.2015 г. да приемане на
декларации, платежни от 23.12.2015 г., разпореждане за погасяване по давност,
шест броя платежни от 18.08.2018 г. Изслуша се и съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, непротиворечаща на
събраните по делото доказателства.
Установи
се от заключението на вещото лице, след подробно изследване на декларираните
задължения и на направените плащания от жалбоподателя в приложени таблици към
заключението, че за периода 01.01.2007 г. до
15.08.2018 г. плащанията на лицето
възлизат на 10 077,57 лв., като от тях са направени плащания по задължения за
данъчни периоди преди 2007 г. – 1980,95 лв. и плащания за авансови вноски за
2018 г. – 441,59 лв. Плащанията в размер на 7655,03 лв. и 174,29 лв. сума за
възстановяване по АПВ от 15.08.2018 г. погасяват задължения на дазълженото лице в размер на 7 829,32 лв., от които -
7524,34 лв. главници и 304,98 лв. лихви.
Посочва,
че остава неуточнен направен превод от 70.00 лв. на 03.08.2010 г. по сметка на
ЦБ на ТД на НАП Пловдив, който не е обвързан със задължение на лицето.
Вещото
лице е установило, че от събраните данни няма дублирани годишни декларации за
ДОО, УПФ и ЗОВ за периода на изследването на експертизата 01.01.2007 г. – 15.08.2018 г., както и че погасените по
давност задължения на жалбоподателя през същия период са в размер на 2883,61
лв. Експертът е направил извод, че няма направени плащания от жалбоподателя за
погасяване на даден вид задължение, които впоследствие да бъдат прехвърлени или
прихванати за погасяване на друг вид задължения на жалбоподателя.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства от правна и фактическа
страна намери жалбата за неоснователна.
На
първо място следва да се посочи, че с процесният АПВ
№ П – 16001618136942-004-001/15.08.2018 г. са прихванати декларирани от Г.К.задължения
за здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г., поради което предмет на разглеждане в настоящото
производство са именно прихванатите с АПВ задължения за ЗОВ за този период.
От
приложените разпечатки към АПВ за задълженията по години е видно, че общата
сума на задълженията на лицето към момента на издаване на АПВ е в размер на
10789,12 лв. и съответни лихви. Вещото лице също установи, че няма данни за
дублирани годишни декларации за ревизирания период, както и че няма плащания от
жалбоподателя за погасяване на даден вид задължение, които впоследствие да
бъдат прехвърлени или прихванати за погасяване на друг вид задължения на ДЗЛ.
Предвид
постановеното решение на ВАС, правилно приходната администрация е пристъпила
към прихващане на внесени по този РА суми в общ размер на 305,00 лв. и
законната лихва за изтеклия период в размер на 18,30 лв. със задължения на
лицето от 2011 г. – за УПФ и ЗО, както е посочено в АПВ –л.37 гръб по делото.
Поради
това съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че в АПВ липсват мотиви,
тъй като подробно са посочени задълженията на лицето, които не са заплатени и
какво е тяхното основание, както и конкретното задължение, с което е извършено
прихващане.
В
съдебното заседание при приемане на заключението вещото лице подробно обясни по
какъв начин е изготвило заключението си, как се отнасят съответните суми по
години, как са били разпределяни същите, които въпроси излизат дори и извън
обхвата на проверката на съда по настоящото дело, тъй като се касае за различни
разпределения на суми по години, които, като действия на публичния изпълнител,
подлежат на самостоятелно оспорване и не са предмет за разглеждане в настоящото
производство.
Въпреки
дадената възможност в настоящото от страна на жалбоподателя не се доказа
липсата на изискуеми задължения за посочения период или задължения, с които се
извършва прихващането, нито, че тези задължения вече са били заплатени.
Също
така не се установява от събраните доказателства да е била внесена по обявения
за нищожен РА сума, по –голяма от установената в размер на 305,00 лв. и
законната лихва за изтеклия период в размер на 18,30 лв., в това число от
представените доказателства от страна на жалбоподателя. Последните съдът намира
за не са относими към настоящия спор, тъй като или се
касае за платени задължения за предходни години – 2004г., 2005, 2006 г., т.е.
преди задълженията от 2011 г., които са прихванати, или касаят задължения за последващи такива – 2013, 2014, 2015 г., в това число и
погасените по давност задължения.
Съдът
споделя напълно и изводите на приходната администрация относно липсата на
изтекла давност за задълженията, декларирани от лицето за УПФ и ЗО за 2011 г.,
макар конкретно такова възражение да не е било направено.
Съгласно чл.172, ал.2 ДОПК, давността се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение - в случая запор върху
банкови сметки на задълженото лице, а от прекъсването на давността започва да
тече нова давност - чл.172,ал.3 ДОПК.
Няма
спор, че срещу жалбоподателя като задължено лице е образувано изпълнително дело
№ 16130003294/2013 г. , а с постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № 3294/2013/000004/12.03.2014 г., издадено от Т.А. – публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, по изпълнително дело № 16130003294/2013 г. е наложен в 30 търговски банки запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за
доверително управление, до размера на задължението – л.19 по делото. Изпратени
са запорни съобщения до банките, като от Българо-американска
кредитна банка /БАКБ/ е получен отговор, че запорното
съобщение е получено на 17.03.2014 г., Г.К.е клиент на БАКБ и има открита
банкова сметка ***, върху която е наложен запор до размера на посочената в
съобщението сума. От Първа инвестиционна банка /ПИБ/ е получен отговор, че по запорното съобщение, получено на 18.03.2014 г., сметките в
ПИБ АД на Г.К.са блокирани в посочения размер, но по тях няма авоар – Л. 22-26
по делото.
Поради
това съдът намира, че прихванатите с АПВ задължения за здравноосигурителни
вноски за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.,
не са погасени по давност към датата на прихващането.
Предвид
посоченото, съдът намира, че оспорения АПВ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен, а жалбата против него - отхвърлена.
Предвид
изхода от спора на ответника съобразно претенцията за разноски следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лв. на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.К.лично и
като ЕТ“Г.К.– 1“, с ЕГН **********, с адрес ***, и ЕИК *********, против акт за
прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-16001618136942-004-001/ 15.08.2018 г.
на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 632/
01.11.2018 г. на директора на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Г.Й.К.лично и като ЕТ“Г.К.– 1“, с ЕГН **********,
с адрес ***, и ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите, ТД
на НАП – Пловдив сумата от 500/петстотин/лева
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: