№ 410
гр. Р., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана С.а
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500573 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
И. Й. Г., от гр.Р. е обжалвала решение №988 от 12.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 20224520102223 по описа за 2022г. на Р.нския
районен съд, с което е осъдена да заплати на ищеца по делото сумата в размер
на 9000 лв., представляваща невъзстановена част от предоставена за
съхранение сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.07.2019г., както и 20 ск за сумата в размер на 1170 лв.- обезщетение за
забава за периода 12.04.2018 г.- 23.07.2019 г. Излага доводи за неправилност
на решението, като постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон.Моли въззивният
съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени, при законните последици.
Ответникът по жалбата Б. М. С., от гр.Р., изразява становище, че жалбата
е неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно. Претендира направените разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
1
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявените от Б. М. С.
против И. Й. Г. обективно кумулативно съединени иск за връщане на сумата
от 9000лв, представляваща невъзстановена част от предоставена за
съхранение сума, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2019г., както и
сумата 1170лв представляваща обезщетение за забава за периода от
12.04.2018г. до 23.07.2019г.В исковата молба се твърди, че ищецът е получил
сумата от 15330лв като продажна цена на негов собствен недвижим имот и с
ответницата се уговорили сумата да бъде внесена по нейна банкова
сметка.Имали „договорка“, че сумата ще бъда „на разположение на ищеца“и
когато му се наложи, той ще може да ползва средства от нея.До
3.07.2017г.ответницата изпълнявала договорката и „коректно му
предоставяла суми“.През м.юли 2017г. ищецът поискал от ответницата да
изтегли сумата от 3000лв, но тя изпаднала в истерия и признала, че парите ги
няма.Тъй като към този момент страните били в много близки отношения,
ищецът решил да изчака ответницата да се успокои и отново да разговаря с
нея за парите.На 26.03.2018г. ответницата напуснала общото им жилище, без
да го уведоми за това.Ищецът твърди, че докато страните са били заедно, от
общата сума в размер на 15330лв са били похарчени 6330лв. С молба вх.
№9024/2912.2021г. в изпълнение на указания на въззивния съд, дадени с
определение по в.гр.д.№751/21г. по описа на ОС-Р., ищецът уточнява, че по
време на съвместното си съжителство, с ответницата постигнали съгласие
процесната сума да бъде преведена по нейна сметка, като тя поела
ангажимент да му предостави сумата обратно, но тя не изпълнила това
задължение. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата
да му заплати сумата от 9000лв, като дължи връщането на договорно
основание. В условията на евентуалност предявява иск ответницата да върне
сумата като получена от нея без основание. Претендира ответницата да му
заплати сумата от 9000лв, лихва за забава в размер на 1170лв и законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателно
2
заплащане на главницата.
В отговора на исковата молба ответницата признава, че сумата от
продажната цена на недвижимия имот на ищеца е преведена по нейна банкова
сметка. Заявява, че „сумата е била изтеглена на части и всички пари са
предадени на ищеца“.Твърди, че през периода посочен, в исковата молба, С.
не е работел, нямал доходи и не е разполагал с други средства с които да се
издържа, освен тези, които тя му давала от продажната цена на имота му. В
хода на съдебното производство поддържа становището, че е върнала изцяло
внесената по банковата й сметка сума.
От събраните по делото доказателства е установено, че страните се
запознали през 2015 г. по интернет и започнали връзка. От м.октомври 2017
г. заживели в едно домакинство, на семейни начала в гр.К., където
ответницата по жалбата започнала работа от 01.10.2017 г. Фактическото
съжителство между страните продължило до края на м.февруари 2018г.-
според ответницата по исковете – до 25.02.2018 г., когато същата напуснала
дома на ищеца и заживяла на квартира в гр.К..
По делото не е било спорно и от представените доказателства е
установено, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот –
вх. № 15738 от 21.06.2017 г. , акт № 196, т.ХХХVI, дело № 7859/2017 г. на
СВп- Варна, ищецът Б. М. С. е прехвърлил правото на собственост върху
собствен недвижим имот на Г.Д.Ч., който заплатил продажната цена в размер
на 15 330 лв.В нотариалния акт изрично е посочено, че купувачът ще преведе
сумата по банкова сметка на лицето И. Й. Г..Не се спори, че сумата изцяло е
преведена по банковата сметка на И. Г..
Ищецът е посочил, че причината продажната цена да не бъде преведена
по негова сметка, като на продавач, а на едно трето за сделката лице – И. Г., е
това, че върху неговата сметка имало наложен запор. По делото не е било
спорно, че страните се разбрали Г. да му предоставя суми от внесените, при
поискване. Ищецът е признал, че ответницата му е предала сума в общ
размер на 6330 лв.
По делото е представено извлечение от банковата сметка на
ответницата.Свидетелката Н. П., майка на Г., изнася данни, че страните
започнали връзка през 2015г. – запознали се и си кореспондирали по
интернет. После започнали да се срещат. На св.П. е известно, че през този
3
период ищецът продал свой собствен недвижим имот и помолил дъщеря й
парите да ги внесе по нейна сметка, защото „той имал запорирани
сметки“.Свидетелката твърди, че през лятото на 2017г. през ден-два ищецът
идвал в Р. и дъщеря й теглела пари от банкомата и му давала. През
м.септември 2017г. дъщеря й заминала в гр.К., при ищеца.Там останала до
м.февруари 2018г.Свидетелката е заявила, че „през това време не е ставало
въпрос изобщо за тези пари, че тя има да му дава“.
С нотариална покана, връчена на И. Г. на 12.04.2018г., Б. С. поканил Г.
доброволно да уредят отношенията си, като преведе по негова банкова сметка
сумата от 9000лв, представляваща остатък от общо преведената по нейна
банкова сметка сума от 15330лв.
Предвид наведените фактически твърдения и заявеният петитум
правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят- ищец в
първоинстанционното производство основава претенцията си на договор за
влог.По делото не е било спорно и от писмените доказателства е установено,
че по банкова сметка на жалбоподателката – ответница по исковете, е
постъпила продажната цена от недвижим имот, собственост на ищеца, в
размер на 15330 лв. Безспорно е по делото, че жалбоподателката няма
основание за задържане на тази сума и следва да я върне на ищеца.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест-
установяване на изпълнението на договорното задължение за връщане на
предадената сума е в тежест на ответницата. Представеното банково
извлечение установява тегленето на различни суми в периода след сделката,
но не е доказателство, че тези суми са предадени на ищеца. Показанията на
свидетелката Н. П. в тази насока не могат да бъдат ценени тъй като са
противоречиви – свидетелката заявява, че дъщеря й теглела различни суми от
сметката от банкомат в гр.Р., и ги предавала на ищеца, а според банковото
извлечение тегленето е било в гр.К.. Твърденията, че през определени
периоди от време С. не е имал други доходи, тъй като не работел, са
недоказани.
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че
искът за връщане на сумата от 9000 лв. на основание договор между страните
е основателен. Като аксесорен по своя характер, основателен е искът за лихва
за забава, в размер на 1170лв. за периода от получаване на нотариалната
4
покана за връщане на сумата до завеждане на иска – 23.07.2019г.
С оглед уважаване на иска на предявеното договорно основание, не
следва да се разглежда евентуалния иск за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл.78 ГПК жалбоподателката дължи на въззиваемия разноските
по делото за тази инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК
Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 988 от 12.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2232/ 2022 г. на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА И. Й. Г., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“Р.“ **, *, * да заплати
на Б. М. С., ЕГН ********** от гр. К., ул.“ Ц.О.“ *, *, ** сумата от 1000лв
разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5