№ 11310
гр. С, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110177407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена
от И. Н. И. искова молба, насочена против „Б“ АД, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "а" във
вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от
11.02.2004г., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 488.96лв. / равностойност на 250.00 евро/,
обезщетение за закъснение на полет № FB ..., който е следвало да бъде изпълнен на
14.06.2024г. по направление Летище Ф – Летище С, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателно изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 58158/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
със закупуването на билет за полет № FB ..., който е следвало да бъде изпълнен на
14.06.2024г. по направление Летище Ф – Летище С е сключил с ответника договор за
въздушен превоз. Сочи се, че по разписание полетът е следвало да бъде изпълнен на
14.06.2024г. с час на излитане 18.20часа и час на пристигане 21.45 часа. Навеждат се
доводи, че полетът е изпълнен с над три часа закъснение. По изложените съображения
сочи, че ответното дружество му дължи обезщетение на основание чл. 7, параграф 1,
буква „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размер на 488.96лв. / равностойност на 250.00
евро/.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от дружеството авиопревозвач, с
който претенцията се оспорва. На първо място се сочи, че полетът е закъснял поради
наличие на извънредно обстоятелство „удар от птица“ в каквато насока са изложени
подробни съображения. На следващо място се сочи, че ищецът не се е явил 45 минути
преди полета за регистрация.
Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1,
буква "а" във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и на
Съвета от 11.02.2004г.
1
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно, сключен с ответника договор за въздушен превоз по силата на
който дружеството се задължило на 14.06.2024г. да изпълни полет № FB ... по
направление Летище Ф – Летище С, потвърдена резервация за полета, кацане,
извършено след повече от три часа от предвиденото по разписание и разстояние на
изпълнения полет до 1500 км.
В тежест на ответника е докаже пълно и главно, че е заплатил претендираната
сума, както и възражението си, че закъснението се дължи на извънредно
обстоятелство.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
страните са били налице облигационни правоотношения по договор за въздушен
превоз за полет № FB ..., който е следвало да бъде изпълнен на 14.06.2024г. по
направление Летище Ф – Летище С, както и че полетът е закъснял с повече от три
часа и разстоянието на същия е до 1500км.
Спорът между страните е концентриран върху наведените от ответника
възражения, а именно на първо място, че ищецът не се е явил 45 минути преди полета
за регистрация и на следващо място върху твърдението, че е налице извънредно
обстоятелство, което освобождава авиопревозвача от заплащане на обезщетение.
По възражението за неявяване за регистрация 45 минути преди полета.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че полетът е изпълнен с повече от три часа закъснение, като
докладът не е оспорен от ответното дружество. Съгласно чл. 3, параграф 1 от
Регламента, последният се прилага ако пътниците имат потвърдена резервация за
съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се
представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. В случая се касае за претенция за обезщетение за закъснял полет, като
съгласно Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2009 година по съединени дела C
402/07 и C 432/07 пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение. От
граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от Регламента следва извод, че
пътниците на отменени полети, съответно - приравнените на тях пътници на закъснели
полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация,
не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата,
предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в
процесния случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация
за съответния полет, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. За пълнота следва да се
отбележи, че с оглед обстоятелството, че самолетът е излетял с повече от три часа
закъснение, за основателността на претенцията е ирелевантно обстоятелството дали И.
И. се е явил на гишето за резервация поне 45 минути преди първоначално обявения
час на излитане.
По възражението за наличие на извънредно обстоятелство удар от птица.
Доводите на ответника са в насока, че процесният полет FB ..., насрочен за
14.06.2024г. по направление Летище Ф – Летище С, е следвало да бъде изпълнен от
въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ – LON. Сочи се, че процесното
въздухоплавателно средство е претърпяло удар от птица при изпълнение на предходен
полет FB ... по направление Летище С – Летище Ф. Твърди се, че след удар от птица е
настъпила летателна негодност за самолет с регистрационен знак LZ – LON и
процесният полет е изпълнен от летателно средство с регистрационен знак LZ – SOF.
2
В чл. 5, ал. 3 от Регламента е предвидено, че опериращ въздушен превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети всички необходими мерки.
В конкретния случай ответното дружество сочи, че летателното средство, с
което е следвало да бъде изпълнен процесният полет FB ... – самолет с регистрационен
знак LZ – LON е претърпял удар от птица при изпълнение на преходен полет FB ....
С даденото задължително за настоящия съд тълкуване от Съдът на европейските
общности с решение от 04.05.2017 г. по дело С-315/15 се предвижда, че член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със съображение 14 от същия
регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че сблъсък на самолет с птица попада в
обхвата на понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на тази разпоредба.
Сблъсъкът на самолет с птица (т.нар. bird strike) попада в обхвата на понятието
„извънредни обстоятелства“ (С-315/15[15]), без значение дали действително сблъсъкът
е причинил повреда на съответния самолет, но за да се освободи от отговорност,
превозвачът трябва да установи във всеки случай, че събитията не биха могли да бъдат
избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.
В процесния случай на първо място настоящият съдебен състав намира, че от
ангажираните от ответното дружество писмени доказателства не може да се установи
по категоричен начин, че именно въздухоплавателно средство регистрационен знак LZ
– LON е следвало да изпълни процесния полет.
Този извод не може да бъде направен от приложения доклад до екипа на CRC, в
който се докладва сблъсък с птица, но след кацане на Летище С.
На първо място докладът не установява, че процесният полет FB ... е следвало
да бъде изпълнен с този самолет, на следващо място кацането е на Летище С, а
процесният полет е следвало да бъде изпълнен от Летище Ф – до Летище С.
От страна на ответника е приложен и снимков материал, който не установява, че
сблъсъкът с птица е със самолет с регистрационен знак LZ – LON, доколкото няма
никакви отличителни знаци на въздухоплавателното средство.
Така изложеното обуславя извода, че от страна на ищеца не се доказа причинно
- следствена връзка между извънредното обстоятелство и закъснението на процесния
полет.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че ответникът не доказа
по делото, че е положил необходимата грижа, за да предотврати закъснение на
процесния полет.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент (ЕО) № 261/2004
г. препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз (публикувана Д В, бр. 67/2003 г., в сила за България
от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да
докаже, че закъснението на полета е било неизбежно, въпреки, че същият е взел
всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от
цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото
съображение от преамбюла на Регламент /Е О / 261/2004, което установява възможност
на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. В
конкретния случай ответното дружество като превозвач, не доказа такава
невъзможност.
В случая от приложения на л. 42 по делото доклад се установява, че
авиопревозвача е бил наясно с повредите, вследствие сблъсъка с птица, на 14.06.2024г.
в 00:25 часа / виж дата и час на изпращане на доклада/.
Процесният полет FB ... е следвало да бъде изпълнен на 14.06.2024г. в 18.20часа.
Гореизложеното обуславя извода, че авиопревозвачът е имал достатъчно време / над 18
3
часа/ , така че да избегне закъснение на процесния полет, като реорганизира дейността
си своевременно, предприемайки действия полет FB ... да бъде изпълнен в
определения часови диапазон с друг самолет на компанията или със самолет на друга
компания, каквато правна възможност е предвидена в седмото съображение от
преамбюла на Регламент /ЕО / 261/2004г.
С оглед на изложените по-горе съображения следва, че в процесния случай не
са налице предпоставките на освобождаващата разпоредба на член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004, поради което ответникът дължи обезщетение в размера по чл.
7, т. 1, б. “а“ от Регламента, а именно 488.96 лева / равностойност на 250.00 евро /
По разноските:
На ищеца следва да се признаят разноски за държавна такса в заповедното и
исковото производства в общ размер на 50.00лв.
От страна на процесуалния представител на ищеца адв. В. В. Ч. – М. се
претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС за
оказана безплатна правна помощ.
С отговора на исковата молба е формулирано възражение за прекомерност, като
се сочи на следващо място, че не следва да се присъжда и ДДС върху
възнаграждението.
По възражението за прекомерност.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-.../22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл,
че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично
е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването
на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него. Независимо, че съдът не е
обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същата представлява ориентир за това какви са добрите практики при
определяне на размера на адвокатските възнаграждения, но при допълнително
съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост.
Съдът като съобрази, фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК намира, че в полза
на адв. В. Ч. – М., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
600.00лв., от които 200.00лв. за заповедното производство и 400.00лв. за исковото
производство.
По възражението за ДДС.
Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1
4
ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие
в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да включва ДДС /в този смисъл Определение № 44 от
28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2525/2021 г., II т. о., Т, Определение №
306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение №
490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Определение №
41/25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. Определение № 698 от
18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2907/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 45 от
28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2526/2021 г., II т. о., ТК/
В случая обаче, адв. Ч. – М. не е представила доказателства, че е регистрирана
по ЗДДС, респективно следва да се присъди възнаграждение без вкл. ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „Б“ АД,
ЕИК *********, дължи на И. Н. И. , ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 7, т. 1, буква "а" във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г., сумата от 488.96лв. – обезщетение за
вреди от закъснение с повече от три часа на полет № FB ..., който е следвало да бъде
изпълнен на 14.06.2024г. по направление Летище Ф – Летище С, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.10.2024г. до
окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58158/2024г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав.
ОСЪЖДА „Б“ АД , ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на И. Н. И., ЕГН **********, сумата от 50.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Б“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. В. В. Ч. – М., сумата от 600.00лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5