Р Е Ш Е Н И
Е № 145
гр. Сливен, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 133 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В.Д.П. ***, подадена
чрез адв. В.С. ***, против Решение № 54/ 26.05.2021 г., постановено по АНД №
20212230200286/2021 г. по описа на СлРС, с което е потвърдено НП №
20-0804-004010/ 20.01.2021 год. на Началник сектор към ОД на МВР гр. Сливен, с
което на В.Д.П., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП ѝ
е наложено наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд
– Сливен е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че в
обжалваното съдебно решение изцяло са потвърдени изложените в НП и
предхождащият го АУАН твърдения, като не са взети под внимание изложените в
жалбата факти и доказателства. Съдебното решение не съдържало цялостен анализ
на фактическата обстановка, тъй като съдът не е обсъдил и анализирал
представените от жалбоподателката доказателства. Изводът, че жалбоподателката е
управлявала автомобила си в неправомерна лента, допускайки нарушение по ЗДвП, е
недоказано, непълно и необосновано. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
съдебно решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се явява. Представлява се от адв. В.С., който поддържа, че
решението на съда е незаконосъобразно и недоказано по същество. Моли съда да
отмени изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендира съдебни разноски.
В с.з. ответникът по касационната жалба - Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено
становище от п. му гл. юриск. Б. оспорва касационната жалба, моли съда да
остави в сила решението на Районен съд – Сливен. В случай, че насрещната страна
поиска присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност и моли да бъде
намален техният размер.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа,
че първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила, а оспорването, да бъде отхвърлено.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в
жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция
следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява
следното от фактическа страна:
На 26.07.2020 г. в 14.11 ч. В.Д.П. управлявала лек
автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ******** по а. Т., в посока С. Поради
възникнал пожар на автомобил на магистралата, движението било спряно, като към
мястото на пожара се насочил автомобил на пожарна безопасност, а след него Д.
К. – Н. на РУ-С., като д. на въпросната дата. Същият се придвижвал в аварийната
лента, със специален режим на движение – светлинен и звуков. Около км 260,
управляваният от К. автомобил застигнал три автомобила, които се движели също в
аварийната лента и пречили на придвижването му до мястото на инцидента. Един от
тези автомобили бил този на жалбоподателката – „Сузуки Суифт“ с рег. № ********.
Това наложило да подаде допълнителен звуков сигнал тип „хорна“, при което, един
по един, трите автомобила се вмъкнали между спрените автомобили в платното за
движение и освободили място за преминаване на полицейския автомобил.
След приключване на работата по инцидента, Д. К. – Н. на
РУ-С., изготвил докладна записка, както и разпечатка на направените по време на
движение снимки. В докладната записка описал марката и рег. номер на
автомобила, след което по този номер било установено, че същият е с. на В.Д.П..
П. била търсена за връчване на покана и открита на 06.10.2020 г. В поканата
било посочено, че следва да се яви на 21.10.2020 г. за съставяне на АУАН. На
06.10.2020 г. П. попълнила декларация, че на датата 26.07.2020 г. не е
предоставяла автомобила си за управление на друго лице. Въз основа на изготвената
докладна записка от Д. К., а. Н. К. съставил на 21.10.2020 г. АУАН № 20-4010 на В.Д.П. за нарушение на чл.58, т. 3 от ЗДвП. С. на а. станали Д. К. и Д. С. Актът е съставен
в отсъствие на жалбоподателката, тъй като въпреки че е получила покана да се
яви на 21.10.2020 г. за съставяне на АУАН, не се е явила. Актът ѝ е
връчен на 09.12.2020 г. чрез ОДМВР-П. Въз основа на съставения АУАН е издадено
и наказателното постановление, предмет на проверка от първоинстанционния съд.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че нарушението е установено и доказано. При съставянето
на акта и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяна на атакуваното НП. Наложеното наказание е точно
определено. Поради което потвърдил издаденото НП.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални
закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на
решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на
установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с
изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е
изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло
от касационния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата
инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на
издаденото наказателно постановление, като приема, че са спазени всички
предпоставки за неговото издаване.
Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са
логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на
нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и
е направен обоснован извод за отговорността на П. във връзка с извършеното
нарушение.
В административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения. Посочената фактическа обстановка е установена въз основа
на събраните писмени и гласни доказателства и същата е приета за безспорна от
Районен съд-Сливен.
От събраните от СлРС доказателства става ясно, че
административното нарушение, за което касаторът е санкциониран е извършено. Обосновано
районният съд е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за
оборване на констатациите по АУАН. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно
съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Констатациите в съставения на 21.10.2020 г. АУАН не са оборени от
установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с
констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила. В производството пред РС-Сливен
и пред касационната инстанция не са ангажирани доказателства, установяващи
наличие на повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство, които биха могли да предизвикат
водачът да се движи или спира в лентата за принудително спиране. Не се явява
основателно и възражението на касатора, че нарушението е установено с негодно
техническо средство. Извършването на нарушение по чл. 58, т.3 от ЗДвП е
непосредствено възприето от разпитания в хода на първоинстанционното
производство свидетел – Д. К. – Н. на РУ-С., чийто констатации са обективирани
и в докладна записка №1670р-17550/2020 г., в качеството му на Н. на РУ-С. и в
рамките на службата му. Същата е цитирана както в издадения АУАН №20-4010/
21.10.2020 г., така и в обжалваното пред районния съд НП.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални
закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 54/26.05.2021 г.,
постановено по АНД № 20212230200286/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: