Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,13.01.2021
година
Решение от книга за открити заседания №…… от 13.01.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАНЧО
ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието на
прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело
№484 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с вх. №2952/13.12.2019г. от А.Н.А. с ЕГН**********,
А.М. с ЕГН **********, Б.М.И. с ЕГН ********** ***, Ю.С.С. с ЕГН ********** и С.Ю.С.
с ЕГН ********** ***, всички чрез адв.В.Г.
от ДАК, с адрес за призоваване и връчване на книжа гр.Добрич, ул.“Методи
Кусевич“ №4 срещу С.Р.А. с ЕГН ********** *** и Д.Ю.А. с ЕГН ********** с адрес
***, с правно основание с чл.108 от ЗС, с който ищците молят да бъде признато
за установено по отношение на ответниците С.Р.А. и Д.Ю.А., че А.Н.А., А.М., Б.М.И., Ю.С.С. и С.Ю.С.,
в качеството им на наследници на Б.О.М.са собственици на къща и лятна кухня, с
обща застроена площ от 100 кв.м. и стопански постройки, построени върху
общинско дворно място с площ от 820 кв.м., находящо се в с.Градница,
общ.Тервел, ул.Четвърта №1, УПИ XVI в кв.12 по ПУП-ПРЗ на селото, при граници
на дворното място: УПИ XV-59, УПИ IX-60 и улици, както и да бъдат осъдени ответниците да
предадат владението на имота.
Иска
е с правно основание чл.108 от ЗС.
Молят
на основание чл.537 ал.2 от ГПК, след уважаване на главния иск, да бъде
отменен нотариален акт №86, том 5, рег.№4752, нот.дело №633, на нотариус
Добромир Пъков, вписан в СП гр.Тервел с вх.рег.№3121, акт №2, том 8, дело №1482
от 14.11.2008 г.
Ищите твърдят, че е наследници по закон на Б.О.М., б.ж. на с.Градница починал
на 09.07.2011 г., и собственици по наследство на къща и лятна кухня с обща
застроена площ от 100 кв.м. и стопански постройки, построени върху общинско
дворно място с площ от 820 кв.м., находящо се в с.Градница, общ.Тервел,
ул.“Четвърта“, № 1 - УПИ XVI в кв.12 по ПУП-ПРЗ на селото, при граници на
дворното място : УПИ XV-59, УПИ IX-60 и улици.
Сочат, че къщата е била построена от техния наследодател Б.О.М., б.ж. на
с.Градница, въз основа на отстъпено право на строеж от 1965г. След заминаването
им за Република Турция той предостави под наем къщата на ответниците. Бяли се
уговорили ответниците да заплащат всички дължими данъци и такси по поддържането
на имота. През целия период, в който ответниците са живели в имота по никакъв
начин не били демонстрирали пред наследодателя нито пред тях след смърта му
промяна в намерението си, с което ползват имота. Междувременно наследодателя на
първите трима ищци М.О.А.син на общия наследодател Б.О.М., починал през 2017г.
След като се снабдили с удостоверение за наследници и посетили община Тервел за
да декларират настъпилата промяна и установили, че ответниците са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост на имота им.
Завява се претенция по осъдителен иск
с правно основание чл. 108 от ЗС, по силата на който се претендира от
съда, да бъде признато по отношение на ответниците, че ищите са собственици по
наследство на процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да освободят и
предадът владението върху имота. С исковата молба представят писмени доказателства. Претендира разноски по
делото.
С Разпореждане по чл.131 от ГПК препис
от исковата молба с приложенията към нея са изпратени на ответниците по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор
от ответниците, с който оспорват изцяло предявеният иск като неоснователен. С
отговора си оспорват твърденията на ищеците в исковата молба, като сочат, че от
1992 година са заживяли в процесния имот със съгласието на общия наследодател
на ищците Б.О.М.. Ответниците твърдят, че са плащали редовно данъците за
процесния недвижим имот правили са подобрения в него, грижили са се за него и
от тогава до датата на предявяване на иска 13.12.2019 г. са го владяли. Сочат,
че на 14.11.2008 г. са се снабдили с нотариален акт за собственост върху имота по
давностно владение. Твърдят, че нито общия наследодател Б.О.М.приживе, нито някой
от наследниците след смърта му през 2011 г. е предявявал претенции по отношение
на процесния имот. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност
по отношение на процесния имот и молят иска на ищците да бъде отхвърлен както и
същите да бъдат осъдени да им заплатят сторените по делото разноски.
По делото бяха приети
представенит от страните писмени доказателства: заверени
копия от протокол №5 от 20.03.1965г., скица на имот, удостоверение за
наследници №201 от 14.02.2014г., удостоверение за наследници №108 от
29.10.2018г., удостоверение за наследници №АО- 1932 от 19.06.2020г., разписен
лист, нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение №86, том 5, рег.№4752,
нот.дело №633, вписан в СП с вх.рег.№3121, акт №2, том 8, дело №1482 от
14.11.2008г., удостоверение за данъчна
оценка с изх.№**********/18.12.2019г., скица на имота и удостоверение с
изх.№**********/23.01.2020г. на Община Тервел и справки за платени данъци и
такси и хронология на плащания..
По
делото бяха допуснати и разпитани свидетелите Г.Б.Х. и Н.Н.И. водени от ищцовата страна и Т.Ш.Н. – воден от ответната страна.
В съдено заседание ищците редовно призовани не се явяват, по делото се представляват от
процесуалния си представител – адвокат В. Г. ***, който поддържа иска така
както е предявен. Претендират разноски по делото.
Ответниците
редовно призовани не се явяват, ответницата Д.Ю.А. се представлява от процесуалния
си представител – адвокат В.Д. ***, чрез който оспорва иска и прави възражение
за настъпила в полза на ответниците по делото придобивна давност по отношение
на процесния имот.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази
становищата на страните и изискванията на закона, констатира следното от
фактическа страна:
Видно от приетите по делото писмени
доказателства три броя удостоверения за наследници, ищците са наследници по
закон на общия наследодател Б.О.М., б.ж. на с.Градница починал на 09.07.2011 г.,
като това не е спорно по делото. Процесния недвижим имот е построен от Б.О.М.възоснова
на отстъпено право на строеж от 1965г. Не е спорно, че Б.О.М.и семейството му
са се изселили от Р.България в Р.Турция през 1989 г. Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели Г.Б.Х. и Н.Н.И. водени
от ищцовата страна по отношение на това, че ответниците са допуснати да живеят
в процесния имот от общия наследодател Б.О.М., както се сочи в искомата молба през
1992 г. с уговорка да се грижат за имота. През 2008 г. ответниците С.Р.А. и Д.Ю.А.
се снабдили с нотариален акт за собственост върху процесния имот по давностно
владение. През 2015 г. един от наследниците на общия наследодател се снабдил
със скица на имота в която било записаво че същият се води на името на
собствениците – ответниците по делото. М.О.А.се свързал с ответниците, като ги
посетил в процесния имот, но не успял да договори накаква продажна цена за
къщата. Други правни и фактически действия не били предприети от него, както и
от някой от другите наследници, макар вече да е било ясно че имотът се води в
собственост на двамата ответници. През периода от 2008 до настоящият момент
ответниците заплащали всички местни данъци и такси свързани с процесния
недвижим имот.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно
основателността на предявените искове:
По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответниците, съдът намира същият за
неоснователен по следните съображения:
Спорното
субективно право в случая е нарушеното вещно право, т.е.
притезанието по чл.108 от ЗС. Притезанието-предмет на иска по чл.108 от ЗС, е
субективното вещно право включващо в съдържанието си правомощието да се иска
предаване на вещта от лицето, което я владее без основание. Процесуална
легитимация ищцата притежава, тъй като тя следва от твърдяното от нея право и
обуславя допустимостта на иска, поради което съдът счита, че искът на
посоченото основание се явява допустим.
За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на имота/т.е.
на вещта-предмет на иска/, вещта да се намира във
владение на ответника и ответникът да владее вещта без правно основание.
От приложените по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че ответниците владеят имота за себе си.
За да се установи чия е към момента собствеността на имота съдът следва
дададе отговор първо на направеното възражение за настъпила придобивна давност
на процесния имот в полза на ответниците,
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 262 от 29.11.2011 г. по
гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, II г.о. по въпроса за елементите на фактическия
състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно - дали сред
тях се включва изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене
на владелеца, т. е. владението на вещта като своя да е противопоставено на
собственика, е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотеза, при
която съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите
съсобственици. Тогава е необходимо демонстриране на намерението за своене, така
че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат
отблъснати претенциите му. Когато, обаче, хипотезата какъвто е настоящиягт
случай, касае завладяване на чужд имот, практиката не изисква уведомяване на
собственика за намерението за своене, а единствено упражняваното владение да е
постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така че да може да бъде
узнато от собственика) и спокойно. Направено е уточнението, че когато
фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно
основание (т.нар. "завладяване"), то според презумпцията на чл. 69 ЗС
се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е.
има качеството владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има
характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в
предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато.
От страна на ищците не са предприети действия, които да доведат до
прекъсване на давностния срок на владение на ответниците. Последният се
прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот,
предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на
погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б. " ЗЗД вр. чл. 84 ЗС за прекъсване на
придобивната давност се прилага само в случаите на предявен иск за собственост
срещу лице, което се позовава на придобивна давност. Прекъсването на давността
в хипотезата на чл. 116, б. "б. " ЗЗД се свързва винаги с действия на
носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да
се позове на погасителна или придобивна давност.
Видно от представения по делото нотариален акт №86, том 5, рег.№4752,
нот.дело №633, на нотариус Добромир Пъков, вписан в СП гр.Тервел с
вх.рег.№3121, акт №2, том 8, дело №1482 от 14.11.2008 г. съдът приема, че ищците
са демонстрирали своето намерение за своене на имота именно от тази дата, тъй
като вписването на този нотариален акт в службата по вписвания гр.Тервел има
оповестително действие по отношение на всички. Нещо повече, както се установи
един от наследниците на общия наследодател - М.О.А.починал към момента на
производството, през 2015 г. снабдявайки се със скица за процесния имот е
установил, че същият вече се води собственост на ответниците по делото. Въпреки
това нито той нито някой от другите наследници са предприели коментираните по
горе правни действия за да прекъснат владението на ответниците, като това са
сторили едва с предевяването на настоящият иск на дата 13.12.2019 г. Съдът
приема, че ответниците са недобросъвестни владелци, поради което за да придобили
имота по давност, в тяхна полза следва да е изтекъл срокът по чл.79 ал.1 от ЗС
а именно 10 годишен период от време.
Както бе коментирано по горе съдът приема за начало на това владение
датата на вписване на нотариален акт №86, том 5, рег.№4752, нот.дело №633, на
нотариус Добромир Пъков, вписан в СП гр.Тервел с вх.рег.№3121, акт №2, том 8,
дело №1482, а именно 14.11.2008 г. Настоящият иск е предявен на 13.12.2019 г.
т.е. изминали са повече от единадесет години, поради което съдът приема, че
ответниците по делото са придобили процесния недвижим имот по давност.
По изложените съображения ответниците в настоящото производство се
явават собственици на процесния недвижим имот тъй като са го придобили по
давност и го владеят на правно основание, поради което искът предявен от ищците
по чл.108 от ЗС се явява неоснователен, поради отсъствието на предпоставките за
уважаването му и като такъв следва да бъде отжхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск съдън не дължи пхроизнасяне по
предявения акцесорен иск по чл. 537 ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат осъдени
ищеците да заплатят на ответника Д.Ю.А. направените в настоящото производство
разноски в размер на 800.00 за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно
основание чл.108 от ЗС предявен от А.Н.А. с ЕГН**********, А.М. с ЕГН **********, Б.М.И.
с ЕГН ********** ***, Ю.С.С. с ЕГН ********** и С.Ю.С. с ЕГН ********** ***, всички чрез адв.В.Г. от ДАК, с адрес за
призоваване и връчване на книжа гр.Добрич, ул.“Методи Кусевич“ №4 срещу С.Р.А.
с ЕГН ********** *** и Д.Ю.А. с ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание
с чл.108 от ЗС, с който ищците молят да бъде признато за установено по
отношение на ответниците С.Р.А. и Д.Ю.А.,
че А.Н.А., А.М., Б.М.И., Ю.С.С. и С.Ю.С., в качеството им на наследници на Б.О.М.са
собственици на къща и лятна кухня, с обща застроена площ от 100 кв.м. и
стопански постройки, построени върху общинско дворно място с площ от 820 кв.м.,
находящо се в с.Градница, общ.Тервел, ул.Четвърта №1, УПИ XVI в кв.12 по
ПУП-ПРЗ на селото, при граници на дворното място: УПИ XV-59, УПИ IX-60 и
улици, както и да бъдат осъдени
ответниците да предадат владението на имота, поради това, че
ответниците са придобили гореописания имот по давност на осн.чл.79 ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА А.Н.А. с ЕГН**********,
А.М. с ЕГН **********, Б.М.И. с ЕГН ********** ***, Ю.С.С. с ЕГН ********** и С.Ю.С.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Д.Ю.А.
с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 800.00 лева, представляваща разноски по делото, адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: