О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Плевен, 17.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно отделение, четвърти въззивен състав в закрито съдебно заседание на
седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Д.Симеонова в.ч.н.д.№ 23 по за описа 2019г. на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341,ал.2 вр.чл.249,ал.3 вр.чл.248,
ал.1,т.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при
РП-Плевен срещу протоколно определение от 04.12.2018г. на РС-Плевен, постановено
по НОХД № 2324/2018г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249,ал.1 и
ал. 2 вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на РП-Плевен за отстраняване
на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.
В частният протест се излагат доводи за неправилност
на изводите на съда, свързани с изготвения обвинителен акт и описанието на
извършените от подсъдимата престъпления. Излагат се и доводи, че досъдебното
производство все пак има подготвителен характери и всички неясноти съдът може
да изясни в хода на съдебното следствие и се предлага определението да бъде
отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Плевенският окръжен съд, като съобрази възраженията в
протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение, за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана
страна и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредително заседание, проведено на 04.12.2018г.
съдът е установил допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
попадащо в обхвата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Според съда в обстоятелствената
част на обвинителния акт липсва ясно и разбираемо описание на механизма на
извършване на престъпленията, за които обвиняемата е предадена на съд, налице е
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива
на обвинителния акт по отношение на първото обвинение, както и че обвинението
по отношение на второто престъпление е неконкретизирано. Това е довело до
неясно и неточно формулиране на обвинението.
Тези изводи на съда са правилни и намират опора в
делото.
Ноторно в правната доктрина и съдебна практика е, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо
всички факти, определящи престъпния характер на деянието в което е обвинен
дееца, както и правната му квалификация. Само така рамките на процеса на
доказване са очертани законосъобразно.
Непосочването на правнорелевантната
фактология в обвинителния акт във всички случаи води
до нарушаване на правото на защита на обвиняемия, респ.подсъдимия, защото същия
е поставен в невъзможност да разбере на базата на какви факти е обвинен, срещу
какви факти да се брани и как да организира защитата си.
В настоящият случай използването на заблуждението и
неопитността на пострадалата по първото обвинение в обвинителния акт за
престъплението по чл.210 вр.чл.209, ал.2 от НК, въвеждането в заблуждение и поддържането
на заблуждение по обвинението по п.3 от обвинителния акт за престъплението по
чл.210 вр.чл.209, ал.1 от НК , както и по отношение
на кои лица е било поддържано или съответно кои лица са били въведени в
заблуждение по второто обвинение по чл.210 вр.чл.209,
ал.1 от НК, като елементи от обективната страна на престъпленията, следва да
намерят своята фактическа обосновка в обстоятелствената част на обвинителния
акт, с посочване конкретно на действията на обвиняемата чрез които е
осъществено „въздействие“ върху пострадалите, както и следва да бъдат посочени
лицата въведени в заблуждение , както и по какъв начин е станало това или как е
било поддържано заблуждението и същевременно точно и ясно да е посочено коя от
двете или и двете форми на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 от НК е
осъществила обвиняемата.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят
е извел точното посочване на значимите за решаване на въпроса за отговорността
обстоятелства в описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване
за процесуалната му издържаност. Липсата на факти , които сочат на претендираната от прокурора престъпна деятелност не
позволява на съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна
нарушава процесуалните права на обвиняемия.
Този фактически дефицит не може да бъде запълнен само
с посочването на доказателства / протоколи за разпит на свидетели и заключения
по експертизи/, а с посочване именно на правнозначимите
за инкриминираната деятелност факти, установени посредством тези доказателства.
Ето защо възраженията на прокурора, намерили израз в
протеста не могат да бъдат споделени и съответно уважени.
Въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на районния
съд по делото и намира правните му изводи за точни, обосновани и
законосъобразни. Основно задължение на съда в хода на разпоредителното
заседание е при констатиране на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването
на тези пороци.Така е и сторил първоинстанционния съд
по делото. Описаните в обстоятелствената част на протестираното
определение нарушения са налични. Правилно са констатирани и обосновано
съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора.
Започването на съдебното производство при наличие на
такива съществени процесуални пороци не би позволило същото да завърши със
законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона
правни последици.
Всичко посочено по-горе вози на изводът, че протестираното определение е обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а подадения срещу него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.12.2018г. по нохд № 2324/2018г. на РС-Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: