Р Е Ш Е Н И Е
№295
20.04.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1306 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.191, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.А.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Ю. Л.Д. с посочен по делото съдебен адрес:***, против чл.33, ал.2, в частта му „или определено от него длъжностно лице“ и §5 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, приета от Общински съвет Хасково.
В жалбата се твърди, че съгласно чл.22, ал.5 от ЗМСМА, наказателни постановления издавал само кметът на общината (или негов заместник) и компетентността му не можела да се делегира. В отклонение от тази уредба, чл.33, ал.2 от Наредбата предвиждал наказателните постановления да се издават от кмета или определено от него длъжностно лице. Оспореният §5 от ДР на Наредбата противоречал на чл.42 от ЗАНН, определящ съдържанието на АУАН, според който актосъставителят не бил компетентен да определя размера на причинени с нарушението вреди, а тази компетентност била на наказващия орган. Параграф 5 от Наредбата предвиждал ред за определяне на обезщетения за вреди, различен от този по ЗАНН. В чл.45 от ЗАНН било предвидено отправяне на искане пред АНО до издаване на НП, а не определяне на вредите с АУАН. Член 55 от ЗАНН предвиждал произнасяне на АНО по отношение на отговорността за щети. В противоречие с това §5 от Наредбата предвиждал механично „вписване“ в наказателното постановление на размера на причинените щети, които са вече определени в АУАН от актосъставителя. Твърди се, че като е уредил материя, вече уредена в ЗАНН (чл.1 от ЗАНН), Общинският съвет излязъл извън своята компетентност. Претендира се да се прогласи нищожността на оспорените разпоредби от Наредбата, или евентуално същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.
На основание чл.189, ал.2 от АПК, към оспорването е присъединен и П. Т. З.от гр.Д., ул.
В подадената от същия жалба, с характер на искане за присъединяване към оспорването, се излагат идентични съображения за нищожност, евентуално за незаконосъобразност на обжалваните разпоредби. Твърди се, че съгласно чл.8 от ЗНА, ответникът нямал компетентност да урежда или преурежда по различен начин обществени отношения, които вече били уредени от законодателя с по-висш по степен нормативен акт – чл.189, ал.12 от ЗДвП, поради което оспорената част от чл.33, ал.2, в частта „или определено от него длъжностно лице“ следвало да се прогласи за нищожна, още повече, че последната ограничавала правомощията на кмета на общината да определи само едно длъжностно лице, докато разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП допускала кметът на общината да определи повече от едно длъжностно лице. Оспорената разпоредба на параграф 5 от наредбата следвало да се отмени като незаконосъобразна, защото била в противоречие на разпоредби от по-висш по степен нормативен акт – чл.42, т.9, чл.55 и чл.57, т.9 от ЗАНН.
Ответникът, Общински съвет Хасково, в подадено чрез Председателя му Т. З. писмено становище оспорва и двете жалби. Счита, че при приемане на оспорените текстове от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на движението на територията на Община Хасково, Общинският съвет не бил излязъл от правомощията си и не действал в противоречие с императивните разпоредби на Закона за движението по пътищата и ЗАНН. Органът на местно самоуправление бил компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, в сферите, очертани в разпоредбите на чл.17 от ЗМСМА.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че оспорването се явявало основателно, тъй като действително било налице твърдяното противоречие между обжалваните текстове на Наредбата и разпоредби от нормативен акт от по-висок ранг, което било недопустимо с оглед Закона за нормативните актове.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от препис-извлечение от Протокол №10 от 23.07.2004 г., на проведено на същата
дата редовно заседание на Общински съвет Хасково е разгледана Докладна записка
от ПК по транспорта относно приемане на нова Наредба и с 32 гласа „за“, 0 –
„против“ и 1 – „въздържал се“ е прието Решение №155/23.07.2004 г., с което се
приема Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и
осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково
(по-нататък Наредбата).
В
§1 от ПЗР на Наредбата е посочено, че същата се издава на основание чл.21,
ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА. Според чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА, общинският съвет
определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на
територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите,
социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на
инженерната и социалната инфраструктура, а в чл.21, ал.2 от ЗМСМА е предвидено,
че в изпълнение на правомощията си по ал.1 общинският съвет приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Според
чл.1 от Наредбата, тя урежда основните правила, задълженията и ограниченията на
физическите и юридическите лица, свързани с организацията на движението на
пътните превозни средства (ППС) и пешеходците на територията на община Хасково.
По
делото е представен текста на Наредбата, в действащата редакция, съдържаща в
Глава шеста „Контрол и административно-наказателна отговорност“ частично
оспорената в настоящото производство разпоредба на чл.33 със следното
съдържание:
„Чл.33
(1) Актовете за установяване нарушенията на изискванията на тази наредба се
съставят от длъжностните лица, определени от органите по чл.32.
(2)
Наказателните постановления се издават от кмета на общината или определено от него длъжностно лице.
(3)
Установяването на нарушенията, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършва по реда на ЗАНН.“
Оспореният
§5 от Допълнителните разпоредби на Наредбата гласи:
„§5.
Размерът на причинените от нарушителите
щети при извършване на нарушение се определят от актосъставителя, вписват се в
наказателното постановление и се заплащат заедно с наложената глоба.“
Оспорването
е процесуално допустимо по следните
съображения:
На
основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни
актове могат да бъдат оспорени пред съд, включително в отделни техни разпоредби,
без ограничение във времето. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати
от него, или за които той поражда задължения. В случая предмет на оспорване са
отделни разпоредби от Наредба за обществения ред при използване на пътни
превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на
община Хасково, които съдържат подзаконови правни норми с многократно правно
действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е.
притежават характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на
чл.75 от АПК.
От
приложените от страна на жалбоподателя С.А.С. доказателства – копие от лична
карта и от Свидетелство за управление на МПС се установява, че същият има
постоянен адрес *** и право да управлява МПС, поради което приложимият за
територията на община Хасково подзаконов нормативен акт, касаещ обществения ред
при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на
движението, непосредствено засяга неговите правни интереси като гражданин. От
страна на присъединения към оспорването П. Т. З.също са представени писмени
доказателства – копие от Свидетелство за управление на МПС и от Свидетелство за
регистрация – част II на лек автомобил, от които се установява, че
жалбоподателят притежава лек автомобил и право да управлява МПС.
Обстоятелството, че същият има постоянен адрес в гр.Д., не препятства правото
му да оспорва процесната наредба, доколкото на съда е служебно известно, че
гр.Хасково е областен център на Област Хасково, в който се намират сочените от
жалбоподателя административни служби и пътуването на този жалбоподател на
територията на община Хасково е напълно житейски оправдано, а оттам и
вероятността същият да бъде засегнат от оспорените разпоредби, с оглед предмета
на наредбата. Следва да се отчете, че правен интерес от оспорването е налице не
само когато има засягане на права, но и когато могат да бъдат засегнати права,
свободи и законни интереси, съобразно твърденията на жалбоподателя. В същия
смисъл е и Решение №5/17.04.2007 г. на Конституционния съд по КД №11/2006 г., както
и съдебната практика, постановена по сходен случай – Определение
№13543/08.11.2017 г. по адм.дело №12524/2017 г. на ВАС. И двамата оспорващи се
явяват надлежно легитимирани лица, разполагащи със законоустановена възможност
и правен интерес от обжалване на процесната Наредба.
След
преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146, във вр.с чл.196 от АПК, съдът счита оспорването
за основателно.
С оглед разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК, чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.21, ал.1, т.13 от ЗМДТ, компетентен да приеме наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково е Общинският съвет.
Съгласно §1 от ПЗР на Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, същата се издава на основание чл.21, ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА, и именно ЗМСМА в случая се явява относимия нормативен акт от по-висока степен, с който следва да е съобразена разпоредбата на чл.33, ал.2 от Наредбата, посочваща от кого се издават Наказателните постановления за предвидените в Глава шеста от същата наредба административни нарушения.
В общия закон, уреждащ материята на административното наказване – ЗАНН, е регламентирано кои могат да бъдат административнонаказващи органи. Съгласно чл.47, ал.1 от ЗАНН, административни наказания могат да налагат: а) ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи, а в ал.2 е посочено, че ръководителите по буква „а“ могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.
В конкретния случай разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, в нейната последна хипотеза, не намира приложение, тъй като същата, тълкувана във връзка с чл.189, ал.1 от ЗДвП, визира издаването на наказателни постановления на основание актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, т.е. по Закона за движението по пътищата. В специалния закон не е предвидена възможност за кметовете на общините да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, при установяване на нарушения по процесната общинска Наредба, респ. за административни нарушения по Глава шеста от Наредбата липсва законова делегация за това.
В чл.22, ал.4 от ЗМСМА е регламентирана възможността „за нарушаване на наредбите“ да се предвидят глоби и имуществени санкции, и в тази връзка, предвиденото в чл.22, ал.5 от ЗМСА – Наказателните постановления да се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата – задава лимитативно възможността за определяне на административнонаказващия орган в приеманите от общинските съвети наредби, когато специален закон изрично не урежда друго.
В случая текстът „или определено от него длъжностно лице“ на чл.33, ал.2 от Наредбата, се отклонява от установената с нормативен акт от по-висока степен рамка, като допуска възможност за делегиране на правомощия, каквато ЗМСМА не допуска по отношение на общинските наредби. Поради противоречието му с нормативен акт от по-висок ранг, оспореният текст следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Изцяло
незаконосъобразна е и разпоредбата на §5 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата, предвиждаща размерът на причинените от нарушителите щети при
извършване на нарушение да се определят от актосъставителя и да се вписват в
наказателното постановление. Регламентираната с този текст процедура
недопустимо се отклонява от общите правила на ЗАНН, в които е уредено обезщетяването
на вреди, причинени от административно нарушение. В чл.42 от ЗАНН лимитативно е
изброено какво трябва да съдържа Акта за установяване на административно
нарушение, който се съставя от актосъставителя, сред които не е посочено
задължение на последния да определя размера на причинените от нарушителя щети.
В чл.45 от ЗАНН е предвидено, че до издаване на наказателното постановление
пострадалият може да направи искане пред наказващия орган за обезщетяване на
причинените му вреди, а в чл.55, ал.1 от ЗАНН – че при издаване на
наказателното постановление наказващият орган се произнася и по искането за
обезщетение на причинените от нарушението вреди. Хипотезата на причинени вреди на
държавно предприятие, учреждение или организация, е уредена в чл.55, ал.2 от ЗАНН и тя допуска наказващият орган да се произнася по обезщетението и без да е
предявено искане.
Съгласно правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а чл.8 от ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Тоест уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на оспорените разпоредби на Наредбата не се констатира изначална липса на правно основание за приемането им, поради което същите не са нищожни, но несъобразяването им с нормативен акт от по-висок ред ги прави незаконосъобразни и е основание за тяхната отмяна.
Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на двамата оспорващи за присъждане в тяхна полза направените по делото разноски, платими от ответника.
С.А.С. е направил разноски от 10 лв. – внесена държавна такса, 20 лв. – заплатена такса за съобщаване на оспорването в „Държавен вестник” и 900 лв. – възнаграждение за един адвокат, заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.01.2018 г. По направеното от страна на ответника искане на основание чл.78, ал.5 от ГПК, предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът намира заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно, поради което същото следва да се присъди на жалбоподателя С.А.С. в размер на 600 лева.
П. Т. З.е направил разноски от 10 лв. – внесена държавна такса и 600 лв. – възнаграждение за един адвокат, заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2018 г. По направеното от страна на ответника искане на основание чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед присъединяването на втория жалбоподател към оспорването и невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът намира заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно, поради което същото следва да се присъди на жалбоподателя П. Т. З.до предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер от 500 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ чл.33, ал.2, в частта на текста: „или определено от него длъжностно лице“ и §5 от Допълнителни разпоредби от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково.
ОСЪЖДА Общински съвет – Хасково да заплати на С.А.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 630 (шестстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА Общински съвет – Хасково да заплати на П. Т. З., ЕГН **********,*** , разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се обнародва по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.