РЕШЕНИЕ
№ 1083
гр. Бургас, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501610 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Н. К., чрез пълномощника й адв.
Звезделина Неделчева от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 294
от 28.06.2023 г., постановено по гр. д. № 197/2023 г. на Районен съд –
Несебър, в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 144 СК срещу баща й Н.
В. К. за сумата над 250 лв. месечно до пълния претендиран размер от 350 лв.,
която сама представлява месечна издръжка, дължима за периода от 17.03.2023
г. до изтичане на предвидения срок за обучение в учебно заведение за висше
образование или до навършване на двадесет и пет годишна възраст, платима
до 20-то число на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 149
СК срещу същото лице за сумата над 1500 лв. до 2100 лв., която сума
представлява издръжка за минало време за периода от 01.09.2022 г. до
28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването
на исковата молба – 17.03.2023 г., до окончателното изплащане.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от Н. В. К. срещу решението, в
частта, с която е уважен искът по чл. 144 СК за сумата над 195 лв. до пълния
присъден размер от 250 лв., както и в частта, в която е уважен искът по чл.
149 ГПК за сумата над 1170 лв. до пълния присъден размер от 1500 лв.
1
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е уважен
искът по чл. 144 СК до размера на сумата от 195 лв. месечно; в частта, с която
е уважен искът по чл. 149 СК до размера на сумата от 1170 лв.; в частта, с
която се отхвърля искът по чл. 149 СК за сумата над 2100 лв. и за периода от
01.05.2022 г. до 31.08.2022 г.
Във въззивната жалба на А. Н. К. се поддържа, че решението е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалноправни норми
и е необосновано. Според въззивницата по делото е установено, че баща й
има възможност да заплаща издръжка в пълния претендиран размер, предвид
доказателствата, че притежава недвижими имоти – магазин за промишлени
стоки, четири апартамента и шест складови помещения; че развива търговска
дейност като едноличен търговец и че участва като съдружник и управител на
„Морски свят – Несебър“ ООД и „НС Оптикс“ ООД. В жалбата се излага, че
въззиваемият реализира доходи от отдаван под наем на притежаваните от
него недвижими имоти и е безработен по свое желание, а не поради
нетрудоспособност. Въззивницата изтъква, че не може да реализира доходи,
тъй като страда от заболяване, а и не притежава свое имущество. Счита, че по
делото е установена нуждата й от издръжка в общ размер на 600 лв. и
изразява несъгласие с изводите на съда, че по-голямата част от тази издръжка
следва да се възложи на майка й.
Във въззивната жалба се прави искане решението да бъде отменено
частично, така че да бъде уважена първоначалната претенция по чл. 144 СК –
за 350 лв. месечно, и част от първоначалната претенция по чл. 149 СК – за
2100 лв., натрупана за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. Претендират
се деловодни разноски.
Н. В. К., чрез пълномощника си адв. Стоян Кацаров от Адвокатска
колегия – Бургас, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него сочи, че е
осъден да заплаща издръжка на свое непълнолетно дете и според практиката
на ВКС това задължение е с приоритет пред задължението да заплаща
издръжка на пълнолетните си деца, каквато е въззивницата. Освен това
въззиваемият изтъква, че е безработен, както и че продажбата на имота му по
изпълнително дело доказва, че не разполага с достатъчно средства. Позовава
се на данни от Националния статистически институт, според които се нуждае
от 2141,68 лв. на месец. Освен това имал нужда и от по 250 лв. месечно за
лекарства.
В насрещна въззивна жалба, подадена от Н. В. К., чрез същия адвокат,
се повтарят аргументите от отговора на въззивната жалба. В допълнение,
въззивникът сочи, че е сключил граждански брак и има ново семейство, за
което следва да полага грижи. Излага, че в първоинстанционното
производство не е установено, че реализира доходи от имуществото си и че не
би следвало от него да се очаква да продава имуществото си, за да заплаща
издръжка на детето си в по-висок размер. Според въззивника целта на чл. 144
СК не е да покрие в пълнота всички нужди на учащия. В случая майката
трябвало да поеме по-голямата част от издръжката, тъй като не била осъдена
да заплаща издръжка със съдебно решение, а и разликата можела да се покрие
от въззивницата с работа или стипендия.
2
С насрещната въззивна жалба се прави искане решението да бъде
частично отменено, така че да бъде отхвърлена част от първоначалната
претенция по чл. 144 СК – за сумата над 195 лв. месечно, и част от
първоначалната претенция по чл. 149 СК – за сумата над 1170 лв., натрупана
за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. Претендират се деловодни
разноски.
А. Н. К. е подала отговор на насрещната въззивна жалба. В него сочи, че
с гласни доказателства по делото е установено, че въззивникът реализира
доходи от отдаване под наем на притежаваните от него недвижи имоти.
Депозираните въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са
допустими – подадена са от процесуално легитимирани лица, в сроковете по
чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Отговорите на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба също са
допустими – подадени са в сроковете по чл. 263, ал. 1 и чл. 263, ал. 3 ГПК и
отговарят на изискванията на чл. чл. 259, ал. 2 – 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 ГПК.
Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 144 от КС родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Следователно, за да бъде уважен предявеният иск, следва да се докаже; 1)
семейноправна връзка; 2) че ищецът учи редовно във висше учебно
заведение; 3) че ищецът не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си; 4) че родителите на ищеца могат да дават
издръжка без особени затруднения.
В случая не се спори по първата и втората предпоставка, а и за тях са
налице доказателства по делото. На изследване подлежат останалите
предпоставки.
Относно нуждата на А. К. от издръжка:
Видно от платежни нареждания на л. 13 и 51 от първоинстанционното
3
дело, А. К. два пъти е превела 375 лв. по сметка на университета за
семестриални такси.
На 01.09.2022 г. А. К. е сключила договор за наем на апартамент в
гр.***, с наемна цена 250 лв. месечно (л. 52-54 от първоинстанционното
дело). Представени са и доказателства за плащане на част от наемите (л. 15 от
първоинстанционното дело).
Свидетелката М. К. дава показания, че А. К. е закупила учебници и
пособия, необходими за висшето образование, в размер на около 300 лв.
Разходите й за пътуване при всяко прибиране (за Коледните и Великденските
празници) са около 100 лв. за двете посоки (гр.*** - гр.***).
По делото са приети 2 бр. амбулаторни листове (л. 16-17 от
първоинстанционното дело), в които се съдържа информация, че А. К. страда
от *** *** и ****. Предписани са й лекарства.
Свидетелката К. дава показания, че на всеки три месеца А. К. се нуждае
от изследвания и прегледи от ***, често получава *** и се *** ***.
Свидетелката изтъква, че дъщеря й не може да живее на общежитие, тъй като
заболяването й изисква по-висока хигиена.
По делото няма твърдения и доказателства за притежавано от А. К.
имущество.
Според настоящия състав не е доказано, че А. К. не може да пребивава в
общежитията на университета поради медицински причини. Няма връзка
между *** й проблеми и спазваната от нея хигиена. Поради това тя би могла
да остане на общежитие, като по този начин несъмнено разходите й за
издръжка биха били по-ниски. Съдът не разполага с конкретни данни, но
счита, че общежитието би струвало около 100 лв. на месец (без три месеца
през лятото). Не се установяват конкретни разходи за лекарства. Таксите на
К. за един семестър са по 375 лв. (два пъти в годината), учебниците и другите
пособия – около 300 лв. на година, разходите за пътувания – около 100 лв.
(два пъти в годината). Общо разходите за университет са около 1250 лв. или
104 лв. на месец. К. се нуждае и от пари за храна, като съдът намира, че те са
около 400 лв. на месец. Общо разходите на К. за един месец възлизат на около
600 лв.
Следва да се отбележи, че не се доказа К. да е нетрудоспособна. Няма
пречка през лятото тя да работи и да събере средства най-малко за
покриването на разходите си за университет – арг. от чл. 139 СК. Остават 500
лв. на месец, които тя не може да си набави сама.
Относно възможностите на майката М. К. да дава издръжка:
По делото са приети доказателства за доходите на майката. От
удостоверението и фишовете, издадени от работодателя (л. 55-60 от
първоинстанционното дело) се установява, че нетното й месечно трудово
възнаграждение е около 1700 лв.
4
Видно от запорното съобщение на л. 19 от първоинстанционното дело и
горепосочение фишове, върху трудовото възнаграждение на майката е бил
наложен запор и са се извършвали месечни удръжки поради неизпълнение на
задължение за връщане на банков кредит. Запорите варират в размер от 176
до 495 лв. на месец. Във въззивната инстанция са представени доказателства –
Постановление за възлагане на недвижим имот (л. 9 от въззивното дело) и
платежно нареждане (л. 49 от въззивното дело), от които се установява, че
дълга по същото изпълнително дело е погасен чрез публична продан. Това
означава, че занапред няма да се налагат удръжки от заплатата на майката.
По делото не се спори, че майката е длъжна да полага грижи и за
непълнолетното си дете Б. Н. К.. С решение № 171 от 06.06.2022 г.,
постановено по гр. д. № 665/2021 г. Н. К. е осъден да заплаща месечна
издръжка на това дете в размер на 280 лв. на месец. Вярно е посоченото в
насрещната въззивна жалба, че според практиката на ВКС това задължение е
с предимство пред издръжката на непълнолетното дете (Решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 170 от
24.07.2013 г. по гр. д. № 1339/2012 на ВКС, III г. о.).
Съдът намира, че след приспадане на дължимата издръжка за другото
дете (около 200 лв.), разполагаемият доход на майката е около 1400 лв.
Съгласно Постановление № 497 от 29.12.2022 г. на Министерски съвет за
определяне размера на минималната работна заплата за страната същата е в
размер на 780 лв. Минималната работна заплата по своята същност
представлява сума, която според законодателя е достатъчна, за да се
задоволят основните жизнени потребности на работника или служителя –
неговото физическо оцеляване: храна, облекло, жилище и др. подобни, за
един месец. При липса на доказани разходи следва да се приеме, че
границата, под която майката би започнала да изпитва особени затруднения, е
именно минималната работна заплата. В случая, дори майката да отделя по
още 250 лв. за издръжка на другото си дете, ще й останат около 1150 лв. на
месец, което надвишава с 370 лв. минималната работна заплата. Поради това
според настоящия съд около 250 лв. от издръжката на А. К. следва да се
поемат от майка й.
Относно възможностите на бащата Н. К. да дава издръжка:
По делото са приложени писмени доказателства (л. 20-30), че бащата Н.
К. е собственик на магазин за промишлени стоки, четири апартамента и шест
складови помещения в гр. Несебър. Въпреки многото недвижими имоти, не
може да се приеме, че К. е длъжен да се разпореди с тях, за да набави
средства за издръжка на непълнолетното си дете. Това би представлявало
особено затруднение по смисъла на чл. 144 СК. Възможно е обаче тези имоти
да бъдат отдавани под наем. Дори два от апартаментите да не са годни за
живеене, както се твърди, няма пречка складовите помещения да се отдават
под наем.
От Постановление за възлагане на недвижим имот (л. 9 от въззивното
дело) се установява, че един от имотите на Н. К. е бил продаден на публична
5
продан за солидарно задължение с М. И. К.. Съдебният изпълнител е превел
на Н. К. сума в размер на 75 915,65 лв. – остатък от цената след погасяване на
дълга (л. 49 от въззивното дело). Тази сума би могла да се разпредели по
около 1265 лв. на месец за следващите пет години. Съдът приема, че е
доказан месечен доход в такъв размер.
Свидетелката М. К. дава показания пред първата инстанция, че В. К.
отдава апартаменти под наем за нощувки, като получава по около 190 лв. за
една нощувка.
Свидетелката Е.А. дава показания пред първата инстанция, че Н. К.
отдава под наем два апартамента само за летния сезон в продължение на
максимум два месеца. Нощувките в апартаментите стрували между 70 и 100
лв. Според свидетелката обаче не всеки ден през лятото има наематели, а К.
не работи и разчита само на наемите, които получава, за да се издържа.
Свидетелката няколко пъти му е дала заеми на ниска стойност.
Следва да се приеме за вярна сумата, посочена от свидетелката А., тъй
като свидетелката К. е заинтересована. По-ниският размер съответстват на
коментираните вече доказателства, че К. не е могъл да посреща задълженията
си, поради което имотът му е бил изнесен на публична продан. Следователно
от двата имота той получава около 9-10 000 лв. на година или около 800 лв.
на месец.
От справки в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (л. 31-35 от първоинстанционното дело) се установява, че Н.
К. е регистриран като едноличен търговец (ЕТ „Н. К.“). Освен това е
съдружник и управител в „Морски Свят – Несебър“ ООД. В хода на делото е
прекратено членственото му правоотношение в „НС Оптикс“ ООД
(доказателства на л. 62-68 от първоинстанционното дело), но все още е негов
управител. Не се установява К. да е получил доходи от дейността си като
търговец/съдружник/управител.
Както бе отбелязано, с решение № 171 от 06.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 665/2021 г. Н. К. е осъден да заплаща месечна издръжка на
непълнолетното си дете Б. Н. К. в размер на 280 лв. месечно до навършване на
пълнолетие или други причини за изменение или прекратяване на
издръжката.
Видно от удостоверение на л. 69 от въззивното дело, на 03.07.2022 г. Н.
К. е сключил брак с И.Ю.Ц.. Според свидетелката А. новата съпруга на К. не
работи. Не се твърдят и установяват конкретни разходи във връзка с това.
По делото са приети доказателства за здравословното състояние на Н.
К.. Видно от амбулаторен лист на л. 23 от въззивното дело, същият има
поставена диагноза *** *** *** *** ***. Предписани са му лекарства.
Представени са и данни от рентгенологично изследване (л. 21, 22, 24-26 от
въззивното дело), съгласно които Н. К. има *** *** в *** на *** *** и ***.
Свидетелката А. дава показания, че К. има проблеми с краката, както и
увреждания на ***, поради което се нуждае от лечение. Поради влошено
здравословно състояние обаче той отлагал лечението си.
6
Съдът намира за доказано, че К. страда от здравословни проблеми, но не
и че те му пречат да полага труд. Последното не се установява нито от
медицинските документи, нито от свидетелските показания. Напротив, К. е в
трудоспособна възраст и няма извинение да не работи. Въпреки това следва
да се посочи, че според практиката на ВКС обстоятелството, че родителят е
трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, само
по себе си не означава, че дължи издръжка по чл. 144 СК (Решение № 305 от
07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о.). Следва да се установи,
че родителят разполага със средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват, без особени затруднения, да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си дете (Решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г.о.).
Настоящият съд не споделя доводите на Н. К., че разходите му са в
размер на 2131,68 лв. – средният месечен разход за едно лице съгласно данни
от Националния статистически институт. При оценката на обичайните
разходи на едно лице трябва да се анализира действителния начин на живот и
личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход
по данни на Националния статистически институт. Данните от Националния
статистически показват средния стандарт в страната и от тях не може да се
направи извод, че с по-малко средства е невъзможно да се живее. Освен това
законът предвижда, че родителят трябва да може да дава издръжка без
особени затруднения, а не без никакви затруднения.
По делото липсват доказателства за конкретни разходи на К. (с
изключение на задължението за издръжка към непълнолетно дете). Поради
това, както вече бе коментирано по-горе, за критерий следва да се вземе
минималната работна заплата в страната.
Въз основа на изложеното съдът приема, че К. разполага с доказан
доход около 2065 лв. на месец, а разходите му са в размер на 280 лв. за
издръжка на друго дете. Разполагаемият му доход (1785 лв.) е много над
минималната работна заплата (780 лв.), поради което може без особени
затруднения да изплаща издръжка в размер на около 250 лв. и на другото си
дете.
Крайни изводи на съда:
Съдът намира, че нуждите на А. К., които не може да задоволи сама, в
размер на около 500 лв. на месец, следва да се поемат поравно от родителите
й, като всеки от тях заплаща по 250 лв. Така е приел и първоинстанционният
съд.
Основателен е и обусловеният иск по чл. 149 СК за издръжка за минало
време. Страните нямат оплаквания във връзка с направените от
първоинстанционния съд изчисления.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
7
Относно разноските:
А. К. претендира разноски в размер на 167 лв. за първата инстанция и
500 лв. за втора инстанция. Полагат й се разноски само за втората инстанция,
тъй като решението е потвърдено в обжалваната част. В случая
възнаграждението не е диференцирано за изготвяне на въззивна жалба и
отговор на насрещна въззивна жалба, поради което разноските следва да се
изчислят съразмерно с уважената част от иска. Вж. в този смисъл
Определение № 579/26.06.2020 г. по гр.д. № 1342/2020 г. на ВКС, III г.о.
Следователно на К. се дължат разноски в размер на 357,14 лв.
Н. К. претендира 400 лв. за отговор на въззивна жалба, 400 лв. за
изготвяне на насрещна въззивна жалба и 65 лв. за заплатена държавна такса.
Полага му се само възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба,
тъй като решението е потвърдено в обжалваната от него част. Вж. в този
смисъл Определение № 480/12.11.2019 г. по ч.гр.д. № 122/2019 г. на ВКС, IV
г.о.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294 от 28.06.2023 г., постановено по гр.
д. № 197/2023 г. на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН **********, да заплати на А. Н. К., ЕГН
**********, сумата от 357,14 лв. – деловодни разноски, сторени пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. Н. К., ЕГН **********, да заплати на Н. В. К., ЕГН
**********, сумата от 400 лв. – деловодни разноски, сторени пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване въз основа на
ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9