Р Е Ш Е Н И Е
№794
от 23.11.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 895/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 ДОПК.
Образувано
е по жалба на Г.Х.Г. срещу Решение №
298/25.08.2022 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/
на Национална агенция за приходите /НАП/ Пловдив /съгласно молба уточнение от
26.09.2022 г./, В ЧАСТТА, с която се оставя без уважение жалбата му срещу
разпореждане изх. № С220026-137-0007408/11.07.2022 г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив офис Хасково относно
отказ за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело №
26050003872/2005 г. по описа на ТД на НАП Пловдив – офис Хасково.
Излага
съображения за незаконосъобразност на акта. Допуснати били съществени
процесуални нарушения, водещи до невъзможност да се упражни правото на защита.
Не се установявали съотносимост и конкретика относно установителната част на
решението и диспозитива на същото в оспорената му част. При условие на
превратно тълкуване на релевантните правни норми се обосновава конституирането
на „вечния длъжник“ в производството по събиране на наложените глоби.
В
съдебно заседание жалбоподателят Г.Х.Г.,
редовно призован, се явява лично. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Оспорва твърденията, че са предприети действия по
прекъсване на давността. Не било прецизирано дали давността е по отношение на
материални закон, какъвто е ДОПК и в който глобата има характер на публично
вземане, или по специалния ЗАНН, който регламентира давността по процесуалните
действия, извършени по събиране на същата. Моли решението и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени, а преписката – върната за предприемане на
действия по прогласяване на давността на процесното задължение. Претендира
разноски съгласно списък.
Ответникът
Директор на ТД на НАП Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата. Били налице основания за прекъсване на
давността. Фактът, че вземането е присъединено към изпълнително дело, само
изключва приложението на 3-годишната давност по ЗАНН, след което всяко
действие, извършено в 2-годишния срок, прекъсва давността, поради което е приложима
10-годишната давност, която не била изтекла. Подробни съображения за
неоснователността на жалбата са изложени в писмено становище. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Административен съд – Хасково, след като се
запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени
доказателства, се установи следното от фактическа страна:
Постъпила
е молба от Г.Х.Г. с твърдения за изтекла
погасителна давност по публични задължения, предмет на изпълнително дело №
26050003872/2005 г. /л. 26-27/.
С разпореждане
изх. № С220026-137-0007408/11.07.2022 г. публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив офис Хасково не е прекратил поради изтекла погасителна
давност събирането на вземания по изпълнително дело № 26050003872/2005 г. по
описа на ТД на НАП Пловдив – офис Хасково, сред които и по т. 2 – НП № 1173/15.09.2016
г. /т. 6 от табл./. Със същото била наложена глоба в размер на 268 лева.
Посочено е, че задължението е присъединено по изпълнителното дело с
разпореждане от 01.06.2017 г. /л. 32/. Посочено е също, че са наложени запор на
банкова сметка ***елни мерки /ПНОМ/ от 07.09.2018 г. /постъпил и отговор от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от 13.09.2018 г., разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с дата 18.04.2019 г.; л. 35-39/, запор
на дялове и възбрана на недвижими имоти с ПНОМ от 26.06.2020 г. /последната
вписана от Агенцията по вписванията – гр. Свиленград, с рег. номер от
01.07.2020 г., л. 40-43/, възбрана на недвижими имоти с ПНОМ от 28.10.2021 г. /вписана
от Агенцията по вписванията – гр. Свиленград, с рег. номер от 05.11.2021 г., л.
44-45/, а на 27.04.2022 г. бил извършен опис на два от възбранените имоти /л.
46-48/. Приема, че давностният срок за принудително събиране не е изтекъл,
поради което и възражението за погасяване по давност било неоснователно. Позовава
се на ТР № 2/12.04.2017 г. на ВАС, че след прекъсване на давността в хипотезата
на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“ се
прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, т.е. след прекъсването
на давността започва да тече нов 2-годишен давностен срок. Цитира разпоредбата
на чл. 171, ал. 1 ДОПК, съгласно която публичните задължения се погасяват с
изтичането на 5-годишен срок, ако не бъдат предприети действия по
принудителното изпълнение.
Разпореждането
е получено на 20.07.2022 г. /л. 31/.
Разпореждането
в конкретни негови точки, сред които и по т. 2 – НП № 1173/15.09.2016 г. /т. 6
от табл./, е обжалвано пред Директора на ТД на НАП Пловдив от Г.Х.Г..
С Решение
№ 298/25.08.2022 г. Директорът на ТД на НАП Пловдив е оставил без уважение
жалбата му срещу разпореждане изх. № С220026-137-0007408/11.07.2022 г. на
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив офис Хасково относно
отказ за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело №
26050003872/2005 г. по описа на ТД на НАП Пловдив – офис Хасково. Посочва се,
че НП № 1173/15.09.2016 г. на заместник-началник на Митница Бургас е влязло в
сила на 05.12.2016 г. /л. 34/ и е предадено от взискателя за събиране в НАП на
07.04.2017 г. /л. 32-33/, водещо до прекъсване на давността. НП било
присъединено към посоченото изпълнително дело, като дерогирано е приложението
на абсолютната тригодишна давност по чл. 82, ал. 4 ЗАНН. След прекъсване на
давността в новия двугодишен срок при изпълнение на наказанието „глоба“ се
прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, който срок бил в
рамките на 10-годишната абсолютна давност, приложима при образувано
изпълнително производство с начална дата 05.12.2016 г. и крайна дата 05.12.2026
г. Позовава се на ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г. на ВАС,
като приема, че с последващите действия по принудително изпълнение давността за
цитираното задължение отново е прекъсната, следователно – давностният срок за НП
№ 1173/15.09.2016 г. не бил изтекъл.
Решението
е връчено по електронен път на 26.08.2022 г. /л. 9/.
Административен съд – Хасково, въз основа на така
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 268,
ал. 1 ДОПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт,
който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
е издадено от компетентен орган по чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК /л. 8/, в
установената писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Не се
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
лицето, което е оспорило действията на публичния изпълнител.
Спорен
е въпросът издадено ли е решението, което се обжалва, в съответствие с
материалния закон.
С НП №
1173/15.09.2016 г. на заместник-началник на Митница Бургас е наложено на Г.Х.Г. административно наказание
„глоба“, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН /в приложимата редакция/.
Безспорно
е, че Данъчно-осигурителният процесуален кодекс в чл. 162 определя кои са
публичните държавни и общински вземания, като в ал. 2, т. 7 сочи като такива
вземанията по влезли в сила наказателни постановления. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН „наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби
или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по
реда за събиране на държавните вземания“. Разпоредбата на чл. 168, т. 3 ДОПК
предвижда възможността за погасяване на публичното вземане по давност.
Независимо от това и с оглед мотивите на ТР № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. дело
№ 3/2016 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, в конкретния случай се обуславя извод
за неприложимост на общия 5-годишен давностен срок за събиране на публични
държавни вземания, предвиден в чл. 171, ал. 1 ДОПК. Приложение намира
специалната уредба, регламентирана в ЗАНН.
Съгласно
чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН „административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба“. Съгласно чл. 82, ал.
2 ЗАНН „давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност“. Съгласно чл. 82,
ал. 3 ЗАНН „независимо от спирането или прекъсването на давността
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по чл. 82, ал. 1 ЗАНН“. Съгласно чл. 82, ал. 4 ЗАНН „разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата,
когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е
изтекла до влизането на тази алинея в сила“.
От
тълкуването на сочените разпоредбите се обуславят следните изводи: разпоредбата
на чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва приложението само на чл. 82, ал. 3 ЗАНН /кратка
абсолютна давност/. Тя не изключва приложението на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, който
предвижда прекъсването на давността с всяко действие, предприето за изпълнение
на наказанието, нито правилото, че след завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Приложение намира чл. 82,
ал. 1, б. „а“ ЗАНН и новата давност, която започва да тече след прекъсване на
давността поради предприемане на действия по изпълнение на административното
наказание, ще е отново две години.
Съгласно
ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия погасителната
давност е юридически факт, свързан с определен в закона период от време, след
изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за длъжника да
откаже изпълнение на паричното си задължение. В същото това ТР е посочено, че образуването
на изпълнително дело по чл. 220, ал. 1 от ДОПК е предпоставка за предприемане
на действия по принудително изпълнение, но не представлява такова действие и не
може да доведе до прекъсване давността по чл. 172, ал. 2 ДОПК. Формиран е и извод,
че съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсва давността.
На
основание чл. 195, ал. 1 - ал. 3 ДОПК „подлежат на обезпечение установените и
изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на
публичния изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на
публичното вземане; 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното
обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание“. От
тълкуването на тези разпоредби и изложеното по-долу се обуславя извод, че
налагането на обезпечителни мерки по смисъла на чл. 198, ал. 1 ДОПК е допустимо
и след образуване на изпълнително производство.
Не
намира приложение разпоредбата на чл. 172, ал. 2, т. 5 ДОПК, касаеща спирането
на давността при налагането на обезпечителни мерки, доколкото спирането е
различен правен институт и с различни последици спрямо прекъсването на
давността, за което в конкретния случай не се дължи анализ. Съгласно чл. 172,
ал. 2, изр. Първо и ал. 3 ДОПК „давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност“.
Действията
по принудително изпълнение са уредени в раздел Четвърти, глава 25 на ДОПК и
включват – образуване на изпълнително дело по чл. 220 ДОПК /съответно
присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова – чл. 217, ал.
1 ДОПК/, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, налагането на запор и вписването на възбрана. Налагането на запор или вписването
на възбрана след започването на изпълнителното производство не представлява
действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо
публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са
наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на наложени
обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство/,
принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и
недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на
възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно, налагането на
запор или вписването на възбрана, с постановление на публичен изпълнител, в
условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на
действие по принудително изпълнение. Без значение е при това, че
постановленията, които са приложени по делото и въз основа на които се твърди,
че се прекъсва давността, са постановления за налагане на обезпечителни мерки.
По
делото са представени доказателства, че са предприети действия по изпълнение на
административното наказание, като след всяко от тях започва да тече нова
давност от две години. НП № 1173/15.09.2016 г. е влязло в сила на 05.12.2016
г., предадено е от взискателя за събиране в НАП на 07.04.2017 г. за
присъединяване по изпълнително дело от 2005 г., поради което приложение намира
разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН. В двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН са предприети действия по принудително изпълнение /същински стадий на
изпълнителното производство/ - наложен е запор на банкова сметка ***.09.2018 г.
В този смисъл, по аргумент от чл. 172, ал. 3 ДОПК и чл. 82, ал. 2, изр. Второ
от ЗАНН с всяко следващо действие чрез изпълнителните способи по чл. 215, ал.
1, т. 1-3 ДОПК /ПНОМ от 26.06.2020 г. и ПНОМ от 28.10.2021 г./ се прекъсва
давността и започва да тече нов двугодишен срок.
Отделно
от това, след като за публичното задължение, представляващо глоба по влязло в
сила наказателно постановление, е образувано изпълнително производство в двугодишния
срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, се изключва приложението на чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Релевантна е разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, регламентираща института
на абсолютната погасителна давност. В конкретния случай и към настоящия момент
не е изтекъл 10-годишният срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
С оглед
изхода от спора, на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във
връзка с чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева .
Въз
основа на горното и на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 и
чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 268, ал. 2 ДОПК Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.Г. срещу Решение №
298/25.08.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите Пловдив, В ЧАСТТА, с която се оставя без уважение жалбата му срещу
разпореждане изх. № С220026-137-0007408/11.07.2022 г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите Пловдив офис Фасково относно отказ за погасяване по давност на
публични задължения по изпълнително дело № 26050003872/2005 г. по описа на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив – офис
Хасково.
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Националната агенция за приходите, със седалище – гр. София, сумата
в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на
основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: