Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260660 Година 16.07.2021 Град
**
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети юли Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4888 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Д.И.Д. твърди в поправената
си искова молба, ответникът
бил издал на името й фактура № **********/23.06.2020 г. и претендирал да му я плати.
Олихвил сумата, поради изтекъл срок за плащането й.
Тя не била съгласна с така начислената й сума по нея и лихви и не му ги
дължала, поради което и не му я платила. Незаконосъобразно й бил начислил процесната сума и то при изразено категорично становище от негови
служители за нищожност на приетите от ДКЕВР ПИКЕЕ в касационна им жалба срещу
решение № 12897/01.12.2015 г. по адм.д. № 9462/2014
г. на ВАС. Въпреки това била издадена и претендирана
спорната фактура. Претендирал сумата без правно основание и наличието на
измерване посредством годен и сертифициран СТИ, по реда на ЗИ, без наличието на
доставка в този размер, установена по реда на лиценза, който изисквал верен и
ежемесечен отчет, и без наличието на валиден договор за доставка на ел.енергия с
нея за посочения във фактурата имот в гр. **, **. Съгласно издаденият му лиценз
нямал право да продава и фактурира ел. енергия за продажба, а я изнудвал да му
плати процесната сума, възползвайки се от
неправомерното поведение на служителите си, което се изразявало в съставянето
на частни документи, които изцяло оспорвала по съдържание и като съставени без
знанието и съгласието й, и в отсъствие на неин представител. След 05.01.2007 г.
вече нямал правомощия/лиценз да продава (снабдява със) ел.енергия на
населението и съответно да издава фактури за това. Въпреки че към датата на
корекцията притежавал лиценз само за пренос и разпределение на ел. енергия си бил
позволил да изчисли/начисли процесната сума без
наличието на редовен месечен отчет. Начинът и методиката, по които била
начислена сумата били неправилни и незаконни. Доставчикът не й бил представил
конкретни данни и доказателства, че на процесния
адрес електрическата енергия се измервала от законно монтирано, сертифицирано
по ЗИ и Правилата за измерване СТИ. Размерът на корекцията бил произволно
определен от лице без пълномощия. За нея не съществувала обвързваща
действителна клауза, по която да се дължала процесната
сума, а и тя не се била съгласявала с процедура за едностранно и без нейно
участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и
отчетена посредством СТИ ел. енергия. Ако се приемело обратното твърдяла, че на
този адрес не била потребена енергия в количество,
което да се равнявало на процесната сума по
одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Не било възможно да било отчетено от
законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел.
енергия. Извършената корекция на сметки визирала електромер, който не обслужвал
неин адрес. Потребителите при общи условия дължали заплащане само стойността на
месечно доставена, потребена и измерена ел. енергия
посредством законно монтиран и сертифициран електромер и само на доставчика -
продавач. От потребителя не можело да бъде търсена каквато и да било
отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като
нямал задължение да следи за техническата изправност на СТИ, нито те били
негова собственост. Поради това не можело да й се вмени в отговорност
твърдяната неизправност на СТИ, защото с цената, която заплащал редовно за
доставена, измерена и реално потребена ел.енергия,
следвало да си осигури не само качество на доставката, но и на услугата, което
трябвало да се изразява в законно монтиран и сертифициран електромер, който
подлежал на редовни проверки. Дължимата грижа от монополиста била най-малкото
да отстранял повредата или неизправния електромер във възможно най-кратък срок
и монтирал сертифициран такъв и се опитал да обезщети потребителя, ако бил
пострадал по някакъв начин. НЕ.екватно било да се
вменява на същия отговорност за неизправното функциониране на СТИ, предвид, че лицензиантът бил длъжен да положи необходимите усилия да не
допуска неизправно функциониране на собствените си СТИ. Всяко претендиране и
получаване на суми, начислени въз основа на презумирани
в отсъствието на неин представител и без негово знание неизправности на
измервателните средства, било неоснователно и представлявало злоупотреба с монополно положение. Нито в ЗЕ, нито в договорите за
продажба на ответника, не била предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Доколкото ответникът се позовял на
аналогично правило, прието в общите му условия, същите били нищожни,
противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за
разпределение на риска при продажба на родово определени вещи. Освен това
противоречали на интереса на потребителя. Прилаганата от дружеството процедура
за начисляване на „корекционни суми” върху вече
платени месечни сметки била неправомерна и се обосновавала на нищожни правни
норми. Процедурата на едностранните корекции била уредена единствено в общите
условия на лицензианта, които в тази си част били
прогласени за нищожни. С оглед защитата на потребителя било недопустимо
монополист да начислявал дължими суми поради неизпълнение на договорно
задължение, изпълнението на което зависило единствено от волята му и по силата
на приети от него общи условия. Предвидената в чл. 54 ОУ на лицензианта
процедура за едностранно /без участието на потребителя/ коригиране на сметки за
електрическа енергия, противоречала на основният принцип в чл. 2, ал. 2 ЗЕ,
както и на ЗЗП и ЗЗД, поради което била нищожна. Излизането извън границите,
предвидени от закона, при налагането на имуществени санкции при договорно
неизпълнение, водело до нищожност на посочената разпоредба, нарушавало основни
принципи на договорното право и не обвързвало страните със своето съдържание. Претендираната сума била недължима и формирана в нарушение
на чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от 5 април 2006 г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги, която отменяла Директива на Съвета 93/76/ЕИО, която изисквала сметките
да се изготвели въз основа на реалното енергийно потребление, като информацията
следвало да била представена по ясен и разбираем начин. В изпълнение на нормата
месечната сметка следвало да осигурява необходимата информация, която да даде
възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите
енергийни разходи и тяхната стойност. Сметките въз основа на действителното
потребление следвало да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на
потребителите да контролират консумацията си на енергия. В противоречие на тези
императивни разпоредби, монополното предприятие
изготвяло „прогнозни сметки” за презюмирани
количества енергия, която не била месечно доставяна, месечно измервана и
месечно потребена на адреса. Въз основа на
лицензионния режим и решението на ДКЕВР относно месечното отчитане на доставена
и потребена енергия, сумата бил недължима и на това
основание, като съставена в нарушение на законовите изисквания. Оспорвал и
общите условия на ответника, тъй като те не били приети по надлежния ред и тя
не била запозната със същите и били неприложими в отношенията им. Искането е да
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата
от 985.48 лева, която била начислена служебно по партидата й с клиентски №
**********, обективирана във фактура №
**********/23.06.2020 г., за заплащане за периода 30.01.2020 г. - 28.04.2020
г., при липса на доставка на стока или услуга, на тази стойност и правно
основание за начисляването й. Претендира разноски.
Ответникът „**” Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор и чрез пълномощника си в хода на делото по същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Въпреки неоснователните
доводи за противното на ищцата, същата е в договорни отношения с ответника по
силата на публикуваните и влезли в сила и за нея без изричното им писмено
приемане съгласно чл. 104а, ал. 4 ЗЕ - публично извести общи условия на
договорите му за пренос на ел.енергия през електроразпределителната му мрежа,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г. (л. 44-51).
По силата им ответникът извършва пренос на ел. енергия през
електроразпределителната си мрежа до имота й в гр. **, - ** с ИТН -, а тя е
негов битов потребител на същата енергия с клиентски номер **********, видно от
процесната фактура, която сама е представила в
заверен препис с исковата си молба (л. 5 гр.д. № 13919/2020
г. на ПРС).
От представения с отговора
в заверен препис констативен протокол № 584561/28.04.2020 г. за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване, преценен съвкупно с
показанията на свидетелите Д. и С. (служители на ответника), които съдът
кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не
противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК), се установява
несъмнено, че на 28.04.2020 г., същите посочени в този протокол двама служители
на ответника, в присъствието на посочения в същия свидетел, за който дават
показания, че не е служител на ответника, след като не намерили ищцата или неин
представител на адреса, извършили проверка на процесния
електромер с фабричен номер 0**96103, който измерва доставената ел. енергия до
посочения й имот (л. 24). При същата тези служители, в присъствието на
свидетеля, установили, че е разпробит лицевия панел
на и поставен метален шунт в този електромер, и след
като установили след контролно замерване с еталон, че отчита с грешка над
допустимата норма от – 56,64 % доставената до дома на ищцата ел. енергия, го
демонтирали за метрологична експертиза и поставили в безшЕ.а
торба, която пломбирали с номер 587538 и на негово място поставили след
контролно заверване друг електромер (л. 24). Вярно е,
че пълномощникът на ищцата оспори автентичността и на този, както и на
представения от ответника с отговора друг констативен протокол от 09.02.2018
г., по време на проверката по който е поставен процесния
електромер, свален при процесната проверка на
28.04.2020 г., поради което и съдът откри производство по чл. 193 ГПК за
проверка на тяхната автентичност (л. 23-24).
Последната обаче, а с това и вписаните в тях горепосочени обстоятелства, се
потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели К., П., Д. и С. (чл. 194, ал. 1 и чл. 180 ГПК). Поради това съдът
признава с настоящото решение, че оспорването на тези протоколи не е доказано,
а те са автентични (чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК). А
след като е така и удостоверени в тях факти се потвърждават по делото от
показанията на подписалите ги горепосочени свидетели, то съдът ги намери за
несъмнено установени именно от тези констативни протоколи, а възраженията за
противното на пълномощника на ищцата са неоснователни. Вярно е, че в
показанията им са налице някои неточности, но те не се отнасят до съществените
за делото констатации при удостоверените в тях проверки и се оправдават от
посочената и от свидетелите отдалеченост на събитията от заседанията, в които
дават по делото показания за същите. От друга страна верността на вписани в процесния протокол от 28.04.2020 г. горепосочени обстоятелства
по констатираните при проверката разпробИ.е на
лицевия панел на и поставен метален шунт в процесния
електромер и измерването от същия с грешка над допустимата, демонтажа му поради
това и изпращането му за метрологична експертиза с пломбирана с горепосочената пломба
безшЕ.а торба, се потвърждават и от представения от
ответника с отговора му констативен протокол за извършената метрологична
експертиза от БИМ на този електромер (л. 24). А той е официален свидетелстващ
документ, чиято автентичност и вярност ищцата не е оспорила и оборила, а на
формалната и материалната му доказателствена сила
съдът е подчинен (чл. 179, ал. 1 ГПК). Поради това горепосочените
обстоятелства, удостоверени в констативния протокол за процесната
техническа проверка и подмяна на процесния електромер,
съдът намери за несъмнено доказани по делото и от съвкупната му преценка с този
неоспорен от ищцата друг протокол за метрологична експертиза на този свален при
проверката на 28.04.2020 г. процесен електромер.
При последната е
установено, че е осъществяван достъп до вътрешността му, като през отворите
между изводите на куплунг Х2 е монтирана допълнително П-образна метална скоба,
неприлежаща към конструкцията му, в резултат на която му манипулация, преминаващата
през него ел. енергия е измервана с отклонение от минус 72.44 % и несъответства
на техническите и метрологични изисквания (л. 27).
От първоначалното и
допълнителни заключения на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
които съдът възприема, поради липсата на противоречие с останалите
доказателства, се установява още, че процесния
електромер е манипулиран, като вероятната дата на тази му манипулация е
04.10.2019 г., когато е налице рязък спад на количеството потребена
от имота на ищцата ел. енергия, като манипулацията му се изразява в прекарване през
два отвора с диаметър 1 мм на лицевия му панел на тел, свързан с изводите на
основата на куплунг на позиция Х2 на измервателната му платка, по който начин
преминаващата през него ел. енергия е измервана с отклонение от минус 72.44 %,
което е извън границите на допустимото такова от плюс/минус 2 %, поради което
същият несъответства на техническите изисквания и метрологични характеристики и
неизмерва цялата консумирана от дома на ищцата ел. енергия, като използваните
поради това от ответника метод на отчитане на неизмерената ел. енергия и
методика за остойностяването й са приложени правилно в случая, в съответствие с
чл. 50, ал. 1, б. „а“ и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ (л. 54 и 120). При това положение и
възраженията и доводите за противното на пълномощникът на ищцата, че ответникът
не бил доказал действащата цена на процесната
корекция, защото не бил представил доказателства, че това била цената, по която
закупувал от обществения доставчик електрическа енергия за покрИ.е
на технологичните си разходи, са неоснователни, защото, според нормата на чл.
56, ал. 3 ПИКЕЕ, преизчислените количества електрическа енергия по чл. 56, ал.
1 ПИКЕЕ се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покрИ.е на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор,
именно по която в случая според вещото лице ответникът е остойностил
процесната корекция.
Поради това, с
представената от ищцата фактура № **********/23.06.2020 г., ответникът й
начислил, за миналия исков период от 30.01.2020 г. (което е датата на
предходната проверка по чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ на този електромер,
видно от
т. 5 на ПЗСТЕ, л. 54) до 28.04.2020 г. (което е датата на процесната проверка, при която е установена манипулацията
му), допълнително общо 4995 кВтч ел.
енергия, на цена от общо 985.48 лева (л. 8). Страните не спорят, че същата ищцата
не е платила на ответника до приключване на съдебното дирене.
Неоснователни са
възраженията и доводите на пълномощника на ищцата, че ответникът нямал законово
основание да коригира с тази фактура сметката й за ел. енергия и издаде процесната фактура за плащането й, защото именно противното
е предвидено в приложимите в случая норми на чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ, според които,
в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на
раздел IX ПИКЕЕ, какъвто е настоящият, именно операторът на
електроразпределителната мрежа, какъвто е ответникът, предоставя на ползвателя
на мрежата, каквато е ищцата, фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на
база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото", която
сума ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа, какъвто
е ответникът (така и Опр. № 60555-2021-IV
г.о. на ВКС). А именно в тези норми на ПИКЕЕ е регламентиран според чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, какъвто е случая.
Показанията на
свидетеля Т., - на ищцата, включително и в частта им, че никой не живеел в процесния електроснабден горепосочен
имот и поради това в него не се потребявяла ел.енергия
и през процесния корекционен
период, включително и ищцата, която живеела в с. **от 1991 г., съдът не
кредитира. Не само защото са изолирани, тъй като не се подкрепят от нито едно
друго доказателство по делото. Но и защото противоречат на т. 1 от ДЗСТЕ, от
която е видно, че от юни 2019 г. до април 2020 г. в имота на ищцата е потребявана ел. енергия, и на получения лично от ищцата на
04.05.2020 г. в този имот констативен протокол за процесната
проверка, който ответникът й е изпратил по пощата в същия имот, видно от
известието за доставянето му (л. 26 и 120).
А тази изолираност и противоречие с тези доказателства, в съчетание с близката
родствена връзка на ищцата с този свидетел, неин -, оправдава напълно
недоверието, с което съдът се отнася към достоверността на показанията му (чл.
172 ГПК).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли
(чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи тежестта да докаже несъмнено, че
спорното право е възникнало и съществува, а ищецът твърдените от него факти,
които го изключват, унищожават или погасяват. Или при този иск ответникът носи
тежестта да докаже пълно и главно факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, а ищецът възраженията си за
неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р
1436-1962–IV г.о.). В случая обаче ответникът доказа пълно и главно, тоест
несъмнено, че е възникнал правопораждащият процесното вземане факт, респективно, че същото вземане се
дължи на основание чл. 183 ЗЗД и чл. 49, ал. 3, 5 и 7, чл. 50, ал. 1, б. „а“ и
ал. 5, и чл. 56, ал. 1-3 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019
г.), във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, за
реално доставената до и потребена от имота на ищцата
за исковия период, но неточно неизмерена от електромера й, поради посочената му
манипулация, ел. енергия, а тя не доказа възраженията си за недължимостта
на това вземане.
По въпросите дали е
налице основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената
от същия ел. енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при
действието дори само на отменените чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ
(в сила от 16.11.2013 г., отм.), както и дали е изпълнено изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" ЗЕ за предвиждане в
общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ред за уведомяване
на клиента, при наличие на основание за корекция на сметката му при действието
на заварените от тези законови промени общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия (в случая одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от
10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на Е., които
макар и да не са представени по делото, са публикувани в интернет), е налице
актуална съдебна практика на ВКС (Р 124-2019-III г.о.). Според същата,
принципните положения, от които следва да се изхожда при отговорите на
посочените въпроси, са видът на правоотношенията и целите на правното им
регулиране. Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните
потребители на ел. енергия възникват по силата на договор за продажба/доставка
на такава енергия. Поради специфичния им предмет, част от правата и
задълженията на страните по тях се регламентират в ЗЕ. Целта им е да бъдат
защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи,
защото електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението.
В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше
едностранно коригиране на дължимата цена за потребената
ел. енергия до измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
104а ЗЕ, обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 г. Защитата на потребителите от такива
клаузи обаче не променя характера на тези отношения. Те се пораждат от договор
за продажба/доставка на ел.енергия, при който се прилагат общите правила на
ЗЗД, сред които са и задължението на купувача да плати цената на реално
доставената стока (чл. 183 ЗЗД). От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато
е било доставено определено количество ел. енергия, но поради допусната грешка
е отчетена по-малко и съответно заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати разликата. Дори да липсва специална уредба, този
извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на пълната цена на
доставената стока, както и от принципът за недопускане на неоснователно
обогатяване (Р 21-2017-I г.о.). В случая, след влизане в сила на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ са приети и сега действащите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.). В тях се съдържа подробна
регламентация за начина на едностранно коригиране на сметката на потребителя
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно
неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновното
му поведение (Р 115-2017-II т.о.). Поради това принципният отговор на ВКС на
първия въпрос е, че трябва да се приложат в случая разпоредбите на действалите
в случая през исковия период от 30.01.2020 г. до 28.04.2020 г. ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.). Дори да е налице непълнота в
същите, тя следва да бъде запълнена с приложение на правилото на чл. 183 ЗЗД и
общият принцип за недопускане на неоснователното обогатяване. Съдебната
процедура по ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно
отчитане на изразходвана ел.енергия, които поради това са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Поради това гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена
от тях ел. енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. Поради това, ако в общите условия,
в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметката му съгласно посочените ПИКЕЕ,
това нарушение представлява само пречка той да бъде поставен в забава за
плащането на същата корекция, но не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта й, когато е установена по съдебен ред (Р
124-2019-III г.о.). Случаят е именно такъв.
При него по делото се
установи несъмнено от констативния протокол от 28.04.2020 г., потвърждаващите
го показания на свидетелите Д. и С., протокола за метрологичната експертиза и първоначалното
и допълнителни заключения на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, че при процесната проверка на 28.04.2020
г. е била констатирана горепосочената манипулация на процесния
електромер, довела до неточно отчитане на доставената до имота на ищцата ел.
енергия по смисъла на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. При това положение, позовавайки се
напълно правилно на нормата на чл. 50, ал. 1, б. „а“ и ал. 5, и чл. 56, ал. 1-3
ПИКЕЕ, ответното електроразпределително дружество е изчислило за исковия период
от 30.01.2020 г. до 28.04.2020 г. и начислило на ищцата за плащане с процесната фактура, допълнително изразходваната от обекта й
ел. енергия от 4995 кВтч ел. енергия и неплатената й
от същата цена от 985.48 лева, като ответникът я е и уведомил за това с писмо,
което е получила на 04.05.2020 г., с което й е изпратил и констативния протокол
за проверката, видно от представеното с отговора му известие за доставяне (л. 26). В случая е установено със ПЗСТЕ, че
ответникът правилно е приложил и остойностил
количеството неизмерена ел. енергия от 4995 кВтч и
неплатената й от ищцата цена от 985.48 лева за исковия период от 30.01.2020 г.
до 28.04.2020 г., съобразено с правилата на чл. 50, ал. 1, б. „а“ и чл. 56, ал.
3 ПИКЕЕ (ДВ 35/2019). Началната дата на този период 30.01.2020 г. е датата на
предходната проверка по чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ на електромера, видно от т. 5 на
ПЗСТЕ, а крайната му дата е тази на проверката на 28.04.2020 г., което напълно
отговаря на правилото на чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ. Поради това съдът намери
с оглед горепосочената актуална съдебна практика на ВКС, че в случая е налице
основание за тази извършена от ответника корекция на сметката на ищцата за
миналия исков период от 30.01.2020 г. до 28.04.2020 г., който не е по-голям от
максимално предвиденият такъв от 90 дни по чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, с процесната фактура, с която са й начислени допълнително 4995
кВтч ел.енергия, на цена от 985.48лева, защото това е
цената на доставена и потребена в дома й ел.енергия
през посочения период, която е останала неизмерена поради посочената манипулация
на електромера (така и Р 124-2019-III г.о.). Поради това е налице основание за
получаване от ответника на тази искова сума по процесната
фактура, защото съответства на цената на реално пренесената, доставена и
консумирана от обекта на ищцата ел. енергия, неизмерена от електромера й поради
посочената му манипулация. В случая се касае до задължение за заплащане на
цената на доставена стока по договор за продажбата й. Поради това въпросът дали
горепосочената й манипулация е извършена от абоната е без правно значение, защото
не се касае до вземане за обезщетение за вреди, при което да се изследва има ли
виновно поведение на същия, а за задължение на купувача да плати пълната цена
на доставената му стока (чл. 183 ЗЗД). Поради това възраженията на пълномощникът
на ищцата за противното се явяват неоснователни (Р 124-2019-III г.о.). А при
тези установени несъмнено по делото обстоятелства, с оглед актуалната съдебна
практика на ВКС, предявеният от същата иск за признаване недължимостта
на исковата сума, се явява неоснователен и следва да се отхвърли, а
възраженията й за противното са неоснователни.
При този изход на
делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените по делото разноски
в общ размер от 495 лева (от които 395 лева внесено възнаграждение за вещото
лице и дължимото му се минимално възнаграждение от 100 лева по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, защото е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), които
поради това следва да се възложат в тежест на ищцата (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК,
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП). При този
изход на делото ищцата няма право на разноски, поради което такива не й се й
присъждат (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявения от Д.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***1, иск
за признаване за установено по отношение на ”**“ Е., с ЕИК -, със седалище и
адрес на управление -, че не му дължи сумата от 985.48 лева, представляваща
цената на допълнително начислените й 4995 кВтч
електрическа енергия по фактура № **********/23.06.2020 г., с която е
коригирана сметката й за миналия период от 30.01.2020 г. до 28.04.2020 г.
вследствие на установено непълно измерване на количеството й от електромер с
фабричен номер 0**96103, както и искането й за присъждане на сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА
Д.И.Д. с п.а., да заплати на ”**“ Е. с п.а., сумата от 495 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: