№ 1659
гр. Варна , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502400 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260295/13.08.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Никодим
Георгиев, срещу Решение 3402/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18341 по описа на
РС-Варна за 2019г., ГО, 18 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че В. Н. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Маркови
кули“, № 24Б, НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.
ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, сумата от 9 461.92 лв. /девет хиляди четиристотин
шестдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща корекция по чл. 55
от ПИКЕЕ на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
18.11.2015г. до 13.06.2019г. за обект с кл. № ********** и абонатен № ********** и адрес
на потребление гр. Варна, ж.к. Чайка, бл. 38, ап. 40.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Въззивното дружество
сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–
въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен
1
правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната
количество електрическа енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали
ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.; безпорно между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е
изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло
електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на
чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ, находящо се в процесния имот, като
проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; при проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3. има показания; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е
извършена намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала
електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 55602,618 кВтч, както и че електромерът не
съответства на техническите характеристики; на 18.09.2019г. е изготвено становище за
начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел.
енергия; на 20.09.2019г. е издадена фактура № ********** на стойност от 9 461.92 лв., като
началният период е определен от дата следваща датата на монтажа на процесното СТИ –
18.11.2015г. до дата на констатиране на вмешателството – 13.06.2019г.; потребителят е
уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е
съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с
нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по
другите регистри, включително и скрития такъв. Намира за неправилно, че съдът не отчита
този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни
съображения в тази насока. Сочи, че за дружеството не съществува законово изискване за
изготвяне и поддържане на досие на измервателната система, монтирана на процесния
адрес, доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ изискват това само за системи, с предоставена
мощност над 100 kW.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и добре мотивирано. Въззиваемият намира, че правилно съдът е приел, че
не се е установило по делото, дали данните от невизуализирания регистър на СТИ са
отчетени преди или след монтирането му на процесния обект на ищеца по делото. Сочи, че
правилно съдът не е споделил заключението на вещото лице, че след като показанията в
двете визуализирани тарифи на електромера са нулеви, вероятно и останалите тарифи са
2
били нулеви, доколкото този извод, дори и логически оправдан, не е подкрепен с конкретни
доказателства. Въззиваемият твърди, че недоказано по делото е останало в кой времеви
период е натрупано процесното количество ел. енергия.
Моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като претендира и сторените
разноски пред въззивна инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. Николай
Банков, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените
разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез писмена
молба по дело от процесуалния му представител адвокат Стоянов поддържа отговора на
жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на
съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства към него, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивника.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от В. Н. М. срещу
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 9 461.92 лв., представляваща корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 18.11.2015г. до
13.06.2019г. за обект с кл. № ********** и аб. № ********** и адрес на потребление гр.
Варна, жк. Чайка, бл. 38, ап. 40.
В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, който има с ответника
“Електроразпределение Север” АД договорни отношения за продажба на електроенергия.
Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за
плащане. Твърди се, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на
корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката. Моли за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна
“Електроразпределение Север” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск
по чл.124 от ГПК. Твърди се, че титулярят на партидата е в договорни отношения с
ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер
е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване
от служители на „Електроразпределение Север” АД при спазване на изискванията на
ПИКЕЕ, при което е констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е
3
установена ел.енергия в тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена корекция по чл. 55 от
правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца
електрическа енергия срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На
13.06.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на
СТИ фабр. № 1114021566076260 на обект на ищцата, находящ се в гр. Варна, жк. Чайка, бл.
38, ап. 40, в присъствието на свидетеля Тинко Пенчев Стойнешки. Електромерът е
демонтиран, пломбиран с пломба № 507174 и е изпратен за проверка в БИМ при показания
по нощна тарифа – 003898 и дневна тарифа – 018709. Тези обстоятелства са обективирани в
Констативен протокол № 1105674/13.06.2019г., който е подписан от служителите и
свидетеля.
Видно от Констативен протокол № 1782/12.09.2019 г. на Българския институт по
метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.
Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху
невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3 – 055602,618 кWh. Констатирано е още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо
наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищцата, с което я
уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа
енергия от 18.09.2019 г. се установява, че е начислена общо 55 602 кВТч енергия за периода
от 18.11.2015 г. до 13.06.2019 г. на обща стойност 9 461.92 лева съобразно Фактура №
**********/20.09.2019 г., която е изпратена на ищцата. От констативен протокол №
1027362 от 17.11.2015 г. се установява, че процесният електромер е монтиран в
електроснабдения обект при показания за дневна и нощна тарифа – 00 00 00 (нулеви
показания) и за двете тарифи.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която
съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните,
се установява, че към датата на извършване на проверката – 13.06.2019 г., процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатира се, че не е установена намеса
или промяна в схемата на присъединяване на СТИ, поради което отчетените в тарифа Т3
4
количества електроенергия са доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в тарифа,
която не се визуализира на дисплея. Установява се намеса в софтуера на електромера, която
се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която тарифа
се отчита част от потребената електроенергия.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като
добавя, че тъй като процесният електромер не е от типа Смарт и не е включен към системата
за дистанционно отчитане, не може да се установи към кой момент е натрупано
количеството електроенергия.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че
същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката
5
на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел. енергия по
смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му.
Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките (законни и
материалноправни) за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период. В това се състои и основното възражение на
въззивника, изложено в жалбата.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при
спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2
ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е
обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно
изготвените констативен протокол, констативен протокол на БИМ и заключението на
вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване
на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса
на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство и се изразява в претарифиране чрез
въвеждане на още една тарифа – 1.8.3, като същата не се визуализира на дисплея на
електромера, но в нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата
на въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Същите са
издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно –
че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно
норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.
енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 13.06.2019 г. –
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на
съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
6
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се
извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за
това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. Видно от
доказателствата по делото, корекционната процедура е проведена изцяло в съответствие с
правилата за измерване на количествата електроенергия.
В тази връзка, ответникът е следвало да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно
и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в
обекта на потребление на ищцата след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е приет Констативен
протокол № 1027362 за монтаж на процесното СТИ от 17.11.2015, от който се установява, че
електромерът е монтиран с показания от по 00 квтч по двете видими тарифи – нощна и
дневна, но липсва отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3. Съдът не споделя извода на
вещото лице, че след като проверените видими тарифи 1.8.1. и 1.8.2 са нулеви, то и
останалите тарифи, в това число и 1.8.3, са с нулеви показания. Този извод, ако и да е
логически оправдан, не може да бъде приет за безспорен, тъй като липсват доказателства в
тази насока, а е изведен само въз основа на предположението, че СТИ е било ново,
доколкото е било с нулеви показания в две от съществуващите му тарифи. Видно от
доказателствата по делото и по-конкретно от Констативен протокол от 13.06.2019г.,
служителите на електроразпределителното дружество имат техническата възможност, чрез
специализиран софтуер да проверят всички съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в
протокола при монтирането му. Точно така е направено в протокола от 2019г. при замяна на
процесния електромер с нов. При това положение остава неизяснен въпросът защо всички
тарифи и показанията по тях не са посочени в протокола от 2015г., което обстоятелство в
още по-голяма степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането на процесния
електромер същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че
служителите на ЕРП са го монтирали, но не са посочили показанията на тарифи 1.8.3, 1.8.4 и
1.8.0.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по пътя на
пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа, процесното СТИ
е било с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа
показанията по невизуализирания регистър също са били нулеви. От доказателствата по
делото и от приетото заключение на вещото лице не може да се установи също така с
точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск
за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
7
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 966 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие от 01.09.2020г., имащ характер на разписка – арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален
представител, изрично е релевирал възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, при интерес от 9461,92 лева минималният размер на уговореното адвокатско
възнаграждение е 803 лева. Видно от представената фактура, адвокатското възнаграждение
е в размер на 805 лева, а разликата до 966 лева представлява дължимият ДДС. Съгласно §2а
от Наредбата, за регистрираните адвокати по Закона за данъка върху добавената стойност,
размерът на възнагражденията се изчислява с добавения дължим данък върху добавената
стойност, като данъкът се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното и доколкото адвокатското възнаграждение, което въззиваемият
претендира надвишава с два лева минималното възнаграждение по тарифата, съдът намира
за неоснователно искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е неоснователно и
поради факта, че въззивното дружество е претендирало разноски за адвокатско
възнаграждение в повече от двойно по-голям размер, а фактическата и правна сложност на
делото е еднаква и за двете страни.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 3402/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18341 по
описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 18 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул.
“Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. М. с ЕГН **********, с адрес гр.
8
Варна, ул. „Маркови кули“, № 24Б, сумата в размер на 966 лв. /деветстотин шестдесет и
шест лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9