Определение по дело №773/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 23.03.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

               ВАНЯ И.ОВА

 

като разгледа докладваното от съдията И.ова ч. гр. д. № 773 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.б.з.и.с. срещу определение № 4666/10.09.2019 г. по описа на Ботевградски районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове. В жалбата са изложени подробни аргументи срещу изводите на районния съд за недопустимост на исковете. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 1114/2016 г. на Ботевградски районен съд е образувано по предявени от М.б.з.и.с. срещу „Г.К.” ЕООД и физически лица /уточнени с последна уточнителна молба от 03.09.2019 г./ искове за прогласяване на нищожност на посочени 5 бр. решения на ОСЗ – П. в посочените им части; иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение № 166/25.06.2013 г. по гр.д. № 1633/2013 г. н ВКС; отрицателни установителни искове срещу ответниците – физически лица с предмет описани в исковата молба недвижими имоти;  искове срещу ответниците – физически лица за установяване на правото на собственост на ответника „Г.К.” ЕООД върху описани недвижими имоти и осъждането им да предадат владението върху тях на „Г.К.” ЕООД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е предоставил на ответника „Г.К.” ЕООД кредит, за обезпечаване на задълженията по който през 2009 г. е учредена договорна ипотека в полза на ищеца  върху описан в исковата молба недвижим имот. Твърди, че „Г.К.” е обявено в несъстоятелност, като задълженията му към ищеца не са погасени. На ответниците – физически лица /като наследници на Ц. С. К. и С. К. Ц./ с посочени решения на ОСЗ били възстановени части от ипотекирания имот, които решения били нищожни. Излагат се аргументи за липса на предпоставките за възстановяване на собствеността с оспорените решения на ОСЗ. Сочи се, че решението по гр.д. № 1633/2013 г. на ВКС, с което „Г.К.” ЕООД е осъдено да предаде на И. Ц.в С. /наследник на С. К. Ц./ два от възстановените имоти, е нищожно, тъй като е постановено по отношение на имот, различен от описания в решението на ОСЗ и постановени извън правораздавателната власт на съда.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на исковете. Изложил е съображения за недопустимост по всеки от предявените искове.

 Частната жалба срещу обжалваното определение е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Исковете са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им. Такъв интерес ищецът извежда единствено от качеството си ипотекарен кредитор, в чиято полза „Г.К.“ ЕООД е ипотекирало поземлен имот с площ 86796 кв.м., част от който са процесните имоти.  Ищецът счита, че наличието на конкуриращи права на трети лица (ответници в настоящото производство) върху този имот е пречка пред удовлетворяването му от цената на ипотекирания имот. Не твърди обаче, че такова удовлетворяване му е било отказано, нито че правата му на ипотекарен кредитор са били оспорени от ответниците или от други лица. Поради това съдът намира, че исковете са преждевременно предявени и се основават единствено на предположения на ищеца, че ипотечното му право няма да бъде зачетено в производството по несъстоятелност на „Г.К.“ ЕООД. В случай, че това негово право бъде оспорено, в тежест на оспорващата го страна е да установи несъществуването му чрез предявяване на отрицателен установителен иск.

По отношение на исковете за прогласяване нищожност на посочените в исковата молба решения на ОСЗ – П. настоящият съдебен състав споделя изложените от БРС мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В съдебната практика е прието, че лица, които извеждат правата си от юридически факти, осъществили се след влизане на ЗСПЗЗ в сила, могат да противопоставят на реституционния собственик само възражения, произтичащи от техни противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота. По аргумент от противното, недопустимо е тези лица да оспорват предпоставките за  възстановяване на имота в полза на насрещната страна по спора, тъй като те не противопоставят свои конкуриращи права, които биха изключили тези предпоставки, а с това - и реституционното й право. В настоящия случай ищецът не обосновава този иск със свои (или на своя длъжник) права, възникнали след масовизацията на имота, а само оспорва правата на наследодателя на физическите лица - ответници по иска, като счита, че не са били налице предпоставките за възстановяване на имота в тяхна полза. Ищецът не заявява свои права върху реституираните имоти, които да са противопоставими на ответниците, в полза на които са възстановени. Поради това съдът намира, че иск с такива основания и такъв петитум е недопустим.  Неправилно жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Тя регламентира само косвения съдебен контрол върху административните актове, т.е. такъв, който се упражнява инцидентно от гражданския съд по повод граждански спор, за изхода на който съответният административен акт има значение. Настоящият казус е различен, тъй като е предявен пряк иск за прогласяване нищожността на административен акт.

По отношение на исковете за прогласяване нищожност на съдебно решение, настоящият състав намира следното:

Съдебното решение е нищожно, ако не е изготвено в писмена форма, ако не е подписано, ако е постановено от ненадлежен състав, ако е постановено извън правораздавателната власт на съда, или ако волята на съда е неразбираема. В случая не се изтъква нито един порок от горните видове, с изключение на доводите за постановяване на атакуваните съдебни решения извън правораздавателната власт на съда и за противоречието им на българския правов ред, но позоваването на тях е изцяло декларативно, без да се сочат относими фактически обстоятелства, които дават основание да ищеца да твърди това. По отношение на твърдяното нарушение на правовия ред ищецът изтъква обстоятелства по съществото на спора, основани на твърдения, че съдът бил зачел нищожно решение на ОСЗ. Дори тези твърдения да са основателни, те биха обусловили само неправилност на решението поради грешка в оценъчната дейност на съда, но не и негова нищожност, т.е. те са изначално негодни да доведат до уважаване на претенцията за нищожност на съдебните решения.

Поради това исковете за прогласяване нищожност на съдебното решение са недопустими и първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по тях.

По отношение на предявените срещу ответниците – физически лица отрицателни установителни искове, съдът намира следното:

С тези искове ищецът защитава не свои собствени материални права, а права на своя длъжник „Г.К.“ ЕООД по реда на чл. 134 от ЗЗД, което по принцип е допустимо. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Поради това и доколкото отричането на правата на ответниците - физически лица би допринесло за запазване на процесния имот в патримониума на длъжника „Г.К.“ ЕООД, възможно е ипотекарният кредитор да има потенциален правен интерес от предявяване на този иск в хипотеза, в която ипотечното му право бъде отречено, защото тогава той ще трябва да разчита на удовлетворяване от цялото имущество на длъжника като хирографарен кредитор без привилегията на учредена в негова полза ипотека (чл. 133 от ЗЗД). В конкретния случай обаче дори този предполагаем бъдещ интерес е изключен, тъй като ищецът вече е претендирал по-силна защита на същото право чрез предявяване на ревандикационни искове в полза на „Г.К.“ ЕООД в настоящото производство. Правният интерес от отричане на правото на ответниците следва да се преценява от гледна точка на ползата, която това отричане би имало по отношение на другото – конкуриращото – субективно право на длъжника, защитавано от ищеца – кредитор по реда на чл. 134 от ЗЗД. Както се посочи по-горе, в случая такава полза липсва, тъй като евентуалното уважаване на предявените отрицателни установителни искове не би подобрило положението на титуляра на това право „Г.К.“ ЕООД и не би му дало по-силна защита от вече претендираната такава чрез ревандикационните искове.

По отношение на ревандикационните искове срещу ответниците – физически лица в полза на ответника „Г.К.“ ЕООД, съдът намира следното: С тези искове ищецът МБИС  защитава не свои собствени материални права, а права на своя длъжник „Г.К.“ ЕООД по реда на чл. 134 от ЗЗД. При защитата на чужди права обаче ищецът е обвързан от силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по тези права в предходен момент. В конкретния случай, претендираното от ищеца право на собственост на длъжника „Г.К.“ ЕООД върху процесните имоти не може да бъде противопоставено на ответниците – наследници на И. Ц.в С., тъй като към момента на предявяване на иска е налице влязло в сила решение между „Г.К.“ ЕООД и И. Ц.в С., с което последният е признат за съсобственик на имота, а дружеството е осъдено да му го предаде. Наистина, предмет на това решение е не правото на собственост на „Г.К.“ ЕООД, а правото на собственост на физическото лице, но след като в процес с участието на „Г.К.“ ЕООД е установено, че съсобственик на имота е друго лице, правоизключващите възражения на дружеството, вкл. и тези за наличие на негови конкуриращи права върху имота, са преклудирани. Тези права не могат да се релевират в нов процес, защото влязлото в сила решение разрешава със сила на присъдено нещо спора между същите тези лица за собствеността върху процесния имот, а пререшаването му е недопустимо. Следователно, недопустими са и предявените в настоящото производство ревандикационни иск за признаване за установено, че „Г.К.“ ЕООД е собственик на процесните имоти и за осъждане на ответниците – физически лица да му предадат владението върху него.

Поради съвпадането  на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, определението следва да бъде потвърдено.

             

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4666/10.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1114/2019 г. по описа на Ботевградския районен съд,

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.