Решение по дело №377/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 260 036

                                 

гр.Русе, 28.09.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на  единадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

      МАРИЯ ВЕЛКОВА

 

                               

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N377 по описа за  2020   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Х.М.Т. и К.Т.Т. *** чрез пълномощника адв.Д.М. *** против решение №294/21.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 3547/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на жилище / апартамент/, заемащ целия втори етаж от жилищна сграда, ведно с югоизточното избено помещение и югоизточната част от тавана и общите части на сградата, разположена върху дворно място от 362 кв.м., намиращо се в *******, съставляваща по скица: жилище, апартамент с идентификатор 63427.4.233.1.2 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.4.233 на адрес: ******* с площ от 106 кв.м. и прилежащи части/ изба, тава и съответни ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място с площ от 362 кв.м. Твърди се, че решението в обжалвата му част е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което искът за делба по отношение на горепосочения имот се отхвърли.

Ответницата по жалбата Р.М.С. не е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и иска решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по иск за делба на наследство с правно основание чл.34 от ЗС във вр.чл.69, ал.1 от ЗН и се намира във фазата по нейното допускане.

Съдебната делба е правен способ за прекратяване на съсобственост, която в настоящият случай е възникнала в резултат на настъпило наследствено правоприемство. В производството съдът следва да установи налице ли е твърдяната съсобственост, върху кои вещи и какви са правата на съделителителите.

Установено е по делото, че Р.М.С. и Х.М.Т. са дъщери на М.З. М., починал на *******и са негови законни наследници с равни права. Безспорно е , че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имотите- предмет на иска за делба- земеделски земи, находящи се в землището на с.Червен, както и на 1/3 ид.ч. от недвижим имот- ПИ с идентификатор 63427.4.233 с площ от 362 кв.м., находящ се в *******, заедно с построените в него апартамент на втория етаж в жилищната сграда, гараж и сграда за търговия.

Жалбоподателката и съпругът й К.Т.Т. са оспорили иска за делба само по отношение на жилище / апартамент/, заемащ целия втори етаж от жилищна сграда, ведно с югоизточното избено помещение и югоизточната част от тавана и общите части на сградата, разположена върху дворно място от 362 кв.м., намиращо се в *******, съставляваща по скица: жилище, апартамент с идентификатор 63427.4.233.1.2 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.4.233 на адрес: ******* с площ от 106 кв.м. и прилежащи части/ изба, тава и съответни ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място с площ от 362 кв.м. с доводите, че са придобили същият по време на брака си по давност.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал да се извърши делба между Р.С. и Х.Т. на всички недвижими имоти, вкл. и по отношение на жилище / апартамент/, заемащ целия втори етаж от жилищна сграда, ведно с югоизточното избено помещение и югоизточната част от тавана и общите части на сградата, разположена върху дворно място от 362 кв.м., намиращо се в *******, съставляваща по скица: жилище, апартамент с идентификатор 63427.4.233.1.2 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.4.233 на адрес: ******* с площ от 106 кв.м. и прилежащи части/ изба, тава и съответни ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място с площ от 362 кв.м. при равни права и е отхвърлил иска за делба по отношение на К.Т. по съображения, че жалбоподателите не са установили придобиването на жилището в гр.Русе по давност.

Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на  чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС

 в хипотезата на  чл. 79, ал. 1 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.

Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по  чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.

В настоиящият случай жалбоподателите са въвели в процеса правозащитно възражение за неоснователност на иска за делба по отношение на жилищния имот, находящ се в гр.Русе с довооди за придобиването му по давност като в тяхна доказателствена тежест е да установят елементите от фактическия състав на посочената правна норма.

В настоящият случай същите не са установили придобиване на имота по давност, както правилно е прето в обжалваното решение.

С показанията на св.С. и св.П. се установява, че наследодателят на страните и съпругата му М. заедно са строили къщата и са живели в нея до тяхната смърт. М  същите сочат, че жалбоподателката живее в тази къща от своето раждане, а след сключването на брак е продължила да живее в жилището, заедно със съпруга си, същите живеели заедно с родителите на жалбоподателката и се грижели за тях.

При така установените факти правилно първиинстанционният съд е приел, че в процеса не е установено придобиването на имота по давност. Липсват конкретни доказателства, въз основа на които да се установено ли е владение от страна на жалбоподателите, неговия начален момент и съответно дали същото е продължило в срока, визиран в закона.

Данните по делото сочат, че жалбоподателката е живяла в процесното жилище от своето раждане, заедно с родителите си, а впоследствие и със съпруга си. Същата е упражнявала фактическа власт върху имота, но липсват доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че същата е установила владение по смисъла на чл.69 от ЗС. Св. С. сочи, че наследодателят на жалбоподателката и ответницата по жалбата е споделял, че има намерение да остави къщата на Х. след смъртта си, което сочи, че същият макар и да не е обитавал имота непрекъснато през последните години, е продължавал да демонстрира собственическите си права върху вещта.

Доказателства, които да  установяват свое от страна на жалбоподателите не са релевирани по делото. За да се приеме, че същите са своили вещта, следва да се установи, че са променили намерението си и от държалите са станала владелци на имота, за да отблъснат владението на действителния собственик, за което в процеса не са релевирани доказателства.

Жалбоподателите не са установили придобиването на процесния жилищен имот по давност, поради което правилно същият е допуснат до делба.

Решението в обжалваната част не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателите.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №294/21.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 3547/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на жилище / апартамент/, заемащ целия втори етаж от жилищна сграда, ведно с югоизточното избено помещение и югоизточната част от тавана и общите части на сградата, разположена върху дворно място от 362 кв.м., намиращо се в *******, съставляваща по скица: жилище, апартамент с идентификатор 63427.4.233.1.2 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.4.233 на адрес: ******* с площ от 106 кв.м. и прилежащи части/ изба, тава и съответни ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място с площ от 362 кв.м.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: