РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. **********, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Гражданско дело №
20231880100651 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването.
С влязло в сила решение № 13 от 23.01.2025 г., постановено по
настоящото дело, на основание чл. 34, ал. 1 Закон за собствеността е
допуснато да се извърши съдебна делба между С. Г. Т., ЕГН: **********; Н.
П. Д., ЕГН: **********; Г. П. Т., ЕГН: **********; Й. В. Х., ЕГН: **********;
Г. В. К., ЕГН: **********; Т. К., ЕГН: ********** и В. В. К., ЕГН:
**********, на следните техни съсобствени недвижими имоти,
представляващи: ДВОРНО МЯСТО, с площ от ... кв.м., находящо се в
границите на околовръстен строителен полигон на махала „..“, в землището на
село ......., общ. ...., С. област, одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ИК на
ОНС – София, при граници север и изток – път, юг – имот на Н. К. и запад –
имот с идентификатор 11510.56.410, земеделска територия на Община С.,
ведно с построената в него стопанска постройка с площ от ... кв.м., изградена
без одобрени строителни книжа, както и построената в него МАСИВНА
ВИЛНА СГРАДА, изградена без одобрени строителни книжа, в периода от
1975 г. – 1981 г., с площ от ... кв.м., впоследствие узаконена с Акт за
узаконяване № 28/03.02.1992 г. на базата на одобрен архитектурен проект №
28 от 30.01.1992 г, състояща се от сутерен на две нива, първи етаж, със
самостоятелен вход от терасата, състоящ се от антре, кухня, спалня и дневна,
втори етаж, със самостоятелен вход от терасата, състоящ се от антре, кухня,
спалня и дневна, както и неизползваемо подпокривно пространство, при
1
следните квоти: за Т. К. – 4/48 идеални части; за В. В. К. - 4/48 идеални
части; за Й. В. Х. - 8/48 идеални части; за Г. В. К. - 8/48 идеални части; за С. Г.
Т. - 16/48 идеални части; за Н. П. Д. - 4/48 идеални части и за Г. П. Т. - 4/48
идеални части.
В преклузивните срокове, а именно: до първо съдебно заседание във
втора фаза на делбата, на основание чл. 349, ал. 4 ГПК, с протоколно
определение от 19.05.2025 г. са приети за съвместно разглеждане в
производството претенциите на ищцата С. Г. Т. за възлагане на допуснатите до
делба недвижими имоти на основание чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Ищцата Т. обосновава възлагателните си претенции с твърденията, че
процесните недвижими имоти са придобити на основание давностно владение
по време на брака й с П. М. Т., в режим на съпружеска имуществена общност.
Посочва и че не притежава собствено жилище.
В становище вх. № 1591 от 28.04.2025 г., назначеният особен представител
на ответника В. К. излага аргументи в насока неоснователност на предявените
възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посочва също, че
ищцата Т. превратно упражнява правото си да иска възлагане на имотите,
доколкото няколко дни преди предявяване на иска за делба /31.10.2023 г./, е
сключила с ищците Н. Д. и Г. Т. договор за доброволна делба от 06.10.2023 г. с
предмет съсобствени имоти, находящи се в гр. София, като прилага справка №
588599/27.04.2025 г. от Агенция по вписванията, от персоналната партида на
ищцата С. Г. Т.. В проведеното отрито съдебно заседание от 19.05.2025 г.
назначените особени представители на ответниците възразяват срещу
основателността на възлагателните претенции.
В същото съдебно заседание ищците С. Г. Т., ЕГН: **********; Н. П. Д.,
ЕГН: **********; Г. П. Т., ЕГН: **********; Й. В. Х., ЕГН: **********; Г. В.
К., ЕГН: ********** предявяват срещу ответниците Т. К., ЕГН: ********** и
В. В. К., ЕГН: ********** субективно съединени искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 97, 28 лева, с която
ответниците са се обогатили за сметка на ищците, без наличие на основание за
това – спестени разходи на ответниците за данъчни задължения и такса битови
отпадъци, ведно с начислените върху тях лихви, за периода от 2016 г. до 2023
г. Ответниците са противопоставили възражение за частично погасяване по
давност на претенциите по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за периода от 2016 г. до 2019 г.
Горецитираните претенции по сметки са предявени в предвидения
преклузивен срок – в първото заседание след допускане на делбата, поради
което на основание чл. 346 ГПК, с протоколно определение от 19.05.2025 г. са
приети за съвместно разглеждане по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на възлагателните си претенции, ищцата С. Т. представя
Декларация за имотно състояние, в която посочва, че притежава идеална част
от недвижим имот – масивно жилище, състоящо се от етаж и сутерен,
застроено в южната част на поземлен имот ... – ..., планоснимачен номер ..., в
кв. ..., по плана на с. К., общ. К., състоящ се от .... кв.м.
2
От представения и приет по делото нотариален акт за доброволна делба
и собственост на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № .... от 2005 г.
се установява, че П. М. Т. е получил в дял и е станал изключителен собственик
на следния недвижим имот: масивно жилище, състоящо се от етаж и сутерен,
застроено в южната част на поземлен имот .... – ....., планоснимачен номер ..., в
кв. ...., по плана на с. К., общ. К., състоящ се от ... кв.м., при съседи: улица,
УПИ ..., улица, УПИ..., УПИ .... в квартал ..., както и че същият има право да
ползва южната една втора идеална част от терена на поземлен имот ...,
планоснимачен номер...., в кв. ..., по плана на с. К., общ. К., състоящ се от...
кв.м.
От приложеното и прието по делото Удостоверение за наследници, изх.
№ 131 от 23.02.2015 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние
при район К., общ. К., обл. К., се установява, че П. М. Т., починал на
21.02.2015 г., е оставил следните наследници по закон: С. Г. Т. /съпруга/, Н. П.
Д. /дъщеря/ и Г. П. Т. /дъщеря/.
В подкрепа на възлагателните претенции, предявени от ищцата Т. са
разпитани свидетелите В. М. Г. и В. С. Г. В своите свидетелски показания те
посочват, че ищцата Т. и нейният съпруг П. Т. са живеели в два имота –
процесната вилна сграда, находяща се в с. ..., общ. С., както и в апартамент,
находящ се в гр. С. Свидетелите твърдят също, че към датата на смъртта на П.
Т. и след това ищцата С. Т. е живеела постоянно в горепосочената вилна
сграда в с. ..., общ. С.
Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетелите, като намира, че
поднесена от тях информация е правдива, логически последователна и
съответна на останалия събран по делото доказателствен материал.
От представената и приета по делото справка № 588599/27.04.2025 г. от
Агенция по вписванията, от персоналната партида на ищцата С. Г. Т., се
установява, че на 06.10.2023 г. ищците С. Г. Т., Н. П. Д. и Г. П. Т. са сключили
договор за доброволна делба. Съгласно договора, ищцата Г. Т. е получила в
свой дял и е станала изключителен собственик на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда, с площ от ... кв.м., мазе...., на адрес: гр. С., кв.
..., бл. ...., ет....., ап. ...., а ищцата Н. П. Д. е получила в свой дял и е станала
изключителен собственик на следния недвижим имот: апартамент с площ от
... кв.м., ведно с мазе № ...., с адрес: гр. ...., кв..., ул. „...“ № ..., бл....., вх. ....,
ет...., ап......
Видно от представените от ищците и приети по делото приходна
квитанция серия ББ23 № ********** от 28.09.2023 г. и приходна квитанция
серия ББ23 № **********/28.09.2023 г., издадени от Община Своге, София
окръг, е че дължимите от ответниците Т. К. и В. К. парични суми за данък
недвижим имот и такса за битови отпадъци за периода от 2016 г. до 2023 г.,
ведно с начислените върху тях лихви са били заплатени от ищците, както
следва: за ответницата Т. К. е била заплатена сума в размер от 48, 64 лева и за
ответника В. К. е била заплатена сума в размер от 48, 64 лева.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, допуснатата до делба МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА, изградена
без одобрени строителни книжа, в периода от 1975 г. – 1981 г., с площ от 112,
90 кв.м., впоследствие узаконена с Акт за узаконяване № 28/03.02.1992 г. на
3
базата на одобрен архитектурен проект № 28 от 30.01.1992 г, състояща се от
сутерен на две нива, първи етаж, със самостоятелен вход от терасата, състоящ
се от антре, кухня, спалня и дневна, втори етаж, със самостоятелен вход от
терасата, състоящ се от антре, кухня, спалня и дневна, както и неизползваемо
подпокривно пространство е неподеляема. В подкрепа на този извод вещото
лице посочва, че етажите, обособени в нея не покриват техническите
изисквания на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като няма изградени бани-
тоалетни, които да обслужват жилищата. В заключението на вещото лице е
посочено също, че изградената в процесния имот стопанска постройка с площ
от ... кв.м., доколкото представлява допълващо застрояване, също не подлежи
на делба. Отразено е също, че допуснатото до делба ДВОРНО МЯСТО, с
площ от .... кв.м., находящо се в границите на околовръстен строителен
полигон на махала „...“, в землището на село ..., Н. К. и запад – имот с
идентификатор ..., земеделска територия на Община Своге може да бъде
поделено. При съобразяване на техническите изисквания, предвидени в чл. 19,
ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗУТ, вещото лице стига до заключението, че имотът може
да бъде разделен на три самостоятелни имота, съответно с площ от 282, 00
кв.м; 278, 00 кв.м. и 360,00 кв.м., за което представя ситуационна скица,
обективирана в Приложение № 1 към експертното заключение. Вещото лице
предлага също обособените три имота да бъдат разпределени между
съделителите при съответно парично уравнение за разликата. В експертното
заключение е посочено също, че пазарната оценка на процесното ДВОРНО
МЯСТО, с площ от ...кв.м. е в размер от 27 600 лева, на стопанската постройка
с площ от ... кв.м. е в размер от 7 300 лева и на масивната вилна сграда е в
размер от 73 870 лева, като общата пазарна оценка на допуснатите до делба
имоти е в размер от 108 770 лева.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа изготвената
експертиза, като посочва, че предложеният от него вариант за делба на
поземления имот е най- удачния, като се имат предвид законовите изисквания
за площ, лице на новообразуваните имоти, както и за да не създават
недопустими отстояния спрямо построените в имота сгради.
Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано и пълно.
В открито съдебно заседание от 11.07.2025 г. ищцовата страна поддържа
искането за възлагане на процесните имоти. Алтернативно моли съда имотите
да бъда изнесени на публична продан. Моли за присъждане на направените по
делото разноски за възнаграждения на вещите лица и назначените особени
представители. Ответните страни оспорват възлагателните претенции и молят
делбата да бъде извършена чрез публична продан.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема следното от правна страна:
По способа за извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните
само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън
4
предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК
четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
Следва да се посочи, че извършването на делбата по начин, че всеки
съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл.
69, ал. 2 ЗН, като за прилагането му не е необходимо допуснатите до делба
имоти да са еднакви по вид и предназначение. Способът, предвиден в чл. 348
ГПК – изнасяне на делбения имот на публична продан, е приложим, когато
някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете /в
този смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 2/2021 от 11.04.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС/.
В светлината на гореизложените принципни положения, съдът счита, че
за определяне на способа за извършване на делбата на първо място следва да
бъдат разгледани възлагателните претенции по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2
ГПК на ищцата С. Г. Т., наведени в преклузивния срок, уреден в разпоредбата
на чл. 349, ал. 4 ГПК.
В разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, са уредени четири материални
предпоставки (три положителни и един отрицателен юридически факт), при
наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска
възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична
продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение,
съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1)
делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2)
имотът да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод; 3) на съделителят –
преживял или бивш съпруг следва да е предоставено упражняването на
родителските права върху ненавършителите пълнолетие деца и 4) той да не
притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.
От решението в първа фаза на делбата, което се ползва със сила на
пресъдено нещо се установява, че процесното дворно място е придобито от
ищцата С. Т. и Васил К. на основание придобивна давност, за което е издаден
нотариален акт № ...., том ..., дело ..../1991 г. на Свогенски районен съдия. От
горецитираното решение се установява и че процесното дворно място е било
придобито от В. К. и Н. К. по време на брака им в режим на съпружеска
имуществена общност, както и от С. Т. и П. Т. по време на брака им в режим
на съпружеска имуществена общност, като същите са придобили
5
собствеността върху построените в имота сгради по приращение на основание
чл. 92 ЗС. Гореизложеното води до извода, че С. Т. и П. Т. от една страна и В.
К. и Н. К. от друга са в режим на обикновена съсобственост по отношение на
процесните имоти, като помежду си съпрузите притежават имотите в режим
на съпружеска имуществена общност. Следователно в случая процесните
имоти са придобити в условията на смесена съсобственост, което изключва
приложението на чл. 349, ал. 1 ГПК, доколкото в цитираната разпоредба е
поставено изискването имотът да е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност от двамата съпрузи, прекратена с развод или със
смъртта на единия от тях.
Отделно от гореизложеното, доколкото по делото не са събрани
доказателства за ненавършили пълнолетие деца, родителските права по
отношение на които да са предоставени на ищцата С. Т., за което същата не
навежда и съответни твърдения, то съдът счита, че не е осъществен и другият
юридически факт, обосноваващ претенцията по чл. 349, ал. 1 ГПК, а именно
на съделителят – преживял или бивш съпруг да е предоставено
упражняването на родителските права върху ненавършителите пълнолетие
деца.
По изложените съображения, претенцията на ищцата С. Т. за възлагане
на процесните имоти на основание чл. 349, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена
без уважение.
За да бъде уважена претенция на съделител с правно основание чл. 349,
ал. 2 от ГПК, е необходимо да са налице едновременно следните
предпоставки: 1) съсобствеността между страните да е възникнала от
наследяване, 2) да е допусната делбата на неподеляемо жилище, 3)
претендиращият съделител да е живял в жилището към момента на откриване
на наследството (т. е. към момента на смъртта на наследодателя по арг. от чл. 1
от ЗН, и 4) претендиращият съделител да не притежава друго жилище.
Налице е задължителна съдебна практика – т. 8 на ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС, която не е загубила силата си и при действието на новия ГПК,
съгласно която извършването на делбата по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК
(отм.), идентичен с чл. 349, ал. 2 от ГПК (нов), е недопустимо, ако
съсобствеността е комбинирана – ако е възникнала не само от наследяване, а и
чрез друг придобивен способ. В случая се касае именно до хипотеза на
комбинирана съсобственост между съделителите: С. Т. е придобила имота на
основание придобивна давност и наследствено правоприемство от своя съпруг
Петър Тошев; Н. П. Д. и Г. П. Т. – на основание наследствено правоприемство
от своя баща П. Т.; Й. Х. и Г. К. – на основание наследствено правоприемство
от техните майка Н. К. и баща В. К. и Т. К. и В. К. – на основание
наследствено правоприемство от В. К.. Вярно е, че след приемане на
тълкувателното решение за делбата от 2004 г. съдебната практика е развила
неговите постановки като изрично е приела, че комбинирана съсобственост не
е налице, когато се касае до извършени сделки с наследствените имоти между
6
наследниците, включително и когато някой от тях е бил в брак и съпругът му
придобива права върху наследственото имущество по силата на закона ( в
този смисъл решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. дело № 1100/2011 г. на ВКС,
II г. о., решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. дело № 572/2012 г. на ВКС, I г. о.).
В настоящия случай обаче нито едно от разглежданите изключения не е
налице. Предвид изложеното, следва несъмнен извод, че съсобствеността
между страните по делото е комбинирана, което съгласно посочената
задължителна практика изключва възможността делбата да се извърши чрез
възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
По горните съображения претенцията за възлагане на ищцата С. Т. на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК е неоснователна.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че изградените в процесното дворно място
МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА, с площ от ... кв.м. и стопанска постройка с
площ от ... кв.м. са неподеляеми. Досежно процесното дворно място с площ от
... кв.м., вещото лице е стигнало до извод, че същото може да се раздели на
три самостоятелни имота, съответно с площ от ...кв.м; ... кв.м. и ... кв.м.
Доколкото съделителите са седем, то не е възможно имотът да бъде
разпределен между тях. Следва да се посочи, че съгласно трайната практика
на ВКС /така решение № 69 от 06.07.2015 г. по гр.д. № 184/2015 г. по описа
на Второ г.о.; решение № 138 от 14.03.2012 г. по гр.д. № 609/2011 г. на І г.о.,
решение № 904/20.11.2009 г. по гр.д.№ 3873/2008 г., V г.о., решение №
60/26.07.2010 г. по гр.д.№ 534/2009 г. І г.о., решение № 634/04.12010 г. по гр.д.
№ 1378/2009 г. І г.о., решение № 171/26.05.2010 г. по гр.д. № 4171/2008 г., ІV
г.о., решение № 493/18.06.2010 г. по гр.д.№ 3861/2008 г., ІІІ г.о. на ВКС/,
когато броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по
колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване, делбата следва
да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а
неравенството на дяловете се уравни парично /чл. 69, ал.2 от ЗН/. В настоящия
случай съсобствеността не е възникнала само от наследяване, доколкото С. Т.
и В. К. са станали съсобственици на по ½ идеални части от имота на
основание придобивна давност, в режим на съпружеска имуществена общност
със своите съпрузи, а останалите наследници са придобили съответните
идеални части на основание наследствено правоприемство. Следователно
делбата не може да бъде извършена по колена.
По изложените съображения, доколкото възлагателните претенции по
чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК са неоснователни и процесните имоти не могат да
бъдат разпределени между съделителите, то единственият възможен способ за
извършване на делбата се явява публичната продан. Изразеното от страните
становище в проведеното на 08.07.2025 г. открито съдебно заседание е също в
насока за ликвидиране на съсобствеността чрез изнасяне на процесните имоти
на публична продан. Ето защо, делбата на процесните имоти следва да бъде
извършена чрез изнасянето им на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при
което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.
7
По претенциите по сметки:
Претенциите на ищците с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са
предявени в преклузивния срок по чл. 346 ГПК, от процесуално легитимирани
страни, свързани са със собствеността, чието прекратяване се иска, с оглед на
което същите са допустими.
Ищците са предявили субективно съединени искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с които претендират ответниците да бъдат осъдени да им
заплатят сума в размер от 97, 28 лева, с която ответниците са се обогатили за
сметка на ищците, без наличие на основание за това – спестени разходи на
ответниците за данъчни задължения и такса битови отпадъци за периода от
2016 г. до 2023 г., ведно с начислените върху тях лихви. За да докажат
материално-правната си претенции, ищците следва при условията на пълно и
главно доказване да установят плащането – неговият размер и кога е
осъществено; начинът, по който ответниците са се обогатили, съответно
ищците са обеднели, както и връзката между обогатяването и обедняването.
Ответниците следва да установят, че е налице основание за плащането на
сумата /основание за настъпване на имущественото разместване/, както и да
установят възражението си за изтекла погасителна давност, а именно че са
изтекли повече от пет години от падежа за плащане на сумите до предявяване
на претенциите – за главните вземания и че са изтекли повече от три години от
падежа за плащане на сумите до предявяване на претенциите досежно
претенциите за лихви.
Не се оспорва от ответниците, а и от представените от ищците приходна
квитанция серия ББ23 № ********** от 28.09.2023 г. и приходна квитанция
серия ББ23 № **********/28.09.2023 г., издадени от Община Своге, София
окръг се установява, че същите са заплатили дължимите от Т. К. и В. К. суми
за данък недвижим имот и такса битови отпадъци, ведно с начислените лихви
за периода от 2016 г. до 2023 г. Предвид гореизложеното, като са погасили
задълженията, съществуващи в тежест на ответниците, ищците са обеднели,
съответно ответниците са се обогатили за сметка на ищците. Предвид
гореизложеното, съдът счита, че претенциите с правна квалификация чл. 59,
ал. 1 ЗЗД са основателни.
Предвид основателността на претенциите по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да
се разгледат наведените от ответниците възражения за частичното им
погасяване по давност. При извършване на преценка относно основателността
на направените възражения, съдът съобрази, че давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо /по аргумент от чл. 114, ал. 1
ЗЗД/, както и че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Вземанията за
лихви се погасяват с кратка три годишна давност. В конкретния случай, са
представени разходооправдателни документи за заплатени от ищците
8
дължими от ответниците публични задължения за данъци и такса битови
отпадъци, ведно с начислените върху тях лихви за периода от 2016 г. до 2023 г.
Ето защо, при съобразяване с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, съдът
достигна до извод, че вземането за публични задължения за 2016 г. е станало
изискуемо на 01.01.2017 г., вземането за 2017 г. е станало изискуемо на
01.01.2018 г., вземането за 2018 г. е станало изискуемо на 01.01.2019 г. и
вземането за 2019 г. е станало изискуемо на 01.01.2020 г. Предвид
гореизложеното, то възраженията за погасяване по давност на вземанията в
периода от 2016 г. до 2019 г. се явява основателно, доколкото от изискуемостта
на задълженията за горепосочените години до датата на предявяване на
исковата претенция /19.05.2025 г./ е изтекъл период повече от 5 години. На
основание чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главните вземания са се погасили и
акцесорните такива за дължими лихви.
Ето защо съдът счита, че исковите претенции с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени за периода от 2020 г. до 2023 г. и
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците, както следва:
ответникът В. К. да заплати на ищците сума в размер от 27, 29 лева и
ответницата Т. К. да заплати на ищците сума в размер от 27, 29 лева, като за
периода от 2016 г. до 2019 г. и за разликата от 27, 29 лева до 48, 64 лева
претенциите следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
По отговорността за разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за
таксите и разноските, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите
дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4 % от
стойността на дяловете си, съразмерно на квотите им в съсобствеността.
Доколкото общата пазарна стойност на поземления имот, ведно с построените
в него сгради възлиза на 108 770 лева, всеки един от съделителите следва да
заплати държавна такса върху стойността на дела си от делбеното имущество,
както следва: за ищците Н. П. Д. и Г. П. Т. по 362, 57 лева, за ищците Й. В. Х. и
Г. В. К. – по 725, 13 лева, за ищцата С. Г. Т. – 1 450, 27 лева и за ответниците Т.
К. и В. К. – по 362, 57 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т. е.
при приключване на делбеното производство. Според практиката на ВКС
/Определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2700/2020 г. на ВКС, II г. о.
Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о.,
Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и
Определение № 152 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о.,
ГК/ това правило е приложимо относно разноските, които са направени по
повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за
призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса
на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата,
то разпоредбата на чл. 78 ГПК е неприложима, като всеки съделител понася
9
сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
Предвид гореизложеното, то съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят, съобразно дяловете си разноските за изготвянето на съдебно-
техническите експертизи в двете фази на производството. Доколкото в
настоящото производство възнагражденията за вещото лице в общ размер от
800 лева са заплатени от ищците, то ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците припадащите им се части: за ответника Т. К. в размер от
66, 67 лева и за ответника В. К. – в размер от 66, 67 лева.
По присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл. 78 ГПК. Доколкото ищците не претендират заплащане на
сторени разноски във връзка с предявените искови претенции по чл. 59, ал. 1
ЗЗД и във връзка с възлагателните претенции по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, то
съдът не дължи по-нататъшно обсъждане на този въпрос.
В случая, от страна на съделителите не е повдигнат спор относно
съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа за
извършване на делбата, поради което всеки от тях следва да понесе
отговорността за сторените по делото разноски. Предвид гореизложеното,
ответниците Т. К. и В. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
внесените от тях възнаграждения за особени представители в двете фази на
производството в размер от по 1200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. Т., ЕГН: **********, претенции на
основание чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, за възлагане на допуснатите до делба
недвижими имоти, представляващи: ДВОРНО МЯСТО, с площ от .... кв.м.,
находящо се в границите на околовръстен строителен полигон на махала „...“,
в землището на село ...., общ. С., С. област, одобрен с решение №
08/09.02.1982 г. на ИК на ОНС – София, при граници север и изток – път, юг –
имот на Н. К. и запад – имот с идентификатор ...., земеделска територия на
Община Своге, ведно с построената в него стопанска постройка с площ от ...
кв.м., изградена без одобрени строителни книжа, както и построената в него
МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА, изградена без одобрени строителни книжа, в
периода от 1975 г. – 1981 г., с площ от ... кв.м., впоследствие узаконена с Акт
за узаконяване № 28/03.02.1992 г. на базата на одобрен архитектурен проект
№ 28 от 30.01.1992 г, състояща се от сутерен на две нива, първи етаж, със
самостоятелен вход от терасата, състоящ се от антре, кухня, спалня и дневна,
втори етаж, със самостоятелен вход от терасата, състоящ се от антре, кухня,
спалня и дневна, както и неизползваемо подпокривно пространство.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК
следните допуснатите до съдебна делба недвижими имоти: ДВОРНО
10
МЯСТО, с площ от ... кв.м., находящо се в границите на околовръстен
строителен полигон на махала „...“, в землището на село ..., общ. С., С. област,
одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ИК на ОНС – София, при граници
север и изток – път, юг – имот на Н. К. и запад – имот с идентификатор ...,
земеделска територия на Община Своге, ведно с построената в него стопанска
постройка с площ от ... кв.м., изградена без одобрени строителни книжа, както
и построената в него МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА, изградена без одобрени
строителни книжа, в периода от 1975 г. – 1981 г., с площ от ... кв.м.,
впоследствие узаконена с Акт за узаконяване № 28/03.02.1992 г. на базата на
одобрен архитектурен проект № 28 от 30.01.1992 г., състояща се от сутерен на
две нива, първи етаж, със самостоятелен вход от терасата, състоящ се от антре,
кухня, спалня и дневна, втори етаж, със самостоятелен вход от терасата,
състоящ се от антре, кухня, спалня и дневна, както и неизползваемо
подпокривно пространство, при пазарна цена за настоящото производство в
размер от 108 770 лева, като от получената сума от проданта съсобствениците
получат паричната равностойност на дяловете си от имотите, както следва: за
Т. К. – 4/48 идеални части; за В. В. К. - 4/48 идеални части; за Й. В. Х. - 8/48
идеални части; за Г. В. К. - 8/48 идеални части; за С. Г. Т. - 16/48 идеални
части; за Н. П. Д. - 4/48 идеални части и за Г. П. Т. - 4/48 идеални части.
ОСЪЖДА ответника В. В. К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ищците С. Г. Т., ЕГН: **********, Н. П. Д., ЕГН: **********, Г. П. Т., ЕГН:
**********, Й. В. Х., ЕГН: ********** и Г. В. К., ЕГН: ********** на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 27, 29 лева, представляваща сбор
от заплатени суми за данъчни задължения и такси битови отпадъци за периода
от 2020 г. до 2023 г., погасени задължения към Община Своге във връзка с
процесните делбени имоти: дворно място, с площ от ... кв.м., находящо се в
границите на околовръстен строителен полигон на махала „...“, в землището
на село ..., общ. С., С. област и масивна вилна сграда, изградена без одобрени
строителни книжа, в периода от 1975 г. – 1981 г., с площ от 112, 90 кв.м.,
впоследствие узаконена с Акт за узаконяване № 28/03.02.1992 г. на базата на
одобрен архитектурен проект № 28 от 30.01.1992 г., ведно с начислените
лихви, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищците без да има
основание за това, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД за разликата от 27, 29 лева до 48, 64 лева и за периода от 2016 г.
до 2019 г. КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА ответницата Т. К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ищците С. Г. Т., ЕГН: **********, Н. П. Д., ЕГН: **********, Г. П. Т., ЕГН:
**********, Й. В. Х., ЕГН: ********** и Г. В. К., ЕГН: ********** на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 27, 29 лева, представляваща сбор
от заплатени суми за данъчни задължения и такси битови отпадъци за периода
от 2020 г. до 2023 г., погасени задължения към Община Своге във връзка с
процесните делбени имоти: дворно място, с площ от ... кв.м., находящо се в
границите на околовръстен строителен полигон на махала „...“, в землището
на село ..., общ. С., С. област и масивна вилна сграда, изградена без одобрени
11
строителни книжа, в периода от 1975 г. – 1981 г., с площ от ... кв.м.,
впоследствие узаконена с Акт за узаконяване № 28/03.02.1992 г. на базата на
одобрен архитектурен проект № 28 от 30.01.1992 г., ведно с начислените
лихви, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищците без да има
основание за това, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД за разликата от 27, 29 лева до 48, 64 лева и за периода от 2016 г.
до 2019 г. КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Своге, сумата от 362, 57 лева, представляваща държавна такса съобразно
определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА Г. П. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Своге, сумата от 362, 57 лева, представляваща държавна такса съобразно
определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА Й. В. Х., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Своге, сумата от 725, 13 лева, представляваща държавна такса съобразно
определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Своге, сумата от 725, 13 лева, представляваща държавна такса съобразно
определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА С. Г. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Своге, сумата от 1 450, 27 лева, представляваща държавна такса съобразно
определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА Т. К., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Своге,
сумата от 362, 57 лева, представляваща държавна такса съобразно
определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Своге, сумата от 362, 57 лева, представляваща държавна такса съобразно
определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА Т. К., ЕГН: **********, да заплати на С. Г. Т., ЕГН:
**********, Н. П. Д., ЕГН: **********, Г. П. Т., ЕГН: **********, Й. В. Х.,
ЕГН: ********** и Г. В. К., ЕГН: ********** сума в размер от 66, 67 лева,
представляваща припадащата й се част за сторените разноски за съдебно-
технически експертизи.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН: **********, да заплати на С. Г. Т., ЕГН:
**********, Н. П. Д., ЕГН: **********, Г. П. Т., ЕГН: **********, Й. В. Х.,
12
ЕГН: ********** и Г. В. К., ЕГН: ********** сума в размер от 66, 67 лева,
представляваща припадащата му се част за сторените разноски за съдебно-
технически експертизи.
ОСЪЖДА Т. К., ЕГН: **********, да заплати на С. Г. Т., ЕГН:
**********, Н. П. Д., ЕГН: **********, Г. П. Т., ЕГН: **********, Й. В. Х.,
ЕГН: ********** и Г. В. К., ЕГН: ********** сума в размер от 1200 лева,
представляваща сторени разноски за особен представител.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН: **********, да заплати на С. Г. Т., ЕГН:
**********, Н. П. Д., ЕГН: **********, Г. П. Т., ЕГН: **********, Й. В. Х.,
ЕГН: ********** и Г. В. К., ЕГН: ********** сума в размер от 1200 лева,
представляваща сторени разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
13