Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226
05.12.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №520 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №250 от 22.06.2018г., постановено по гр.дело №707/2017г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени искове от Г.Р.Х. с ЕГН:**********,***, срещу „И.к. „З.““АД, ЕИК ======, със седалище и адрес на управление:***, както следва: за заплащане на сума от общо 450лв., представляваща авторско възнаграждение от повторно използване на съставени от ищеца кръстословици, от които: 420лв. – за публикувани 42 кръстословици в броеве на в.“З.“: 138, 139, 141-147, 149, 151-157, 159-166, 169-172, 174, 175, 177, 180, 182-187, 189-191, както и 30лв. – за публикувани 6 кръстословици в броеве на същия вестник: 140, 150, 158, 168, 173 и 176, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, пр.2 от ЗАПСП; за заплащане на мораторната лихва върху главницата от 450лв., считано от 11.10.2012г. до 24.07.2017г. в размер на 219,10лв., на основание чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба – 25.07.2017г., до окончателното изплащане на главницата; за приемане за установено, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца върху кръстословица, публикувана в бр.57 от 23.03.2012г. във в.“З.“, като я е публикувал без името му да бъде обозначено като автор на същата, на основание чл.95б,ал.1,т.1 вр. чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП, и Г.Р.Х. с ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на „И.к. „З.““АД, ЕИК ======, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.Р.Х., който чрез пълномощника си адв.Н.Н. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност относно приетото по отношение на възникването, оформянето и съдържанието на договорната връзка между страните, поддържайки и наличието на клауза за заплащане на повторна и следваща публикация да не е необходимо, тъй като правото на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид произтича директно от закона по силата на чл.19 от ЗАПСП и възниква след самото използване на произведението, при което дори и да е уговорена клауза, с която авторът се отказва от възнаграждения за поредни използвания на неговото произведение, този предварителен отказ от право би бил недействителен. Жалбоподателят счита по отношение на установителния иск окръжният съд неправилно да е приел, че авторът предварително се е отказал от свое невъзникнало право върху все още несъздадено произведение, както и да не е взето предвид, че при първоначалните публикации той е поставял сам своето име под произведенията си при графичното им оформление и издателството е ползвало получения графичен файл, без намеса, а при повторното им публикуване издателството е премахнало надписа, съдържащ името на ищеца, при което е налице неговото активно поведение, изразяващо се в заличаване името на автора, а не просто неизписването му. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и за присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата страна „И.к.З.“АД е депозирала чрез пълномощника си адв.Г.С.-Ц. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които събраните гласни доказателства надлежно установяват условията на сключения между страните договор, позовавайки се и на разпоредбата на чл.36,ал.5 от ЗАПСП относно отстъпване на неизключителното право на използване на произведенията за тригодишен период, през време на който да са използвани и процесните кръстословици. Претендира за цялостно потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае изцяло неблагоприятното за него отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Г.Р.Х. против „И.к.З.“АД обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.19 от ЗАПСП за заплащане на сумата от 450лв., представляваща авторско възнаграждение за повторно използване през периода от 25.07.2012г. до 10.10.2012г. на съставени от него кръстословици – 42 броя на цяла страница по 10лв. и 6 броя на половин страница по 5лв., публикувани в конкретно посочени броеве на вестник „З.“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 219,10лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 450лв. за периода от 11.10.2012г. до 24.07.2017г.; с правно основание чл.95б,ал.1,т.1 във връзка с чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП за установяване използването на съставена от него кръстословица, публикувана в бр.57 от 23.03.2012г. във вестник „З.“ в нарушение на авторското му право за обозначаване на неговото име като автор на същата.
Исковете се основават на твърдения между страните да са възникнали през 2009г. неформални договорни отношения по предоставяне на правото на използване на съставени от ищеца кръстословици чрез публикуването им в издавания от ответника вестник „З.“ срещу заплащане на възнаграждение от по 10лв. за всяка публикация на кръстословица с размер А3 и по 5лв. с размер А4, като за повторното използване на 48 кръстословици чрез публикуването им в конкретни броеве на вестника през периода 25.07-10.10.2012г. на ищеца да не е било заплатено така уговореното възнаграждение, възлизащо на общо 450лв. Ищецът твърди и кръстословицата му в бр.57 от 23.03.2012г. на вестник „З.“ да е публикувана без да е обозначено неговото име като автор на същата, фигурирало при първоначалната й публикация, с което счита да е нарушено правото му на обозначаване на името на автора.
С отговора на исковата молба ответникът е признал възникването на твърдените неформални договорни отношения между страните през 2009г. Твърди те да са възникнали по инициатива на ищеца в настоятелен телефонен разговор със заместник главния редактор на вестник „З.“ за изпращане на кръстословици от него по електронната поща на вестника, който да ги публикува, без уговорки как, кога и колко пъти, срещу заплащане на хонорари при първоначалните публикации. Твърди лични срещи да не са осъществявани, а единствено по телефона, и до подписване на писмен договор да не се е стигнало, като Х. настоявал отношенията им да не се коментират с редакциите на други вестници. В изпълнение на договореностите им той изпращал по около 50-100 броя кръстословици наведнъж по електронната поща на вестника, което продължило до средата на 2011г., когато внезапно изчезнал и връзката с него била прекъсната, като финансовите отношения до този момент били уреждани чрез пощенски записи, а впоследствие в края на 2012г. били уредени изцяло по банков път. При тези обстоятелства ответникът счита, че, доколкото между страните не е уговорен срок на действие на договора, то по силата на чл.36,ал.5 от ЗАПСП се смята правото на използване на произведението да е отстъпено за три години при уговорено като еднократна сума възнаграждение за автора. Позовава се на изтекла петгодишна погасителна давност. По установителния иск ответникът застъпва отношенията между страните за целия период на неформалната им договорна връзка, включително досежно процесната кръстословица от бр.57 от 23.03.2012г., да са изяснени със сила на пресъдено нещо на решенията по гр.дело №181/2013г. на Окръжен съд-Пазарджик и по в.гр.дело №1149/2013г. на Апелативен съд-Пловдив.
С обжалваното първоинстанционно решение окръжният съд е приел между страните да е сключен през 2009г. в устна форма договор за предоставяне за ползване на авторско произведение – кръстословици, срещу заплащане на възнаграждение след публикацията им, което ищецът да не е доказал да е уговорено да се дължи за всяка публикация, а не само за първата, както и да е уговорено поставяне на надпис върху произведението, сочещо ищеца като негов автор при всяка една публикация, а не само при първата, като за постигнатите уговорки са събрани от ответника свидетелски показания. Приел е и, че ищецът не е доказал да е упражнил неимущественото си право по чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП, заявявайки изричното си желание на ответника кръстословиците да бъдат публикувани при повторното им използване през процесния период задължително с надпис, обозначаващ го като техен автор. При зачитане нормата на чл.36,ал.5 от ЗАПСП е прието ползването на кръстословиците през процесния период да е в рамките на тригодишния срок на договорно отстъпеното ползване. По тези решаващи съображения е постановено отхвърляне на исковете.
И във въззивното производство не е спорен за страните факта на сключен помежду им през 2009г. неформален договор за предоставяне използването на съставени от ищеца кръстословици чрез публикуването им от ответника в издавания от него вестник „З.“, в изпълнение на който договор през 2010г. да са започнали публикациите, а процесните кръстословици да са били публикувани първоначално през 2011г. и повторно през процесния период от 25.07.2012г. до 10.10.2012г.
Касае се за договор по чл.36,ал.1 от ЗАПСП за отстъпване на неизключителното, доколкото същият е неформален, право на използване по смисъла на чл.18,ал.2 от ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри посредством публикуване от ответната издателска къща на създадените от ищеца кръстословици, съставляващи обект на авторското право, съгласно чл.3,ал.1 от ЗАПСП, като произведения на литературата и науката, които са резултат на творческа дейност, срещу възнаграждение.
Няма спор между страните, че те не са уговорили срок за използване на кръстословиците, при което и съобразно чл.36,ал.5, предл.1 от ЗАПСП се смята, че правото е отстъпено за три години. При това положение и доколкото договора е сключен през 2009г. и изпълнението му е започнало през 2010г., повторното публикуване на процесните кръстословици през 2012г. е в рамките на посочения тригодишен срок на действие.
Спорният и пред настоящата инстанция въпрос е относно уговорките им досежно възнаграждението. От страна на ищеца не са събрани каквито и да било доказателства заплащането на такова да е договорено за всяко поредно публикуване на кръстословиците. Ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. П.– бивш заместник главен редактор и настоящ главен редактор на вестник „З.“, и Р. В.– редактор в същия вестник. Според депозираните от тях показания, постигнатите устни уговорки били за еднократно заплащане на възнаграждение при първоначалната публикация на кръстословиците в размер на 10лв. за голяма и на 5лв. за малка, независимо от броя на последващите им публикации, на които либерални условия Х. се съгласил, тъй като предлагал кръстословиците на няколко издания, поради което държал на устен договор и на конфиденциалност, а в края на 2012г. предложил да сключат писмен договор, но на двойни цени и то при изпращане на кръстословиците, независимо дали те ще бъдат използвани или не, а не при публикацията им, които условия не били приети от издателството. Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели, противно на възраженията във въззивната жалба, преценявайки ги с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл.172 от ГПК, доколкото изхождат от служители на ответното дружество. Св.П.е лицето, което пряко е контактувало по телефона с ищеца Х. и с което са уговаряни условията на сключения неформален договор, а св.в. е присъствала на разговора, при който са били постигнати договореностите. Показанията им се подкрепят от представените от ищеца писмени авторски договори с други издателства от 20.12.2007г., от 05.04.2011г. и от 29.12.2011г. Наличието на такива, както настоява и жалбоподателят, сочи обичайно той да е предоставял използването на кръстословиците си с писмени договори. Отклонението му от тази негова практика и сключването на устен договор с ответника намира обяснението си именно в изложените от свидетелите обстоятелства около сключването му, при положение и, че ищецът не е събрал доказателства, сочещи на различна от третираната в показанията негова мотивация да се съгласи на устен договор. Не е без значение и, че цитираните писмени договори са действали и през процесния период, което също е в подкрепа на свидетелските твърдения ищецът да е предлагал кръстословиците си на няколко издания едновременно, в което да се корени и причината за сключването на устен договор при посочените условия относно размера на възнаграждението, еднократното му заплащане при първоначалната публикация и независимо от броя на последващите такива. При това положение на същия не се дължи отделно възнаграждение за повторното публикуване на процесните кръстословици през 2012г., за заплащане на каквото той претендира. Действително, както настоява и в жалбата си, правото на авторско възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяка поредно използване от същия вид, произтича директно от закона по силата на чл.19 от ЗАПСП и с оглед възмездния характер на договора, а страните биха могли да уговарят само размера на това възнаграждение. В тази връзка разпоредбата на чл.38,ал.1 от ЗАПСП предвижда, че възнаграждението на автора за всеки начин на използване на неговото произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин. В конкретния казус се установи възнаграждение за използването на кръстословиците да е договорено именно като еднократна сума, дължима при първоначалната им публикация и за всяка поредна, при което не е налице твърдения от жалбоподателя предварителен отказ от невъзникнало право, който като такъв да е недействителен. Правото му на възнаграждение е възникнало по силата на договора от момента на първоначалното публикуване на създадените от него кръстословици и размерът на същото е определен като еднократна сума за всяка кръстословица, независимо от броя на публикациите й в рамките на срока на действие на договора. Безспорно е, че ищецът е получил така дължимото му се възнаграждение за използването на процесните кръстословици при първоначалното им публикуване през 2011г., като отделно възнаграждение за повторната им публикация през 2012г., за каквото той претендира, не му се дължи, тъй като за нея като размер то се включва в изплатения при първоначалната, според както е договорено.
Противно на поддържаното от ответника с отговора на исковата молба, спорът относно нарушаването на авторското право на ищеца по чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП не е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по гр.дело №181/2013г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, потвърдено в тази му част с решението по в.гр.дело №1149/2013г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. Повдигнатият по настоящото дело спор е за нарушение при публикацията на кръстословица в бр.57/23.03.2012г. на вестник „З.“, а разрешеният е по отношение публикацията на кръстословица в бр.39/28.02.2012г. на вестник „З.“, при което липсва идентитет от обективна страна. Очевидно ответникът се позовава на мотивите на цитираните решения, но те не са обвързващи със задължителна сила съда, разглеждащ настоящия спор.
Във въззивното производство не е повдигнат от страните спор относно приетата за установена от първоинстнационния съд фактическа обстановка досежно процесната публикация на кръстословицата, без обозначение на името на ищеца като неин автор, идентична на първоначално публикуваната в бр.174 от 16.09.2010г. с посочване името на ищеца като автор.
Нормата на чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП е с диспозитивен характер, при което предвиденото с нея неимуществено право на автора да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при всяко използване на произведението не произтича като императив от закона, а подлежи на защита само ако е уговорено като условие на договора по чл.36,ал.1 от ЗАПСП. Ищецът не е ангажирал доказателства да е упражнил това свое неимуществено право чрез изрично изискване името му на автор да бъде посочвано при всяка следваща първоначалната публикация на създадена от него кръстословица, което, противно на застъпваното в писмената защита, не може да бъде изявено чрез конклудентни действия. Напротив, от показанията на ангажираните от ответника свидетели се установява, че цялостната позиция на Х. при устното договаряне е била съсредоточена към изисквания спрямо първоначалната публикация, а за последващите се е съгласил използването на кръстословицата да е по усмотрение на ответното издателство, както намери за добре, без да поставя изрично изискване за посочване на името му при всяка поредна такава. Обстоятелството, на което акцентира ищецът във въззивната си жалба, да е изпращал по електронната поща кръстословиците, поставяйки името си при графичното им оформление, и в този вид те да са били първоначални публикувани, а при повторната им публикация името му да е било заличавано, е в унисон с постигнатото, според свидетелите, съглашение. След като ищецът е заявил желанието си авторството му да се афишира само при първоначалната публикация, но не и при последващите, за които е предоставил право на използване по преценка на издателя, без да поставя изрични условия, то действията на ответника по заличаване на неговото име при повторната публикация не могат да бъдат квалифицирани като поведение, водещо до нарушаване на обсъжданото авторско право на ищеца.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявените искове, които такива правилно са отхвърлени с обжалваното първоинстнационно решение и същото следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на въззиваемия за присъждане на разноски за въззивното производство, жалбоподателя следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400лв. като разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 18.09.2018г.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №250 от 22.06.2018г., постановено по гр.дело №707/2017г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.Р.Х. с ЕГН:**********,***, да заплати на „И.к.З.“АД, ЕИК ======, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението по отношение на осъдителните искове за заплащане на авторско възнаграждение и обезщетение за забавеното му плащане е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, а относно иска за установяване на нарушение на авторското право подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: