О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ І- 1439
град Бургас ,23.07.
2018 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................23.07.................
през
две
хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията М.Карастанчева ч.гр.д. № 1121 по
описа за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.396 от ГПК и е образувано по
повод частната жалба на процесуалния
представител на „Профилактика
,рехабилитация и отдих/ПРО“ЕАД-гр. София против определение № 92/21.03.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 123/2018 год . по описа на Царевския районен съд ,с което на осн.чл.390
и чл. 397 ал.1 т.3 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „Хотелски комплекс
Черноморец“ЕАД –гр.Приморско против „Търговска къща“ООД в качеството му на
търговски пълномощник на „ПРО“ЕАД-София
за сумата 5 400 лв.-като част от общо задължение в размер на
270 000 лв.,представляващи дължима сума по направени разходи по инвестиции
и подобрения ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане ,както и на
бъдещия иск на „Хотелски комплекс Черноморец“ЕАД против „Булгарконтрола“ЕООД
–с.Ветрен за сумата 11 800 лв.-част
от общо задължение в размер на
590 000 лв.-дължима сума по направени разходи по инвестиции и подобрения ,ведно със
законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на
сумата ,чрез налагане на обезпечителна мярта „спиране
изпълнението по изп.д. № 20188010400066 по описа на
ЧСИ Трифон Димитров ,с рег. № 801 ,с район на действие –БОС“срещу представяне
на парична гаранция от 2000 лв. по сметка на ЦРС.
Сочи
се в частната жалба ,че определението е незаконосъобразно и необосновано- не са налицепредпоставките по
чл. 391 от ГПК .Молителят на
обезпечението е описал различни
правоотношения,като твърди да са налични ,но по никакъв начин не е
обосновал солидарност между тримата
ответници ,нито пък е представил доказателства за това .При това положение предявеният бъдещ иск е недопустим и
незаконосъобразно и бил обезпечен Подчертава се ,че“Търговска къща „ООД не е търговски пълномощник на „ПРО“ЕАД ,както се твърди в молбата и за
което не са представени никакви доказателства .Липсват доказателства ,сочещи за
някакви правоотношения между молителя и „ПРО“ЕАД и е неясно как е преценена
вероятната основателност на бъдещите искове.Не е обоснована и обезпечителната
нужда . Моли се за отмяна на допуснатото обезпечение.
В
писмения си отговор ответникът по
частната жалба – молител я оспорва и
счита атакувания съдебен акт за правилен .
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по
чл. 396 ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирано лице .
Разгледано
по същество същата е основателна .
Частно гражданско дело №123/18г. по описа на
РС-Царево е образувано по молба на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, с искане
за обезпечение на бъдещите му осъдителни парични искове против следните
ответници: „Търговска къща“ ООД, „Булгарконтрола“ ЕООД и „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД. Бъдещите искове са заявени срещу ответниците като
частични, за различни суми- 5400 лв. от 270000 лв. срещу „Търговска къща“ ООД,
11800 лв. от 590000 лв. срещу „Булгарконтрола“ ЕООД и
2200 лв. от 110000 лв. срещу „ПРО“ ЕАД.
С атакуваното определение №92 от
21.03.2018г., допълнено с определение №95/23.03.2018г. състав на ЦРС с
докладчик съдия Александра Коева, определен с протокол за разпределение от
21.03.2018г., е било допуснато обезпечение на бъдещите искове срещу
„Търговска къща“ и „Булгарконтрола“ ЕООД чрез
налагане на обезпечителна марка „спиране на изпълнението по изп.д.№20188010400066
на ЧСИ Трифон Димитров- въвод във владение“, срещу
представяне на парична гаранция в размер на 2000 лв. по сметката на Царевския районен съд. Определен е едномесечен срок за
предявяване на бъдещия иск.
Тъй като с цитираните определения
съдът не се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение срещу „ПРО“
ЕАД. Това е станало едва на 23.04.2018г., когато с определение №122 по
ч.гр.д.№123/2018г. и по повод нарочна молба от „Хотелски комплекс Черноморец“
ЕАД по чл.250 ГПК, РС-гр.Царево е оставил без уважение молбата за допускането
на обезпечение по отношение на този бъдещ ответник.
Междувременно,
на 13.04.2016г. в 16.23ч., по факса на РС-гр.Царево е подадена молба от „ПРО“
ЕАД /л.118-121/, в която е посочено, че дружеството търпи вреди от
постановената обезпечителна
2.
мярка допусната срещу юридически лица,
свързани с Ивайло Дражев Атанасов, едното от които
представлявано от самия Атанасов, а другото- от майка му, както и от
проточилите се повече от 10г. дела за възстановяване на владението му върху
собствени на „ПРО“ ЕАД недвижими имоти, които се държат от юридически лица,
свързани с Ивайло Дражев Атанасов. В молбата изрично
е посочено, че същата няма за предмет отмяната на допуснатото обезпечение. В
т.5 от изложението на молбата е посочено, че с оглед замяна на наложеното
обезпечение с друго се представя платежно нареждане от 13.04.2018г. за внасяне
на сумата от 17200 лв. по сметката на РС-Царево, представляващ размера на
цялата искова претенция на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД. В т.II от
молбата е посочено, че разпоредбата на чл.398, ал.2 ГПК приема, че ответникът
без съгласието на другата страна може за оценяем в
пари иск да замени допуснатото обезпечение със залог в пари. В т.III от
молбата е неправено искане незабавно да бъде постановено определение, с което
се установи, че „ПРО“ ЕАД е внесло обезпечение в пари и се отменя
обезпечителната заповед от 22.03.2018г. по ч.гр.д.№123/2018г. Направено е и
искане в никакъв случай и по никакъв повод да не се допуска изтегляне на
обезпечението от ответник, различен от вносителя- „ПРО“ ЕАД. На 16.04.2018г. в
деловодството на съда е постъпила същата молба, ведно с приложеното платежно
нареждане- в оригинал. С определение
№119 от 18.04.2018г. по ч.гр.д.№123/18г. по описа на ЦРС, постановено от
съдия Мария Москова/потвърдено от БОС по ч.гр.д. № 697/2018 г. /, е уважена
молбата на „ПРО“ ЕАД, като на основание чл.398, ал.2 ГПК е заменена
обезпечителната мярка, допусната с определение №92/21.03.2018г. по същото дело,
със обезпечение „паричен залог“ в размер на 17200 лв., която сума била внесена
по сметката на РС- гр.Царево.
С оглед на това
развитие по делото в настоящото
производство предмет на разглеждане и
първоначалното определение № 92/21.03.2018 г.
постановено по първоинстанционното дело ,с което е допуснато исканото
обезпечение на бъдещите искове .С оглед на наведените в частната жалба против
определението доводи и като обсъди приложените по делото писмени доказателства
,настоящият съдебен състав счита
,че трябва да се посочи следното
:
При искане за обезпечение по реда на чл. 389 и сл. ГПК съдът следва да прецени доколко предявеният
иск е допустим –предвид изложеното от молителя –ищец в обстоятелствената
част на исковата молба,както и вероятната му основателност –съобразно
представените доказателства .Ако се увери ,че искът е допустим , вероятно
основателен и е налице обезпечителна
нужда /т.е. без исканото обезпечение би
се затруднила реализацията на
притежанието при евентуално позитивно съдебно решение /,съдът допуска
обезпечението .
В случая бъдещата искова претенция против
частния жалбаподател „ПРО“ЕАД е заявена като частичен иск в размер на сумата
от 2 200 лева,като част от общо задължение 110 000 лева и обезпечителният
интерес следва да се определи върху размера на частичната претенция,а не върху
пълния размер на общото задължение.Заявени са и бъдещ иск против ответника „Търговска къща „ООД в качеството
на търговски пълномощник на „ПРО“ЕАД за сумата от 5400 лв. –като част от общо
задължение в размер на 270 000
лв. и бъдещ иск против „Булгарконтрола „ЕООД
за сумата от 11 800 лв.-като част от общо задължение от
590 000 лв. .
Както се сочи от
частния жалбоподател ,от молбата по чл. 390 ГПК
и изложението в нея не става ясно какви точно са правоотношенията между
ответниците и бъдещия ищец ,но при всички положения не е обоснована солидарност между ответниците
,нито какъвто и да е вид другарство ,за да е налице основание за субективно
съединяване на исковете –не се сочат общи права или задължения на ответниците
,или права или задължения ,които почиват на едно и също основание .При това
положение и при липсата на някое от
условията за другарство на ответниците в процеса ,съдът ще следва да
раздели съединените искове в
отделни производства .Затова и е недопустимо
бъдещите искове против различни
ответници ,между които липсват общи права и задължения ,или права или
задължения ,почиващи на едно и също основание ,да се обезпечават в едно и
също производство ,имайки предвид ,че
така заяведоното субективно съединени на исковете
против сочените трима ответници би било недопустимо .
Освен това -повъпроса
относно пределите на силата на присъдено нещо на съдебните решения по частични
искове съдебната практика на ВКС е безпротиворечива-
силата на присъдено нещо се разпростира върху общите правопораждащи факти на
спорното право, основанието и петитума на иска, но не
и върху останалия размер на вземането. Силата на присъдено нещо не се
разпростира върху останалия,незаявен с частичния иск размер на вземането,който
може да бъде предмет на следващо производство и подлежи на доказване от ищеца в
това следващо производство./вж.Решение № 89 от 11.07.2011г.на ВКС по
т.д.№716/2010г., Іт.о.,ТК,определение №148 от 14.03.2009г.на ВКС по
т.д.№98/2009г..ІІ т.о.ТК на ВКС и др./. Следователно,съдът,разглеждащ искането
за обезпечение на бъдещия иск,при преценката за съответствие между
обезпечителната нужда и исканата обезпечителна мярка,следва да съобрази само
заявения частичен размер на бъдещата искова претенция. Затова в случая неправилно районният съд е приел ,че исканата обезпечителна мярка съответства на търсената с бъдещите искове съдебна защита, тъй като размерът на бъдещите
искове е 19 400 лева, а стойността на имота,за който предстои въвод във владение на бъдещия ответник по
3.
изпълнителното дело многократно
надхвърля стойността на бъдещите частични облигационни искове.
Освен това –дори и
да приемем ,„че исковете са
допустими и е налице обезпечителна нужда ,тъй като без
исканото обезпечение би се затруднило
реализирането на евентуално признатите права на ищеца,липва
адекватност на исканата обезпечителна мярка –от една страна спирането на изпълнението на изпълнителното дело за предаване на имота
на собственика му ще увреди
съществено правата на истинския
собственик да владее и ползва имота си ,чиято данъчна стойност многократно надхвърля стойността на бъдещите частични
облигационни искове ,предявими от молителя против
собственика на имота .Верно е ,че с влизането във
владение в имота от собственика му може да се осуети възможността на владелеца
да докаже и обоснове претенцията си за извършени преди в имота му подобрения
,като законността или не на инвестициите и подобренията влияе върху начина на
оценяването му , а не върху преценката дали се държи обезщетение . Освен това бъдещият ищец може да поиска оценяване на претендираните
подобрения преди завеждане на делото по пътя на обезпечение на
доказателствата по реда на чл. 207 и сл. ГПК ,но не е чрез спиране изпълнение на въвод във
владение ,тъй като ,както стана дума по-горе , евентуалното спиране на
изпълнението ще увреди съществено
правата на истинския собственик да
владее и ползва собствения си имот /като правата му на собственост са признати
с влязло в сила решение / Предвид на това
първоинстанционният съд неоснователно и необосновано е постановил с оглед вероятната основателност
на предявените искове допускане на
обезпечението чрез сочената обезпечителна мярка .Наведените в частната жалба
съображения относно това ,че
допуснатата обезпечителна мярка не съответствала на обезпечителния
интерес в размер на 2 200 лв. по
отношение на частния жалбаподател ,тъй като „ПРО“ЕАД
претърпява значителни вреди и пропуска значителни ползи от всеки ден ,през
който не владее имота си ,са основателни .Още повече ,че далеч по-обоснована би била в случая обезпечителна мярка „възбрана „ на
имота ,или запор на сметки на ответника ,ако молителя счита ,че има вземания срещу
ответниците ,в частност – срещу частния жалбоподател .
По
изложените съображения съдът намира
частната жалба за основателна ,поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 92/21.03.2018 г. постановено по
ч.гр.д. № 123/2018 год
. по описа на Царевския районен съд,допълнени с определение №
95/23.03.2018 г. ,с което на осн.чл.390 и чл. 397 ал.1т.3 от ГПК е допуснато обезпечение
на бъдещите искове на „Хотелски комплекс
Черноморец“ЕАД –гр.Приморско против „Търговска къща“ООД в качеството му на
търговски пълномощник на „ПРО“ЕАД-София
за сумата 5 400 лв.-като част от общо задължение в размер на
270 000 лв.,представляващи дължима сума по направени разходи по инвестиции
и подобрения ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане ,както и на бъдещия
иск на „Хотелски комплекс Черноморец“ЕАД против „Булгарконтрола“ЕООД
–с.Ветрен за сумата 11 800 лв.-част
от общо задължение в размер на
590 000 лв.-дължима сума по направени разходи по инвестиции и подобрения ,ведно със
законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на
сумата ,чрез налагане на обезпечителна мярта „спиране
изпълнението по изп.д. № 20188010400066 по описа на
ЧСИ Трифон Димитров ,с рег. № 801 ,с район на действие –БОС“срещу представяне
на парична гаранция от 2000 лв. по сметка на ЦРС и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ“ЕАД
,ЕИК *********,със седалище гр. Приморско ,ул.“Съединение „ № 2 ,представлявано
от Ивайло Атанасов против
Търговска къща“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление-Бургас
,ж.к.“СЛавейков „ бл. 1Б,вх. 16,ет.6 в качеството му
на търговски пълномощник на „ПРО“ЕАД-София
за сумата 5 400 лв.-като част от общо задължение в размер на
270 000 лв.,представляващи дължима сума по направени разходи по инвестиции
и подобрения ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане ,както и на
бъдещия иск на „Хотелски комплекс Черноморец“ЕАД против „Булгарконтрола“ЕООД,ЕИК
********* –адрес на управление-с.Ветрен,мелна зона
Минерални бани ,ул. 1 ,№ 23 за сумата
11 800 лв.-част от общо задължение
в размер на 590 000 лв.-дължима сума по направени разходи по инвестиции и подобрения ,ведно със
законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на
сумата и бъдещия иск на „Хотелски комплекс Черноморец„ЕАД против„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление
– гр. София ,район „Изгрев“ ,ул.“172-ра“ № 11
за сумата 2 200 лв. –част от общо задължение от 110 000 лв.
дължима сума по направени разходи по
инвестиции и подобрения ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата ,чрез
налагане на обезпечителна мярка „СПИРАНЕ изпълнението по изп.д.
№
4.
20188010400066 по описа на ЧСИ
Трифон Димитров ,с рег. № 801 ,с район на действие –БОС“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.