№ 14045
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110137158 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ от ищеца Г. С. В. против „Д.О.З.“АД за сумата
4940лв. със законната лихва от 25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането - -
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от уврежданията на
здравето вследствие на ПТП, настъпило на 25.05.2021 г. в *** около 18.30 часа, в района
срещу №79 между л.а. Опел Мока с рег. № *** и л.а. Тойота Корола, с рег. № ***.
Претендира се и сумата от 60лв. – обезщетение за имуществени вреди представляващо
разходи за рентгенография на шийни прешлени, ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 25.05.2021г. В исковата молба се твърди, че процесното ПТП е реализирано
изцяло по вина на водача на лек автомобил Опел Мока с рег. № *** – П. П., като вследствие
на инцидента е пострадал ищецът – пътувал на предната дясна седалка на л.а. Тойота
Корола, с рег. № *** . В резултат от ПТП е получил забавено дишане и повръщане,
нарушена координация, болки във врата и гърба, умалели и изтръпнали горни крайници и
намалена чувствителност и мускулна слабост в горните крайници и горната част на тялото.
Ищецът твърди, че цитираните травматични увреждания затруднявали дейността му като
инструктор по скално катерене и алпинизъм. Заявява, че е отправена покана до ответника за
доброволно уреждане на отношенията им, но с писмо от 04.02.2022г. ответникът е
предложил обезщетение от 1000лв., което ищецът намира за недостатъчно, с което
обосновава и правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски за
производството.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Посочва, че в исковата молба се
претендират вреди от ПТП настъпило на 25.01.2021г., а представените писмени
доказателства касаят датата 28.05.2022г. Оспорен е механизмът на настъпване на
процесното ПТП, като се релевира възражение за съпричиняване и от страна на водача на
л.а. Тойота Корола, с рег. № ***. Сочи, че ищецът е предявил претенцията си 6 месеца след
датата на твърдяното увреждане, като е възможно част от претендираните увреждания да са
настъпили по друго време и начин. Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
1
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните
факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания,
стрес и дискомфорт.
Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е, че е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за Опел Мока с рег. № ***.
Установява се от Констативен протокол №17797ойота, 91 за ПТП посетено на
28.05.2021г., настъпило около 18,30часа в гр. София, на ул. „Черковна“ е настъпило ПТП
между л.а Опел Мока с рег. №ДК №*** управляван от П. П. и л.а Тойота модел Корола, с
ДК №***.
Приложена е медицинска документация касаща Г. В. – амбулаторни листове от
преглед и разчитане на изследване образна диагностика.
Прието е като писмено доказателство Свидетелство за професионална квалификация
на ищеца В., видно от което същият притежава квалификация „Планински водач“.
Установява се от разпита на свидетелката П. И. П., че същата е била участник в
процесното ПТП, като е управлявала Опел Мока с рег. №ДК №*** Заявява, че на място е
дошла линейка, като ищецът е отишъл с линейката, за да бъде прегледан в болница. След
като получили информация, че ищецът няма сериозни увреждания си тръгнали от мястото
на инцидента.
Свидетелят Е.А. заявява, че той е управлявал другият автомобил, участвал в
процесното ПТП и е бил заедно с ищеца в него. Твърди, че ударът е бил силен, поради
което е подаден и сигнал на телефон 112 и на място е дошла линейка. Твърди, че ищецът е
бил откаран в болница за преглед, като вследствие на ПТП-то ищецът е заявявал, че има
проблеми с врата, световъртеж, усещане за слабост в крайниците. Твърди, че след инцидента
ищецът е имал период в който не е бил физически активен.
Свидетелят В.И. заявява, че работи с ищеца и знае че той е претърпял ПТП. Твърди и
че до настоящия момент има болки във врата вследствие на него. Сочи, че има периоди от
по една седмица, в които му е схванат целия гръб и врат. Понеже непрекъснато работят
заедно, когато го повика, ищецът не се не се обръща със завъртане на главата, а се обръща с
цялото си тяло. Твърди, че ищецът изпитва болки във врата, скованост и виене на свят.
Болките са му такива, че има периоди, в които е добре, в момента е така и има периоди, в
които не е добре. Сочи, че има относително забавяне в работата му, тъй като работата ни е
свързана с физическа дейност и когато той е с блокирал врат, по-бавно върши работата си.
Установява се от приетата и неоспорена от страните СМЕ, че че при пътно-транспортен
инцидент на 25.05.2021 г. пострадалия Г. С. В. е получил следното травматично увреждане
контузия на шията. Вещото лице заявява, че при така поставената диагноза оплаквания като
нарушена координация, болки във врата и гърба, умалели и изтръпнали горни крайници,
намалена чувствителност и мускулна слабост в горните крайници и горната част на тялото и
дори повръщане са напълно обясними клинично. Отразено е в експертизата, че при контузия
на шията оплакванията са обикновено отшумяват за период около 20-25 дни, като предвид
установените от травматолог и невролог дегенеративни промени на ниво пети-седми шиен
прешлен (С5-С7), същите могат да продължат с различен и непостоянен интензитет за по-
дълго време. Вещото лице посочва, че към момента на прегледа не се установя намаляване
на мускулната сила на двете ръце, но усещането за изтръпване на върха на пръстите може да
затруднява дейността на ищеца по „скално катерене и алпинизъм“.
От представените по делото медицински документи и от изслушаното заключение по
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил описаните от него в ИМ травматични увреждания, възстановяването от които е
продължило около 20-25 дни.
2
Други допустими и относими доказателства не са представени.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния
договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска,
следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован за обезщетяване
на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер -
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага - чл. 45, ал.2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
По делото се установява категорично, че ищеца е претърпяла в резултат на
процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в получени травматични увреждания
по тялото си – контузия на шията , които в съвкупност и причинили болки и страдания в
продължение на около 20-25 дни, за което са приети писмени доказателства и заключение на
СМЕ.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение - по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи, и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки
и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпяла и
продължава да търпи пострадалата, възрастта на ищеца. към датата на ПТП - 40 г., ,
промяната в обичайния й начин на живот, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Настоящият състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчете: А) броя, вида и тежестта
на причинените на ищцата телесни увреждания / контузия на шията Б/. продължителността
на възстановителния период- установено е от заключението на съдебномедицинската
експертиза, че лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил не повече от 20-
25 дни; в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания г/. пълното
възстановяване на ищеца и липсата на трайни негативни последици за здравето му; д/.
възрастта на ищеца към настъпване на инцидента/същият е бил на 40 години, т.е. в
3
трудоспособна възраст/. Няма данни за съпътстващи заболявания, които да са се обострили
или ексцесирали в резултат на процесното ПТП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че
обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП болки, страдания и
посттравматичното стресово разстройство, следва да бъде определено в общ размер на 3 000
лева, която сума справедливо репарира претърпените от него неимуществени вреди.
До последния размер предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/
следва да бъде уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от 5000 лева -
отхвърлен като неоснователен.
Основателен е и следва да бъде уважен предявеният иск за сумата от 60лв. –
обезщетение за имуществени вреди представляващи сторени разходи за извършена
рентгенография на шийни прешлени и череп съгласно представена по делото фактура от
28.05.2021г. на л.11 от делото, доколкото същият разход е сторен във връзка с констатиране
на настъпилите увреждания на ищеца.
По искането за присъждане на законна лихва.
Съгласно повелителната норма на чл. 497 КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; съответно изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Видно от твърденията в исковата
молба и отговора към нея ищецът е предявил претенцията си към застрахователя на
03.12.2021г., като доколкото не е ясно дали са изисквани допълнителни доказателства и
дали от страна на ищеца са предоставени всички изискуеми доказателства съдът приема, че
ответникът е в забава от 04.02.2022г. от която дата е писмото, в което е завил готовност да
заплати обезщетение в размер на 1000лв.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира такива, представя Списък по чл.80 от ГПК и доказва, извършени
разноски в общ размер на 1350 лв., представляващи заплатени депозити за вещо лице,
държавна такса и адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар в размер на 850лв., доколкото същото е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания и реално предприетите от
адвоката-пълномощник на ищеца процесуални действия. С оглед уважената част от иска, на
ищеца се следват разноски до размер от 900 лв.
На ответника съобразно с отхвърлената част от иска се дължат също разноски, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК, ответното дружество претендира
разноски в размер на 50лв. – депозит за разпит на свидетел и 696лв. – адвокатски хонорар.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
идентични на гореизложените съображения. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът дължи сумата от 298,40лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Г. С. В., с ЕГН **********, с адрес: *** по предявения иск с правно основание чл.432, ал.
1 от КЗ сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди-болки, страдания и негативни емоции, резултат от ПТП, настъпило на 28.05.202021г.
в гр. София, по вина на водача на Опел Мока с рег. №ДК №*** – П. И. П., както и сумата от
60лв. – имуществени вреди – разходи за извършено рентгеново изследване, ведно със
законната лихва върху двете главници от 04.02.2022г. до окончателното изплащане на
4
вземането., както и на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 900лв. – разноски поделото като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от
4940 лева – претендирани неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА, Г. С. В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д.О.З.” ЕАД,
ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от
298,40лв. – разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5