Р
Е Ш Е Н И Е
№1431/21.7.2022г.
гр. Пловдив, 21.07.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора
Владимир Вълев, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 1148 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от А.Г.Т., ЕГН **********, против Решение № 574/16.03.2022
г., постановено по АНД № 4083/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-0441-000314 от 28.05.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, 04 РУ Пловдив,
с което на А.Г.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Твърди се, че действията
на съдебния състав не са всестранни и пълни. Посочва се още, че съдът не е
изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на случая, а
изготвил решението си едностранчиво. Изложени са доводи, че фактите са явно
изопачени и не кореспондират с обстоятелствата. Иска се отмяна на решението и
отмяна на НП.
Ответникът не
изразява становище по касационната жалба.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 574/16.03.2022 г., постановено по АНД №
4083/2021г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателно постановление №
21-0441-000314 от 28.05.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, 04 РУ
Пловдив, с което на А.Г.Т. е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За да постанови
този резултат, Районен съд Пловдив е приел за
безспорно установено, че А.Г.Т. е извършил нарушението по чл.174, ал.3
от ЗДвП. Посочил е, че от обективна страна по безспорен начин е доказан отказът
на Т. да му бъде извършен тест с техническо средство DRAGER DRUG CHECK 3000 С
LOT ARPA – 0012 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози,
като в тази връзка съдът се е позовал на показанията на разпитания по делото
свидетел - актосъставител. Изрично районен съд е посочил, че са ирелевантни
причините за отказът на жалбоподателя. Приел е за неоснователно възражението на
Т., че не му била осигурена възможност своевременно да пристигне в болничното
заведение, за да даде кръв за лабораторно изследване, като в тази връзка е
посочил, че първоначално Т. се насочил към грешно болнично заведение, а не към
това, което било вписано в талона за изследване, което вероятно е довело до
неговото забавяне да се яви за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. На следващо място според районен съд, правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3, пр.2
от ЗДвП, като наложената глоба е във фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от закона
рамки. Според мотивите на оспорения съдебен акт, процесното деяние не
представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
Решението е
правилно.
Въз основа на
правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства
районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи,
които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Районният съд е събрал доказателства, обсъдил е фактите поотделно и в тяхната
съвкупност. Изводите на районния съд са напълно обосновани и съответни както на
установените факти, така и на приложимите материалноправни норми.
В процесния
случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че А.Г.Т. е
отказал да му бъде извършена проверка с тест, а и впоследствие целта на
проверката не е била постигната по друг начин – чрез медицинско изследване
употребата на наркотици и техните аналози, т.е. правилна е квалификацията на
нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда нарушението – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми. В настоящия
случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение
и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои
противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил
запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена
възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.
Не се споделя
възражението на касатора, че съдът не е изпълнил задължението си за служебна
активност при изясняване на случая. Напротив съдът е събрал гласни и писмени
доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото.
Изводите за осъществяването на относимите обстоятелства са направени след
обективно, всестранно и пълно обсъждане
на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е
обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са
посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.
Касационна
инстанция напълно споделя извода на районен съд, че причините за отказа на Т.
да бъде тестван за употребата на наркотични или упойващи вещества с полеви тест
са ирелевантни.
Що се отнася до
възражението на касатора, направено пред първа инстанция, че не му е осигурена
възможност да направи медицинско изследване, следва да се отбележи, че както е посочено
и в АУАН и в НП нарушението е извършено около 15:55 часа, а екземпляр от талона
за изследване е връчен на Т. в 16:50
часа, т.е. около час след отказа. Очевидно забавянето за извършване на
изследването се дължи на объркването на касатора на болничното заведение. Както
твърди и самият той в жалбата пред районен съд, първоначално е отишъл в Окръжна
болница - Пловдив, а в самият талон за изследване е посочено, че следва да се
яви в УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив.
Обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и
правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 574/16.03.2022 г., постановено
по АНД № 4083/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: