р
е ш е
н и е
№
гр. Габрово,
02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Лидия Симеонова – Любенова и прокурора....., като разгледа докладваното
от съдията СТАВРЕВ АНД № 343 по описа за 2020 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г.И.К., с ЕГН: **********,*** – чрез адв. Г.Н. от ГАК, против
Наказателно постановление № 20-1752-000199/11.02.2020 година на Началника на РУ-Габрово,
с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, както и са и
отнети 6 контролни точки на основание Наредба Із – 2359 на Министъра на
вътрешните работи.
В жалбата като основен мотив за претендираната отмяна на атакуваното
Наказателно постановление се сочи процесуален пропуск, свързан с неточното,
непълно и неясно описание на нарушението, а в съдебно заседание адв. Н. сочи в
подобна насока също така и недоказанност на вмененото на нейната подзащитна
виновно поведение. Моли и за присъждане на направените деловодни разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Савчева, която моли
за потвърждаване на обжалвания санкционен акт поради категоричната доказаност
на процесното нарушение. Пледира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, съгласно която съответният Началник на РУ при
ОД на МВР е оправомощен да издава Наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗДвП.
Около 14:25 ч. на 04.02.2020 г.,
при изпълнение на задълженията по контрол на пътното движение, полицейските
служители Р.И. и А.М. възприели движещ се по пл. „Игото” в посока ул. „Радецка”
в гр. Габрово лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № ЕВ 90 67 ВА, управляван
от жалбоподателката, която била без поставен обезопасителен колан. Ето защо
двамата спрели посочения лек автомобил и съставили против Г.К. АУАН № 222/04.04.2020
г. за констатираното от тях нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, подписан от
санкционираното лице без възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното
Наказателно постановление, надлежно връчено на Г.К. на 24.03.2020 г., като на 25.03.2020
г. е депозирана и настоящата жалба срещу него.
Основа за
възприемането на горната фактология са констатациите на свидетелите Р.И. и А.М.,
закрепени в редовно съставения АУАН № 222/04.04.2020 г., ползващ се по силата
на чл. 189, ал.2 от ЗДвП с презумптивна доказателствена сила. Следва да се
отбележи, че тези им възприятия са били незабавно документално закрепени, в
акта липсват посочени от Г.К. каквито и да е възражения, а и не на последно
място такива, оборващи вписаното, не бяха ангажирани и в хода на съдебното
следствие. Лаконичното становище на адв. Н. за недоказаност на деянието е
бланкетно и не съдържа яснота кое точно обстоятелство се оспорва – управлението
на процесното МПС от жалбоподателката, липсата на поставен от нея
обезопасителен колан, мястото на деянито или пък нещо друго. Липсата на категорични
спомени от свидетелите Р.И. и А.М. не може да се тълкува в полза на
жалбоподателката с оглед посочения от самите тях огромен брой ежедневно
установявани аналогични нарушения и изминалия сериозен времеви период. Ето защо
съдът не намира за разколебана дори в един свой пункт оборимата доказателствена
стойност на редовно изготвения АУАН № 222/04.04.2020 г., напротив – същият
според съда с оглед гореизложеното е достатъчна основа да се приеме за
установено осъщественото именно от Г.К. на 04.02.2020 г. нарушение по чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП.
Несъстоятелно е и възражението за процесуални пропуски при словесното
описание на вмененото деяние. Същото е ясно, точно и в пълен синхрон с
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН както в коментирания АУАН, така и
в издаденото въз основа на него Наказателно постановление. Очертани в пълнота
са характеризиращите белези на нарушението и то до степен, позволяваща на
жалбоподателката да организира защитата си. На последно място и наложеното на Г.К.
административно наказание „Глоба” от 50 лева е в синхорн с предвидения от
законодателя в чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП константен размер, като
всичко гореизложено мотивира съда да потвърди в цялост атакувания санкционен
акт.
При
този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от
ЗАНН Г.И.К. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР - Габрово
направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 20-1752-000199/11.02.2020 година на Началника на РУ-Габрово, с
което на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на Г.И.К., с ЕГН: **********,***, е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, както и са и отнети 6 контролни точки на основание Наредба
Із – 2359 на Министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН Г.И.К., с ЕГН: **********,***, да заплати на ОД
на МВР - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: