№ 1571
гр. Пловдив, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300502638 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против решение № 235/26.07.2023 г.на РС-
Карлово, постановено гр.д.№ 1219/22г.
С въззивната жалба на П. Д. Я., ЕГН ********** действащ лично и в качеството
му на баща и законен представител на малолетното дете Д. П. Я., ЕГН **********,
двамата от село С., община Карлово, област Пловдив, улица ***,чрез пълномощника
адвокат Е., се обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена молбата на П. Д.
Я., действащ лично и в качеството на законен представител на Д. Я. за защита срещу
осъществени спрямо тях актове на домашно насилие, чрез системно психическо
насилие от страна на П. Ю. Т., ЕГН ********** град Пловдив, улица ***, в периода до
23.09.2022 г.
Жалбоподателят счита решението в атакуваните му части за неправилно и
незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната му жалба съображения и
иска неговата отмяна,като вместо това съдът да постанови решение,с която да уважи
молбата. Претендира разноски.
Въззиваемата по тази жалба П. Ю. Т. изразява становище за неоснователност на
същата по подробно изложени съображения. Счита, че решението на Районен съд -
Карлово в тази му част е правилно и моли да бъде потвърдено.
1
П. Ю. Т. също е подала въззивна жалба против същото решение в частта му, с
която е уважена молбата за защита от домашно насилие като са взети мерки по
отношение малолетното дете малолетното дете А. П. Я., ЕГН **********,
представлявано от неговия баща и законен представител П. Д. Я., ЕГН **********,
двамата от село С., община Карлово, област Пловдив, улица *** следните мерки за
защита: задължена е П. Ю. Т., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или
психическо насилие спрямо детето А. П. Я., като е забранено на П. Ю. Т. да
приближава до детето А. П. Я., до жилището му, находящо се на адрес: село С.,
община Карлово, област Пловдив, улица ***, до детската градина на детето А. –
Детска градина „***“ в град Карлово, както и до местата за социални контакти и отдих
за срок от 8 месеца. Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата
отмяна в тази му част и постановяване на ново, с което молбата за защита да бъде
отхвърлена.
Въззиваемият по тази жалба П. Д. Я. е изразил становище в писмен отговор и
съдебно заседание за неоснователност на същата, като се моли решението в тази част
да бъде потвърдено като правилно.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са
насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват
процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН, подадена
от П. Д. Я., ЕГН ********** действащ лично и в качество му на баща и законен
представител на малолетните деца: Д. П. Я., ЕГН ********** и А. П. Я., ЕГН
**********, тримата от село С., община Карлово, област Пловдив, улица ***, с която е
поискана защита по реда на ЗЗДН поради извършено спрямо тях домашно насилие от
страна на ответницата П. Ю. Т.. В молбата се твърди, че П. Д. Я. и П. Ю. Т. били
разделени от 2017 г. Бракът между тях бил прекратен с решение № 26157/16.02.2022 по
гр.д. № 5864/2020 г. Районен съд Пловдив, йато съдът е предоставил упражняването на
родителските права на молителя. Решението в частта на развода, влязло в сила, но
делото продължавало пред ПдОС по жалба на майката в частта на родителските права
– в.гр.д.№ 1671/2022 г., IX гр.състав. С определение на PC-Пловдив от 07.06.2021 г. по
2
привременните мерки за упражняване на родителските права, същите били
предоставени на молителя. На майката П. Ю. Т. бил определен режим на лични
контакти с децата - всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до
17:00 часа в неделя с приспиване. Молителят живеел с децата си на адрес в село С.,
община Карлово, ул. ***. Дъщеря му била ученичка в СУ *** - Карлово, а синът му
посещавал детска градина „***“- град Карлово. Молителят се грижил за децата си, като
те били силно привързани към него и родителите му, които помагали в отглеждането
им. За Д. се грижел сам от раздялата им с майката, а А. бил на три месеца, когато през
месец септември 2018 г. ответницата го оставила при молителя. До предявяване на иск
за развод от страна на молителя през 2020 г., ответницата ходила в дома му да види
децата два или три пъти за 3 години, за не повече от половин-един час, и винаги
посещението й било свързано с проблеми. След постановяването на определението по
привременните мерки, ответницата започнала да упражнява психически и вербален
тормоз спрямо децата и молителя. Този тормоз се превърнал в системен, като вече
имало и физически посегателства спрямо А.. Психическият и емоционален тормоз
върху всички им бил непрестанен. Ответницата въвеждала децата в конфликта им по
делото и изисквала от тях поведение да потвърждават неистини спрямо молителя и
родителите му. Когато децата не били съгласни с нея или не правели това, което
искала от тях, ответницата ги насилвала, включително чрез употреба на физическо
насилие. Спрямо Д. поради отказа на детето да ходи с майка си в дните на режима,
случаи на физическо насилие в рамките на срока по ЗЗДН нямало, но оставало
психическото и емоционално насилие, на които детето било подложено. Спрямо А.
обаче насилието на ответницата ескалирало. А. бил на 4 години и 3 месеца. Действията
на ответницата спрямо него, когато бил при нея, били плашещи и надхвърляли рамките
на нормалното житейско поведение. Молителят се страхувал за здравето на детето си.
Твърди се, че на 10 и 11.09.2022 г. А. бил взет от ответницата по режима й за
лични контакти с детето. При вземането му ответницата се развикала, че ще го води в
полицията да го освидетелстват. А. имал лека драскотина до нослето, буквално
милиметър или два. Молителят го питал от какво му е, но детето не знаело, така казало
и на майка си. Както обикновено се случвало, след връщане от майката, А. бил мрачен
и някак отвратен, но молителят веднага, още веднага след връщането му, качил и двете
деца в колата и заминали на море за няколко дни. А. почти веднага възвърнал доброто
си настроение, приказвали си с Д., било им добре. На 14.09.2022 г., когато вече се
връщали с децата от почивка, от ОЗД - Карлово се обадили на молителя, за да му
кажат, че има подаден сигнал от майката и трябва да заведе А. при тях на 15.09,
молителят също трябвало да отиде с него. На 15.09.2022 г. молителят завел А. в ОЗД-
Карлово. В отдела имало няколко души, които заговорили детето. Питали го дядо
удрял ли го е, детето казало „не“, „тате удрял ли те е“, детето казало „не“. Питали го
някой друг удрял ли те е, детето казало „само мама“. На следващите им въпроси
3
казало, че тя го бие преди да го заведе при лекар и в полицията, „за да не говори“.
Биела го по дупето и бузите. Детето било бито от майка си и при последното си
посещение при нея, а когато А. казвал на майка си да спре, тя не спирала и
продължавала да го бие. Биела го, когато направи нещо, което тя не иска. Детето
споделило, че майката го е ударила и когато по телефона говорил с „Ежко Бежко“ – с
това име така А. наричал лице с име Х., който преди това съжителствал с майка му.
Тогава ответницата искала А. да не говори по телефона и го ударила с пръчка по
пръста. Докато детето разказвало, показвало синьо (като кръгче) на върха на средното
пръстче на дясната си ръка, в меката част. Служителите на ОДЗ-Карлово питали детето
дали се е качвало на покрив и то отговорило, че никога не се е качвало. А. казал, че
майка му го предупредила, че ако каже каквото и да било, ще го бие. Тези събития се
случили, когато майка му го е взела на 10 и 11.09.2022 г. Социалните работници
записали всичко. Детето се страхувало от майка си. Молителят не го разпитвал какво
прави, когато е при нея, за да не го обременява. Детето реагирало много притеснено,
ако станело дума за майка му - отбягвало отговор, гледало встрани, започвало да вика.
На 07.09.2022 г. чрез пълномощника на молителя по в гр.д.№ 1671/2022 г. били
връчени книжа, представени от ответницата в съда, в които тя твърдяла, че детето А.
казало: „знаеш ли мамо...аз ще ги убия тея.... знаеш ли с какво ще ги убия тея... с
кукешки (кучешки) препарат...знам къде в магазина има кукешки препарат“... „онези,
които ме качват на покрива... ами тати ще го убия с на миявки пепаиат (на мравки
препарат) ... с нашия пепаиат...“. Майката попитала А. кого иска да махне, а детето
отговорило „първо де де, после тати“. Това ужасило молителя, не защото детето имало
такива мисли, а защото му се внушавали мисли за убийство, а А. бил само на 4 години.
На детето се приписвали думи, чието значение то не знаело и не разбирало, а те се
използвали за завеждане на поредни дела срещу молителя или срещу него и родителите
му. Ответницата съзнателно манипулирала детето, а когато то не искало да я слуша, го
биела.
На 16.09.2022 г. молителят трябвало да замине за чужбина. На 19.09.2022 г. му
се обадила майка му, силно разстроена, че в дома им отишла полиция за баща му. Той
не бил в дома си, а на разходка с децата. Полицаите го чакали в комплекс „Я.“, където
молителят и баща му работели. Когато бащата на молителя се върнал с децата,
полицаите му казали, че трябва да ги последва, че има време, колкото да вземе за себе
си вещи от първа необходимост и да напусне дома си. Била му връчена заповед за
защита по ЗЗДН, издадена от ПРС, IV бр.състав по гр.д. № 12902/2022 г. Децата
разбрали, че полицията отвежда дядо им по дело, заведено от майка им. Това било едно
от нещата, които майка им многократно повтаряла пред тях, а и пред молителя и
неговите родители. По тази причина, страхувайки се, че майка й ще „вкара в затвора“
баща й и дядо й, Д. изпаднала в емоционална криза през януари 2022 г. и отказала да
ходи в дома при майка си. Случилото се на 19.09.2022 г. разстроило дълбоко децата,
4
плакали с часове, Д. повръщала, А. плачел „Искам си дядо“. Казал за майка си „Тя ми
каза да не говоря, защото ще ме набие, казва ми лоши неща за тати и дядо, и ще ме
набие, ако кажа.“
На 20.09.2022 г. молителят се върнал от чужбина. А. го посрещнал с плач, че
иска дядо си. Казал „Мама ми каза да мълча, защото ще ме набие, но аз искам дядо.
Говори много лоши неща за теб и за дядо, и че ако кажа нещо, пак ще ме набие. Води
ме, казва да мълча, иначе ще ме набие.“ Д. плачела, страхувала се за баща си и двете
деца били неспокойни цяла нощ.
На сутринта на 21.09.2022 г. пак заплакали. Молителят отишъл с двете деца в
ОЗД Карлово да поиска помощ. Не знаел какво да прави. Социалните работници
говорили и с двете деца, в отсъствие на молителя. След проведения разговор
социалните работници излезли притеснени и споделили, че децата са силно
травмирани. Децата ползвали социална услуга в ЦОП към ОЗД Карлово; социалните
работници следели положението на децата още от 2021 г. и били запознати с
проблемите на децата с майката.
На 21.09.2022 г. молителят завел А. при психолога Д.Д., която следяла
състоянието и на двете деца от 2021 г. Психологът установил, че в съзнанието на А.,
който е на ниска възраст, се програмират и залагат готови негативни сценарии (че
детето е бито, връзвано и езикът му е дърпан). Тези сценарии се повтаряли
многократно, за да ги възприеме детето като истински събития. Детето било видимо
тревожно. Наблюдавало се невротично поведение. Нужно му било повече време от
необходимото (около 20 минути), за да се успокои. При подреждане на кукленото
семейство отделяло куклата на дядото и плачейки казвало: „Деде го няма“. На въпроса
„Къде е“ А. избухвал гневно и започвал да крещи „Няма да кажа“. Психоложката не
открила белези на извършено физическо насилие от близките на детето - баба, дядо и
баща, констатирала, че А. е много привързан към тях с интимни и здрави емоционални
връзки. Изследвано сочело, че при детето вече се наблюдава една развиваща се детска
невроза. Твърде вероятно било тази невроза да е отключена вследствие на силния стрес
при А., държащ се на силно влошените взаимоотношения между родителите и опитите
на детето да се внушават т.нар. „фалшиви спомени“. Тези фалшиви спомени трайно
увреждали детската психика и криели рискове за сериозни, вече психиатрични
разстройства. Те били показател за тежко психическо и емоционално насилие.
Всеки път, когато майката вземала А., пребиваванията му при нея били свързани
с водене на лекар, освидетелстване, евентуално ходене в полицията. В стремежа си да
се представи като по-добрия родител, тя използвала децата им. На А. приписвала
различни болести и травми, а при снемане на анамнестичните данни сочела факти,
които просто не съществували. Винаги, когато вземала или връщала А., пред детето
говорела, че „пак е болен“, „какво сте му направили“, към бащата на молителя
5
отправяла въпрос: „ти защо му дърпаш езика“, а такива случаи нямало.
Ответницата изисквала А. да мълчи или да говори неверни неща за баща си и
родителите му. Създавала у детето страхови представи и му вменявала мисли, които то
нямало, защото не се опирали на действително преживени от него неща, а били
напълно измислени от майка му. Детето било поставено в ситуация, предвид малката
си възраст, да не може да се противопостави на майка си. Когато се приберяло в дома
на молителя след престой при майката, А. бил раздразнителен, сърдел се, случвало се
да удря баща си, Д., баба си и дядо си. След сравнително кратко време му минавало и
се втурвал да ги прегръща и целува, но нещата се повтаряли всеки път и положението
на детето се влошавало.
Спрямо Д. ответницата упражнявала системно психическо и емоционално
насилие. От м. януари 2022 г. детето отказало да ходи в дома на майка си. Преди това
имало поредица от кризи, Д. избухнала в плач по време на час през м. септември 2021
г. и споделила с учителката си, че не иска да ходи при майка си, защото тя й говори
лошо за молителя и близките му. Тогава молителят ангажирал социална услуга за
децата си, за да се преодолеят травмите от раздялата на родителите. Пред психолозите
и социалните работници Д. в поредица от срещи споделила, че майка й говори лоши
неща за тях, че я кара да си „спомня“ неща, които Д. отрича да са ставали, че се сърди,
когато Д. й отказва, че продължава да й говори и че я обижда, че Д. си запушвала
ушите и започвала да тича из стаята и да вика, за да не я слуша. Когато след поредна
заплаха на майката, че ще ги вкара всички в затвора, че молителят щял да изгони
децата от къщи, Д. отказала категорично да ходи при майка си. Тогава молителят завел
детето в ОЗД - Карлово, защото не знаел какво да прави. Било м. януари 2022 г. Там
изслушали Д. и обяснили, че детето не трябва да бъде насилвано да ходи, ако не желае,
но трябва то самото да заяви това. Д. всеки път лично отказва на майка си да отиде с
нея в дома й. Сега Д. била уплашена от майка си още повече след случилото се с дядо й
на 19.09.2022 г. Това било форма на психическо насилие върху детето, причинено от
ответницата чрез неоснователните и преднамерени действия, насочени срещу молителя
и баща му. Детето реагирало болезнено на случилото се, било тревожно, не искало да
се отдели от баща си, братчето си и баба си, плачело. Д. била уплашена и за баща си, и
за баба си. Страхът от майка й, и и страхът й за баща й и близките му дълбоко
потискали и комплексирали детето.
Молителят счита, че злоупотребата с право, завеждането на дела и подаването
на сигнали с лъжливи твърдения, насочени срещу правата на друго лице, с цел
инициаторът на такива действия да получи някаква облага за себе си или за да навреди
другиму, представлява форма на домашно насилие. Такива били действията на
ответницата срещу молителя. Клеветите й срещу него уронвали престижа му и доброто
му име. Счита, че злоупотребата със закона от страна на ответницата надхвърля
гражданските й права и представлява съзнателно и злоумишлено действие спрямо
6
молителя и спрямо децата. На него и близките му ответницата приписвала
извършването на насилие и престъпления спрямо децата, а когато трябвало да се яви в
съда и да защити твърденията си, прекратявала делата. Така възпрепятствала и
компетентните органи и лица, съда и вещите лица, назначени по делата, да установят
истината за ответницата, действията й спрямо децата и упражненото от нея насилие
спрямо тях. Така тя удължавала времето на тормоз върху молителя и децата, и това
продължавало вече втора година.
Навеждат се твърдения, че ответницата завела дело по ЗЗДН през 2021 г. срещу
молителя и майка му И. Д.а - гр.д.№ 13191/2022 г. на ПдРС, XXII гр.с., по което
молбата й за защита била отхвърлена и от двете съдебни инстанции като неоснователна
и недоказана. - После завела гр.д. № 4875/2022 г. на ПдРС, IV гр.с. По него й било
отказано издаване на заповед за незабавна защита и делото било насрочено в открито
заседание. Тогава ответницата оттеглила молбата си и делото било прекратено. След
това ответницата завела гр.д. № 5852/2022 г. пред ПдРС, IX гр.състав, по него също и
било отказано издаването на заповед за незабавна защита. В последствие ответницата
подала молба за отказ от търсената защита по ЗЗДН и с определение от 21.09.2022 г.
съдът прекратил делото. Като мотив за отказа си ответницата посочила, че има
издадена заповед за защита по друго дело. - Оказало се, че това е гр. д. № 12906/2022 г.
В него ответницата приписвала твърдения на А., че на 19.08.2022 г. дядо му качвал на
покрив, където детето се страхувало и въпреки това било оставено само и заключвано
от дядо си на покрива.
Ответницата П. Ю. Т. оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че подобна
защита би била прецедент, защото оплакванията на молителя били за психически
тормоз, който според него осъществявала чрез подаване на молби и жалби до
компетентните органи. Само по себе си такова поведение, включително конкретно
нейното, не би могло да се квалифицира като насилие, защото то представлявало
реализиране на конституционно гарантираните й права. Под въпрос остава и каква би
била адекватната защита, защото ако се искало да й бъде забранено да депозира молби,
жалби и сигнали до органи и институции счита, че от една страна грубо биха били
погазени правата й, а и тези на малолетните й деца, а от друга страна се създавали
огромни рискове от още по-страшно поведение по отношение на нея, което би
останало безнаказано. Моли съда да приеме, че искането така формулирано и
обосновано, е фундаментално невъзможно да бъде удовлетворено, защото уважаването
му на практика би означавало издаването на незаконен акт.
С обжалваното решение съдът е оставил без уважение подадената молба за
защита по отношение на П. Д. Я., действащ лично и като законен представител на Д.
Я., като е приел, че по делото не са събрани доказателства за осъществен акт на
домашно насилие от страна на ответницата спрямо молителя и малотното дете Д. Я..
7
Първоинстанционният съд е е приел, че майката целенасочено е упражнявала
психологически натиск върху А., и със същият е осъществен състава на психическо и
емоционално насилие, посочен в чл. 2 от ЗЗДН.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269,изр.1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което
на основание чл.269,изр.2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в подадените от страните жалби, като се следи служебно и за
спазването на императивните материалноправни норми.
По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи и родители на две
малолетни деца- Д. и А. Я.и, поради което молителят е активно легитимирана да търси
защита, а ответницата е сред лицата, посочени в чл.3 ЗЗДН като пасивно легитимирани
да отговарят по реда на този закон.
Молителят П. Я. търси защита от димашно насилие като релевира факти и
обстоятелства, че ответницата подава множество неоснователни жалби и сигнали, т.е.
злоупотребява с правата си, въвлича го в поредица съдебни и досъдебни производства,
прави го обект на проверки по полицейски и прокурорски преписки, като впоследствие
оттегля молбите си и в тази връзка по делото са представени редица писмени
доказателства – молби и съдебни актове по производства с предмет защита по ЗЗДН,
инициирани от ответницата в процеса, протокол от ДСИ при КрлРС по образувано
производство във връзка с предаване на дете на 25.07.2022 г. в 14:00 часа, при което Д.
е заявила, че не желае да отиде при майка си. С решение № 2321 от 20.11.2021 г. по гр.
дело № 13191/2021 г. състав на ПдРС е отхвърлил молбата на П. Т. за защита лично на
нея и като майка на двете деца по ЗЗДН, за твърдян акт на домашно насилие от страна
на бащата на децата. Представено е определение за насрочване на гр. дело № 4875/2022
г., образувано по молба на П. Т., лично и като майка на двете деца, против П. Я., И. Д.а
и Д. Д. по повод твърдян акт на домашно насилие, с което е оставена без уважение
молбата й за незабавна защита, както и определение за прекратяване на същото
производство поради отказ от защита. Представено е определение от 26.04.2022 г. по
гр. дело № 5851/2022 г., с което е оставена без уважение молбата на П. Т., за незабавна
защита на нея и двете деца, по повод твърдени актове на домашно насилие от
26.03.2022 г. и 10.04.2022 г., представен е и протокол от 16.06.2022 г. по същото дело, с
което са допуснати доказателства на страните и делото е било отложено за 21.09.2022 г.
С определение от 15.09.2022 г. по гр. дело № 12902/2022 г. на ПдРС спрямо П. Т. и
детето А. са взети мерки за незабавна защита, при твърдян акт на насилие, осъществен
от П. Я. и Д. Я..
Правилно и обосновано районният съд е приел, че тези актове са
несъставомерни по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и не представляват домашно насилие.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
8
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Действително ответницата и П. Я. са в процес на развод, като помежду им,
освен бракоразводния процес, се водили и се водят и множество други дела и
преписки, но извън тези отношения, ответницата не е осъществявала никакви контакти
(лично или чрез технически средства) с П. Я., при които да е осъществявала физическо
или психическо, емоционално или каквото и да е друго насилие по отношение на него.
Обосновано първостепенният съд е приел, че злоупотребата с права не може
да бъде третиран като домашно насилие. Настоящата съдебна инстанция приема, че
депозирането на жалби и сигнали представлява упражняване на законово признати
права, поради което не е противоправно. Когато едно лице прецени, че са накърнени
негови права и законни интереси, то може свободно да се обърне към съда с искане за
защитата им, без да носи други последствия при неоснователност на претенцията,
освен тази за разноските по делото, направени от другата страна в съдебния процес.
Това е така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява една
правомерна дейност /предварително, преди съдът да се е произнесъл, лицето не би
могло да знае дали претенцията му е основателна или не/, която е конституционно
гарантирана, а отговорността по ЗЗДН се поражда само при осъщетсвяване на
фактиеския състав на чл. 2 ЗЗДН.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че
нервно-психичното развитие на детето Д. П. Я. до момента протича нормално,
възрастово обусловено, според клиничните критерии. Д. П. Я. е въвлечена в конфликта
между двамата родители, нежелано от нея. Основен момент е участието й в множество
процедури, касаещи конфликта между родителите, собственото й мнение и тежестта
му. Не се покриват критериите на Синдром на родителско отчуждение - по-скоро се
касае за отхвърляне на майката на фона на натрупан гняв, вражда, неудовлетворени
потребности, за чийто принос има роля майчиният модел на поведение. Не се
наблюдава „конфликт на лоялност“ към когото и да било от родителите. Наблюдава се
интензивно неосъзната съпротива, с възможностите на незрялата й възраст, във връзка
с участието й, ангажирането й, даването на мнения - което създава, развива и
увеличава усещането за тревожност и чувство за отговорност, което е извън рамките на
нейните възможности и капацитет, а оттам и на усещането за вина. Не са установени
данни Д. П. Я. да е манипулирана от страна на майката в отношението й към бащата и
дядото и бабата по бащина линия. Данните по делото сочат, че Д. П. Я. не е била
жертва и свидетел на агресивно поведение на бащата и дядото спрямо майката, самата
нея или спрямо другото дете.
9
Нервно-психичното развитие на детето А. П. Я. до момента протича нормално,
възрастово обусловено, според клиничните възрастови критерии. А. П. Я. е въвлечен в
конфликта между двамата родители, нежелано от него. Основен момент е участието му
в множество процедури, касаещи конфликта между родителите, собственото му
мнение, което се иска и тежестта му, което вменява определено чувство за отговорност,
неприсъща за възрастовите му особености, а оттам и на формирането на чувство за
вина. Не се покриват критериите на Синдром на родителско отчуждение. По-скоро се
касае за предварително възприето отношение като доминираща роля има неговата по-
голяма сестра; последваща роля има и възприемането на особеностите на майчиния
модел на поведение в неговата съзнавана вече, макар и все още повърхностно, детска
възраст. Не се наблюдава „конфликт на лоялност“ към когото и да било от родителите.
Наблюдава се интензивно неосъзната съпротива, с възможностите на незрялата
възраст, във връзка с участието му, ангажирането му, даването на мнения - което
създава, развива и увеличава усещането за тревожност и чувство за отговорност, което
е извън рамките на неговите възможности и капацитет, а оттам и на усещането за вина.
Многобройните ангажирания на Д. П. Я. и А. П. Я. чрез различни процедури в
процеса и психологични изследвания, свързани с назрелия и кумулиращ във времето
конфликт между родителите им, създават усещане за несигурност, съпротиви, спрямо
които не могат да отреагира адекватно и желателно, завишени нива на тревожност,
безпокойство, срам, страх, вменяване чувство на отговорност, а оттам и на вина.
Абсолютно неприемливо и категорично недопустимо и нежелателно е ангажирането на
децата в тези процедури. Това ще повлияе върху качеството на техните цялостни
функционирания впоследствие в психо-емоционален аспект, провокирайки развитие на
комплекс от неудоволствени усещания, с които са затруднени да се справят заради
ниската си психична зрялост. Ангажирането на институции с различните им роли имат
за цел установяване на проблем, конфликт и евентуално разрешаването му, но при
единствено условие пълно и единодушно съдействие от страна на родителите, което е в
полза на техния цялостен капацитет. Недопустимо е децата да бъдат в ролята на
жертва, каквото се индикира в конкретния казус.
Безспорно е обстоятелството, че отношенията между страните са изострени.
Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото производство не са
междуличностните отношения между страните в тяхната цялост, а само конкретно
действие или действия съставляващи акт на домашно насилие, извършени в
предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН срок, който е преклузивен (така Решение № 1001 от
14.11.2008 г. по гр. д. № 962/2008 г., IIIг. о. на ВКС). От легалната дефиниция, дадена в
чл. 2, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН , следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
10
доказателствата и адекватната мярка за защита.
За да се уважи молбата за защита, съдът следва да обсъди в съвкупност целия
събран доказателствен материал.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че се
касае за влошени отношения между две лица, които са се намири в брачна връзка, от
която имат две малолетни деца- Д. и А. Я.и. Отношенията между бившите съпрузи са
крайно обтегнати. Основния фактор за въникналите проблеми между страните по
делото е конфликтът между родителите, който вместо да бъде туширан, ескалира,
показвайки дефицитите в техните човешки взаимоотношения. Уреждането на
родителските права и личните отношения с малолетните деца не са предмет на това
производство и съдът не счита, че защитата от домашно насилие следва да се използва
превратно за разрешаване на между личностните конфликти на родителите. И двамата
родители трябва да имат отговорност към децата си и следва да изградят такива
отношения помежду си, които да са толерантни, с оглед бъдещото личностно развитие
и запазване психичното здраве на децата им. Смисълът на ЗЗДН е да защити
действителните жертви от конкретен акт (актове) на домашно насилие. В това
производство съдът не следва да разрешава спорове за родителски права и мерки на
личните отношения на децата с другия родител (каквито влошени отношения между
родителите са налице в случая), и не следва да бъдат преценявани родителски,
възпитателски качества и морален облик на съответния родител.
При съпоставката на ангажираните от страните доказателства с правилата на
формалната и житейската логика при тълкуването им по категоричен начин показва и
доказва липсата на извършено домашно насилие върху молителя и неговите деца от
страна на тяхната майка.
При доказателствена тежест на молителя да докаже своята претенция съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, същият не ангажира адекватни доказателства, при
условията на главно пълно доказване за позитивния факт на извършване на домашното
насилие над него и ненавършилите пълнолетия деца, от страна на ответницата. По
делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че ответницата е
упражнила домашно насилие, в някои от проявните му форми посочени в чл. 2 ЗЗДН,
над молителя и неговите деца.
Следва да се отбележи, че процедурата по ЗЗДН е предвидена с оглед даване на
защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има за цел
предпазване на пострадалия от посегателство срещу живота, здравето и неговото
достойнство. Тя не е средство за разрешаване на лични, имуществени и други спорове
между лицата, имащи право на защита по този закон. Описаните случни на процесните
дати, които се окачествяват в молбата като домашно насилие, не съдържат признаците
на такова.
11
Въз основа на изложеното съдът намира, че молбата за предприемане на мерки
за защита срещу домашно насилие е неоснователна.
Като е стигнал до обратния извод, КрлРС е постановил неправилно решение в
тази му част,което следва да се отмени. Следва да се отхърли молбата на П. Д. Я.
действащ в качество му на баща и законен представител на детето А. П. Я. за защита
срещу осъществени спрямо него актове на домашно насилие от страна на П. Ю. Т..
Следва да се отмени решението и в частта за глобата и разноските, дължими от П. Ю.
Т. по сметка на КрлРС.
В останалата част, поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят П. Я. следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски.
Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално
заплатени. В тях се включват направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН жалбоподателят П. Я. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 12,50 лв.- държавна такса.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 235 от 26.07.2023 г. постановено по гр.д. № 1219/2022 г.,
по описа на Районен съд - Карлово в частта му, с която са взети по отношение
малолетното дете А. П. Я., ЕГН **********, представлявано от неговия баща и законен
представител П. Д. Я., ЕГН **********, двамата от село С., община Карлово, област
Пловдив, улица *** следните мерки за защита: задължена е П. Ю. Т., ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН –
всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо детето А. П. Я., като е
забранено на П. Ю. Т., ЕГН ********** да приближава до детето А. П. Я., до
жилището му, находящо се на адрес: село С., община Карлово, област Пловдив, улица
***, до детската градина на детето А. – Детска градина „***“ в град Карлово, както и
до местата за социални контакти и отдих за срок от 8 месеца, както и в частта, с която е
осъдена П. Ю. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата глоба в размер на
200 лева и държавна такса в размер на 30 лева в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на КрлРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на П. Д. Я., ЕГН ********** действащ като баща и
законен представител на детето А. П. Я., ЕГН **********, двамата от село С., община
12
Карлово, област Пловдив, улица *** за защита срещу осъществени спрямо А. П. Я.
актове на домашно насилие от страна на П. Ю. Т., ЕГН ********** от град Пловдив,
улица ***.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. Д. Я., ЕГН ********** от село С., община Карлово, област
Пловдив, улица ***, да заплати на П. Ю. Т., ЕГН ********** от град Пловдив, улица
***, сумата от 600 лева- разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. Д. Я., ЕГН ********** от село С., община Карлово, област
Пловдив, улица ***, да заплати по сметка на ВСС сумата от 12,50 лв.- държавна
такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13