Решение по дело №3918/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

 

№                                            18.12.2020 г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД            ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на деветнадесети ноември                            две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 3918 по описа  на съда за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Д.Д.К. твърди, че на 01.03.2017г. била посетена от ответника, на когото била кума и били в добри отношения, с молба да му даде в заем сумата 1400 лева, необходима му да приключи сделка по изпращане на камиони в Германия.

Ищцата твърди още, че се посъветвала със съпруга си и решили да дадат на ответника исканата в заем сума, като предвид близките отношения  между двете семейства, не й било минало през ума дори да иска разписка или друг писмен документ от ответника. Отишла още същия ден и изтеглила сумата от 400 лева на банкомат, а на каса в Банка ДСК ЕАД изтеглила и сумата от 1000 лева.

На 01.03.2017г., в 13.00 часа, в дома й, тя дала на ответника сумата от 1400 лева в заем, като се разбрали с ответника да й ги върне на 01.06.2017г.

Падежът настъпил, а ответникът не й върнал сумата. Няколко пъти разговаряла с него по телефона и въпреки обещанията от негова страна, така и не й върнал предоставената му в заем сума.

Окончателното искане на ищцата до съда (предвид определението на съда за прекратяване на делото в частта относно претенцията за лихва) е да бъде осъден ответникът да й върне сумата от 1400 лева, предоставена му в заем на 01.03.2017г., с падеж на задължението 01.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника З.Й.С., с който заявява, че оспорва изложеното в исковата молба, че ищцата му е предоставила в заем сума от 1400 лева на 01.03.2017г. Твърди, че не бил вземал пари от ищцата и съпруга й и че точно обратното – те му дължали пари – общо 35 000 долара, които не му били върнали. Дори било образувано изпълнително дело за принудително събиране на вземането му.

Ответникът твърди още, че единственото вярно в исковата молба било, че със семейството на ищцата действително били в добри отношения, докато те не задлъжнели към него и започнали да се крият от него.

Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа иска по изложените в исковата молба съображения, ведно с направеното в съдебното заседание уточнение, че съпругът й не е присъствал на самото предаване на заемната сума, а само на уговорките за предаването й.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по изложените в отговора доводи.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представено извлечение на „Банка ДСК“АД, за периода от 01.03.2017г. до 06.03.2017г., от сметка с титуляр Д.Д.К., в която са отразени следните операции: 01.03.2017г. – плащане на ПОС на сума от 36 лева, 02.03.2017г. – теглене на каса, Д.Д.К., на сума от 1000 лева, 06.03.2017г. - плащане на ПОС на сума от 5,97 лева, 06.03.2017г. – теглене на АТМ на сума от 400 лева.

По делото е представена справка от Служба по вписванията – Стара Загора, от която е видно, че са били вписвани възбрани върху гараж в град Стара Загора, ул. Христо Смирненски 81, през 1996г. , с длъжник А.Д.К., с кредитор „Агро Еър“ ЕООД, както и че е била вписвана на 31.01.1996г. възбрана върху гараж в град Стара Загора, ул. Христо Смирненски 81, с длъжник А.Д.К., с кредитор З.Й.С..

За изясняване на обстоятелства по делото са разпитани свидетели. Свидетелят А.Д.К. (съпруг на ищцата), разказва, че преди 3 години, март месец, прибирайки се към вкъщи, заедно в внучката си, видял З. да чака пред входа на блока. Поканил го у тях, като свидетелят разбрал, че преди това З. също бил у тях по покана на съпругата му, но слязъл долу пред блока да пуши. Като седнали на масата, З. казал, че му трябват 700 евро, за да си възобнови бизнеса, а съпругата на свидетеля (ищцата) му казала, че била взела пенсията 400 лв. и имала някакви пари настрана 1000 лв. и можела да му ги изтегли. Разбрали се, че до три месеца да върне сумата, или най-много месец по-късно. Тогава съпругата му и ответникът тръгнали към банката с неговата кола. Отишли в  Банка ДСК, откъдето съпругата му изтеглила от самата банка 1000 лв. и от банкомата 400 лв. След като тя се върнала вкъщи, свидетелят видял бележките за изтеглените пари. Свидетелят казва още, че е присъствал, когато ищцата е търсила три пъти З. по телефона за връщане на парите, но нямало отговор. Свидетелят казва още, че той и съпругата му станали кумове на З. и на бившата му съпруга през 1980 - 1981 година. Преди повече от 20 години З. и жена му се развели  и оттогава не поддържали отношения със З.. В последствие свидетелят пък казва, че не били спирали да бъдат в близки отношения със З., щом дошъл да иска пари от тях. В момента нямали отношения, не знаели къде живее З.. Преди това не били с влошени отношенията. Свидетеля казва още, че е имал „най – различни“ отношения със З. -охранявал негови познати, носил му суми, други неща, които З. го е карал да прави в качеството му на негов работодател. З., първо, бил актьор, после се занимавал с най - различен бизнес. Последно, което знаел от негови познати в Чирпан, било, че бил собственик на птицекомбината. Когато станал собственик на Птицекомбината, започнал да не му обръща никакво внимание. Това било преди повече от 10 години. Свидетелят казва, че не е знаел срещу него да е имало образувани изпълнителни дела и да са били налагани възбрани върху негово имущество от З.. Сега разбирал от адвокатката на ответника. Не дължал пари, нито на З., нито на Агро Еър.

Свидетелката Р.Й.И, казва, че познава З.Й.С., тъй като заедно са работили в Комисия за защита на потребителите, той бил инспектор – това било преди 2,3 години. С Д. се познавали от деца – били приятелки. Свидетелката казва, че Д. й споделила, че в началото на тази година - февруари, март дала някаква сума на З., в размер над 1000 лева в заем. След това й споделила, че той не ги връщал тези пари. Търсила го е няколко пъти, но не се свързала с него.

Свидетелят Н.Т.Т., казва, че е приятел на З.Й.С. от детски години, а с Д.К. и съпруга й А. К., се познавали от сватбата на З., на която те му били кумове. Свидетелят разказва, че семейство К.и семейството на З. били в много близки отношения до момента, в който А. К. напуснал системата на полицията, където работил и взел пари от З. (който тогава бил бизнесмен), като му пописал запис на заповед и не му върнал парите. З. го осъдил въз основа на този запис на заповед, имало изпълнително дело, при което З. им „запорирал“ гаража. Около 1997-1998 година настъпило влошаване в отношенията им. След тази дата свидетелят казва, че изобщо не знае З. да е поддържал отношения с Калдамукови. Свидетелят казва, че познавал А. К. много добре, тъй като са работили заедно в едно полицейско управление. Лично К. ходил при него (свидетеля) през 1999 г. да му иска пари и бил очевидно бит. Дори свидетелят присъствал на един спор преди 1997 г. до неговото заведение Манхатън, на който г-н К. имал пререкания „с двама всеизвестни разбойници“ ***********, при което единият ударил К.. Притесняван бил за пари. Свидетелят казва, че З. заминал за чужбина преди повече от 3 години, връщал се за малко в България, последно го видял преди година и половина, когато З. се върнал да си вади документи за някакъв курс. Свидетелят казва още, че не знае, а и З. не му е споделял през 2017г. да е вземал пари от Д.К.. А предвид отношенията помежду им, свидетелят казва, че не вярва К.да са дали пари на З., защото било обратното – те му дължали пари. Последните три, четири години З. не му бил споделял за финансови проблеми.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е двустранен, възмезден, реален договор, като предаването на паричната сума, предмет на договора, е елемент от фактическия състав на неговото сключване. Договорът за заем на пари  е неформален договор и за неговата действителност не се изисква форма – същата има отношение към доказването, предвид ограниченията в чл. 164, ал.1, т.3  ГПК – забрана за установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лева.

В случая, доколкото ищцата твърди, че на 01.03.2017г. е предала на ответника сумата от 1 400 лева в заем, по силата на устен неформален договор, със задължение да й я върне след три месеца, то са допустими свидетелските показания за установяване на тези факти.

От накратко възпроизведените свидетелски показания при изложението на фактическата обстановка по делото и от събраните писмени доказателства, съдът намира, че не се доказват горепосочените твърдения на ищцата, по следните съображения:

Първо, съдът не кредитира показанията на св. А.Д.К., преценени през призмата на чл. 172 ГПК, поради това, че същите са вътрешно противоречиви (веднъж свидетелят казва, че от развода на З. преди 20 години, не поддържали отношения с него, а след това, че били в добри отношения с него, затова и той отишъл да търси пари от съпругата му), както и поради това, че същите в частта, в която свидетелят казва, че не знаел срещу него да е имало образувани изпълнителни дела и да са били налагани възбрани върху негово имущество от З. и че не дължал пари, нито на З., нито на дружество с наименование Агро Еър, се опровергават от приетата като писмено доказателство по делото справка от Служба по вписванията – Стара Загора, така и от показанията на свидетеля Н.Т.Т., които съответстват на отразяванията в тази справка. Затова и съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Тодоров относно влошените отношения между семейство К.и ищеца, поради финансовите такива между ответника З.С. и А. К. (съпруга на ищцата). Не се събраха никакви доказателства по делото, които да поставят под съмнение достоверността на показанията на този свидетел. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ищцата, че показанията на Н.Т.Т. са неотносими и не следва да бъдат вземани предвид, тъй като делото било между Д.К. и З.Й.С.. Точно обратното, тези показания допринасят за изясняване на това в какви отношения са били Д.К. и З.Й.С., след като се твърди, че Д.К. е дала преди 3 години в заем сума на З.С. и че на тези уговорки е присъствал А. К., разпитан като свидетел по делото.

Отделно от горното, съдът намира за нужно да отбележи, че показанията на св. К., че е присъствал на уговорки между ищцата и ответника относно предоставянето на сума от 1400 лева в заем, в тази част казаното от свидетеля противоречи на изложените от ищцата твърдения в исковата молба. Първоначално, ищцата твърди, че сумата от 1 400 лева е предала на ответника пред съпруга си, като в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заяви, че се „отказва “ от това твърдение и че съпругът й е присъствал само на уговорките между страните за предаването на сумата и направи искане за изменение на проекто – доклада в тази част, като процесуалният представител на ответника не се противопостави. Ищцата твърди още в исковата молба, че след като са постигнали на 01.03.2017г. уговорка с ответника да му даде сумата от 1400 лева, тя му казала да дойде след два часа, той си тръгнал от дома й, а тя отишла и изтеглила на каса 1000 лева и от банкомат 400 лева. След това в 13.00 часа, на 01.03.2017г., ответникът дошъл в дома й и тя му предала сумата от 1 400 лева. За разлика от така изложеното в исковата молба, свидетелят К. пък казва, че ищцата и ответникът заедно излезли от дома им и заедно отишли ищцата да изтегли сумата от 1000 лева на каса и 400 лева от банкомат, след което ищцата дала на ответника парите и сама се прибрала в жилището им. Изложеното е достатъчно красноречиво, че дори съдът да бе кредитирал показанията на този свидетел, то те не се установяват изложеното в исковата молба.

Предаване на заемна сума на 01.03.2017г. от ищцата на ответника не се установява и от свидетелките показания на св. Р.Й.И, тъй като същата няма никакви непосредствени впечатления относно този факт, а каза, че ищцата й споделила, че тази година била дала сума над 1000 лева на ответника. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, че ищцата й е казала това, което не означава, че са се осъществили казаните от ищцата на свидетелката факти. Още повече, че ищцата е казала на свидетелката, че тази година е дала пари на ответника, а исковата претенция е за предоставена заемна сума през 2017г.

На следващо място, предоставянето на пари от ищцата на ответника в заем, не се доказва и от приетото като доказателство извлечение от банкова сметка ***, тъй като от него се установява, че на 02.01.2017г. Д.Д.К. е изтеглила сумата от 1000 лева на каса, а на 06.03.2017г. – е изтеглила сумата от 400 лева. Недоказано остана твърдението на процесуалния й представител, че посочените дати в извлечението били датите на осчетоводяване на операциите от банката, а не на извършването им и че изтеглянето и на двете суми било направено на 01.03.2017. Тежестта на доказване на факта на предаване на сумата и на датата, на която е извършено това, е на ищеца, разпределена му с доклада по делото.

В заключение, съдът намира, че ищцата не установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предала на 01.03.2017г. в заем сумата от 1400 лева на ответника, срещу задължение да й я върне на 01.06.2017г.

Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 350 лева – разноски за процесуално представителство в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.К., ЕГН: **********,***, против З.Й.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***. Княз Борис 150, вх.Б, ет.6, ап.17, иск за заплащане на сумата от 1400 лева, представляваща невърната заемна сума, предоставена му по договор за заем на 01.03.2017г., с падеж на задължението 01.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН: **********,***,, да заплати на З.Й.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***. Княз Борис 150, вх.Б, ет.6, ап.17, сумата от 350 лева, представляваща направените от него разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: