РЕШЕНИЕ
№ 795
гр. Перник, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720100223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Т. Д., Е.М.Д., М. М. Д. и М. М. Д. срещу
„Топлофикация-Перник“ АД.
Ищците твърдят, че ответното дружество се е снабдило срещу общия им наследода-
тел М.Д.Д., с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила За-повед за
изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 443/2013
г. по описа на ЧСИ С. Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно – последното било предприето на 17.03.2017 г., поради което изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла на
17.03.2022 г., т.е. преди момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки
това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му инте-рес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че поради изтекла погасителна давност в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не
съществува изискуемо вземане спрямо ищците – при условията на разделна отговорност –
за по ¼ ид.ч. от общото задължение, предмет на издадения срещу общия им наследодател
М.Д.Д. изпълнителен лист от 19.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1765/2013 г. въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК за сумата 3291,15 лева
главница за доставена топлинна енергия до имот, нахо-дящ се в **************, аб. №
******* за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва от 27.03.2013
г. до окончателното изплащане на вземането, както и 624,21 лева законна лихва върху
главницата за периода от 30.06.2009 г. до 11.05.2012 г. и 528,31 лева разноски в заповедното
производство.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта, че сумите са начислени така
1
както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са предприемани, поради
което са погасени по давност. Намира, че материалното право съществува като естествено
задължение, но то не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение, а единствено
доброволно платено. Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не
присъжда разноски на ищеца, а да бъдат присъдени разноски в полза на ответника. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ищците не са поискали постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 433/2013 г.
по описа на ЧСИ С. Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С
нарочно уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително
основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което
обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите искове.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 433/2013 г. по
описа на ЧСИ С. Д. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 13.06.2013 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника М.Д.Д. (наследодател на ищците в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 19.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 1756/2013 г. на РС
Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Няма
отбелязване за прекратяване на изпълнителното производство на някое от основанията,
визирани в чл. 433 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 433/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 13.06.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ е
извършвал справки за имущественото състояние на длъжника до различни институции и е
изпратил ПДИ. След постъпване на информация от КАТ за притежаван от длъжника лек
автомобил, с резолюция от 08.09.2014 г. ЧСИ е разпоредено и е наложен запор, видно от
съобщението до третото задължено лице. С молба от 13.02.2015 г. взискателят е поискал
извършването на справки и налагане на запор или възбрана при установяване на съответно
имущество. С молба от 16.05.2016 г. взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18
ЗЧСИ и е поискал налагане на запор, като на 30.09.2016 г. е наложен запор върху пенсията
2
на длъжника (под секвестируемия доход, видно от съобщението от ТП-НОИ), като
последващи молби от взискателя не са депозирани.
Изпълнителното дело е присъединено към изп.д. № 434/2015 г., по което е наложена
възбрана на 05.12.2016 г., за което длъжникът е уведомен на 04.02.2017 г. На 22.12.2016 г.
до М.Д. е изпратена призовка за принудително изпълнение – опис на движими вещи,
насрочен за 28.02.2017 г., като на 16.02.2017 г. от длъжника е постъпила молба за разсрочено
плащане на задължението. На 17.03.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД. На 05.12.2019 г. НОИ е уведомил съдебния
изпълнител, че запорът, наложен върху пенсия, се счита вдигнат, поради смъртта на
длъжника.
Към момента на образуване на ИД № 433/2013 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по
инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла и за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато
е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 16.05.2016 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 16.05.2018 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
новата давност за вземанията е започнала да тече от 17.03.2017 г. – последното валидно
предприето изпълнително действие, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и Определение №
50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.
3
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 17.03.2017 г. не са били предприемани действия по
изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
17.03.2022 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не дължи разноски, тъй като е
признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено по
давност, и след изтичане на давността (изтичаща на 17.03.2022 г.) не е поисквал и
предприемал действия по принудително изпълнение. В този смисъл и Определение №
365/23.09.2022 по дело №3019/2022 г. на ВКС, 3-то г.о. , постановено по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК.
Не могат да бъдат споделени доводите, че сезирането на съда по реда на чл. 439 ГПК
в случая е единственият способ за упражняването на субективни права, доколкото
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – арг. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
в светлината на цитираното ТР № 2/2013 г. и действия по изпълнение не са предприемани
след 2017 г., вкл. срещу ищците като правоприемници на починалия длъжник след неговата
смърт. Правният интерес в настоящия процес произтича от възможността да бъде парирана
изпълнителната сила на изпълнителния титул, но понятията „правен интерес“ като
процесуална предпоставка за допустимост на иска и „повод за завеждане на процеса“ по см.
на чл. 78, ал. 2 ГПК не са идентични. Само по себе си обстоятелството, че ответникът
разполага с изпълнителен титул, не следва да се тълкува автоматично като повод за
завеждане на процеса, без да се държи сметка за контекста на цялостното му
извънпроцесуално поведение, доколкото след 2017 г. въпреки издадения изпълнителен лист
кредиторът не е предприемал действия по изпълнение, а в настоящия процес признава
новото правно качество на вземането – че същото се е превърнало в естествено задължение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Т. Д., с ЕГН: **********, Е.
М. Д., с ЕГН: **********, М. М. Д., с ЕГН: ********** и М. М. Д., с ЕГН: **********срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, субективно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение)
спрямо С. Т. Д., Е. М. Д., М. М. Д. и М. М. Д. – при условията на разделна отговорност – по
¼ ид.ч. от сумата 3291,15 лева главница за доставена топлинна енергия до имот, нахо-дящ
се в **************, аб. № ******* за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със
законната лихва от 27.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, от сумата 624,21
лева законна лихва върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 11.05.2012 г. и от сумата
528,31 лева разноски в заповедното производство, за които суми срещу М.Д.Д. е издаден
изпълнителен лист от 19.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1765/2013 г. на РС-Перник въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
4
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК С. Т. Д., с ЕГН: **********, Е. М. Д., с
ЕГН: **********, М. М. Д., с ЕГН: ********** и М. М. Д., с ЕГН: **********срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* сумата от 200,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5