№ 206
гр. Габрово, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Х.
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20224210100059 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. ХР. ХР., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" № 73, ет. 3, ап. 14 срещу АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония" № 3 за защита от незаконно уволнение.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за
претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 01.02.2019 г. между Агенция „Пътна инфраструктура",
Национално „Тол управление" - София, представлявана от Председателя на
управителния съвет Георги Терзийски, от една страна като работодател и ищеца П. ХР.
ХР., от друга страна като служител, бил сключен трудов договор под № ЧР-ТП-
248/01.02.2019 г., по силата на който, считано от 11.02.2019г. работодателят възложил,
а служителят приел да изпълнява длъжността инспектор с КОД по НКПД 24225036, с
длъжностно ниво - Експертно ниво, с място на работа Национално ТОЛ управление,
Отдел „Контрол и правоприлагане" - Сектор „Контрол и правоприлагане" - гр. Велико
Търново, с код по ЕКАТТЕ № 00000 - повече от едно работно място.
В останалите точки от договора били посочени и други елементи на трудовото
правоотношение като срок на договора, месечно възнаграждение, срок на договора,
предизвестие при прекратяване на договора и др.
На 29.12.2021 год. му била връчена Заповед № ЧР-НТУ-37/22.12.2021 г.
Съгласно тази заповед работодателят на основание чл.328 ал. 1 т. 10 „б" от
Кодекса на труда /КТ/ прекратил трудовото правоотношение с него, считано от
01.01.2022 година.
Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение било записано:
1
„Трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят
е придобил или упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст".
Той имал осигурителен стаж, но към момента на издаване на заповедта нямал
изискуемата се по КТ възраст. Това основание, посочено като мотив за прекратяване на
трудовото му правоотношение, било неоснователно и незаконосъобразно. Нямало
пречка съгласно нормативната база в Република България, след като няма трудови
правоотношения с някакъв правен субект – работодател, да сключи трудов договор с
друг работодател.
Поради това издадената заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение била незаконосъобразна.
Искането на ищеца е:
1. Да бъде отменена издадената Заповед № ЧР-НТУ-37/22.12.2021 г., с която
било прекратено трудовото му правоотношение, като незаконосъобразна.
2. Да бъде възстановен на предишната работа.
3. Да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 4296 лева
за времето, през което останал без работа поради уволнението, считано от 01.01.2022 г.
до 01.04.2022 г.
2. От страна на ответника:
Оспорва исковете, като неоснователни и недоказани.
На основание трудов договор № ЧР-ТП-248/01.02.2019 г. на Председателя на
Управителен съвет на АПИ и съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 ал. 1 и ал. 2
и чл. 107а, ал. 6 от Кодекса на труда П. ХР. ХР. бил назначен да изпълнява длъжността
"инспектор" в Национално тол управление, отдел „Контрол и правоприлагане", Сектор
„Контрол и правоприлагане" - Велико Търново, като с подписване на договора
служителя се съгласил с посочените в него условия.
Към момента на възникване на трудовото правоотношение с Агенцията и на
двете страни било известно, че П.Х. придобил и вече упражнил правото си на пенсия
при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.
Това се съдържало в направена официална справка за наличието на упражнено
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Регистъра на пенсионерите към
Националния осигурителен институт. Ищецът бил активен пенсионер към дата
09.05.2000 г., т. е. преди датата на възникване на трудовото правоотношение с
Агенцията на 11.02.2019г.
Предвид на това, че ищецът придобил и упражнил правото си на пенсия преди
сключване на трудовия договор с Агенцията, за работодателя възникнала
възможността във всеки един момент да приложи разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10б
от КТ.
В тази хипотеза със Заповед № ЧР-НТУ-37/22.12.2021 г. на Председателя на
Управителен съвет на АПИ, на основание чл. 328 ал. 1, т. 106 от Кодекса на труда било
прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради факта, че същото възникнало
след като лицето придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Ищецът не придобил и упражнил тези прави към момент на прекратяване на
процесното правоотношение, а преди това, с което работодателят изпълнил изцяло
фактическия състав на разпоредбата на чл. 328 ал. 1, т. 106 от Кодекса на труда.
2
Правопораждащият факт дал възможност на работодателя едностранно да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато трудовото правоотношение
възникнало, след като служителят придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В тази връзка и в изпълнение на чл. 220, ал. 1 от КТ било
изплатено дължимото законово обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазен срок на предизвестие, както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск към момента на прекратяване на правоотношението.
Фактът на придобиване и упражняване правото на пенсия възникнал преди
сключване на трудовия договор и разпоредбата на чл. 328, ал. 1 т. 106 от КТ давала
възможност на работодателя да прекрати правоотношенията на ищеца с Агенцията на
това основание във всеки един момент, без в действителност да са настъпили нови
факти и обстоятелства, които да обосновават прекратяването на трудовия договор.
Необосновани и недоказани били твърденията на ищеца, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение нямал изискуемата възраст, при
положение че придобил и упражнил това свое право преди издаване на процесната
Заповед № ЧР-НТУ-37/22.12.2021 г. на Председателя на Управителен съвет на АПИ.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и
данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация на претендираните права:
Пред съда са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
2. Обстоятелства от значение за претендираните права:
2.1. Относно исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ:
- трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което
ищецът е имал качеството на работник/служител, а ответникът качеството
работодател;
- длъжността, която ищецът е заемал преди прекратяване на трудовото му
превоотношение;
- че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от ответника
законосъобразно, по причините посочени в заповедта за прекратяването му.
2.2. Относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ - същият е в зависимост от
уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, като от значение са и следните
обстоятелства:
- че ищецът действително е останал след уволнението без работа за
претендирания период от време, като за иска е релевантен шестмесечния срок от
датата на уволнението;
- размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца;
- размерът на обезщетението за претендирания период /но за не повече от шест
3
месеца след уволнението/, изчислено въз основа на брутното му трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
3. От фактическа страна :
Не се спори от страните, че между ищеца, в качеството на служител и
ответника, в качеството на работодател, бил сключен трудов договор под № ЧР-ТП-
248/01.02.2019 г. Съгласно трудовия договор ищецът заемал длъжността "инспектор" в
Национално тол управление, отдел „Контрол и правоприлагане", Сектор „Контрол и
правоприлагане" - Велико Търново. Със Заповед № ЧР-НТУ-37/22.12.2021 г. на
Председателя на Управителен съвет на АПИ било прекратено от 01.01.2022 г.
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т.10б от КТ, поради
това, че трудовото отношение е възникнало след като работникът е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигирителен стаж и възраст.
Видно от приетата по делото справка за наличието на упражнено право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Регистър на пенсионерите към Националния
осигурителен институт /неоспорена от страните/, ищецът получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 09.05.2000г.
4. От правна страна:
Нормата на чл. 328, ал.1, т.10б от КТ дава възможност на работодателя да
прекрати трудовия договор, като отправи месечно предизвестие когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно е от посочените
по-горе факти, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е възникнало
на 01.02.2019 г., а значително преди това – през 2000 г. е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като ищецът е придобил и упражнил
правото си на пенсия е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст преди сключване на трудовия договор с ответник, то за работодателя
възниква възможността във всеки един момент да приложи разпоредбата на чл. 328,
ал.1, т.10б от КТ, което е сторено от него с атакуваната заповед. Обстоятелството, че
пенсията се получава на основание чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване или по
друг текст, даващ възможност за придобиване и получаване на пенсия при по-ниска
възраст, какъвто очевидно е настоящият случай, не ограничава приложението на чл.
328, ал.1, т.10б от КТ – няма разпоредба която да регламентира такова огрничение.
Въвеждането като основание за незаконосъобразност на заповедта
твърдението, че не е спазен срокът на предизвестието е направено едва в хода на
съдебните прения, когато е преклудиран срокът за нови фактически твърдения, тъй
като предметът на спора се задава с исковата молба и отговора. За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че чл. 220 ал. 1 от КТ дава възможност на
страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да
го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието, от което право ответникът се
възползвал видно от съдържанието на тире второ от заповедта.
Съдът счита, че уволнението е извършено при спазване на процедурата,
4
уредена в Кодекса на труда, като е налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид изложеното предявеният от
ищеца иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за
неговата отмяна е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Неоснователността на главният иск обуславя и неоснователността на иска по чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата длъжност и на иска по чл. 344, ал.1, т.3
от КТ за присъждане на обезщетение, които също следва да се отхвърлят.
5. Такси и разноски:
С оглед изхода на делото на ответника следва бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждание в размер на 100 лева, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. ХР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********" № 73, ет. 3, ап. 14 срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония" № 3 обективно съединени искове за признаване
уволнението на П. ХР. ХР., с ЕГН **********, извършено със Заповед № ЧР-НТУ-
37/22.12.2021 г. на Председателя на Управителен съвет на АПИ за незаконно и за
отмяната му, за възстановяване на П. ХР. ХР., с ЕГН ********** на предишната му
работа и за осъждане на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", с ЕИК
********* да заплати на П. ХР. ХР., с ЕГН ********** сумата 4296,00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, дължимо за периода от
01.01.2022г. до 01.04.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П. ХР. ХР. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" № 73, ет. 3, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония" № 3 сумата 100,00 лева /сто лева и 00 ст./ - разноски по
делото – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в
двуседмичен срок от 26.04.2022 г., за което на страните е съобщено в откритото
съдебно заседание по делото.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5