Определение по дело №502/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№...............

           

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА                          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

                           

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

ч.гр.д. № 502 по описа за 2019г.

за да се произнесе, намери следното:

 

Постъпила е частна жалба от Е.В.Г. ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Т., против определение № 2069/12.02.2019г. по гр.д. № 18050/2018г. на 48-ми състав на ВРС, с което е прекратено производството, на осн. чл. 130 от ГПК. Счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните и материалните норми на закона. Изказва несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че е недопустим предявения от него иск с правно осн. чл. 439 от ГПК. Съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, след когато му бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен такъв иск и за разноските, присъдени в заповедното производство и за които е издаден изпълнителен лист, по причина, че това вземане е погасено по давност, но е предмет на предприетото принудително изпълнение по изп.д. № 131/2011г. на ЧСИ Д.Петрова-Янкова. Чрез своевременното упражняване на субективни граждански права, посредством позоваването на изтекла погасителна давност се отнема възможността на кредитора да иска принудително изпълнение на неговото право. Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД обаче давността не се прилага служебно. Необходимо е волеизявление от страна на длъжника, че вземането срещу него е погасено по давност. Възражение за изтекла погасителна давност не би могло да бъде направено извън исковия процес. По аргумент на изложеното счита, че предмет на иск по чл. 439 от ГПК може да бъдеат и разноските в заповедното производство. Моли се за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.  Претендира и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК писмен отговор от „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, ул. „Т.Александров“, № 26, представлявано от Румяна Величкова Тодорова, Рени Иванова Пейчева и Иван Дачев Дачев, като правоприемник на „Пролийз България“ ЕАД, ЕИК **********,  не е постъпил.

За да се произнесе ВОС има предвид следното от фактическа страна:

Видно, с исковата си молба Е.В.Г., чрез адв. П.Т. е посочил, че предявява иск срещу „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, като правоприемник на „Пролийз България“ ЕАД, за приемане за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 1148.08лв., представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по ч.гр.д. № 19640/2010г., по което е издадена заповед за изпълнение № 11427/11.12.2010г. и изпълнителен лист, по който пък е образувано изп.д. № 131/2010г. на ЧСИ Д.Петрова-Янкова и това вземане на взискателя е погасено по давност, т.к. взискателят не е поискал повече от две години изпълнителни действия, но изп.д. не се прекратява. Сочи, че с решение № 893/19.11.2018г. по т.д. № 907/2018г. на ВОС, съдът е установил, че не дължи сумата от 29350.21 евро, представляваща главница по непогасено задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-09.12.2010г.  до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11427/11.12.2010г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19640/2010г. на ВРС-35-ти състав, поради погасяването й с изтичането на предвидената в закона давност. След като е погасено по давност вземането за главницата, то е погасено и вземането за разноски.

С разпореждане № 48189/05.12.208г. ВРС е оставил без движение исковата претенция и е дал конкретни указания към ищеца да обоснове правния си интерес  от предявения иск за сумата от 1148.08лв., след като твърди, че е постановено влязло в сила решение , че главното вземане не се дължи и за това, да уточни има ли висящо към момента изп.д. по соченото в исковата молба задължение. В молба вх. № 83195/14.12.2019г. страната е уточнила, че няма още влязло в сила решение по т.д. № 907/2018г. на ВОС, защото се обжалва постановеното решение, но дори и да е влязл в сила /а то се оказва, че е, на 28.12.2018г./ е налице правен интерес, т.к. ще има съдебно установяване недължимостта на главницата, но не и на разноските, за които суми е издаден изпълнителен лист. Няма основание за прекратяване на изпълнителното дело, доклкото ЧСИ няма правомощие да се произнася по възражения за давност.  

ВРС е постановил обжалваното определение.

Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството.

Видно от заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и  издаден въз основа на нея изпълнителен лист „Васев Транс“ ЕООД, представлявано от Е.В.Г. и Е.В.Г. са осъдени солидарно да заплатят на „Пролийз“ ЕАД сумата от 29350.21 евро-главница по непогасено задължение по запис на заповед , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-09.12.2010г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 1148.08лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Действително е налице и влязло в сила на 28.12.2018г. решение № 893/19.11.2018г. по т.д. № 907/2018г. на ВОС, с кото е признато за установено, че Е.В.Г. не дължи на „Пролийз България“ ЕАД  сумата от 29350.21 евро-главница по непогасено задължение по запис на заповед , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-09.12.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение  № 11427/11.12.2010г. и изпълнителен лист  по ч.гр.д. № 19640/2010г. на ВРС, на осн. чл. 439 от ГПК, поради изтичане на предвидената в закона давност. Но в изпълнителния лист, послужил за образуване на изп.д. № 131/2010г. на ЧСИ Д.Петрова-Янкова се съдържа вземане и за разноските в заповедното производство в размер на 1148.08лв., по отношение на които силата на присъдено нещо на решението по посоченото т.д. № 907/2018г. на ВОС не се разпростира. По отношение на разноските не намира приложение  и нормата на чл. 119 от ЗЗД. Законодателят ясно разграничава задължението, което длъжникът трябва да изпълни, от разноските, които трябва да плати още в разпоредбата на чл. 412, ал. 1, т. 6 от ГПК. Мотивите на съда по обжалваното определение касаят приетото в т. 10в от ТР 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, но то се отнася до установителния иск по чл. 415 от ГПК, а посоченото от съда е извлечено от контектста.  Не е следвало да се прекратява производството.

Поради несъвпадане на изводите на ВОС с обжалваното определение, последното следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Е.В.Г. е поискал присъждане на разноски. Не му се следват такива за настоящото производство, доколкото съдът не се е произнасял по съществото на спора, а присъждането на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК е в зависимост от резултата по спора по същество. Такива биха могли да бъдат присъдени с решението на ВРС по делото, разбира се в зависимост от изхода.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 2069/12.02.2019г. по гр.д. № 18050/2018г. на 48-ми състав на ВРС, с което е прекратено производството и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.