ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357
гр.
Русе, 30.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Русе, VІІІ състав, в закрито заседание на тридесети януари през 2024
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 546 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК вр. чл.144 АПК.
Постъпила е молба вх.№ 303 от
16.01.2024 г., допълнена с молба вх.№361 от 18.01.2024 г., двете по описа на
АС-Русе, от жалбоподателя по делото В.Д.Г. ***, с които е поискано изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските. Искателят е развил
подробни съображения в подкрепа на искането си, че не следва да дължи разноски
за юрисконсулт на АСП-гр.София.
Ответната страна, в представени писмени
отговори вх.№578 от 26.01.2024г. и вх.№579 от 26.01.2024 г., двата по описа на
АС-Русе, намира искането за неоснователно по подробно изложени доводи.
От фактическа страна се установява
следното:
С постановеното решение №332 от
19.12.2023 г. по адм.дело №546/2023 г. по
описа на АС-Русе, съдът е отхвърлил оспорването по жалбата на В.Д.Г. *** срещу Заповед №
ЗСП/Д-Р/524/31.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане"
- Русе, с която е постановено прекратяване на месечна социална помощ за
допълване на доходите по чл.9 от ППЗДП, считано от 01.07.2023 г., потвърдена с
Решение 18-РД04- 0323/17.08.2023 г. на директора на РДСП – Русе и е осъдил В.Д.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция за социално подпомагане,
гр.София, сумата 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
При гореустановените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК,
приложим субсидиарно на основание чл.144 АПК - в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искане на В.Г. за изменение на
съдебното решение в частта му за разноските е входирано в съда на 16.01.2024 г.
т.е подадено е едномесечен срок от
постановяването на съдебния акт на 19.12.2023 г., тъй като той е окончателен.
Искането изхожда от легитимна страна – жалбоподателя по делото. То е допустимо
за разглеждане, но е неоснователно по съществото си.
Доводът на молителя, че не се следва разноските
за юрисконсулт на ответната страна да са в негова тежест по аргумент от чл.83,
ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК, е неоснователен. Действително жалбоподателят е освободен от заплащане на такси и разноски в
съдебното производство, но това не може да осуети отговорността за заплащането
на такива, по отношение на спечелилата спора страна. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК,
такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването
от разноски по смисъла на цитираната разпоредба обаче не може да бъде
приравнено на освобождаването от отговорност за разноски, която е обективна,
невиновна отговорност уредена в чл. 78 ГПК и се
поражда в случаите на неоснователно предизвикан правен спор, независимо от
имущественото положение на страните. Неоснователно е позоваването на искателя
на практика на съда – цитираните в искането му решения: по адм.дело №2586/2009
г.; по адм.дело 9395/2008 г., адм.дело №4278/2009 г. и адм.дело №6060/2009 г.,
всичките на ВАС, тъй като в тези решения не са присъждани разноски, още
по-малко в хипотеза на освобождаване на жалбоподателя за внасянето им. По
аргумент от чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК
спечелилата делото страна има право на
съдебни разноски, под формата на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като е била представлявана от юрисконсулт. Съдът, отчитайки
характера и тежестта на спора, с постановеното съдебно решение е определил
същите в размер на 100,00 лева.
В мотивите постановеното по делото
съдебно решение съдът е развил подробни съображения, че на ответника се следват
разноски по делото. Неоснователно искателя твърди, че съдът се произнесъл по
непредявено искане. Искането за разноски е направено своевременно от процесуалния
представител на ответника – упълномощения юрисконсулт С.Д. /пълномощно на л.41
от делото/. Неоснователен е доводът, че юрисконсултът не е упълномощен от изпълнителния
директор на АСП-София. Последният не е страна в производството пред съда и
учредяването на представителна власт на
юрисконсулта не следва и не може да става от него, а от надлежния ответник -
директора на ДСП-Русе, както е сторено в случая.
Съобразно правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от ЗПП. Отговорността
за разноски и в гражданския процес (чийто разпоредби намират субсидиарно
приложение) и в административния процес по своята правна природа е регулирана
от правоотношение по равнопоставеност, поради което и предполага
правосубектност по смисъла на гражданското право както на носителя на
задължението, така и на носителя на правото. С § 1, т. 6 ДР на АПК,
озаглавен "Поемане на разноски от административен орган", е уредена
само първата от посочените две хипотези, но по аналогия на закона и предвид
характера на правоотношението това правило следва да се приложи и за втората. Поемането
на разноски (съответно правото на такива, както е в случая) от административния
орган е поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган (§ 1, т. 6 ДР на АПК). Юридическото лице, в структурата на което
е административният орган ответник по делото – директора на ДСП-Русе, е Агенция
за социално подпомагане и единствено тя в качеството си на персонифициран
субект на гражданското право може да отговаря за задължения или да има права по
правоотношения на равнопоставеност, каквото е това за разноските по делото. Това обаче неозначава, че представляващият по
закон на това юридическо лице има процесуалното право и следва да претендира
разноските за съдебното производство. Акцесорното искане следва да изхожда от
надлежната в производството страна – административният орган - ответник, както
е в случая.
Неоснователно е възражението на молителя за
това, че разноските са присъдени на ответната страна в нарушение на чл.80 ГПК,
тъй като не е представила в хода на производството списък. Цитираната норма предвижда, че страната, която е поискала
присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната
последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата
норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Следователно, представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за присъждането на разноските
на правоимащата страна, противно на довода на В.Г..
В заключение - не са на лице
основания за изменение на постановения по делото съдебен акт, в частта му за
разноските, в търсената от Г. насока и искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането по молба
вх.№ 303 от 16.01.2024 г., допълнена с молба вх.№361 от 18.01.2024 г., двете по
описа на АС-Русе, подадени от В.Д.Г. *** за изменение на постановеното решение
№332 от 19.12.2023 г. по адм. дело
№546/2023 г. по описа на АС-Русе в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК,
вр. чл. 144 АПК.
СЪДИЯ: