Решение по дело №64/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 201
Дата: 18 декември 2018 г. (в сила от 19 януари 2019 г.)
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20183210200064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,18.12.2018  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: ДОБРИНКА ТАШЕВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД64  по описа за..2018 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от В.В.С.,ЕГН**********,***,чрез пълномощника си адвокат С.К.С. ***,срещу наказателно постановление №17-3394-000278 от 14.12.2017г.на Началник на РУ на МВР-Албена,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена ,чрез административно-наказващия орган и ведно със административната преписка е получена в Районен съд-Балчик с Рег.№1064 на 21.03.2018год.,като е образувано настоящото АНХД№ 64/2018 по описа на БРС.

С. твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е необосновано,незаконосъобразно.Твърди,че не е допуснал описаното в АУАН и наказателното постановление,административно нарушение.

Моли съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.

 Редовно призован,жалбоподателят не се явява в с.з.лично.В последното съдебно заседание се явява.Представлява се от процесуален представител,адв.С.К.С. ***.

В съдебно заседание,от името на своя подзащитен,адв.С. твърди,че поддържа жалбата си.Пледира да бъде отменено наказателното постановление,като незаконосъобразно.

Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з.Не изразява становище по жалбата.

По делото,като свидетел е разпитан Д.С.С.,актосъставител и С.И.С.-служители на РУ на МВР-Албена.

По искане на защита на жалбоподателя като свидетели са допуснати В.С. Г.и Р. П.С.

 В АУАН и наказателното постановление е описана следната фактическа обстановка :

            На 29.11.2017год.според контролните органи на РУ на МВР и административно наказващия орган,жалбоподателя управлявал лек автомобил марка”Фолксваген Голф”с Рег.№ТХ****АН в с.Оброчище по улица Средна гора,в близост до бар”Еуфория”,в посока църквата на селото,Балчишка община.

Според описаното в наказателното постановление и АУАН,С. бил спрян за проверка от контролните органи на РУ на МВР-Албена.

            Свидетелят Д.С.,предложил проверка с техническо средство –ДРЕГЕР”DRUG CHECK 5000,с Инв.№ARJN ,за употреба на наркотични или други упойващи вещества.В.С. отказал извършването на тази проба с техническо средство.Бил издаден медицински талон за даване на кръвна проба.Жалбоподателят отказал и даването на кръвна проба.

            В предвид на така установената фактическа обстановка,свидетелят Д.С. преценил,че е налице административно нарушение следва да се състави Акт за установяване на административно нарушение.АУАН бил съставен на същия ден,т.е. на 29.11.2017год.в присъствието на С.,като екземпляр от АУАН бил връчен на жалбоподателя.В АУАН,С.,вписал,че има възражения срещу него.

В АУАН,свидетелят Д.С. надлежно описал установената според него фактическа обстановка,включително и факта на дадените обяснения от страна на С.,след което вписал,че е нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на образуваната административна преписка,административно наказващия орган издава наказателно постановление №17-3394-000278 от 14.12.2017год.,с което за административно нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП,на С. са наложени административни наказания-Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС,за срок от двадесет и четири месеца.

            При така описаната фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 17.02.2018год. на С..Жалбата е подадена  и получена в деловодството на възиваемата страна.Жалбата е подадена по пощата.Видно от касовия бон за заплатена пощенска услуга,това е станало на 26.02.2018год.Съдът съобразява факта,че препис от наказателното постановление е връчен на С. в почивен ден,а именно 17.02.2018год.който е събота.С оглед на това съдът приема,че седемдневния срок изтича на 26.02.2018год.,съобразно разпоредбата на чл.183 ал.4 от НПК,която се прилага субсидиарно в настоящото производство.Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

                        Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началник Група към ОД на МВР-Добрич, РУ на МВР-Албена,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№8121з-952 от 20.07.2017год.на Министъра на вътрешните работи.

            Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

            При анализа на събраните доказателства,съдът съобразява следните факти и обстоятелства:

            От показанията на разпитаните полицейски служители ау именно от показанията на св.Д.С. се установява,че той не е очевидец на описаното в АУАН административно нарушение.Свидетелят С. е извикан по късно на твърдяното местопроизшествие от свои колеги и е приел да достоверни техните обяснения с оглед изясняване на фактическата обстановка.Свидетелят С. като автор на АУАН е приел,че именно жалбоподателят В.С. е управлявал автомобила,макар,че безспорно установено по делото и в хода на самата полицейска проверка,е че той е пристигнал по-късно на твърдяното място на извършване на нарушението,след като баща му се е обадил и го е повикал по телефона.След като е пристигнал на местото,където преди това е бил спрян автомобила,управляван от баща му,на В.С. е предложена проверка с техническо средство за употреба за наркотични вещества.Жалбоподателят отказал тази проверка.

Според показанията на свидетеля С.С.,процесния автомобил бил забелязан от него на 29.11.2017год.да се движи в с.Оброчище,като според свидетеля,автомобилът бил управляван от жалбоподателя,а до него на предната седалка бил баща му свидетеля В.С. Г.Според свидетеля С. бил подаден сигнал със стоп палка,но водачът на автомобила не спрял,след което той поискал съдействие от свои колеги по полицията.Колегите на С. спрели процесният автомобил,но зад волана бил не жалбоподателя,а свидетеля В.С.Според свидетеля С.,жалбоподателя бил извикан от телефона от баща си свидетеля В.С. Г.,по настояване на полицаите.

            От показанията на разпитаната свидетелка Р.С. се установява,че в процесния ден тя е видяла на два пъти процесният автомобил.Първият път тя видяла автомобила,управляван от свидетеля В.С.Г.,а до него,в автомобила,свидетелката видяла да се вози жалбоподателя В.С..Известно време след това,свидетелката Р.С.отново видяла процесния автомобил,управляван от свидетеля В.С.Г.,но вече в автомобила не бил жалбоподателя В.С..

Според показанията на свидетелката Р.С.малко след като се видяла втори път със В. С.,който управлявал сам процесния автомобил,тя видяла,че автомобила бил спрян на около 50 метра от нея от една или две полицейски коли.Свидетелката видяла,че В. С. разговаря с полицаите.

Свидетелката и жалбоподателя нямат родствена връзка.

            В показанията си разпитания по делото свидетел В.С.Г. твърди,че той е управлявал автомобила,а не неговия син.Първоначално в автомобила били двамата със сина си В.С.,като бащата Г. управлявал автомобила,но след това,като взели царевица за животните,свидетелят В. Г. оставил сина си В.С. и отново се качил на автомобила и потеглил.Вторият път,свидетелят бил спрян от полицейски служители,които го накарали на се обади на сина си и да го повика на местото на което били.Свидетелят и в последствие жалбоподателя,след като дошъл започнали спорове със служителите на полицията.В последствие,според свидетеля синът му бил откаран в РУ на МВР-Албена.Според показанията на свидетеля В. Г. на следващия ден в РУ на МВР-Албена,и на него бил съставен АУАН.

С оглед така събраните доказателства съдът преценява ,че са налице две групи гласни доказателства,а именно показанията на свидетелите Д.С. и С.С. от една страна,а от друга страна показанията на свидетелите В.С.Г. и Р.П.С.

В конкретния казус съдът кредитира показанията на втората група свидетели,тъй като според съда те са в синхрон с изяснената фактическа обстановка,достоверни и пълни са.

Анализирайки показанията на свидетеля С.,съдът преценява,че същия не е очевидец на твърдяното нарушение а се е доверил на твърденията на своите колеги.

Като свидетел очевидец,свидетеля С.С. твърди,че жалбоподателя именно е управлявал автомобила,но в същност се оказва,че автомобила е спрян с помощта на други негови колеги и при спирането е установен бащата ,свидетеля Г. да е зад волана,а не жалбоподателя.

Според съда не е доказано по категоричен начин, че в конкретния казус,именно жалбоподателя е управлявал автомобила,поради което твърдяното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП се явява недоказано.

            Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН,административно наказващия орган има задължение да извърши разследване ако е необходимо за да установени обективната истина,след като са налице спорни обстоятелства.

В административната преписка липсват доказателства за извършените действия от АНО,по реда на чл.52 ал.4 от ЗДвП.

            На следващо място,съдът преценява безспорно установения факт,че жалбоподателя е неправоспособен водач на МПС.При това положение по отношение на него не може да бъде налагано наказание Лишаване от право за управление на МПС,тъй като той не притежава това право.

            С оглед изложеното,съдът приема,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.

            Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,

 

           

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление№17-3394-000278 от 14.12.2017год.на Началник на РУ на МВР-Албена,с което за констатирано на 29.11.2017год.в с.Оброчище,по ул.Средна Гора,в близост до бар”Еуфория”,в посока църквата на селото,Балчишка община,административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП,при управление на лек автомобил марка  Фолксваген Голф,с Рег.№ТХ****АН,на В.В.С. ЕГН********** ***,са наложени административни наказания,а именно ГЛОБА,в размер на 2000 лева(две хиляди лева) и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС,за срок от двадесет и четири месеца,като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :