Р Е Ш Е Н И Е
№ 1430 09 юли 2021 г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав,
в съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2608
по описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Й.Г.К.,
ЕГН: **********, като ЕТ „БГ 21 – Й.К.“, ЕИК *********, с посочен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 170, против
Ревизионен акт № Р-16001619003988-091-001/30.06.2020 г., издаден от В.И.– ***, и
Н.П. - ***в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение
№ 446 от 14.09.2020 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в
общ размер на 60 073,99лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 27 448,89лв.
и допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за
2014г. в размер на 8 909,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 674,21лв.,
за 2015г. в размер на 15 255,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 450,37лв.,
за 2016г. в размер на 16 463,44лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 291,59лв.
и за 2017г. в размер на 4 427,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
974,16лв.
Жалбоподателят оспорва
законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. След описание на механизма на
доставките на бирена каша за изхранване на животните от производителя
„Каменица“ АД и прекия доставчик ЕТ „И.Г.“ и потребяването й, е посочено, че са
изпълнени всички условия за признаване право на приспадане на данъчен кредит.
Необосновано ревизиращия екип се е позовал само и единствено на дерегистрацията на доставчика и на недостоверност на
депозираните от него писмени обяснения, за да откаже право на приспадане на
данъчен кредит и да коригира осчетоводените разходи във връзка с доставката.
Това е в противоречие с издаден в предходен момент АПВ № П-16001615185396-004-001
от 11.11.2015г., съгласно съдържанието на който на
жалбоподателя са признати за действително осъществени доставките от посочения
пряк доставчик. Направено е позоваване на съдебна практика на ВАС и СЕС.
Претендира присъждане разноски по делото. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Т..
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. Г., е на становище, че жалбата е неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прилагане разпоредбата
на чл. 161, ал. 2 от ДОПК по отношение на адвокатския хонорар.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001619003988-020-001/26.06.2019 г., издадена от
началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни
задължения по ЗДДС за данъчни периоди – 01.03.2014г. – 31.05.2017г. и годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три
месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което направено по електронен път
на 02.07.2019г. (потвърждение на л. 1558). С последващи
ЗИЗВР №№ Р-16001619003988-020-002/01.10.2019г.
и Р-16001619003988-020-003/30.10.2019г.,
връчени надлежно по електронен път срокът на ревизията е продължен до 02.12.2019г.
Преди
изтичане на срока на ревизията, със заповед № Р-16001619003988-023-001/13.11.2019г.
същата е спряна на основание чл. 34 от ДОПК до приключване на временната
неработоспособност на член на ревизиращия екип. Ревизията е възобновена със
заповед № Р-16001619003988-143-002/27.11.2019г., като е определен нов краен
срок – до 16.12.2019г. Преди изтичане на крайния срок на ревизията, със заповед
№ Р-16001619003988-ЗИД-001/06.12.2019г. на изпълнителния директор на НАП е
определен нов краен срок – до 16.04.2020г., като в тази връзка е издадена и
ЗИЗВР № Р-16001619003988-020-004/06.12.2019г.
Със ЗИЗВР № Р-16001619003988-020-005/28.02.2020г.
съставът на ревизиращия екип е допълнен със Светлана Апостолова – старши
инспектор по приходите. С решение за изземване разглеждането и решаването на
конкретен въпрос, издадено от възложителя на ревизията, от ревизиращия екип е
изключен Д.Е.– ***, поради продължителна временна неработоспособност. В тази
връзка е издадена и ЗИЗВР № Р-16001619003988-020-006/13.04.2020г.,
в която са посочени членовете на ревизиращия екип – Н.П. – ***, ръководител на
ревизията, и Светлана Апостолова – старши инспектор по приходите.
Ревизията
е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал.
3 от ДОПК орган по приходите. По делото са представени заповеди №№
РД-09-1/03.01.2017г. и РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив (л. 3 – 9). Налице е и надлежно оправомощаване
на ръководителя на ревизията, като в тази връзка е представена заповед №
РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 10 – 11).
Представени са разпечатки от публичния регистър на електронните подписи за
валидност на електронните подписи на възложилия ревизията, ръководителя на
ревизията и членовете на ревизиращия екип (л. 12 – 15 гръб).
Съставен
е Ревизионен доклад № Р-16001619003988-092-001/30.04.2020 г., в срока по чл.
117 от ДОПК. Против констатациите в РД е
подадено възражение вх. № 70-00-5691/17.06.2020г., с приложени към него
декларация от 29.07.2014г. за закупуване на пивоварна каша за търговски цели,
която ще бъде транспортирана със собствен транспорт; удостоверение за
регистрация № 264/11.03.2013г. от ОДБХ – гр. Пловдив, издадено на ЕТ „И.Г.“ за
транспортиране на фуражни суровини (насипни) с посочени транспортни средства и
справка за издадените фактури от „Каменица“ АД на ЕТ „И.Г.“ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. Възраженията са обсъдени,
намерени са за неоснователни и в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на
съставения РД, е издаден и процесният РА. Същият е
оспорен по административен ред, като към жалбата е представена като
доказателство и нотариално заверена декларация от И.З.Г.(л. 48 – 51).
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и
е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.
109 от ДОПК.
През ревизирания
период жалбоподателят извършва независима
икономическа дейност, свързана с отглеждане на едър рогат добитък с млечно
направление. Обектите, в които се
осъществява дейността, са с местонахождение:
- в
с. Златовръх – краварник, доилна зала, краварник юници, родилно, сеновал.
Недвижимият имот и сградите в него са закупени през 2008г., като за
придобиването им не е ползван данъчен кредит;
- в с. Чешнегирово – основен обор, обор подрастващи телета и сеновал. Недвижимият имот и
сградите в него са закупени през 2003г., като за придобиването им не е ползван
данъчен кредит;
- в с. Орехово – сграда и овчарник,
които в момента не се ползват. Имотът е закупен през 2010г.
С обжалвания ревизионен акт не е
признато право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 03.2014г. до м.
05.2017г. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е извършено преобразуване на
декларирания СФР за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. на основание чл. 26, т. 2
от ЗКПО по 83бр. фактури с издател ЕТ „И.Г.“ както следва:
-за 2014г. по 25бр. фактури, с начислен
ДДС в общ размер на 11 878,90лв. Данъчната основа по процесните
фактури е в общ размер на 59 394,50лв.,
с която сума на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван в
увеличение декларираният от жалбоподателя СФР;
-за 2015г. по 23бр. фактури, с
начислен ДДС в общ размер на 20 340,32лв. Данъчната основа по процесните фактури е в общ размер на 101 701,60лв., с
която сума на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван в
увеличение декларираният от жалбоподателя СФР;
-за 2016г. по 29бр. фактури, с
начислен ДДС в общ размер на 21 951,25лв. Данъчната основа по процесните фактури е в общ размер на 109 756,25лв., с
която сума на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван в
увеличение декларираният от жалбоподателя СФР;
-за 2017г. по 6бр. фактури, с
начислен ДДС в общ размер на 5 903,52лв. Данъчната основа по процесните фактури е в общ размер на 29 517,60лв., с
която сума на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван в
увеличение декларираният от жалбоподателя СФР;
Предмет на доставката са различни
количества стоки/материали „бирена каша“ и услуга „транспорт“.
На
доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с протокол №
П-16001620016217-141-001/28.02.2020г. В
отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, на 21.02.2020г. в
деловодството на ТД на НАП – гр. Пловдив е депозирано писмено обяснение със
съдържание, което се свежда до следното: поради влошеното му здравословно
състояние на проверяваното лице, същият не може да се явя за връчване на
съобщението по чл. 32 от ДОПК. Дейността на ЕТ е спряна, считано от 2018г.,
като до момента на спиране на дейността ЕТ е регистриран по ЗДДС. Не е
получавал уведомление за дерегистрация по ЗДДС (явно
се има предвид акт за дерегистрация по ЗДДС) и поради
тази причина всички издадени от него фактури са с начислен ДДС. Извършваната от
търговеца независима икономическа дейност е била свързана с купуване на бирена
каша от „Каменица“ АД - гр. Хасково и продажбата й на регистрирани земеделски
производители. Транспортът на бирената каша е извършван с превозно средство
товарен автомобил марка ЗИЛ рег. № РВ 7686 АХ. За осъществяване на дейността от
ЕТ са сключвани договори с „Каменица“ АД, които не могат да бъдат представени, но
могат да бъдат изискани от издателя им. На база издадените фактури от „Каменица“
АД Г. е префактурирал бирената каша на жалбоподателя и
е фактурирал транспорт, който е извършвал с посоченото превозно средство.
Предвид
неоткриването на проверяваното лице при посещения на адреса за кореспонденция и
постъпването на писменото обяснение по пощата, органите по приходите са
извършили сравнение на подписа, положен под писменото обяснение с подписа,
положен от лицето в документи, публикувани в Търговския регистър /пълномощно
със заверка от нотариус, декларация и заявление/. При извършената проверка е констатирано,
че подписите видимо се различават и е налице съмнение относно авторството на
постъпилия документ.
Към
писменото обяснение не са приложени никакви документи /договори, фактури, кантарни бележки, транспортни документи – пътни листове,
товарителници, платежни документи и др./, които да са в подкрепа на
декларативните твърдения относно фактурираните количества бирена каша към РЛ.
Ревизиращите органи по приходите са
направили извод, че от прекия
доставчик не са представени
доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност – главна книга и
оборотна ведомост за периода 01.03.2014 г. – 31.05.2017 г. /когато са издадени
фактурите/, извлечения от
счетоводни сметки отчитащи активите, от които да е видно отразяване на
придобиването на стоките /бирена каша/, съхраняването и изписването при
продажбата на ревизираното лице, доказателства за наличието на бирена
каша към датата на издаване на фактурите към получателя, както и за начина, по
който е предадена и транспортирана до обект на РЛ. Не
са представени документи за наличие на собствени или наети помещения и офиси, в който ЕТ „И.Г.“ е осъществявал дейността
си. Не са представени ведомости за заплати, трудови или граждански договори за наети лица за процесните периоди, както и други доказателства
за наличие на материален, технически и трудов ресурс за извършване на фактурираните доставки на бирена каша и транспортни услуги към
РЛ. Не са представени документи за
извършено разплащане по фактурите.
При извършена проверка в информационната система на НАП е установено,
че товарен
автомобил ЗИЛ с рег. № ***е собственост на физическото лице И.З.Г., като не са
представени доказателства същият да е бил предоставен за ползване от ЕТ, както
и такива за експлоатацията му – закупено гориво, ГСМ, резервни части, извършени
разходи за ремонт, технически преглед и др.
По
данни от информационната система на НАП прекият доставчик е със служебно
прекратена регистрация по ЗДДС поради наличие на обстоятелствата по чл. 176 от
същия закон. За данъчни периоди мм. 01 и 02.2014г. са подадени СД по ЗДДС с
нулеви стойности, а за данъчни периоди от 01.03.2014 г. до датата на дерегистрация по ЗДДС /20.10.2014г./ не са подавани
дневници за покупки и продажби и СД по ЗДДС и не са декларирани в отчетните
регистри по ЗДДС издадени от него 22бр. към ЕТ „БГ 21 - Й.К.“. След датата на дерегистрацията по ЗДДС /20.10.2014г./ от доставчика са
издадени още 61бр. фактури с предмет на доставката „бирена каша“, по които РЛ е
приспаднало данъчен кредит.
С цел
установяване на реалността на доставката, от получателя по нея също е изискано
представянето на документи и писмени обяснения. В отговор на искането са
представени заверени копия на процесните фактури,
ведно със стокови разписки и сертификати за качество. Депозирани са писмени
обяснения, съгласно съдържанието на които бирената каша се товари в заводите на
„Каменица“ АД в гр. Пловдив и гр. Хасково. Суровината е закупувана от
жалбоподателя директно от производителя до 2014г., след която година
производителят е започнал да извършва продажба на суровината чрез фирми – посредници, с които е сключил договори. Необходимо условие
за сключването на договорите е представяне от посредниците
на регистрация като земеделски производител на клиентите, на които в
последствие ще доставят суровината. Прекият доставчик ЕТ „И.Г.“ е такъв
посредник, който е транспортирал бирената каша с автомобил рег. № ***директно
до обекта на получателя в с. Златовръх, общ. Асеновград. Лицето, което е
извършвало превоза на суровината е И.Г., а същата е приемана лично от Й.К..
Процесните фактури са придружавани от стокови разписки за
предаване на количествата суровина, съдържащи подписи на лицата, за „предал“ и
„приел“, вида на суровината „бирена мая“ и конкретно количество в тонове. При
сравняване на количеството мая, посочено във фактурите и това в стоковите
разписки се констатира съвпадение.
Процесните фактури са придружавани и от сертификати за
качество, издадени от производителя „Каменица“ АД, в които е посочено, че
бирената каша е страничен продукт от производство на пиво, съставена от
остатъци от малцувани и немалцувани
зърнени култури и други, съдържащи скорбяла продукти. Продуктът е годен за
директна употреба или като добавка към фуражи в животновъдството и е посочен
срок на годност при съответните условия за съхранение.
При
анализ на представените доказателства органите по приходите са направили
следните изводи: съгласно представените към фактурите фискални бонове от ЕКАФП
същите са издадени от регистрирано на ЕТ „И.Г.“ ФУ „без стационарен обект“. При
извършената проверка в информационния масив на НАП няма посочена информация от
ЕТ за притежавани търговски обекти и складови бази на доставчика. Посоченото в
складовите разписки товарно МПС е собственост на ФЛ Г. и няма доказателства да
е предоставено за ползване на ЕТ, което да е отчитало разходи за гориво, ГСМ и
други стоки и услуги, свързани с експлоатацията му. Не са представени пътни
листове и/или товарителници, съдържащи данни от кой обект на производителя е
натоварена суровината, предвид съдържанието на писмените обяснения на РЛ, че
„Каменица“ АД има обекти в гр. Пловдив и гр. Хасково.
При
извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че 61бр. от процесните фактури са издадени след датата на дерегистрация по ЗДДС на прекия доставчик /посочени в
по-тъмен шрифт в таблицата на л. 98 – 99 гръб/, като за периода от 01.03.2014г.
до датата на дерегистрация по ЗДДС – 20.10.2014г.
изобщо не са подавани дневници за продажби и СД по ЗДДС. Доставчикът не е
представил никакви първични счетоводни документи и счетоводни регистри относно
завеждане на стоката по материални сметки, изписването й при продажбата,
отчитане на приходи по сметки от гр. 70, отразяване на получените разплащания в
брой по сметка 501. Една част от издадените фактури касаят фактурирани услуги -
транспорт, като не са представени доказателства за лицето, фактически извършило
транспорта и от кой обект е натоварена стоката. Не са представени и документи
за извършени разходи, формиращи себестойността на услугата, както и такива за
закупени стоки и услуги, във връзка с експлоатацията на товарния автомобил.
От
ревизиращите органи по приходите е извършено посещение на производствен обект
на жалбоподателя в с. Златовръх, общ. Асеновград, документирано с протокол №
153278 от 08.11.2019г. При проверката е констатирано, че на територията на
комплекса има 3бр. обори за отглеждане на животни крави и телета, доилна зала, млекопункт, амбулатория и помещения за администрация.
Установена е наличност на бирена каша в полиетиленови
ръкави – 5 цели и един наполовина, с вместимост от по 100 тона.
На следващо място, в ревизионния
доклад е направена констатация, че през ревизирания период жалбоподателят е
осчетоводил като текущ разход данъчната основа по процесните
83бр. фактури като разход за материали по сметка 601 и като разход за външни
услуги по сметка 602, впоследствие приключени със сметка 611 и приходни сметки
от гр. 70. Поради установените факти на неизвършени доставки от издателя на
фактурите е направен извод, че първичните счетоводни документи не отразяват
реално осъществени стопански операции и не могат да се приемат за такива,
доказващи документално отчетените текущи разходи. Посоченото правно основание
за извършеното преобразуване в увеличение на декларирания СФР са разпоредбите
на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
При извършеното преобразуване на
декларирания СФР с посочените по-горе суми, са определени допълнително данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по години, както следва: за 2014г. в размер на
13 265,99лв., за 2015г. в размер на 16 004,68лв., за 2016г. в размер
на 17 089,67лв. и за 2017г. в размер на 9 666,36лв. След приспадане
на преотстъпения данък и внесените авансови вноски се изчисляват дължими суми
за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014г. в размер на
8 909,17лв., за 2015г. в размер на 15 255,24лв., за 2016г. в размер
на 16 463,44лв. и за 2017г. в размер на 4 427,64лв., ведно с
прилежащите лихви.
С възражението против констатациите
в РД са представени допълнително писмени доказателства, които според РЛ имат
отношение към реалността на доставката: декларация от ЕТ „И.Г.“ за закупуване
на бирена мая и транспортирането й със собствен транспорт до клиенти,
удостоверение от ОДБХ – гр. Пловдив за наличието на автомобили за
транспортиране на насипни фуражни суровини и справка за издадени от „Каменица“
АД фактури с получател ЕТ „И.Г.“, съдържащи данни за продадени количества
суровина. Същите са подложени на анализ от компетентните органи по приходите,
издатели на РА, в който е посочено, че няма данни по какъв начин прекият
доставчик на жалбоподателя ЕТ „И.Г.“ е избран да бъде фирма – посредник между
него и производителя на суровината „Каменица“ АД. Наличието на бирена каша за
храна на животните в производствения обект е констатирано към по-късен момент
спрямо процесните доставки – 08.11.2019г., поради
което не може да се обвърже с тях, най-малко поради кратния срок на годност.
През ревизирания период са декларирани доставки на една и съща суровина от
двама доставчици – ЕТ „И.Г.“ и „Борени“ ООД, като второто дружество е основен
доставчик на РЛ. Поради тези причини не може да се установи произходът на
бирената каша към 08.11.2019г. и дали това е суровината, доставена от ЕТ.
От представените документи за
регистрация на товарно МПС от ОДБХ – гр. Пловдив и издадените фактури от
„Каменица“ АД на ЕТ „И.Г.“ не може да се направи несъмнен извод, че суровената е доставена до жалбоподателя именно по описания
от него начин. От страна на прекия доставчик не са представени никакви
доказателства, с обяснението, че са изгубени или унищожени, включително такива
за транспорт на стоката от обект на „Каменица“ АД (които са в гр. Пловдив и гр.
Хасково) до обекта на жалбоподателя в с. Златовръх, общ. Асеновград.
Горестоящият административен орган е
намерил за правилни изводите на ревизиращия екип относно неизпълнение на условието
по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а именно за издаване на фактури от регистрирано
по закона лице. Представени са документи за извършена проверка по повод дерегистрацията на ЕТ „И.Г.“, при която търговецът не е
намерен на декларирания от него адрес за кореспонденция и към 2014г., като няма
данни за деклариран друг адрес за кореспонденция, включително на
лице/дружество, извършващо счетоводното му обслужване. Твърдението на
доставчика, че не е бил запознат с издадения му акт за дерегистрация
по ЗДДС е намерено за неоснователно, тъй като актът е връчен редовно по реда на
чл. 32 от ДОПК и е влязъл в сила. Наред с това, не е опровергана констатацията,
че дори при непрекратената си регистрация по ЗДДС ЕТ „И.Г.“ е подавал СД по
ЗДДС с нулеви стойности /за данъчни периоди мм. 01. и 02.2014г./, от данъчен
период м. 03.2014г. изобщо не е подавал изискуемите отчетни регистри по ЗДДС –
дневници за покупки, дневници за продажби и справки – декларации.
Посочено е, че правото на приспадане на данъчния кредит на жалбоподателя не
е отказано единствено поради обстоятелството, че за голяма част от ревизирания
период процесните фактури са издавани от
нерегистрирано по ЗДДС лице, а и поради обстоятелството, че не са представени
несъмнени доказателства за извършване на доставките с предмет стоки и услуги
именно от издателя на фактурите. След като се касае за стоки родовоопределени вещи, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.
2 от ЗЗД прехвърлянето на правото на собственост върху тях се извършва с
предаването им, а то е удостоверено единствено с частни документи – стокови
разписки. Не са представени каквито и да е било документи доставчикът да
притежава материалите (суровини), предмет на доставката, да са закупени именно
от производителя „Каменица“ АД и да са транспортирани от производствен обект на
производителя в гр. Пловдив или гр. Хасково именно с посоченото в стоковите
разписки МПС, което не е собствено на търговеца и за което не са представени
каквито и да било доказателства за предоставяне за ползване от него и доказателства
за експлоатация. При позоваване на съдебна практика, включително такава на СЕС,
горестоящият административен орган е приел за
правилно правното основание за непризнаване на право на приспадане на данъчен
кредит за жалбоподателя и това за извършена корекция в увеличение на
декларирания от него СФР - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1,
т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон и чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10,
ал. 1 от ЗКПО.
В хода на съдебното обжалване, е приет като доказателство акт за
прихващане или възстановяване № П-16001615185396-004-001/11.11.2015г.
/л. 1610 – 1620/.
В съдебното заседание на 09.02.2021г.
е прието заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено
от вещото лице В.М., без направени възражения от страните по делото. След
анализ на данните в събраните по делото доказателства вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-въпрос 1: бирената каша е вторичен
отпадъчен продукт от производствения пивоварен процес. Ту съдържа остатъчните
суровини от ферментационния процес при производство на бира, в основата на
който са ечемичения малц,
хмелът и множество пивни дрожди, които преобразуват
въглехидратите в различни органични киселини. При храненето на преживни животни
бирената каша представлява богат източник на протеин, както и на различни
видове влакнини и метаболитни вещества на
ферментационните процеси. Основното свойство, което я прави ценна в млечното
говедовъдство е фактът, че голямата част от протеина, който съдържа, около 55%
е във формата на „протектиран протеин“, или „протеин,
смилаем за червата“.
За постигане на съотношение в
дажбите на кравите от 65% смилаем в търбуха и 35% смилаем в червата протеин
всички суровини, богати на втория вид протеин са изключително полезни. Бирената
каша представлява допълнителен вкусов стимул за кравите, който допринася за
увеличаването на приема на храна, а оттам – и на млеконадоя. Суровината съдържа
около 75% вода и 25% сухо вещество, поради което нейната трайност е
изключително кратка. Времето между добиването на кашата от заводите и
изхранването на животните е в порядъка на до 3 – 5 дни, след което се разваля и
образува вредни за животните мухъл и плесен, а оттам и множество токсични
вещества. Особено през топлите месеци на годината бирената каша следва да се потребява за изхранване в рамките на до 4 дни от
получаването й. Поради факта, че е обемна храна, обикновено се доставя в големи
количества в порядъка на от 5 до 25 тона с гондоли.
Познати са няколко начина за
съхранение на бирената каша. Най-разпространеното е чрез изсипване на товара от
камиона върху покрита бетонирана повърхност
на земята, която да я предпазва от въздействието на валежи, високи
температури и пряка слънчева светлина. Друг начин на съхранение и запазване на
качествата й за по-дълго време е влагането й в полиетиленови
„ръкави“ или „черва“. Това предполага наличие на специализирана техника във
фермата за отглеждане на животните. Последният начин на дълготрайно съхранение
е в силажиране в ями, примесване с друга, по-суха суровина /слама, зърно/,
преминаване на получената смес през ферментация и постигане на анаеробна
стабилност чрез завиване с полиетилен.
-задача 2: бирената каша предлага
две основни предимства: наличие на висок процент на протектиран
/смилаем в червата/ протеин, с който се постига необходимото количество от този
протеин в дажбата на кравите. Дажбата на кравите задължително включва различни
протеинови източници – бобови растения и техните силажи и сенажи
/люцерна, детелина, грах и др./ и шротове, преимуществено слънчогледов шрот.
Второто основно предимство е икономическа изгода, тъй като се явява отпаден
продукт.
-задача 3: алтернатива на бирената
каша за постигане на необходимите оптимални нива протектиран
протеин в дажбата е добавянето на отделни аминокиселини, което е изключително
скъпо. Друг продукт, богат на протектиран протеин, е кръвното
брашно, което не е разрешено като продукт за изхранване в Европа.
-задача 4: първоначално, в периода
от 2002г. – 2003г. практиката за доставка на бирена каша до животинските ферми
е била производителите да имат назначен служител, който да отговаря за неговия
пласмент като отпаден продукт. В последствие, при създаването на регионални
браншови асоциации и сдружения на говедовъди, голяма част от разпределителната
функция по осигуряване на бирена каша за фермерите е поето от тях. Тези
сдружения организират и разпределят договореното количество суровина от
производителя до своите членове, като същевременно договарят и сезонна цена.
Едва по-късно, към 2008г. – 2009г. се появяват търговци, които действат като посредници между заводите и фермерите и изкупуват цялото
количество налична бирена каша. Според вещото лице това е най-изгодно за
производителя, тъй като го освобождава от задължението за ежедневни контакти с
десетки клиенти.
-задача 5: на база на качествените
характеристики на бирената каша и на рецептури за изхранване на крави и
подрастващи животни, същата е важен компонент от хранителния план на едно
стадо.
-задача 6: на база на представените
по делото рецептури за хранене са направени ориентировъчни изчисления за
необходимото количество бирена каша за изхранване на животните във фермата на
жалбоподателя. През процесния период от 38 месеца /1
155 дни/ във фермата има средно 311 лактиращи крави
/от 264 до 357 в различните месеци/. При приета разходна норма от 9кг дневно
при 359 205 хранодни /311 крави х 1 155
дни/ се изчислява необходимо количество от 3 232 845кг бирена мая за
дойните крави. Необходимо е и допълнително количество бирена каша за
подрастващи животни, което е около 20% от количеството за дойните крави или
646 569кг. Според вещото лице, при количество от 3 879 414кг
бирена каша, необходимо за изхранване на животните във фермата на жалбоподателя
за периода от месец март 2014г. до месец май 2017г. се изчислява средно годишен
разход на бирена каша от 1 225 078кг.
Вещото лице прави уточнение, че
бирената каша е продукт със силно сезонен характер, който през летните месеци е
в режим на по-голямо предлагане, докато през зимните месеци е в силно
ограничени наличности. Изчисленията отразяват осреднени нива на влагане за
период януари – март на съответната година, когато ограниченото предлагане на
бирена каша от заводите налага по-ниски количества на влагане в храната. Това
означава, че примерно изчислените количества следва да бъдат завишени с около
20 до 30%, за да отразят повишената консумация и влагане през летния период на
съответните години.
-въпрос 7: фермите не са в състояние
сами да си гарантират доставки на необходимите количества бирена каша.
Обикновено, наличните на пазара количества са по-малки от сумарното търсене от
страна на всички потенциални клиенти. Дори и при предварително подадени заявки
за определени количества, нерядко фермите се съобразяват с производствени
непланови промени в подаваните от заводите количества каша и с конкуренцията
между потребители на суровината. Предлагането е силно зависимо и от
производствения цикъл на близкия завод, поради относително високите транспортни
разходи.
В разпита си в съдебното заседание
по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че се касае за продукт,
който се разлага бързо и трябва да се включи максимално бързо в храненето, в
рамките максимум на 3 – 4 дни от деня на доставката. Направените изчисления са
въз основа на представени по делото доказателства и осредненото количество
бирена каша е изчислено въз основа на данните в документите, съгласно които на
едни животни е „давана“ бирена каша в порядъка на 6, 7 и 12кг. Единственият
начин за транспортиране на бирена каша е чрез използване на товарни автомобили
с голяма вместимост, тип „гондола“. Вещото лице не е виждало да се транспортира
бирена каша с „обикновен камион“.
В съдебното заседание на
07.04.2021г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице А.С., с направено възражение за
необоснованост от процесуалния представител на ответника.
След анализ на данните в представени
по делото доказателства и проверка в счетоводството на жалбоподателя, вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-въпрос
1: съгласно нарочно изготвена справка в счетоводството на жалбоподателя през
ревизирания период е закупена бирена/пивоварна каша по доставчици, както
следва: за периода от месец март до месец декември 2014г. от ЕТ „И.Г.“ –
664 420кг на обща стойност 44 069,50лв.; от „Каменица“ АД –
5 780кг на стойност 404,50лв. и от СНЦ „РРАНМП Загора 2007“ –
144 740кг на обща стойност 7 574,08лв. /таблица на л. 1622 – 1623/;
за 2015г. от ЕТ „И.Г.“ – 1 099 500кг на обща стойност
73 493,10лв.; от „Каменица“ АД – 15 780кг на обща стойност 868,40лв.
и от СНЦ „РРАНМП Загора 2007“ – 160 560кг на обща стойност 12 256,70лв.
/таблица на л. 1623 – 1624/; за 2016г. от ЕТ „И.Г.“ – 1 160 050кг на
обща стойност 80 758,25лв. /таблица втора на л. 1624/ и за периода от
месец януари до месец май 2017г. от ЕТ „И.Г. – 309 600кг на обща стойност
– 22 249,60лв. /таблица трета на л. 1624/;
-задача
2: съгласно данните в таблиците, основен доставчик на бирена каша за 2014г. и
2015г. и единствен доставчик за 2016г. и 2017г. е ЕТ „И.Г.“;
-задача
3: при изчислен от вещото лице по СТЕ средногодишен разход за бирена каша от
1 225 078кг се изчислява среден годишен разход за периода от месец
март 2014г. до месец декември 2014г. от 1 020 898кг и за периода от
месец януари до месец май 2017г. от 510 449кг. Изчислените стойности са
завишени съответно с 20% и 30%, съгласно констатациите в заключението на вещото
лице по СТЕ. Получените резултати са обобщени в таблица на л. 1626, като е
извършено сравнение със закупеното количество по фактури за процесния
период;
-задача
4: съгласно констатациите в заключението на вещото лице по СТЕ бирената каша е
малотраен продукт, който следва да бъде предоставян като хранително вещество в
рамките на от 2 до 5 дни, след което се разваля. Поради тази причина,
завеждането му счетоводно на склад и изписването на разходваните количества
губи особен смисъл, тъй като на заприхождаване
подлежат МЗ, стоки и готова продукция, които към края на отчетния период могат
да бъдат инвентаризирани.
При
анализ на понятията „преки“ и „непреки“ разходи вещото лице е дало отговор на
въпроса дали завеждането на материалите на склад и тяхното периодично отписване
биха довели до различен ФР от този, който би се постигнал, ако материалите се
изписват директно като разходи по икономически елементи, без да се завеждат по
материална сметка. В конкретния случай, след като материалите се влагат в
изхранването на животните в деня на придобиването или в близките няколко дни и
с цялото доставено количество, то завеждането по материална сметка не е
задължително и не е погрешно изписването им като директен разход. Възможно е
изписването да се прави веднъж месечно или дори веднъж годишно, защото
отчетният период е финансовата година и е от съществено значение да се
определят извършените разходи в рамките на годината.
При
изписването на материалите като разход по икономически елементи следва да се
внимава дали към края на отчетния период не са останали количества от
последните за годината доставки, които да са останали на склад. За останалите
количества материали, които не са вложени в дейността не следва да се признава
за текущ разход за периода, тъй като ще бъдат вложени в следващ отчетен период.
В този смисъл, възприетият в счетоводството на жалбоподателя подход за
изписване на „бирена каша“ директно на разход за материали би довел до
ощетяване на фиска единствено в случай, че последните
доставки към 31.12 на съответната година не са били вложени в изхранване на
животните, а са били налични на склад.
Вещото
лице е посочило, че по фактури, издадени от ЕТ „И.Г.“ съответно на 30.12.2015г.
и 30.12.2016г. са доставени съответно количества бирената каша от 5 420кг
и 13 580кг. Към 31.12. на съответната година това количество е възможно да
не е било потребено, тъй като срокът му на годност е
3 – 4 дни и изтича през новата година. След като закупените количества не са
вложени в дейността, а за тях е извършено счетоводно записване като текущ
разход, фирмата е отчела разход в завишен размер.
Към доказателствения материал по
делото са приобщени счетоводни документи, наименовани
„Отчет по журнала на операциите“ за процесния период
/л. 1603 – 1609/.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
По делото не са спорни
обстоятелствата, че е закупена суровина „бирена каша“, която е изписана на
текущ разход като потребена за изхранване на
животните във фермата, във времеви момент непосредствено след доставката. Според
вещото лице самият подход на изписване на материалите като потребени
на текущ разход не е погрешно, тъй като се касае за такива с кратък срок на
годност. По счетоводни данни количеството на закупените от прекия доставчик суровини
са присъщо необходими за изхранването на отглежданите животни, като неразделна
част от дажбите им храна. В този смисъл, съдът кредитира заключението по
назначената съдебно – техническа експертиза като обосновано, съответстващо на
събраните по делото доказателства и даващо изчерпателен отговор на поставените
от жалбоподателя задачи. Същевременно, обаче, се констатира, че в това
заключение се дават единствено принципни отговори на поставените задачи относно
необходимостта за използване на бирена каша в рецептурите за хранене на крави и
телета и доставката й от производителя до крайния клиент по различен начин през
годините. Заключението не следва да бъде кредитирано, в частта му на
направените изчисления на среден разход на суровината за изхранване на
животните, тъй като не е съобразено, че жалбоподателят разполага с допълнителна
техника за съхранение „полиетиленови ръкави“. Поради
същите причини не следва да бъде и кредитирано заключението по съдебно –
счетоводната експертиза, в частта му на направените изчисления, основаващи се
на експертните изводи на вещото лице по СТЕ и несъобразяването на
обстоятелството, че е възможно съхранението на суровината за по-дълъг период от
време и непотребяването му в срок от 3 до 5 дни от доставката.
Защитната теза на жалбоподателя
относно фактическото изпълнение на доставките именно от прекия му доставчик ЕТ
„И.Г.“ се основава на твърденията, че прекият му доставчик има сключен договор
с производителя на бирена каша „Каменица“ АД ,
разполага с товарно МПС, лицензирано от ОДБХ – гр. Пловдив за транспортиране на
насипни фуражни товари и стоката е надлежно предадена и приета от страните по
доставката със складови разписки. Фактът на непредставени първични счетоводни
документи и вторични счетоводни регистри, касаещи доставките, не може да се
вменява в тежест на получателя по същите, след като Куртев е положил усилия да
се свърже с представител на прекия си доставчик и същият е депозирал писмени обяснения
с идентично съдържание в хода на ревизията и в хода на административното
обжалване на РА. Според него, единствено фактът на дерегистрация
по ЗДДС на доставчика не е достатъчен за непризнаване право на приспадане на
данъчен кредит при получателя, още повече, че с предходно издаден АПВ по повод
деклариран ДДС за възстановяване реалността на доставките е призната.
На следващо място, доводи за
реалността на доставката са изведени от счетоводните записвания в
счетоводството на РЛ и от необходимостта за непрекъсната доставка на бирена
каша за изхранването на значителен брой животни през ревизирания период.
В тази връзка, настоящият съдебен
състав съобрази следното: доводите на ревизиращите органи по приходите за
непризнаване фактическото изпълнение на доставките именно от издателя на
фактурите са дерегистрацията му по ЗДДС за значителен
период в обхвата на ревизирания – от 20.10.2014г. до 31.05.2017г., неспазване
на задълженията за подаване на отчетни регистри по ЗДДС за период предхождащ дерегистрацията – от месец март 2014г. Доставчикът не е
намерен на декларирания адрес за кореспонденция и не е представил изисканите му
документи и писмени обяснения, включително такива за разплащане по доставките и
за транспортирането им от обект на производителя /в гр. Пловдив и в гр.
Хасково/ до обекта на жалбоподателя в с. Златовръх, общ. Асеновград.
По отношение твърдението, че с
предхождащ АПВ е призната за реално осъществена доставката на суровината бирена
мая от доставчика, съдът намира същото за неоснователно. В хода на проверката
за прихващане или възстановяване се извършва единствено проверка за
коректността на декларираните от проверяваното лице в отчетните регистри по
ЗДДС – дневници за покупките и справки – декларации, но не се извършва анализ
относно коректността на доставчиците. Фактическото изпълнение на доставките
именно от издателите на фактурите се подлага на проверка в рамките на
ревизионно производство, в хода на което се изискват документи и писмени
обяснения от страните по доставката, извършва се проверка на декларираните от
тях данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на
доставки със съответния предмет, включително счетоводното й отразяване.
Единствено в хода на ревизионното производство, с крайния акт по него – РА се
установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски – чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В този смисъл, извършването
на проверка за прихващане и възстановяване не е пречка за последващо
ревизионно производство, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 129, ал. 3,
изр. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012г. по тълк. дело № 1 от 2011г. на ОСС на Първа и Втора колегия на
ВАС.
Неоснователно е и твърдението, че
отказът на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката
е извършено единствено поради констатирано обстоятелство, че за част от
ревизирания период прекият доставчик е дерегистрирано
по ЗДДС лице. Действително, съдебната практика на СЕС е в смисъл, че това не
може да бъде единствено основание за непризнаване на данъчен кредит на
получателя по доставките, но в настоящия случай е изследвано цялостното
изпълнение на доставката от доставчика по твърдяния
от жалбоподателя начин и е прието, че не може да се обоснове извод за
реалността й единствено въз основа на счетоводното й отразяване при получателя
и на декларативни твърдения на представител на доставчика, неподкрепени с
каквито и да било доказателства.
В тази връзка, следва да бъде
акцентирано на обстоятелството, че нито при административното, нито при
съдебното обжалване на РА доставчикът не е представил каквито и да било
първични счетоводни документи за придобиване на стоката от производителя,
мястото на натоварването й /в гр. Пловдив или в гр. Хасково/, транспортирането
й от някой от двата обекта до обекта на жалбоподателя, възможността за
транспортирането й именно с посоченото товарно МПС, за което не са представени
доказателства за предоставяне на ЕТ за ползване и такива за експлоатация.
Последното е особено съществено, предвид предмета на част от процесните доставки, а именно „транспорт“.
Предмет на
по-голямата част от доставките за ревизирания период са един и същ вид родово
определени вещи, а при договори за прехвърляне на собственост върху вещи,
определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени
по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
Следователно, при продажбата на родово определени вещи, каквито са предмет на
доставките, правото на собственост се прехвърля от момента на индивидуализиране,
което може да се извърши по два начина – чрез съгласие и чрез предаване на
вещите. В тази връзка, съдът намира, че следва да бъдат обсъдени всички
представени в хода на ревизията, при административното и при съдебното
обжалване на РА доказателства от страните по делото, касаещи преките доставки
между жалбоподателя и неговия пряк доставчик, включително бъде изяснен и фактът
дали е закупена бирена каша именно от посочения издател на фактурите и дали
цялото количество е потребено за зареждане на храна на
животните.
В случая не са спорни
обстоятелствата, че не са представени по делото
доказателства за закупуване на суровината от прекия доставчик /представена е
единствено справка за издадените фактури от производителя „Каменица“ АД/,
товарителници и пътни листове за транспортирането й от гр. Пловдив или от гр.
Хасково до с. Златовръх, общ. Асеновград, както и такива за възможността именно
с това товарно МПС да се транспортира подобен вид суровина. В РД се съдържат
единствено констатации, че ФБ към процесните фактури
са издадени от регистрирано на доставчика ФУ и количествата бирена каша,
посочени в процесните фактури съвпадат с тези по
стоковите разписки.
При съдебното обжалване защитната
теза на жалбоподателя е насочена единствено към постъпването на суровината в
неговия обект и потребяването й за изхранване на животни. При тази защитна теза
е поставена задача на вещите лица по СТЕ и ССЕ за необходимите количества
бирена мая за изхранване на значителен брой животни и съответно обвръзката й с доставките от ЕТ „И.Г.“. Следва да бъде
посочено, обаче, че нито едно от вещите лица не е осъществило контакт с прекия
доставчик и не са му предоставени за анализ документи, намиращи се в негово
държане.
В заключението на вещото лице по СТЕ
са извършени примерни изчисления на количеството бирена мая, необходимо за
изхранването на определен брой животни, като е приет осреднен разход от
9кг/ден. Посочено е, че този подход е възприет въз основа на рецептури за
изготвяне на хранителни смески, но не са посочени конкретни документи, източник
на информация. В заключението на вещото
лице е извършена съпоставка на количествата закупена бирена каша при
жалбоподателя с направените изчисления от вещото лице по СТЕ, за което е
изготвена сравнителна таблица на л. 1626. При преглед на обобщената информация
в нея, съдебният състав констатира, че за процесният
период са закупувани по-малко количество суровина от направените изчисления за
минимално необходими количества, като не се посочват причини за това. Възможно
е това да се дължи на спецификата при отглеждането на животните, както и при
използването на полиетиленови ръкави за съхранение на
суровината, но това са единствено предположения. В жалбата са изложени
твърдения, че са налице доставки на суровина и от други доставчици, един от
които е „Борени“ ООД и които са приети за реално осъществени, но единствената
информация за този доставчик се съдържа в представения по делото АПВ и там
предметът на доставките ечемик, царевица, материали, слънчогледов шрот, рапирен шрот. Твърденията, че за 2015г. и 2016г. единствен
доставчик на бирена каша е ЕТ „И.Г.“ е правилно само по отношение на факта, че
са извършени доставки от „регистрирано“ по ЗДДС лице, по които жалбоподателят е
упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Възможно е обаче да са
извършени доставки на същата суровина и от нерегистрирани по ЗДДС лица, по
които получателят да не може да упражни правото си на приспадане на данъчен
кредит. При начина на отчитане на разходите за суровини, без заприхождаване на стоките по съответната материална сметка,
не може да се направи несъмнен извод за това, че именно посоченият ЕТ е
единствен доставчик на суровината.
Настоящият съдебен състав намира, че
в заключението по ССЕ, в което се прави извод за коректност на взетите счетоводни
записвания, не са съобразени разпоредбите на ЗСч, СС 2 и СС 41. Както беше
посочено по-горе в настоящото решение, при изготвянето му не е съобразено
обстоятелството на съхранение на стоката в полиетиленови
ръкави, което е констатирано при посещение на място на ревизиращия екип в
обекта на жалбоподателя, което увеличава срока й на годност. Само този факт е
достатъчен, за да се опровергае експертната констатация на вещото лице по ССЕ
за директно влагане на стоките, като незаприхождаването
им по материална сметка не позволява да се проследи и правилното им изписване
по съответните методи. Не са представени доказателства за утвърдена от самия
жалбоподател разходна норма, т.е. количество бирена каша, влагано в дажбите за
хранене на животните. В този смисъл, в заключението на СТЕ се съдържат
единствено принципни отговори на поставените задачи какво е процентното
съдържание на бирена каша в общата дажба, но този отговор не е подкрепен от
представени по делото доказателства.
Наред с това, следва да бъдат
съобразени изложените от ревизиращите органи по приходите и горестоящия
административен орган аргументи по отношение недоказаност на предоставянето под
наем на товарно МПС, марка „ЗИЛ“ от трето лице, както и непредставяне на
доказателства за експлоатация на същото. Не са представени издадени фактури за потребено гориво и консумативи, заплатени винетни такси и застраховки. Дори да се приеме, че ФЛ Г. е
предоставило на собствения си ЕТ товарното МПС за безвъзмездно ползване, същото
притежава лиценз от ОДБХ – гр. Пловдив единствено за превоз на насипни фуражни
суровини. В тази връзка, по делото са ангажирани единствено доказателства, че
бирената каша е отпаден продукт от производството на пиво, но не и такива, че
представлява „фуражна суровина“. В разпита си в съдебното заседание по приемане
на заключението вещото лице е посочило изрично, че транспортирането на
суровината се извършва с товарни автомобили тип гондола, като не му е известно
транспорт да се извършва с „обикновени“ камиони. Не са представени по делото доказателства
товарният автомобил на доставчика да е именно тип „гондола“, за да се приеме,
че с него е потенциално възможно транспортирането на такъв тип суровина.
По отношение направената констатация
за недокументална обоснованост на отчетените текущи разходи по процесните фактури правилно е правното основание за
преобразуване на декларирания от дружеството финансов резултат, а именно разпоредбата
на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, доколкото по фактурите от
прекия доставчик ЕТ „И.Г.“ не е доказано изпълнението на реална доставка на суровина
в посочените количествата. Заключението на вещото лице по ССЕ не оборва тази
констатация, доколкото същото дава отговори на въпроси, свързани единствено с
несъмнената необходимост от използване на доставената суровина за изхранване на
голям брой отглеждани от него животни. След като иска да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, следва по несъмнен
начин да докаже, че те са свързани с дейността му и по отношение на тях са
спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО. За целите на ЗКПО доказването на реалността
на доставките е от съществено значение, тъй като само при действително
осъществени такива, и то от издателя на фактурите, могат да се признаят за
данъчни цели осчетоводените от получателя текущи разходи за периода. В
настоящия случай, това означава, че с първичните счетоводни документи, въз
основа на които ЕТ е осчетоводило текущ разход, не се документират вярно и
точно стопанските операции.
Правилно е позоваването в решението
на горестоящия административен орган и на правното
основание на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО по отношение на доставките с
предмет „услуги“, по конкретно транспорт.
По изложените аргументи, съдът
намира подадената жалба за неоснователна, съответно обжалваният РА за правилен
и законосъобразен.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/ същото възлиза на 4 029,69лв.
(четири хиляди и двадесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Й.Г.К., ЕГН: **********, като ЕТ „БГ 21 – Й.К.“, ЕИК *********, с посочен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 170,
против Ревизионен акт № Р-16001619003988-091-001/30.06.2020 г., издаден от В.И.–
***, и Н.П. - ***в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 446 от 14.09.2020 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в
общ размер на 60 073,99лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 27 448,89лв.
и допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за
2014г. в размер на 8 909,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 674,21лв.,
за 2015г. в размер на 15 255,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 450,37лв.,
за 2016г. в размер на 16 463,44лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
5 291,59лв. и за 2017г. в размер на 4 427,64лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 974,16лв.
ОСЪЖДА Й.Г.К.,
ЕГН: **********, като ЕТ „БГ 21 – Й.К.“, ЕИК *********, с посочен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 170 да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 4 029,69лв. (четири хиляди и
двадесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки) възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: