Р Е Ш Е Н И Е
441/13.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седми юли две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2841 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б., чрез юрисконсулта И. Н.
срещу А.С.Х. с ЕГН ********** ***.
Ищецът сочи, че между
„БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответницата бил подписан
Договор за стоков кредит № 289111 от 04.09.2017г.
Съгласно
договора заемателя отпуснал кредит в размер на 1 406.04 лв. за закупуване
на телевизор JVC 55VU 72К на цена
949 лв., с удължена гаранция от 91 лв. и CANDY
CMXG 25 DCS на цена 199 лв. Била сключена и застраховка в размер на
167.04 лв. Съгласно клаузите на договора заемателя следвало да върне взетата
сума на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 77 лв., включваща
главница, както и надбавка, включваща разходи по обслужване на кредит и
печалбата на заемателя – фиксиран лихвен процент. Така общата сума, която
следвало да се върне била в размер на 1822.97 лв. Крайния срок на издължаване
на кредита бил 04.09.2019г., но поради неизпълнението на задължението да се
погасяват в срок вноските, кредита бил обявен за предсрочно изискуем. Уведомителното
писмо било връчено чрез ЧСИ Р.Р. на 07.04.2019г. На 24.04.2018г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 11.04.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ищецът уведомил от името на цедента длъжника
за извършената цесия, като на адреса не било открито лице, на което да бъдат
връчени книжата. Предвид неизпълнението
на ответника по договора за заем по инициатива на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД било учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 1937/2019г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че
заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице
предпоставката на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на заявителя било указано от
заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок.
Поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. С исковата молба се моли за постановяване на положително
решение по предявените искове и се претендират разноски в двете производства.
С Определение № 4127/20.12.019г. на ответника бил
назначен особен представител – адв. И.Н. от ШАК, като препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея са били връчени на особения представител. В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че
исковете са неоснователни, като се твърди, че сумата дадена в заем не е
получена от ответника, като се излагат доводи за това. Правят се
доказателствени искания и в заключение се моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – назначената с Определение № 924 от 13.03.2020г. адв. Н.М.В. от
ШАК (лист 102 от делото), поради освобождаването на предходния особен
представител по негова молба. Особения представител поддържа писмения си отговор и моли съда да
отхвърли исковете, излагайки подробни аргументи в хода на съдебните прения.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното
по делото ч.гр.д. № 1937/2019г. на ШРС се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 986 от 04.07.2019г. по реда на чл.410 от ГПК, за следните суми: 1406.04 лв.-
главница, дължима по Договор за стоков кредит № 289111, сключен между ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД на
04.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, сума в размер на 248.30 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.09.2017г. до 24.04.2018г., сума от 152.67 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.09.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 03.07.2019г. Присъдени са и разноски в общ размер
на 86.14 лв. Връчването на заповедта, било извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след указание на съда, заявителя предявил искове по чл.422 от ГПК за
установяване на вземанията си.
Видно от представения по делото договор, се установява,
че на 04.09.2017г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД,
като кредитор и А.С.Х., като заемател, бил сключен Договор за стоков кредит № 289111, по силата
на който кредиторът отпуснал на ответника стоков кредит в размер на 1406.04 лв. за срок от 24 месеца. Кредита се отпускал за
закупуване на телевизор „JVC 55VU 72К“ на стойност 949 лв. и микровълнова печка „CANDY
CMXG 25DCS“ на стойност 199 лв., както и за сключване на
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД с еднократна застрахователна
премия 167.04 лв. Съгласно
погасителния план (лист 7 от делото) заемателя изплащал месечна вноска от 77
лв., като уговорената лихва по кредита била в размер на 27.76 лв. Заемателя се
задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата договорна лихва в
размер на 416.93 лв., като общата стойност, която следвало да се върне по
кредита била в размер на 1 822.97 лв. По делото са представени
уведомително писмо от бА.та до магазин „Технополис“, като изрично в него като
текст било вписано от заемателя, че е получил от магазина стоката и фактурата,
като това било удостоверено с полагане на подпис от лицето. По делото е
приложен и фискален бон от 04.09.2017г. за извършената покупка на обща стойност
1148 лв., в който като клиент бил посочен ответницата.
На 11.04.2018г. бил сключен Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД, като вземането на ответницата било прехвърлено на 24.04.2018г. Цесионера се
задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до
длъжниците за цесията. Няма данни да е било връчено преди образуване на
заповедното производство на лицето. На
01.03.2019г. било изпратено уведомително писмо за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита, връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от Частен съдебен
изпълнител Р.Р.. Отново опит за връчване на уведомително писмо е направен
на 20.06.2019г., като куриерската служба е отразила в разписката, че не е намерено
лицето на адрес (лист 52 от делото).
За
изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като заключението е неоспорено от страните по делото и кредитирано
от съда, като компетентно, пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че
на 04.09.2017г. на ответницата е била преведена сума от 1239 лв.,
представляваща цената на стоките закупени от А.Х. от търговеца „Технополис“,
като размерът на непогасената главница по кредита била 1406.04 лв. Размерът на
непогасената лихва бил 211.15 лв. за периода от 20.09.2017г. до 24.04.2018г.
Размерът на мораторната лихва от 21.09.2017г. до датата на входиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2019г.
бил 182.25 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Съдът намира, че е налице правен интерес от водене на
настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство,
по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания
на заявителя да предяви исковете за
вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобИ.е на
ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба вземания.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9
от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията, както и валидно придобиване на вземането.
Съдът
приема, че съществуващите между страните отношения се основават на договор за стоков
кредит по смисъла на чл.27 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който
е сключен валидно и поражда действието си. Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗПК договорът
за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски
кредит, посочва задължително, че цената на стоката или услугата ще е заплатена
изцяло или частично с кредит, предоставен от кредитора. Видно от
приложения по делото договор това условие е изпълнено, като са налице и всички
останали реквизити на договора. Неоснователно е твърдението в писмения отговор
на ответника, че предоставянето на заема не било доказано. Съгласно чл.27, ал.2
от ЗПК при предоставяне на
кредит за придобИ.е на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват
от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. Видно от
представените по делото документи А. Х. собственоръчно е декларирала
обстоятелството, че е получила стоките чрез полагане на подписа си под текста в
уведомително писмо от банкатата до търговеца. Същевременно е представен и
фискален бон за удостоверяване на плащането на стоките от банката на търговеца.
За действителността на договорите съдът следи служебно, като дори и без да е
наведен такъв довод от ответника по делото, като това следва от разпоредбата на
чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от 2019г.), която предвижда, че съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В случая обаче неравноправни клаузи в договора липсват. Ответницата не е
изпълнила задължението си да заплаща редовно месечната си вноска по заема, като
не е платена нито една такава.
По отношение възражението на особения
представител, че договора за цесия не е произвел действието си, тъй като
уведомлението не е връчено лично на длъжника, съдът намира следното: Съгласно
безпротиворечивата съдебна практика уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до знанието на длъжника съставлява надлежно уведомяване
по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013г., II т.о.,
Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о. и
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. I т.о. В случая такова
уведомление е приложено по делото (стр.21) и е връчено с исковата молба на
длъжника чрез особения му представител. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК при
разглеждане на иска предявен от цесионера срещу длъжника. В случая не се касае
до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка то да се осъществи по
този начин, чрез връчване на исковата молба на особения представител, тъй като
се касае само до противопоставимост на цесията. В този смисъл възражението на
особения представител за липса на надлежно уведомяване на длъжника е
неоснователно. Тези възражения биха били основателни, само ако се твърди, че
ответника е изпълнил успешно на стария кредитор до момента на уведомяването,
какъвто не е настоящия случай.
По отношение
на възражението, че уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията не е връчено надлежно на лицето, съдът намира, че същото е
неоснователно. Видно от заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК и от
вземанията по издадената заповед за изпълнение, кредитора – цесионер е
претендирал и съответно съдът е уважил възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г.
до 24.04.2018г., който период предхожда датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК – 03.07.2019г. и по отношение на вноските по кредита за този
период падежът е настъпил преди издаването на заповедта. Размерът на същото
обаче по експертиза е 211.15 лв. Затова, предвид, че не е оспорена от ищеца и
се кридитира от съда изцяло, то следва да се уважи в този именно размер, като
до пълната претендира сума от 128.30 лв. следва да се отхвърли.
Затова
възражението за ненадлежно връчване на уведомлението за обявена предсрочна
изискуемост касае единствено размера на главницата. Съдът намира, че ответницата
е била в пълно неизпълнение на задължението. Първата забава е настъпила на 21.09.2017
г., деня следващ падежа на първата вноска. С изтичането на 90 дни от тази дата
– към 21.12.2017 г., е настъпила хипотезата, позволяваща на кредитора "БАНКА
ДСК" ЕАД да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно уговореното в
чл. 12. 1 от Общите условия. Уведомителното писмо е изпратено на адреса,
посочен от длъжника, каквато договорка съществува между страните на основание
чл.15 от Общите условия по договори за стокови кредити. Цесионера – ищец е
направил всичко възможно уведомлението да стигне до адреса, като освен връчване
по ГПК, извършено от частния съдебен изпълнител е направен опит да бъде връчено
и чрез куриерска фирма, който е бил неуспешен, по причина, че пратката е била
непотърсена от А. Х.. Дори и да приемем, че не е налице надлежно връчване, то в
хода на висящото производство и преди приключване на
съдебното дирене е настъпил и последният падеж на 24-та поредна вноска,
съобразно първоначално уговорения краен срок на договора – 04.09.2019 г. Съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/2019 г. на ОСГТК на
ВКС, това не представлява ново основание на иска, а обстоятелство, което следва
да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Затова съдът прие,
че целият размер на задължението към "БАНКА ДСК" ЕАД за главница е изискуемо към
момента на приключване на съдебното дирене.
Лихвата за
забава, която се претендира в размер на 152.67 лева от 20.09.2017г. до
03.07.2019г., съдът приема, че също е дължима. Този извод на съда се формира
като се съобрази, че лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД е със нормативно
установен размер, равен приблизително на 10 % годишно. Ако този размер на
лихвата за забава се начисли върху всяка забавена вноска, то и без нарочна
съдебно-икономическа експертиза може да се установи, че размерът е в рамките на
претендирания.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове за главница и наказателна лихва
следва да бъдат уважени изцяло, а искът
за възнаградителна лихва следва да бъде уважен частично.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 86.14 лв. за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са
направени такива в общ размер от 870.10 лв., от които 120.10 лв. заплатена държавна
такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ), както и 450 лв.
заплатено възнаграждение за особен представител и 200 лв. за вещо лице. Предвид това се присъждат разноски съобразно
уважената част на исковете в размер на 852.21 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че А. С.Х. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б., чрез юрисконсулта И. Н.
Н. сумата от 1 406.04лв. (хиляда
четиристотин и шест лева и четири стотинки), представляваща главница по Договор за стоков кредит № 289111 от 04.09.2017г.,
сключен между “БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* и ответницата, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от 03.07.2019г. – датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 211.15 лв. (двеста и единадесет лева и петнадесет
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2017г. до
24.04.2018г., както и сумата от 152.67
лв. (сто петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 20.09.2017г. до 03.07.2019г., които вземания са
прехвърлени от “БАНКА ДСК” ЕАД на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 24.04.2018г. и за които суми е издадена
Заповед за парично задължение № 986/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1937/2019г. по
описа на ШРС, като отхвърля искът за договорна лихва до пълния му предявен
размер от 248.30 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. С.Х. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски
по заповедното производство в размер на 84.37 лв. (осемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) и разноски
в исковото производство в размер на 852.21
лв. (осемстотин петдесет и два лева и двадесет и една стотинки), съразмерно
с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: