Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.05.2021 г. гр. Айтос
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АЙТОСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
тринадесети май две хиляди двадесет и
първа година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 166 по описа за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
Ищец по делото е „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.
В.Г. от САК, със съдебен адрес ***, против Г.А.М. с ЕГН ********** ***.
Предявени
са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 988/2020 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането
произтича от сключен с БТК ЕАД договор за мобилни услуги от 15.02.2018 г. с
клиентски номер ***, по който са издадени фактури, в които са начислени суми за
неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 23.02.2018 г. до 21.05.2018
г. Общата стойност на вземанията по фактурите възлиза на 63, 69 лева, като се
претендира и мораторна лихва за забава в размер на 16, 08 лева за периода от
07.06.2018 г. до 30.11.2020 г. Вземанията са цедирани от БТК ЕАД на С.Г.Груп
ООД и от С.Г.Груп ООД на ищцовото дружество ЮЦБ ЕООД. Счита се, че
изискуемостта на вземанията е настъпила, поради което въз основа на заявление
по чл.410 от ГПК са претендирани по ч.гр.д. № 988/2020 г. на РС-Айтос. С оглед указанията по ч.гр.д. № 988/2020 г. на РС-Айтос
се предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за
установяване на вземането по издадената заповед.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане
по чл.237, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение
при признание на иска поради следните съображения:
Исковите претенции, предявени по реда на чл.422 от ГПК, са допустими. С оглед направеното от ответната страна признание на
исковата претенция с молба с вх. № 261425 от
12.04.2021 г. ищцовата страна е направила искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл.237 от ГПК, а именно:
ответникът е признал исковата претенция. Признатото право от своя страна, с
оглед и на представените доказателства с исковата молба и по ч.гр.д. № 988/2020 г. на РС-Айтос – два броя договори за
цесия, договор за мобилни услуги, фактури и Общи условия на оператора, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е
признато право, с което страната да не може да се разпорежда.
В този смисъл съдът счита, че са налице условията за
постановяване на решение при признание на иска за уважаване на предявения
установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
Ответната страна следва да заплати съдебно деловодни
разноски в размер на 410 лева – 205 лева в заповедното производство и 205 лева
в исковото производство.
Мотивиран от изложеното, Айтоският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.М. с ЕГН ********** ***,
дължи на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г. от
САК, със съдебен адрес ***, следните суми: 63.69
лева (шестдесет и три лева и 69 стотинки) – дължими суми за незаплатени
електронни съобщителни услуги по договор за мобилни
услуги с клиентски номер ***, предоставени от мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ***, за които са издадени фактури №
**********/23.03.2018 г., № **********/22.04.2018 г.; № **********/22.05.2018
г., за периода от 23.02.2018 г. до 21.05.2018 г., 16,08 лева (шестнадесет
лева и 08 ст.) - мораторна лихва за забава за
периода от 07.06.2018 г. до 30.11.2020 година, за които вземания е издадена
заповед № 260204 от 21.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 988/2020 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА Г.А.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г. от САК, със
съдебен адрес ***, съдебно деловодни разноски от общо 410 лева, от които 205
лева в заповедното производство и 205 лева в исковото производство
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия……………………