№ 863
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120100039 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано след като с определение от 01.12.2021
година, постановено по гражданско дело № 1888 по описа на Районен съд – Лом за 2021
година, съдът е прекратил производството по това дело и го е изпратил по правилата на
местната подсъдност на Районен съд – Бургас.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.Д. И – К ЕГН
**********, с постоянен адрес: град София, ** и настоящ адрес: град Лом, **, против Ил.
Д. Мл. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** за осъждане на ответника да плати на
ищцата на обезщетение по чл.222 от КТ в размер 1220 лева, която сума представлява сбора
от две брутни заплати, поради прекратяване на трудовия договор, сключен между тях на
основание чл.327, ал.1, т.1 от КТ. Уточнява, че е прекратила трудовия договор поради това,
че се разболяла.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът е дал писмен отговор, в който заявява, че искът е допустим и основателен.
Уточнява, че ищцата не е направила опит да се свърже с него, за да й заплати
обезщетението, предмет на спора. Посочва, че не са му известни неин телефон, адрес и
банкова сметка.
В съдебно заседание ищцата не се представлява.
В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат Гочев, АК – Бургас,
представя документ за извършено плащане на главницата и заявява, че предвид данните от
исковата молба се свързали с ищцата.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
1
Искът е с материално правно основание чл.222, ал.2 от КТ, съгласно който при
прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал.
1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години
трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото
основание.
В съдебно заседание производството по делото е прекратено в частта, в която в молба
от 14.12.2021 година ищцата е поискала присъждане на лихва за забава върху главницата. В
молбата тя е посочила, че обезщетение е заплатено на 02.12.2021 година. Производството
по делото в частта, в която ищцата е поискала присъждане на законна лихва е прекратено
поради това, че с исковата молба не е предявена претенция за заплащане на лихва за забава
до датата на подаване на исковата молба и след това. Определението е влязло в сила.
Видно от приетата като писмено доказателство Заповед № 47 от 17.02.2021 година,
издадена от Ил. Д. Мл., код по Булстат **********, е прекратено трудовото
правоотношение с А.Д. И – К, заемала длъжността медицинска сестра, считано от 17.02.2021
година. Правното основание за прекратяване на правоотношението, посочено в заповедта, е
чл. 327, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта е връчена на работника на 17.02.2021 година.
Представено е и решение на ТЕЛК относно установяване на здравословното състояние на
ищцата. Дължимото според страните по трудовото правоотношение обезщетение с правно
основание чл.222, ал.2 от КТ обезщетение в размер на 1220 лева, в който смисъл е
представения по делото препис от вносна бележка и изявлението на ищцата в молба от
14.12.2021 година.
Предвид изложеното следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен поради плащане, извършено в хода на процеса.
По отношение на разноските:
Страните не са поискали присъждане на разноски по водене на делото.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.1 от
ГПК и на основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид това, че искът е отхвърлен поради
плащане в хода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер 50 лева. Размерът на задължението е определен по правилото на чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.Д. И – К ЕГН **********, с постоянен адрес: град
София, ** и настоящ адрес: град Лом, **, против Ил. Д. Мл. ЕГН **********, с адрес: град
Бургас, ** за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 1 220 лева /хиляда двеста и
двадесет лева/, представляваща обезщетение по чл.222 от КТ поради извършено плащане на
2
обезщетението в хода на процеса.
ОСЪЖДА Ил. Д. Мл. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** да плати по сметка на
Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3