№ 116
гр. Карнобат, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100398 по описа за 2022 година
Производството е по чл.34 ЗС – във фазата по допускане на делбата.
Oбразувано е по предявен от Х. М. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. Карнобат,
ул. „Г. Н.“ №27 и А. К. Ф. с ЕГН ********** с адрес в гр. Карнобат, ул. „С. п.“ №156,
представлявани от адв. С. Г. – съдебен адресат срещу Л. К. С. с ЕГН ********** чрез
адв. Я. С. със съдебен адрес: град Карнобат, ул. „Г. Д.“ № 6, ет 1, оф. 3, Б. К. С. с ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. Карнобат, ул. „С. Д.“ №8, ет. 1 и Ш. Р. Б. с ЕГН
********** с адрес в с. И., общ. Карнобат, обл. Бургас иск по чл. 34 от ЗС, като от
ищците и ответниците се претендира първоначално да бъдат допуснати до делба
следните движими и недвижими вещи:
1. Недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, ул. „Г. Н.“ №27 , представляващ
дворно място с площ 391 кв.м., образуващо УПИ №III-216 в кв. 58 по действащ
ПУП, одобрен със Заповед №578 от 19.10.1989 г. на Кмета на гр. Карнобат,
ЕКАТТЕ 36525, отреден за жилищно строителство
2. Построените в УПИ №III-216 в кв. 58:
1. жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон, представляваща сграда с
идентификатор 0.216.1 по КП на гр. Карнобат с предназначение - Масивна,
жилищна сграда - еднофамилна, с площ 43 кв.м.;
2. лятна кухня представляваща сграда с идентификатор 0.216.2 по КП на гр.
Карнобат с предназначение - Паянтова,Селскостопанска сграда;
3. Наследствени движими вещи : МПС марка „К.“, модел „*“ с ДР № ***** и
такива, намиращи се във въпросните сгради, а именно: Спалня; Трикрилен
1
Гардероб с надстройка; 2 бр. нощни шкафчета, купени от К. С. през 2005 г.;
Единично легло от дърво в детска стая; Четирикрилен гардероб, купени от К. С.
през 2014 г.; Портманто, купено 2006 г.; Мивка с шкаф, купено 2014 г.; Гърне -
2014 г. Бойлер със серпентина „Дипломат" - купен 2006 г.; Пералня „Бош" -
купена от К. С. 2016 г.; 2 бр. ъглови легла с бюро - купени от К. С. 2006 г.; Ъглов
диван - купен от К. С. 2010 г.; Кръгла Трапезарна маса от дърво - купена от К. С.
2006 г.; 4 бр. дървени стола - купени К. С. 2006 г.; Горни и долни кухненски
шкафове 4 метра с вградена мивка - купена от К. С. 2008 г.; Хладилник „Беко" -
купен от К. С. 2006 г.; Готварска печка комбинирана на газ и ток „Индезит" -
купена от К. С. 2005 г.; Микровълново печка „М." - купена от К. С. 2006 г;
Климатик „М." - купен 2014 г; Съдомиялна „Аристон" - 2010 г.; Камина с водна
риза „Прити"; Малък хладилник „Сименс" - купен от К. С. 2000 г; Ъглов
кухненски диван - купен от К. С. 2006 г.; голяма трапезарна маса на веранда -
купена 2010 г.; шмиргел - купен от К. С. 2006 г., мото фреза Гaрдения - купена от
К. С. 2006 г; малък флекс „Скил" - купен от К. С. 1998 г.; голям флекс „Спарки" -
купен от К. С. 1998 г.; соларна система за вода - купена от К. С. 2008 г.,
ремонтирана от Л. С. през 2020 г.
След депозиране на изготвената по делото СТЕ в открито съдебно заседание от
24.04.2023 г. е депозирана нарочна молба, с която е направено уточнение по
отношение индивидуализацията на недвижимия имот и постройките, чиято делба се
претендира, прието от съда. В същото заседание ответниците са оттеглили искането си
за делба на всички движими вещи с изключение на МПС марка „К.“, модел „*“ с ДР №
***** и климатик марка „М.“, поради което настоящият спор се концентрира върху
претенция за делба върху посочените две движими вещи и :
Недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, ул. „Г. Н.“ №27, представляващ дворно
място с площ 391 кв.м., съставляващо УПИ №III-216 в кв. 58 по действащ ПУП,
одобрен със Заповед №578 от 19.10.1989 г. на Кмета на гр. Карнобат, ЕКАТТЕ 36525,
отреден за жилищно строителство, при граници УПИ XIX-209, УПИ IV-217,218, улица
и УПИ II-215 ЗАЕДНО с построените в имота:
1. едноетажна масивна жилищна сграда с площ 100, 76 кв.м.;
2. едноетажна масивна жилищна сграда с площ 25, 95 кв.м.;
3. едноетажна масивна сграда – външна тоалетна с площ 2 кв.м.;
4. едноетажна масивна сграда – външна баня с площ 3, 29 кв.м.;
5. едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 14, 41 кв.м.;
6. едноетажна масивна сграда – склад с площ 7, 08 кв.м.;
7. навес с три ограждащи стени и метална покривна конструкция с площ 36, 91
кв.м.;
В исковата молба се твърди, че от Х. М. С., А. К. Ф., Л. К. С. и Б. К. С. са
2
наследници по закон на К. А. С., починал на 09.08.2017 г. Х. С. била негова съпруга, а
А., Л. и Б. С. - негови деца. Сочи се, че К. С. имал предходен брак с Ш. Р. Б., прекратен
чрез развод на 29.12.2003 г. с решение № 514/ 08.12.2003 г. по гр.д.№ 641/2003 г. на PC
гр.Карнобат, от който брак са родени децата му Л. и Б. С., а Х. С. е майка на детето му
А. Ф.. По време на брака К. С. закупил с НА № 195 том 9 рег.№ 6357 дело № 1008 от
12.11.2003 г. недвижим имот, находящ се в град Карнобат , ул. „Г. Н." № 27,
представляващ дворно място с площ 391 кв.м. образуващо УПИ № III-216 в квартал 58
по ПУП на града, при граници: УПИ № XIX-2209, УПИ № IV-217,218,улица и УПИ №
II-215, заедно с построени в имота жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон,
отделно лятна кухня и останалите подобрения и насаждения в имота. Твърди се още, че
след развода Ш. и К. придобили по 1/ 2 ид.част от този имот. Изтъква, че към ноември
2003 г. К. С. и Х. С. установили пълна фактическа власт върху имота, като съборили
съществуващите постройки и изградили на тяхно място нова жилищна сграда от
четири стаи, баня с тоалетна и коридор, извършили пристройка и преустройство на
съществуващата лятна кухня във второстепенна сграда, състояща се от кухня, една
стая, баня с тоалетна и благоустроили дворното пространство. През 2004 г. Ш. Б.
поискала достъп до имота и ключове, които Х. и К. й отказали, като последните
сключили граждански брак на 25.09.2009 г. Твърди се още, че Х. и К. демонстрирали
спрямо всички, че са единствените собственици на имота, който държали заключен,
поради което счита, че през 2014 г. придобили по давност в режим на СИО дела на Ш.
Б. - 1/2 ид.част в резултат на трайно и непрекъснато владение. Допълва, че след смъртта
на К., Х. С. придобила като преживяла съпруга половината от неговия дял, т.е. 1/ 4
ид.част от целия имот. Делът на К. С. съставлявал 3/4 ид.части, които се поделили по
равно между законните му наследници - Х. С. , А. Ф., Л. и Б. С. придобили по 3/16
ид.части от имота. Твърди се още, че Х. живяла в имота до началото на м.март 2022 г.,
когато Л. С. я принудил да напусне, след като тя отказала да му плати 70 000 лв. за
имота. Последната установила, че по искане на Л. С. бил издаден КНА за собственост
№ 112 том 3 рег.№ 1832 дело № 375 от 17.08.2020 г., в който Ш. Р. Б. била призната за
собственик на 4/ 8 ид.части. Моли се за отмяна на КНА и за допускане на делба на
недвижимите имоти при квоти 7/16 ид.части за Х. М. С. и по 3/16 ид.части за А. К. Ф.,
Л. К. С. и Б. К. С.. Прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си и
моли за допускане на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, с които ще
установява факта на упражняваното владение.
Ответникът Л. С. e депозирал в срок отговор на исковата молба, с който заема
становище, че недвижимият имот е съсобствен, но по отношение на сградите твърди,
че претенцията е недопустима, тъй като последните били разрушени и
несъществуващи към момента. Сочи се, че искът за делба е основателен между
съсобственици, но при следните квоти : Л. К. С. за 1/8 ид.ч., Б. К. С. за 1/8 ид.ч., Х. М.
С. за 1/8 ид.ч., А. К. Ф. за 1/8 ид.ч. и Ш. Р. Б. за 4/8 ид.ч. Излага обстоятелства за
липсата на давностно владение от страна на Х. и К. С. по отношение идеалната част на
3
Ш. Б., като изяснява, че процесният недвижим имот бил купен по време на брака на
родителите му, а цената била платена с пари, които те двамата са спестявали по време
на брака си за период от 19 години. Сочи се, че уговорката между родителите му била
Л. и Б. да живеят в къщата в гр. Карнобат при баща им, като Б. да владее дела си ½
ид.ч. чрез двете си деца. Твърди се още, че Х. и К. никога не се били противопоставяли
на владението на Ш. Б. и не са демонстрирали пред нея, че владеят и нейния дял, като
Х. никога не се е отнасяла като собственик на къщата, а като ползвател. Ответникът
излага твърдения, че ако баща му е владял за себе си дела на бившата си съпруга, е щял
да се снабди с КНА приживе, което не е сторено. По отношение заключването на
имота, сочи, че докато баща му бил жив, ключ имали Л., Б. и Ш. Б., като след смъртта
на К., Х. била допусната на основание заем за послужване да пребивава в имота им,
поради което ключ имала и тя. Ответникът допълва, че още 2003 г. с баща му и брат му
Б. съборили старата къща и пристройките и построили нови с общи усилия, труд и
пари, в което Х. С. нямала никакво участие, тъй като до 2014 тя живеела в село И. и
била безработна. През 2005 г. се нанесли в къщата и направили и допълнителната
постройка лятна кухня от една стая, с баня и тоалетна. През 2014 г. Л. сключил
граждански брак и със съпругата му заживели в къщата до 2015 г., а Б. и съпругата му
живеели в имота до 2012 г., след което заминали за чужбина. Алтернативно, ако съдът
приеме, че Х. е придобила ½ от дела на Ш. Б. по давност, заявява, че на основание чл.
346 от ГПК отправя искане по сметки против последната за 10 000 лв., представляващи
припадащата му се част от направените подобрения от увеличената стойност на
процесния имот, в резултат от извършените от него СМР. Допълнително сочи, че в
наследствения имот се намирали редица движими вещи, които претендира да бъдат
поделени, като ги описва. На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК моли да бъде осъдена Х.
С. да му плаща, считано от входиране на отговора на исковата молба ежемесечно от 1
до 5 число на месеца, сумата по на 150 лева за ползването на МПС К. * и
наследствените движими вещи.
Отговор на исковата молба е депозиран в срок и от Ш. Р. Б., с който
последната излага обстоятелства, идентични с тези, съдържащи се в отговора на сина й
– Л. С. – по отношение съборените сгради, описани по скица, извадка от план от 1989
г. на гр. Карнобат и новопостроените такива (едноетажна жилищна сграда, състояща се
от четири стаи и баня с тоалетна, строена в периода 2004-2005 г. и лятна кухня,
включваща една стая и баня с тоалетна, представляваща обслужваща постройка,
несамостоятелен обект, построена в периода 2007-2008); липсата на установено
владение от страна на Х. С. по отн. ½ ид.ч. н Б.; периодите, в които децата й са
упражнявали фактическата власт върху имота; уговорката с баща им този имот и
сградите в него да останат за тях, както и построяването им от К., Л. и Б. С. с общи
пари и усилия, при липсата на участие от Х. С., както и фактът, че тя и синовете й
винаги са разполагали с ключ за имота, в който Х. е оставена да живее на осн. заем за
послужване докато си закупила нейно жилище, находящо се в гр. Карнобат, ул. „Н.Р.“
№4. Ответницата изтъква още, че е собственик на ½ ид.ч. от изградените върху земята
постройки на осн. чл. 92 от ЗС. Противопоставя се на твърденията за осъществено
владение от страна на Х. С., тъй като сочи, че срещу нея никога не са били
демонстрирани правни или фактически действия, с които последните недвусмислено
да са манифестирали промяна на намерението им спрямо идеалните части на Б. – от
държане във владение, тъй като никога не са се считали за изключителни собственици.
Впоследствие в ОСЗ от 24.04.2023 г. искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК от
двамата ответници Л. С. и Ш. Б. по отношение на Х. С. е било оттеглено.
4
Отговор на исковата молба е депозирал и Б. К. С. чрез назначения му от съда
особен представител, с който на първо място оспорва иска за делба като недопустим,
тъй като описаните в исковата молба жилищни сгради и второстепенни постройки,
съгл. скица-извадка от план, одобрен 1989 г. на Община Карнобат, не съществували в
тези параметри. На второ място счита, че делба следва да бъде допусната между Х. С.,
А. Ф., Л. и Б. С. и Ш. Б., тъй като К. и Х. С. не били придобили по давност идеалната
част на последната. В тази връзка се сочи, че щом Ш. Б. искала достъп до имота си,
какъвто й бил отказан, то тогава владението, което се твърди К. и Х. С. да са
упражнявали върху имота, не било явно и несмущавано, тъй като имотът бил заключен
и ищците не допускали в него никой. Счита, че квотите за собственост в процесния
имот следва да бъдат разпределени по следния начин: 4/8 ид.ч. за Ш. Б.; 1/8 ид.ч. за Х.
С.; 1/8 ид.ч. за А. Ф.; 1/8 ид.ч. за Л. С.; 1/8 ид.ч. за Б. С..
Съдът, след съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на
страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл.34, ал.1 ЗС и има за свой
предмет и крайна цел прекратяването на съсобствеността между съделителите – страни
в производството. Във фазата по допускане на съдебната делба съгласно чл.344, ал.1
ГПК съдът решава въпросите между кои лица за кои имоти и при какви квоти ще се
извърши делбата. Разглеждането им е предпоставено от извод за съсобственост между
страните на въведеното от тях основание – в случая, с оглед твърденията на ищеца –
от наследяване по закон и придобивна давност.
Съдът е сезиран с конститутивна претенция за допускане до делба на
съсобствени между ищците и ответниците движими и недвижими вещи съгл. чл. 34 от
ЗС вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, с цел да се определи между кои лица, за кои имоти /вещи/
и при какви квоти следва да се ликвидира съсобствеността.
Страните не спорят, а и от приложеното по делото удостоверение за наследници
изх. №819 от 20.09.2017 г. се установява, че Х. С., А. К. Ф., Л. К. С. и Б. К. С. са
наследници по закон на К. А. С., починал на 09.08.2017 г. С Х. С. покойният К. С. е
сключил брак на 25.09.2009 г., а А. Ф., Л. и Б. С. са негови деца, следователно след
смъртта му на 09.08.2017 г. гореспоменатите съгл. чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗН са
придобили равни части от наследството му - всеки от тях по ¼. Не се спори между
страните за това, че в наследствената маса е влизал процесния недвижим имот,
представляващ дворно място с площ 391 кв.м., образуващо УПИ № III-216 в квартал 58
по ПУП на града, при граници: УПИ № XIX-2209, УПИ № IV-217,218,улица и УПИ №
II-215, заедно с построените в имота сгради. Въпросният имот е бил закупен по време
на брака на К. С. с ответницата Ш. Б. с приложения по делото Нотариален акт №195,
том 9, рег. №6357, дело №1008 от 2003 г. от 12.11.2003 г. (л. 4) Имотът е закупен при
5
действието на СК /отм./. Съгласно отменената уредба, съпрузите притежават в
съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака в резултат от
съвместен принос, който се предполага (чл.19, ал.1 и ал.3 СК /отм./) и лично –
имуществените права по чл.20 СК /отм./ и придобитото в резултат на преобразуване на
личното им имущество (чл.21 СК /отм./). Не се твърди и не се установява, страните да
са изменили режима на имуществените отношения между съпрузи и в частност – да са
уредили собствеността върху процесния имот с брачен договор, поради което и по
аргумент от §4, ал.1 и ал.2 ПЗР СК, за бракът им е бил приложим законов режим на
общност, уреждащ собствеността върху вещите, придобити по време на брака, по
идентичен с отменената уредба начин (чл.21, ал.1 и ал.3 СК; чл.22 СК и чл.23 СК).
Имотът е придобит чрез възмездна сделка по време на брака между К. С. и Ш. Б. в
резултат от съвместен принос, предположението за който не бе опровергано. Съгласно
чл.19, ал.1 СК /отм./, съответно чл.21, ал.1 СК, по време на брака между страните,
УПИ № III-216 в квартал 58 им е принадлежал общо, т.е. съставлявал е неделима
бездялова съпружеска имуществена общност, която с развода е била прекратена (арг.
от чл.27, ал.1 СК).
На 08.12.2003 г.,по-малко от месец след закупуване на имота, е било
постановено Решение №514 от 08.12.2003 г. по гр.д. №641 от 2003 г. (л.9-11 вкл.), с
което по предявен иск от К. С. е бил прекратен бракът му с Ш. Б., предоставени са
родителските права върху непълнолетния към онзи момент Б. С. на бащата,
предоставено е ползването на семейното жилище в с. И. на бащата и непълнолетното
дете и е определен режим на лични контакти с майката Б.. От мотивите на съдебното
решение се установява, че към декември 2003 г. двамата били във фактическа раздяла
от около година и половина, като ищецът К. С. бил нанасял побои на ответницата,
принуждавал я да спи на открито, създал интимна връзка с друга жена, която се
пренесла в семейното жилище в с. И. и от която имал дете (ищцата А. Ф. е родена 1994
г.). Не е релевирано възражение за липса на принос в придобитото в резултат на
прекратяване на общността от страна на Ш. Б., поради това дори и при установяване ad
hoc на противното, съдът не дължи произнасяне по този въпрос, в противен случай би
навлязъл в колизия с диспозитивното начало в гражданския процес. Самите ищци
твърдят, че дворното място ведно с постройките са били придобити от съпрузите при
условия на СИО, което е отделено и като безспорно с доклада по делото, срещу което
не са постъпили възражения. Не се твърди да е уговорено или съдебно установено
неравенство в дяловете, поради което е приложимо общото правило на чл. 28 СК за
трансформиране на съпружеската имуществена общност в обикновена съсобственост
при равни дялове. Следователно след развода правото на собственост върху имота се е
придобило в равни части – по ½ ид.ч. за К. С. и по ½ ид.ч. за Ш. Б..
С доклада по делото е било обявено за безспорно, че през 2004 г.
съществуващите в УПИ № III-216 в квартал 58 сгради, представляващи жил. сграда с
6
площ 80 кв.м., състояща се от две стаи и салон и лятна кухня, били разрушени от К. С.,
като до 2005 г. на тяхно място била построена едноетажна масивна жил. сграда с площ
100 кв.м. заедно с външна баня с площ 3, 29 кв.м. и тоалетна с площ 2 кв.м., а през
2007-2008 г. била построена и едноетажна масивна жил. сграда с площ 25, 95 кв.м.,
заедно с функционално свързаната към нея лятна кухня с площ 14, 41 кв.м. До лятната
кухня били изградени склад с площ 7, 08 кв.м. и стопански навес с площ 36, 91 кв.м.
По делото е разпитан свид. Г. П. Д., приятел на покойния К. С., от показанията
на който се установява, че наследодателят на ищците и ответниците живеел в с. И.,
след което закупил имот в гр. Карнобат със собствени средства, съборил
съществуващите постройки (маджурска къща) и с помощта на приятели и синовете си
построил нови, където се нанесъл заедно с втората си жена и децата си. Б. живеел в
малката сграда, а останалите в голямата къща, в която имало хол, кухня, спалня.
Разпитан е и свидетелят Б. М. Е., за чиято племенница е женен ответникът Л. С..
Свидетелят сочи, че е работел с другия ответник Б. С., във Франция между 2006-2008
г., като са били съквартиранти. Свидетелят сочи, че е виждал Б. 3-4 пъти да праща по
700 евро на месец на баща си К. С., но не излага на какво основание са били пращани
въпросните средства.
От показанията на свид. Ж. И. В., съсед на покойния К. С. в с. И., се установява,
че имотът бил закупен със собствени пари на К. С., но и Ш. имала участие, тъй като
работела в с. И.. В имота къщата била съборена от К. С. (при което помогнал и
свидетелят) и изградена нова около 2005-2006 г. като свидетелят виждал ремонта в
процес, както и бил ходел на гости след това. Установява, че в новата къща К. живеел с
втората си жена, а докато се построи пребивавали в дома му в с. И.. Допълва, че
наследодателят на страните бил майстор на къщата, която била построена „на
приятелски начала“ с помощта на близки и роднини. Изтъква, че след раздялата на Ш.
и К. синовете на последния останали да живеят при него.
Разпитан е и свидетелят Х. М. Х., брат на Х. С., който настоява, че при
закупуването на имота през 2003 г. в него имало една „съборетина“, която била
премахната и след това с помощта на свид. Х., баща му М., Х. и баба им Ф. бил
започнат строежа на новите сгради, като майстор на строежа бил баща му и колега на
баща му, Н., но материалите били закупувани от К. С., предимно втора ръка.
Свидетелят сочи още, че през 2004 г. бил виждал Ш. Б. по време на строежа, тъй като
носел строителни материали, когато имало някаква кавга, без да излага подробности.
Сочи, че тя не поддържала връзка със синовете си, не е идвала в къщата и никога не е
имала ключ за нея. Допълва, че имало второстепенна сграда, която се строяла
едновременно с къщата, където първоначално живеел Б. със съпругата му, преди да го
изгони баща му в Драгово. Твърди още, че Х. С. по време на строежа на къщата
гледала арпаджик и тютюн в с. И. и от там реализирала доход.
7
От показанията на свид. Д, Т. Т., живеещ в имот, съседен на процесния, се
установява, че последният е строил къща през 2009 г., когато се установил
продължително в нея. От тогава той виждал в имота само К., Х. и трите им деца.
Имотът имал ограда, която била подновена и портална врата, която се заключвала.
Твърди още, че самият К. С. приживе му споделял с какви трудности е построил
къщата и че е ползвал помощта на бащата на Х. и други работници.
Разпитана е и свид. В. С. Н., приятелка на ищцата Х., която споделя, че познава
ищцата от много малка, а К. (К.) познава от с. И.. Последната знае за строителството на
новите сгради в имота, където заживели К. и Х. и които били построени с помощта на
баща й, брат й и баба й. Твърди, че приживе К. и споделил, че взел къща на единия си
син, на другия си син бил помогнал, а тази къща (която била в строеж) искал да остане
за дъщеря му. Сочи още, че Ш. Б. не поддържала връзка със синовете си. Изтъква, че
Х. била наскоро изгонена от имота, Л. сменил бравите и последната си купила жилище
на друго място. Допълва, че не познава ответницата Ш. Б. и че никога не е виждала
синовете й – Л. или Б., независимо че били от едно село.
С предявения иск за делба ищците са оспорили правото на собственост на Ш. Б.
върху процесния имот, както и извършеното удостоверяване в КНА, като са въвели
правоизключващо твърдение – че частта на Ш. Б. ½ ид.ч. от имота е била придобита
вследствие упражнявано съвладение от К. С. и Х. С. в периода от 2004 г. до 2014 г.,
поради което претендират делбата да бъде допусната при квоти 7/16 ид.ч. за Х. С. и по
3/16 за всяко от трите деца на К. С..
В доклада по делото е била разпределена в доказателствена тежест на ищците да
установят при условия на пълно и главно доказване, че през 2004 г. Х. и К. са държали
имота заключен и са отказали ключове и по недвусмислен начин достъп до последния
на Ш. Б.. За да се изясни какво се е случило със собствената на Ш. Б. ½ ид.ч. от УПИ
№ III-216 в кв. 58 следва да се проследи стриктната последователност от стеклите се
С.тия между съсобствениците (наследодателят К. С. и бившата му съпруга) и третите
лица, обитавали имота (Х. С., А. Ф. и Л. и Б. С.).
Безспорно К. С. е осъществявал владение върху собствената си ½ ид.ч. по силата
на правна сделка – покупко-продажбата от 2003 г., извършена по време на брака му с
Ш. Б.. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт
върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху идеалната част на Б.,
К., който не е неин владелец, е следвало да превърне с едностранни действия
държането си във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на бившата му съпруга.
С оглед на това е следвало да се установи, че е извършил действия, с които е престанал
8
да държи идеалните части от имота за Б. и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия не са били скрити, а явни и недвусмислени.
Завладяването частите на другия съсобственик и промяната по начало трябва да се
манифестира открито и публично и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
й и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Обективно
невъзможно би било да се манифестира промяната в намерението когато невладеещият
съсобственик е с неизвестно местожителство (което в случая не е на лице), напуснал е
пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв
интерес към съсобствения имот. (арг. от Решение № 17/01.03.2017 г. на ВКС по т. дело
№ 2923/2016 г.).
От събраните по делото доказателства се установява, че К. С. е закупил имота
със собствени средства (без да е въведено възражение за липса на принос от страна на
Ш. Б.), разрушил е съществуващите постройки още през 2004 г. и също със собствени
средства, чрез теглене на заеми и закупуване на строителни материали (свид.
показания Г. Д., свид. Х. Х.) и чрез помощта предимно на синовете си, както и на други
роднини е построил къщата до 2005 г. Основанията, на които е възникнала
съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите
идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор
трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало
за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена,
или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите (арг. от ТР №1 от 2012 на
ВКС). Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл.69 ЗС ППВС
№6/27.12.1974г. по гр. дело №9/1974г. приема, че когато един от съсобствениците
упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на
последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици,
да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява
изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на
останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение
при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение
или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. По делото се установи
безспорно, че К. С. е закупил процесния недвижим имот след като е бил разделен с
първата си съпруга за период относително година и половина преди това, живеел е с
друга жена, с която е имал дете на 8 години. Малко след закупуването на имота
наследодателят е съборил съществуващите върху него сгради и с помощта на синовете
си, приятели и роднини на втората му съпруга, но със собствени средства е започнал
изграждането на основната постройка в УПИ № III-216 в кв. 58. С фактът на
юридическо разпореждане със съществуващите обекти в дворното място,
организирането, извършването и заплащане на строителство в рамките на цялото
9
пространствено разпространение на правото на собственост върху УПИ № III-216 в кв.
58, ограждането му с ограда, портал, който се заключва с ключ, с който бившата му
съпруга не е разполагала и допускането на трети лица да живеят и поддържат имота и
новите постройки в него следва да се приеме, че К. С. явно и недвусмислено е
демонстрирал намерението си да владее целия имот за себе си, като следва да се счита,
че промяната на намерението му датира от 2004 г. Следва да се има предвид, че когато
един от съсобствениците като не се съобразява с правата на останалите съсобственици,
владее общата вещ изключително за себе си, той не се явява държател, а владелец на
идеалните части на последните. В тази хипотеза извършените от него подобрения
подлежат на обезщетяване по реда на чл.72-74 ЗС, а не по този на чл.30, ал.3 ЗС и
чл.6 ЗЗД (арг. от ППВС№6/74 г.). По съвсем аналогичен казус се е произнесъл ВКС в
Решение №123/15.6.2010 г. по гр.д.№431/2009 г. на ВКС, при което е отменено това на
въззивния съд, с което е допусната делба на съсобствен имот, бивша имуществена
общност, прекратена с развод, между първата съпруга на покойния наследодател и
неговите наследници – втора съпруга и деца от двата брака, като е постановено ново, с
което първата съпруга е изключена от делбата.
Давностното владение от страна на К. С. върху целия имот, ведно с явната
демонстрация пред всички, че това дворно място е негово, че в него живее семейството
му, каквито са и субективните възприятия на свидетелите по делото, водят до извода,
че с изтичането на 10 годишния давностен срок (от 2004 до 2014 г.), последният е
станал собственик на УПИ № III-216 в кв. 58. Когато владелецът е в брак и
десетгодишния срок изтича по време на брака, то имотът се придобива в режим на
СИО, без значение кога и дали владелеца се е сдобил с констативен акт за собственост.
Щом като давността изтича по време на брака, е налице непрекъснато десетогодишно
владение и то с двата си елемента –фактическо господство върху вещта и намерение да
се свои, т.е. в случая има едно ефективно придобиване на вещта (арг. от Решение №
317 от 02.07.2010 г. по гр.д. 877/2009 г. на ВКС). След като давностния срок е изтекъл
след сключване на брака между К. и Х. С. , то следва да се приеме, че УПИ № III-216 в
кв. 58 е придобит по давност като съпружеска имуществена общност, при все, че не се
установява, страните да са избрали друг режим (на разделност) или да са изменили
режима на имуществените отношения между тях и в частност – да са уредили
собствеността върху процесния имот с брачен договор, поради което и по аргумент от
§4, ал.1 и ал.2 ПЗР СК, за бракът им е бил приложим законов режим на общност.
Следователно в случая установеното по делото предпоставя приложението на
чл. 92 от ЗС, според който собственикът на земята е собственик и на построеното
върху нея, стига да не е установено друго, поради което следва да се приеме, че с
построяването на основната постройка през 2005 г. и второстепенните такива 2007-
2008 г. Ш. Б. действително е станала собственик на ½ ид.ч. и от тях. Презумпцията на
чл.92 ЗС не е опровергана и следва да бъде приложена от съда. Впоследствие
10
установеното обаче сочи, че обстоятелството, че строителството на тези сгради е
извършено само от единия съсобственик, с негови средства и труд, както и с помощта
на роднини на втората му жена, която е живеела в тях до смъртта му през 2017 г. (без
никакви данни имотът да е бил посещаван от Ш. Б.) води до придобиването на
сградите по приращение от страна на собственика на земята – а именно - К. С..
Независимо от това дори и да не се приеме, че сградите са били придобити към
момента на изтичане на давностния срок от собственика на имота, то фактът, че
последните са изградени със собствени средства, последващото им стопанисване,
допускане на трети лица да живеят в тях в срока за придобиване по давност води до
извода, че К. С. е придобил оригинерно и ограниченото вещно право на строеж върху
земята в реализирания обем, който е обитавал и поддържал до смъртта си, редом със
семейството си.
Еднопосочни са свидетелските показания по делото, че не знаят за спорове с
първата съпруга на наследодателя (свид. В. „Не знам да е имало спорове“; свид. Д. „Не
знам да е имал спорове с първата му съпруга“, единствено свид. Х., брат на ищцата,
споделя за „някаква кавга“, която се състояла 2004 г. докато носел материали за
строежа, в която част показанията му не следва да се кредитират като колебливи и
противоречащи на останалите). Следователно се установи, че правото й на собственост
и съпътстващото го правомощие на владение, което е произтекло от прекратената при
равни квоти имуществена общност с бившия й съпруг, е било поставено под съмнение
чрез поредица от категорични и недвусмислени актове от страна на К. С. (разрушаване
на основната и допълнителната постройка в имота, съществуващи към момента на
закупуването му през 2003 г., осъществяване на строителство по цялото
продължение на имота чрез няколко (7 бр.) сгради, в които от момента на
реализирането до смъртта на наследодателя живее и поддържа семейството му и
ограждането им с ограда и портал, за които Б. не се установи да е имала достъп),
чрез които последният явно е демонстрирал пред съсобственика, че завладява нейните
идеални части, тъй като ги счита за свои. Освен това се установи, че синовете на
бившите съпрузи трайно са обитавали процесния имот и новопостроените в него
сгради (второстепенната постройка от които според свид. Д., незаинтересован по
делото, била строена за сина на К. С. – Б., който според показанията на свид. Х. живеел
в нея със съпругата си, докато не бил изгонен) в различни периоди от време.
Що се отнася до правата, които Х. С. е упражнявала спрямо процесния имот
приживе на наследодателя К. С. следва да се има предвид следното:
Последната е заживяла на семейни начала с К. С. преди 2003 г. в семейното му
жилище в с. И., където е пребивавала заедно с детето си А. Ф. докато е приключил
строежа на основната постройка в процесния имот. Съдът намира, че по делото не са
събрани доказателства за това, че последната е установила съвладение върху имота за
себе си. Действително владение и съответно съвладение като фактическо състояние,
11
без право на собственост, може да се упражнява от две и повече лица. При него всеки
владее общата вещ заедно, без да притежава права на собственост върху нея, при което
владяните идеални части от тази вещ за всеки от съвладелците, ако не са установени с
някакъв акт, се презумират за равни. Намерението за съвладение трябва обаче да е
налице при установяване на фактическата власт, т.е. още през 2004 г. Настоящият
състав намира, че обстоятелството, че е живяла в имота, понеже е била допусната в
него от другия съсобственик и неин съжител (впоследствие съпруг), не обосновава
подобен извод. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай става въпрос за
извършването на т.нар. търпими действия, предвид установените близки родствени
отношения между собствениците на имота и Х. С., А., Л. и Б. – съпруга на единия
съсобственик и трите му деца. Всички те приживе на К. С. са извършвали търпими
действия. В решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., е
разгледан въпросът какво представляват търпимите действия. Прието е, че това са
фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, без те да
произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие
като търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични отношения.
Търпими според правната теория са всички онези действия, които представляват
според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на
владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само
поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на
лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Пример за такива действия е когато някой разреши друг да се настани да живее в
неговата къща. Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по
това трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поради което и не
могат да служат за основание за придобиване на владение. Тези действия се различават
от държането и по това, че държането се упражнява по силата на съгласие със
собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т.е. по силата на договор,
затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което предоставя
държането и се задължава за това. Тъй като държането почива на договор с лицето,
което предава държането на властта, то е по дефиниция правомерно. Общото между
държането и търпимите действия е в обективния им елемент - упражняване на
фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния елемент, извеждан от
основанието, на което е установена фактическата власт. При държането фактическата
власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по
нея договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта предава временно
или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта
съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между
12
съконтрахентите. При търпимите действия фактическата власт се придобива също със
съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично
или предполагаемо, но основано на добрите междуличности отношения (съседски,
приятелски или роднински, както е в конкретния случай), поради което се търпи едно
действие върху имот - действие, за което лицето, което го извършва, няма никакво
право. В тези случаи не може да се стигне до придобиване на имота по давност, освен
ако лицето, което осъществява търпимите действия, респективно държането на имота,
не демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна - че започва да
осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота (арг. от решение №
122/03.12.2020 г. по гр. д. № 3549/2019 г. по описа на ВКС, І г. о.).
Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си. В решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на
ВКС е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. Същото е прието и в решение № 270/20.05.2010 г., постановено по
гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО. Тези разсъждения се отнасят и за търпимите действия -
лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по отношение на собственика
настъпилата промяна - че започва да осъществява фактическа власт с намерение за
своене на имота, което както вече бе изяснено, не се установи по делото.
Като споделя изцяло цитираната практика и като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установява по
безспорен начин, че ищцата Х. С. е започнала да упражнява от 2004 г. фактическата
власт върху имота с намерение за своене, което е демонстрирано по отношение на
другия съсобственик Ш. Б.. Фактът, че е ангажирала роднините си да помагат при
изграждане на постройките в дворното място, не променя горния извод. Ищцата А. е
живяла в имота още като дете, по силата на това, че децата живеят със своите
родители. Ищцата Х. С. е допусната в имота отново като член на семейството – като
съпруга на К. С.. Ползването на имота от ищците и ответниците Л. и Б. от самото
начало е установено като търпимо действие. Ето защо, не може да се приеме, че Ш. Б. е
упражнявала владението си върху ½ ид.ч. чрез синовете си, тъй като последните също
са извършвали търпими действия, а не са осъществявали фактическа власт с намерение
за своене нито за себе си, нито за другиго. Още повече, че по делото бяха събрани
свидетелски показания, които създават индиция (свид. показания на свид. Х. и свид.
Н.) за не близки отношения между майката и двамата й сина, които след развода на
родителите им (Л. пълнолетен, Б. непълнолетен с ясно изразена привързаност към
баща си и при данни от изслушването – заявил желание да живее с баща си, видно от
мотивите към Решение №514 от 08.12.2003 г. п огр.д. №641/2003 г. на КРС) остават
да живеят с баща си.
13
Субективното отношение на извършващия търпими действия към вещта като
към своя не е достатъчно, за да се установи трансформиране на упражняваната
фактическа власт във владение. Следователно по делото се установява, че Х. С. е
придобила при условия на бездялова СИО процесния имот, ведно с постройките върху
него с изтичането на 10 годишния давностен срок на владението, установено от К. С.
по време на брака с последната, сключен през 2009 г. – през 2014 г. УПИ №III-216 в кв.
58, през 2015 г. – основната едноетажна масивна сграда с площ 100, 76 кв.м. и 2017 г.
жилищната сграда, представляваща допълващо застрояване, както и останалите
несамостоятелни постройки, представляващи принадлежност съгл. чл. 98 от ЗС към
главната недвижима вещ (къщата).
В обобщение следва да се заключи, че данни за „interversio possessionis” – или
промяна на намерението, заявена чрез външно обективирани действия от страна на К.
С. са на лице, като осъщественото ползване на имота за целия му период, вкл.
релевантния - след 2004 г. до 2014 г., а и след това, чрез извършване на строителство от
страна на наследодателя е довело до осъществяване на фактическия състав на чл. 79,
ал. 1 ЗС и придобиване по давност на ½ ид.ч. на Ш. Б., а Х. С. е придобила ¼ ид.ч. от
имота и постройките с прекратяването на имуществената общност със смъртта на К. С.
на 09.08.2017 г.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че са опровергани констатациите в
издадения констативен нотариален акт №112 от 17.08.2020 г., том 3, рег. №1832, дело
№375 от 2020 г. с който е признато правото на собственост на Ш. Б. и останалите
сънаследници при определени квоти върху процесния имот. Ето защо, претенцията за
отмяната му на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК /което не може да бъде квалифицирана
като самостоятелен иск/ следва да бъде уважена.
По делото е допусната, изготвена и приета техническа експертиза, вещото лице
по която е констатирало, че от направената справка за УПИ 111-216 в кв.58 по плана на
гр.Карнобат и от приложената по делото скица в имота са нанесени две сгради:
Масивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, които към настоящия момент
не съществуват на място. На тяхното място били изградени : Едноетажна масивна
жилищна сграда с площ от 100,76кв.м, сградата е масивна, монолитна с носещи стени
и скатен покрив покрит с керемиди; Едноетажна масивна жилищна сграда с площ от
25,95кв.м, сградата е масивна, монолитна с носещи стени и скатен покрив покрит с
керемиди; Едноетажна масивна сграда - външна тоалетна с площ от 2,00кв.м, сградата
е масивна, монолитна с носещи стени и едноскатен покрив - бетонова плоча;
Едноетажна масивна сграда - външна баня с площ от 3,29кв.м, сградата е масивна,
монолитна с носещи стени и едноскатен покрив - бетонова плоча; Едноетажна масивна
сграда - лятна кухня с площ от 14,41 кв.м, сградата е масивна, монолитна с носещи
стени и скатен покрив покрит с керемиди, сградата е конструктивно и функционано
свързана със жилищна сграда 2; Едноетажна масивна сграда - склад с площ от 7,08
14
кв.м, сградата е масивна, монолитна с носещи стени и скатен покрив покрит с
керемиди; Навес с три ограждащи стени и метална покривна конструкция с площ от
36,91 кв.м. В ОСЗ от 24.04.2023 г. вещото лице допълва, че основната жил. сграда е
тази с площ 100 кв.м., като другата едноетажна масивна жил. сграда е допълващо
застрояване.
За всички сгради липсват строителни книжа и данни за точното време на
изграждането им. Делба на незаконни строежи е допустима само при наличие на
посочени в закона предпоставки. В съдебната практика се приема, че ако предмет на
делба е УПИ с постройките в него, делбата е допустима, дори и да не е доказана
търпимост на постройките, тъй като съсобственикът на земята е съсобственик по
силата на приращенията и на постройките, съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС.
Доводите за търпимост на постройките по смисъла на ЗУТ са неотносими в
производството по делба. Не може да остане неделимо построеното върху съсобствен
терен, който е допуснат до делба, без значение дали построеното има статут на законен
строеж или подобрение на имота. Извършвайки делбата на поземления имот, съдът
следва да извърши делба и на незаконно изградените постройки и при оценката следва
да се отчете обстоятелството дали са търпими или подлежат на премахване, поради
което същите са годен обект на делба.
Във връзка с релевираното от ответниците искане по чл. 344 от ГПК,
впоследствие оттеглено в ОСЗ от 24.04.2023 г., е била назначена и съдебно оценителна
експертиза на движимите вещи, чието допускане до делба се претендира – климатик
„*“ и автомобил К., *. Вещото лице по последната е констатирало, че Средната
пазарната стойност на Лек автомобил К. * с ДР №** е; 4300,00лв, а евентуално
месечният размер на обезщетението за ползването на автомобила предвид средните
пазарни цени и амортизацията му е би бил 45,00лв Средната пазарна цена на Климатик
****, закупен през 2014г. в много добро състояние, работещ е оценена на 345лв.
В последното по делото ОСЗ ответниците са оттеглили искането си за делба на
останалите движими вещи, описани в отговорите на исковата молба. Оттеглянето е
било отправено от процесуалния представител с надлежно пълномощно, снабден с
представителна власт да се разпорежда с предмета на делото, прието от съда и при
изразено съгласие от ищците. Налице са предпоставките на 233 ГПК и съдът е валидно
десезиран от разглеждане и решаване на делото в посочената част, поради което
производството по делото в нея следва да бъде прекратено.
По гореспоменатите съображения делба следва да бъде допусната между
съсобствениците Л. К. С. за 3/16 ид.ч., Б. К. С. за 3/16 ид.ч., Х. М. С. за 7/16 ид.ч., А. К.
Ф. за 3/16 ид.ч. върху УПИ №III-216 в кв. 58 по действащ ПУП, одобрен със Заповед
№578 от 19.10.1989 г. на Кмета на гр. Карнобат, ведно с постройките върху него, съгл.
приетата по делото СТЕ и геодезическа снимка (л. 196), както и за двете движими вещи
15
– автомобил и климатик.
Съгласно чл.355 ГПК и при липса на присъединени за разглеждане искове в
производството, не следва да бъде разпределяна отговорността за разноски, нито да
бъде възлагано заплащането на държавни такси, защото те се определят от стойността
на дяловете, определени с решението във фазата по извършване на делбата.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот – находящ се в
гр. Карнобат, ул. „Г. Н.“ №27, представляващ дворно място с площ 391 кв.м.,
съставляващо УПИ №III-216 в кв. 58 по действащ ПУП, одобрен със Заповед №578 от
19.10.1989 г. на Кмета на гр. Карнобат, ЕКАТТЕ 36525, отреден за жилищно
строителство, при граници УПИ XIX-209, УПИ IV-217,218, улица и УПИ II-215
ЗАЕДНО с построените в имота: едноетажна масивна жилищна сграда с площ 100, 76
кв.м.; едноетажна масивна жилищна сграда с площ 25, 95 кв.м.; едноетажна масивна
сграда – външна тоалетна с площ 2 кв.м.; едноетажна масивна сграда – външна баня с
площ 3, 29 кв.м.; едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 14, 41 кв.м.;
едноетажна масивна сграда – склад с площ 7, 08 кв.м.; навес с три ограждащи стени и
метална покривна конструкция с площ 36, 91 кв.м., както и на Движими вещи,
представляващи „К.“, модел „*“ с ДР № ***** с рама №KNEJC521855375746 и
двигател № D4CB4758474, цвят светло сив металик и климатик марка „*“, MSR-
12NHRN1, закупен през 2014 г.
между съсобствениците Х. М. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. Карнобат, ул. „Г.
Н.“ №27, А. К. Ф. с ЕГН ********** с адрес в гр. Карнобат, ул. „С. п.“ №156, Л. К. С. с
ЕГН **********, Б. К. С. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Карнобат, ул. „С.
Д.“ №8, ет. 1 и Ш. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес в с. И., общ. Карнобат, обл. Бургас
при квоти 3/16 за Л. К. С., 3/16 за Б. К. С., 7/16 за Х. М. С. и 3/16 за А. К. Ф., като
ОТХВЪРЛЯ иска за допускане на съдебна делба на имотите, предявен срещу Ш. Р. Б.
с ЕГН ********** с адрес в с. И., общ. Карнобат, обл. Бургас.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт №112 от
17.08.2020 г., том 3, рег. №1832, дело №375 от 2020 г., с който върху дворно място с
площ 391 кв.м., съставляващо УПИ №III-216 в кв. 58 по действащ ПУП, одобрен със
Заповед №578 от 19.10.1989 г. на Кмета на гр. Карнобат, ЕКАТТЕ 36525, отреден за
жилищно строителство, при граници УПИ XIX-209, УПИ IV-217,218, улица и УПИ II-
215 ведно с построените в имота сгради са признати за собственици следните лица при
следните квоти: 1/8 ид.ч. за Л. К. С., 1/8 ид.ч. за Б. К. С., 1/8 ид.ч. за Х. М. С., 1/8 ид.ч.
16
за А. К. Ф. и 4/8 ид.ч. за Ш. Р. Б..
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 398/2022 г. по описа на Районен съд –
Карнобат, в частта по искането за делба на наследствени движими вещи,
представляващи : Спалня; Трикрилен Гардероб с надстройка; 2 бр. нощни шкафчета,
купени от К. С. през 2005 г.; Единично легло от дърво в детска стая; Четирикрилен
гардероб, купени от К. С. през 2014 г.; Портманто, купено 2006 г.; Мивка с шкаф,
купено 2014 г.; Гърне - 2014 г. Бойлер със серпентина „Дипломат" - купен 2006 г.;
Пералня „Бош" - купена от К. С. 2016 г.; 2 бр. ъглови легла с бюро - купени от К. С.
2006 г.; Ъглов диван - купен от К. С. 2010 г.; Кръгла Трапезарна маса от дърво - купена
от К. С. 2006 г.; 4 бр. дървени стола - купени К. С. 2006 г.; Горни и долни кухненски
шкафове 4 метра с вградена мивка - купена от К. С. 2008 г.; Хладилник „Беко" - купен
от К. С. 2006 г.; Готварска печка комбинирана на газ и ток „Индезит" - купена от К. С.
2005 г.; Микровълново печка „М." - купена от К. С. 2006 г; Съдомиялна „Аристон" -
2010 г.; Камина с водна риза „Прити"; Малък хладилник „Сименс" - купен от К. С.
2000 г; Ъглов кухненски диван - купен от К. С. 2006 г.; голяма трапезарна маса на
веранда - купена 2010 г.; шмиргел - купен от К. С. 2006 г., мото фреза Гaрдения -
купена от К. С. 2006 г; малък флекс „Скил" - купен от К. С. 1998 г.; голям флекс
„Спарки" - купен от К. С. 1998 г.; соларна система за вода - купена от К. С. 2008 г.,
ремонтирана от Л. С. през 2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчване на съобщението на
заявителя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
17