О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1685
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в закрито
заседание на дванадесети септември
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Даниела Михова
Таня Русева-Маркова
при
секретаря
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 883 по описа
за
2019 година.
С Решение № 661/22.03.2019г.,
постановено по гр. дело № 4881/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е признато
за установено по отношение на Д.М.М. ***, че същият дължи на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от общо 108, 40
лева, в това число сумата от 98, 40 лева, изплатена от дружеството по Договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица
№ 00500100065764/20.03.2014г. със срок на действие 07.04.2014г. – 06.04.2015г.
по щета № **********, на доверен сервиз – „Ауто Италия“ ЕАД, за отремонтиране
на застрахования лек автомобил – марка „Пежо“, модел 308, рег. № А 1501 МА,
собственост на Янко Стоянов Кепенеров, след увреждане при ПТП, станало на 08.01.2015г.
– на паркинга на МБАЛ „Черноморска“ със седалище гр. Бургас, по вина на М., при
управление на лек автомобил – марка „Мазда“, модел 323 с рег. № А 4840 КХ, без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, и сумата от 10 лева –
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018г. до
окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановено по частно гр. дело № 828/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас, като за разликата над нея – до пълния размер от 599, 40 лева, е
отхвърлен иска като неоснователен.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД със седалище гр. София, представлявано от адвокат Т.Х.Я., със
съдебен адрес ***, с която се претендира да бъде отменено постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която претенцията е отхвърлена за сумата
над 98, 40 лева до пълния предявен размер от 501, 40 лева и вместо него да бъде
прието ново решение по съществото на спора, с което да бъде прието за
установено, че Д.М.М. дължи на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със
седалище гр. София сума в размер на 501, 40 лева, представляващо изплатено
застрахователно обезщетение по щета №
********** по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица №
00500100065764, във връзка с настъпило на 08.01.2015г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху дължимата сума от подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.01.2018г. до окончателното й плащане. В
жалбата се посочва, че обжалваното решение е неправилно, страда от съществени
процесуални пороци, съдът е извел неправилни и противоречиви изводи за
неоснователност на пълния размер на предявения иск, като не е допуснал повторна
експертиза, както и не е отчел установени по делото факти, касаещи размера на
претендираното обезщетение. В жалбата се посочва, че решението е постановено
при съществено нарушение на процесуалния закон, ограничило правото на
застрахователното дружество да докаже предявения иск в претендирания размер.
Посочва се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства,
като е възприел в мотивите си едностранчиво приетото по делото експертно
заключение, което е оспорено изцяло от ищеца, като необосновано, противоречиво
и неясно. В жалбата не се отправя конкретно искане за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, депозирана е
от лице, което има правен интерес да обжалва постановения акт, жалбата е
постъпила в преклузивния срок за нейното обжалване и дължимата държавна такса е
внесена.
Ответната
страна по въззивната жалба – Д.М.М. чрез назначения му особен представител
адвокат Н.А. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че са
неоснователни оплакванията на въззивното дружество, че вещото лице не отговаря
на поставените задачи и не разглежда в цялост представените по делото доказателства.
Посочва се, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Не се
отправят искания за събиране на други доказателства пред настояща инстанция
Предявен е
иск от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище гр. София против Д.М.М.,
с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовото
дружество, че ответната страна – Д.М.М. му дължи сума в размер на 599, 40 лева,
представляващо изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, по
застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица №
00500100065764/07.04.2014г. във връзка с настъпило на 08.01.2015г. събитие –
пътно-транспортно произшествие, от която сума 10 лева са ликвидационни разходи,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.
410 от ГПК, а именно 31.01.2018г. до датата на плащане на исковата сума.
Исковото производство е образувано след постановяване
на Заповед № 488 от 05.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, постановена по частно гр. дело № 828/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас.
По отношение на наведените
обстоятелства във въззивната жалба и като взе предвид, че в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълкувателно дело №
1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ се приема, че когато във въззивната
жалба се съдържа оплакване, че доказването на конкретен факт е извършено в
нарушение на съдопроизводствените правила и този факт е останал неустановен, то
въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски
на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, като не е
необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване
на съответния факт, а е необходимо и достатъчно страната да се е позовала на
допуснато процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на
използването на това доказателствено средство.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че в настоящата въззивна жалба се съдържа оплакване именно
относно обстоятелството, че конкретен факт – степента на нанесената вреда и размерът
на претендираното застрахователно обезщетение е останал недоказан в
претендирания размер поради допуснато от страна на съда нарушение на
съдопроизводствените правила, то съдът следва да допусне исканата повторна
експертиза, дори и да не е отправено конкретно искане в тази насока, тъй като
счита, че за установяване на този факт са необходими специални знания. При това
положение, настоящата инстанция намира, че следва да бъде допусната исканата в
първоинстанционното производство повторна съдебно-техническа експертиза на
разноски на въззивната страна, тъй като именно тя носи тежестта за установяване
на степента на увреждане на моторното превозно средство и размера на нанесената
вреда. На въззивното дружество следва да бъде указано, че при невнасяне на
определения от страна на съда депозит, съдът ще се произнесе по спора въз
основа на представените до настоящия момент доказателства.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 22615/28.05.2019г.
по описа на Районен съд - Бургас, депозирана от „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД със седалище гр. София против
Решение № 661/22.03.2019г., постановено по гр. дело № 4881/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас.
НАЗНАЧАВА повторна съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по
която да даде отговори на въпросите, съдържащи се в исковата молба.
Експертизата да се извърши от
вещото лице Бердж Топузян след внасяне на предварителен депозит в размер на 200
(двеста) лева, платими от въззивното дружество - „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД със седалище гр. София в тридневен срок от получаване на
съобщението за назначената експертиза.
УКАЗВА на въззивното дружество, че в
случай на неизпълнение на задължението си да заплати определения предварителен
депозит, съдът ще отмени своето определение за назначаване на експертиза и ще
се произнесе по спора въз основа на
представените до настоящия момент доказателства.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение
да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.