№ 430
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.ова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. И.ова Въззивно търговско дело №
20225001000452 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 13, постановено на 1.03.2022 г. по т.д. 112/2021
г. на Окръжен съд-П., поправено относно явни фактически грешки с
постановеното по същото дело решение № 41/31.05.2022 г., с което е признато
за установено по иска, предявен на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А.
К. против „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б., че „Б. М.
С.“АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ЕООД
сумата от 1 962,03 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта
от производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.№******** в м.“Р. д.“ по
КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******** по КК на гр.С.,
заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март 2021 г. и
която е част от приетото вземане в размер на 10 651,02 лв., включено в
списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен
с определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС,
обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., отхвърлен е искът, предявен на
основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К. против „Б. М. С.“АД (в
несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б., за признаване за установено, че „Б.
1
М. С.“АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“
ЕООД сумата 5851,99 лева, представляваща обезщетение за ползването на
частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№******** в м.“Р.
д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******** по КК на
гр.С., заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март 2021 г.,
която е част от приетото вземане в размер на 10651,02 лв., включено в
списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен
с определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС,
обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., като неоснователен, осъдена е Л. А. К.
да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт, ДТ в размер на 58.51 лева, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, осъдено е „С.“ЕООД-гр.Б. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
ДТ в размер на 19,89 лева, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
осъдена е Л. А. К. да заплати на „С.“ ЕООД сумата 794,48 лева, представляваща
сторени от последното разноски в процеса изчислени по компенсация,
осъдено е „С.“ЕООД-гр.Б. да заплати на Л. А. К. сумата 5,06 лева,
представляваща сторени от последното разноски в процеса, изчислени по
компенсация.
Жалбоподателката Л. А. К., на първо място, обжалва изцяло като
нищожно горепосоченото решение по съображения, изложени във въззивната
жалба с вх. № 2440/14.04.2022 г. На второ място, евентуално,
жалбоподателката обжалва като неправилно с искане да бъде отменено по
съображения, изложени в същата жалба, решението в частта му, с която е
отхвърлен искът, предявен от нея на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ против
„Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б. за установяване, че
„Б. М. С.“АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“
ЕООД сумата 5851,99 лева, представляваща обезщетение за ползването на
частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№******** в м.“Р.
д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******** по КК на
гр.С., заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март 2021 г.,
която е част от приетото вземане в размер на 10651,02 лв., включено в
2
списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен
с определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС,
обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., като неоснователен, съответно, и в
частта му за разноските. Като ищца в производството пред окръжния съд
предявява иск с правно основание чл. 694, ал3,т.1 от ТЗ в качеството си на
кредитор в производство по несъстоятелността на "Б. М. С." АД (в
несъстоятелност)- гр. С. за установяване несъществуването на вземането на
кредитора "С."ЕООД-гр. Б. в размер на 7 814,02 лв., което е част от вземането
с размер 10 651,02 лв., което вземане в размер на 10 651,02 лв. е прието от
синдика и е включено в допълнителен списък на предявени и приети вземания
на кредиторите на "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С., обявен в
ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с определение № 260399/2.07.2021 г. по
т.д. № 66/2010 г. в производство по чл. 692,ал.3 от ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ
на 2.07.2021 г., и което прието вземане в размер на 10 651,02 лв. представлява
обезщетение за лишаване от ползване през месеците януари, февруари и март
на 2021 г. на част от недвижим имот с площ 35 000 кв.м., представляващ ПИ
№ ********, находящ се в местността „Р. д.“ по КВС на гр. С.. Не заявява
искане във въззивното производство за събиране на нови доказателства.
Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност
на претендираното от ответника „С.“ЕООД-гр.Б. за присъждане като
разноски адвокатско възнаграждение и моли то да бъде намалено при
условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Ответникът по жалбата „С.“ЕООД-гр.Б. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. №
3449/27.05.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва иска като неоснователен. Не заявява искане за събиране на
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство. Моли да бъде оставено без уважение
като неоснователно заявеното от жалбоподателката К. искане по чл. 78,ал.5 от
ГПК.
Ответникът по жалбите "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. не е
взел становище по тях чрез своите органи с прекратени правомощия.
Синдикът в производството по несъстоятелността на "Б. М. С." АД (в
несъстоятелност)-гр.С. И. Л. К. взима становище за неоснователност на
3
жалбата. В производството пред окръжния иск изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е, видно е и от обявените в търговския регистър
обстоятелства, че първият ответник в производството пред окръжния съд "Б.
М. С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. е дружество, за което с решение №
35/21.03.2011 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П. е открито производство по
несъстоятелност и с решение № 157/25.11.2015 г. по посоченото дело
дружеството е обявено в несъстоятелност. Безспорно е, видно е и от
приложения към исковата молба списък на кредиторите в производството по
несъстоятелността на посоченото дружество, че Л. К. е кредитор с прието
вземане. Безспорно е също така, видно е и от приложеното в копие към
исковата молба определение № 260399 от 2.07.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на
ОС-П., че съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.3 от ТЗ по
възражение на кредитора Л. А. К. (и кредитора „В. х.“АД) е одобрил
изготвения списък на приети вземания с правно основание чл. 688,ал.3 от ТЗ,
публикуван на 13.05.2021 г. в ТРРЮЛНЦ, като е изключил от изготвения
списък на приети вземания, публикуван на 13.05.2021 г. в ТРРЮЛНЦ
вземането на кредитора „С.“ЕООД за разликата над 10 651,02 лв. до
претендираните 12 000 лв., представляващо обезщетение за лишаване от
ползване на собствения на „С.“ЕООД недвижим имот № ********, находящ
се в местност „Р. д.“ по КВС за землището на гр. С., респективно с
идентификатор № ******** по КК на гр. С., поради разполагане на терена на
т.нар „готова продукция“, собственост на несъстоятелния длъжник "Б. М. С."
АД (в несъстоятелност)- гр. С., за тримесечен период януари-март на 2021 г.,
с ред на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.7 от ТЗ. Безспорно е, видно е и от
справка в ТРРЮЛНЦ, че това определение на съда е обявено в търговския
регистър на 2.07.2021 г. На 16.07.2021 г. от страна на възразилия кредитор Л.
К. е подадена (изпратена по куриер) по реда и в срока по чл. 694, ал.3,т.1 във
вр. с ал.6 от ТЗ исковата молба до окръжния съд, получена в съда с вх. №
4
1804/19.07.2021 г.
С исковата молба ищцата К. в качеството си на кредитор в
производството по несъстоятелността на "Б. м. - С." АД (в несъстоятелност)-
гр.С. претендира за установяване несъществуването на вземане на кредитора
„С.“ЕООД-гр.Б. в размер на 7 814,02 лв., което е включено в списъка на
приетите вземания и е част от приетото съгласно определение №
260399/2.07.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П. вземане в размер на
10 651,02 лв. за обезщетение за лишаване на „С.“ЕООД-гр.Б. от страна на "Б.
М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С. от ползване през месеците януари,
февруари и март на 2021 г. на площ от 9 740 кв.м., която е част от собствения
на „С.“ЕООД недвижим имот в м.“Р. д.“ с площ 35 000 кв.м. Ищцата твърди,
че след постановяването на решение № 157/25.11.2015 г. по т.д. № 66/2010 г.
на ОС-П., с което съдът обявява дружеството "Б. М. С." АД (в
несъстоятелност)- гр. С. в несъстоятелност и прекратява дейността му, е бил
изготвен за целите на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС оценителски
доклад за определяне пазарна стойност на материалните активи на
дружеството, в който на страница 7 са посочени като краткотрайни активи-
негова собственост при прекратяване на дейността му основни материали -
натриев полуфабрикат 7159,36 тона, основни материали - пегматит млян
второ качество насипен 1650 тона, полуфабрикат - пегматит млян второ
качество 2417,42 тона, готова продукция - минерално брашно 1564,78 тона и
готова продукция – пегматит 441,97 тона, които продукти по вид и
количество са описани и от синдика К. в списък на готовата продукция за
оценка по видове и количество, представен по делото за несъстоятелността с
молба от 25.05.2017 г. Твърди, че така описаната по вид и количество готова
продукция е струпана на двете купчини в имота на „С.“ЕООД. Твърди, че
след прекратяване на дейността на дружеството няма производство и,
съответно, няма основание за промяна на количеството готова продукция-
собственост на длъжника, съответно, на промяна на площта, на която е
разположена тази продукция. Твърди, че площта, заета от двете купчини
готова продукция, е 4 729 кв.м., която площ е заснета от експерти със
специализирана геодезическа техника. Твърди, че информацията от
специализираната преса и от сайтове за недвижими имоти сочи средна наемна
цена за сходни имоти за процесния период около 0,20 лв. на квадратен метър,
поради което месечният наем за площта от 4 729 кв.м. е 946 лв., а за три
5
месеца – 2 837 лв. Счита, че не съществува в пълен размер вземането на
„С.“ЕООД в размер на 10 651,02 лв. като обезщетение за лишаване от
ползването през месеците януари, февруари и март на 2021 г. на площ от
9 740 кв.м., която е част от неговия имот с площ 35 000 кв.м., като вземането
съществува до размер на 2 837 лв. и не съществува за разликата до 10 651,02
лв. или за 7 814,02 лв. Затова моли да се установи, че приетото вземане на
„С.“ЕООД в размер общо на 10 651,02 лв. не съществува за частта от него в
размер на 7 814,02 лв.
С отговора на исковата молба, подаден на 5.08.2021 г., ответникът
„С.“ЕООД-гр.Б. заявява, че ищцата не оспорва, че в източната част на неговия
имот и в процесния период от 1.01.2021 г. до 31.03.2021 г. е била налична
складирана готова продукция-собственост на ответника "Б. М. С." АД (в
несъстоятелност)- гр. С., както и че за складираната продукция собственикът
й дължи обезщетение на собственика за лишаване от ползването, а оспорва
частично размера на площта (над признатите в обстоятелствената част на
исковата молба 4 729 кв.м.) от процесния имот, заета с тази готова продукция
в процесния период, както и оспорва частично размера (над признатия 2 837
лв.) на вземането. Заявява, че в мотивите на въззивното решение на АС-
Пловдив № 48/7.02.2020 г. по в.т.д. № 710/2019 г., с което е потвърдено
решение от 13.06.2019 г. по т.д. № 201/2018 г. на ОС-П., е установено, че "Б.
М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С. ползва част от имота на „С.“ЕООД,
която е с площ 9 740 кв.м., като е складирал там готова продукция без да има
основание за това, поради което дружеството се е обогатило за сметка на
собственика на имота със сумата на следващия се наем, което въззивно
решение предвид разпоредбата на чл. 297 от ГПК е взето предвид от синдика,
тъй като същите факти и обстоятелства, приети за установени от въззивния
съд с влязлото в сила решение, респективно с формирана сила на пресъдено
нещо по отношение на същите, са релевантни и по отношение на процесния
период. Твърди, че в производството по т.д. №66/2010 г. по реда на чл. 692 от
ТЗ, приключило с определение № 260399/2.07.2021 г., предхождащо
настоящото, съдът по несъстоятелността е направил изводите си въз основа на
служебно известните му заключения на СТЕ и оценителска експертизи,
приети в предходно производство по чл. 692 от ТЗ, в което периодът на
претендираното обезщетение от „С.“ЕООД е непосредствен преди процесния
сега. Заявява, че е направено геодезическо измерване на площта, заета с
6
готова продукция, и съдът в производството по чл. 692 от ТЗ се е съобразил с
измерването на вещото лице-геодезист К., която е посочила обща площ 9 343
кв.м., от които 4 729 кв.м. готова продукция под пирамидалните купчини и
4 614 кв.м. разлята и свлечена готова продукция. Заявява, че е неоснователно
твърдението на ищеца готовата продукция на "Б. М. С." АД (в
несъстоятелност)- гр. С., находяща се в източната част на имота на
„С.“ЕООД, да е разположена на площ от 4 729 кв.м., заета от две купчини
готова продукция, защото свлечена и разлята готова продукция е налична и
пред площта, заета от готовата продукция в двете пирамидални купчини.
Твърди, че от ищцата не се нито твърди, нито установява да има
договореност, съгласно която „С.“ЕООД при придобИ.ето на имота да е
придобил и тази готова продукция или да е поел задължение да търпи
наличието й в неговия имот и след като собственикът не имота не може да
осъществява нормално ползването му заради складирано в него имущество на
ответника (готова продукция в насипно състояние), поискал е отстраняването
му от имота с покана и имотът не е освободен, то собственикът има право да
претендира за присъждане на обезщетение по чл. 59,ал1 от ЗЗД, защото е
несъмнено, че този, който държи готовата продукция, не плаща наем за това,
а дължи да плаща такъв при ползването на чуждия имот, съответно,
собственикът като лишен от ползване има право да получи поне този,
пропуснат по вина на дружеството, доход и така да бъде репарирано неговото
обедняване. Посочва, че съгласно обявлението на сайта на МП от 4.03.2021 г.
е била обявена поредната нестанала продажба на готовата продукция млян
пегматит като обособена част от имуществото на "Б. М. С." АД (в
несъстоятелност)- гр. С., включено в масата на несъстоятелността. Твърди, че
поради неоснователността на твърдението на ищцата заетата площ в
процесния имот с готова продукция на несъстоятелното дружество да е 4 729
кв.м., заета от двете купчини, е неоснователно и твърдението, че вземането на
собственика на имота „С.“ЕООД за обезщетение за лишаване от ползването е
основателно предявено само до размер от 2 837 лв. за процесния период
1.01.2021 г.-31.03.2021 г., а вземането съществува в пълния одобрен от съда
по несъстоятелността размер от 10 651,02 лв. за площ от 9 343 кв.м., върху
която в източната част на имота дружеството е разположило своята готова
продукция.
С подадения на 31.08.2021 г. отговор синдикът в производството по
7
несъстоятелността на "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С. И. К. заявява,
че при включването на вземането на „С.“ЕООД в общ размер на 12 000 лв. в
списъка на приетите допълнително предявени вземания той е взел предвид
мотивите и диспозитива на решение № 48/7.02.2020 г. по в.т.д. № 710/2019 г.
на АС-Пловдив, в което е прието, че върху площ от 9 740 кв.м. е разположена
готова продукция на дружеството, която е част от масата на
несъстоятелността, с което решение се е съобразил и съдът по
несъстоятелността, за да одобри списъка на приетите вземания. Счита за
справедлив размера на обезщетението от 10 651,02 лв. за периода януари-
март на 2021 г., определен от съда по несъстоятелността с определението от
2.07.2021 г. в производството по чл. 692 от ТЗ, защото в производството по
чл. 692 от ТЗ са били назначени две експертизи, като по първата геодезист
измерил с голяма точност площта на готовата продукция, а с втората е била
определена пазарната наемна цена на квадратен метър заета площ, и въз
основа на тези две експертизи съдът по несъстоятелността приел, че заетата с
готова продукция площ е 9 343 кв.м., а месечната наемна цена е 3 550,34 лв.
или по 0,38 лв./кв.м., поради което за трите месеца тя е 10 651,02 лв. Заявява,
че след въвеждането на „С.“ЕООД във владение на имота през 2017 г. и
досега той не е освободен от готовата продукция и въпреки множеството
проведени продажби е нямало купувачи. Заявява, че представения от ищцата
списък на готовата продукция не отразява актуалните количества на готова
продукция, които по-късно, през 2017 г. са били установени на място с
експертиза, както и че не е актуален и оценителският доклад от 2015 г., а е
бил изготвена след 16.05.2017 г. актуална оценка на имуществото на
дружеството. Заявява, че за спора не е важно теглото на готовата продукция, а
е важна площта, която тя заема от терена.
С подадената на 19.10.2021 г. допълнителна искова молба ищцата
заявява, че е невярно твърдението на „С.“ЕООД през месеците януари,
февруари и март на 2021 г. дружеството да е лишено от ползване на площ от
9 343 кв.м. и поддържа, че ответникът при предявяване на вземанията си не е
представил доказателства относно твърдения от него размер на площта, заета
с готова продукция-собственост на несъстоятелното дружество, както и не е
представил доказателства за размера на претендираното от него обезщетение
за лишаване от ползване на тази площ. Заявява, че представените от
ответника „С.“ЕООД решения по в.т.д. № 710/2019 г. на АС-Пловдив и по
8
първоинстанционното т.д. № 201/2018 г. на ОС-П. се отнасят за друг период
от време, различен от процесния, поради което са неотносими за процесния
спор. Посочва, че има и други влезли в сила съдебни решения, с които
несъстоятелното дружество е осъдено да заплати на „С.“ЕООД обезщетение
за ползване на част от имота му, но те се отнасят за различни периоди от
време и са присъдени различни суми за различен по размер площи. Заявява,
че възложеното от синдика геодезическо замерване на купчините суровина в
имота на „С.“ЕООД е извършено през месец март на 2017 г., два месеца след
като новият собственик е въведен в имота, и са измерени само двете купчини
суровини, но не и разпиляното около тях. Заявява, че всички количества
готова продукция над количествата, описани в оценителския доклад в края на
2015 г., не могат да бъдат заприходени като собственост на несъстоятелното
дружество, а са собственост на новия собственик на имота „С.“ЕООД, който
от 5.01.2017 г. упражнява фактическа власт върху имота.
С подадения на 26.11.2021 г. отговор на допълнителната искова молба
ответникът „С.“ЕООД-гр.Б. възразява, че ищцата прави ново голословно
твърдение, че част от готовата продукция била собственост на „С.“ЕООД,
който упражнява фактическата власт върху имота, тъй като готовата
продукция в количество от 43 278,21 тона съобразно актуалната оценка на
този актив в оценителски доклад от 2018 г. е била в имота към момента на
придобИ.ето му от „С.“ЕООД и не се нито твърди, нито установява от ищцата
да има договореност, съгласно която ЕООД при придобИ.ето на
собствеността върху имота да е придобило и тази готова продукция или да е
поело задължение да търпи наличието й в неговия имот. Заявява, че
представеното от ищцата геодезическо замерване не следва да се приема като
доказателство, защото са измервани кубични, а не квадратни метри и
измерването е направено през март 2017 г., докато процесният период е за 4
години по-късно, от 1 януари до 31 март на 2021 г. Посочва, че в това
замерване се говори за две фигури, а не за две купчини, както твърди ищцата,
като е безспорно, че във всяка фигура е включена съответната купчина готова
продукция заедно със свлечената пред купчината част от същата готова
продукция.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че няма спор
между страните, че в източната част на имота на ответника „С.“ЕООД са
9
разположени огромни купчини от готова продукция пегматит в насипно
състояние, собственост на ответното несъстоятелно дружество и включени в
неговата маса на несъстоятелност, но се спори относно площта, която се
заема от складираната продукция. Въз основа на приетата по делото
експертиза за установяване на площта, заета от готовата продукция, съдът
приема, че общо заетата площ от готова продукция, която е разположена в
две купчини, е 4 729 кв.м. и че около двете купчини има разсипана и свлечена
част от готовата продукция на площ от 4 614 кв.м., което обстоятелство се
установява и от разпита на свидетеля И. И.. Въз основа на приетото по делото
заключение на СИЕ съдът приема, че размерът на пазарната наемна цена за
ползването на площта, заета с цялата готова продукция, включително
разпиляната, за исковия период 1.01.-31.03.2021 г. е 4 397,97 лв. (4729 кв.м. по
0,31 лв.) плюс 4 291,02 лв. (4614 кв.м. по 0,31 лв.). Съдът преценява, че
представените по делото съдебни решения, постановени по искове с предмет
касаещ период, различен от процесния, не са релевантни за разглеждания
спор и не следва да се съобразяват, като с тях не се установява СПН по
отношение на спорното в настоящия процес правоотношение между страните.
Съдът приема, че несъстоятелното дружество без основание държи в имота на
ответника „С.“ЕООД купчините и разпиляната готова продукция. Съдът
намира, че за цялата заета площ от 9 343 кв.м. за трите месеца се дължи наем
8 688,99 лв., като възприема заключението на СИЕ, с което вещото лице при
определяне на средната пазарна цена е съобразило принципа, че тя се
формира именно въз основа на множество подобни предложения, като чрез
осредняването им се постига възможно най-реалният размер. Съдът
изчислява, че ищцата оспорва размера на приетото вземане на „С.“ЕООД като
недължимо над сумата от 2 837 лв., поради което за разликата до установения
размер на обезщетението 8 688,99 лв., т.е. за сумата 5 851,99 лв. искът е
неоснователен, а в останалата част за размера 1962,03 лв. (при отчитане на
решението за поправка на ЯФГ) той е основателен.
С подадената на 14.04.2022 г. въззивна жалба жалбоподателката К.
твърди, на първо място, че постановеното от окръжния съд решение е
нищожно, защото е нарушена нормата на чл. 694,ал.6 от ТЗ, съгласно която
иск по чл. 694,ал.1-3 от ТЗ се предявява пред съда по несъстоятелността и се
разглежда от друг състав на съда. Твърди, че в производството по предявения
от нея иск по чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ в нарушение на горепосочената норма
10
съдът по несъстоятелността на дружеството „Б. М. С.“АД (в
несъстоятелност)-гр.С. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П., а именно съдията В. П.,
е постановил две разпореждания - № 105/20.07.2021 г. и № 161/1.09.2021 г.,
след което обжалваното решение е постановено от друг съдия, а именно
съдия Е. С., която е постановила решението от 21.03.2011 г., с което е открито
производството по несъстоятелността на дружеството. На второ място,
жалбоподателката К. твърди, че решението е неправилно в частта му, с която
е отхвърлен предявеният от нея иск. Твърди, че ищецът не е представил
доказателства за установяване основателността на предявеното от него
вземане и в нарушение на процесуалните норми окръжният съд е приел за
доказан фактът, че „С.“ЕООД е лишен от възможността да ползва част от
собствения си недвижим имот, а именно площ от 4 729 кв.м., върху която са
разположени пирамидални купчини с готова продукция, и площ от 4 614
кв.м., върху която има разпиляна продукция или общо 9 343 кв.м., без по
делото да са събрани безспорни доказателства за това и въпреки оспорването
от страна на ищцата. Твърди, че окръжният съд не е обсъдил доводите на
ищцата и представените от нея доказателства за обстоятелството, че върху
площта с т.нар. разпиляна продукция спокойно може да се осъществява
всякакъв вид дейност – да се разполагат машини и съоръжения, както и да
работят хора, поради което „С.“ЕООД не е лишен от възможността да
използва площта лично или да я предоставя на друг. Твърди, че разпиляната
продукция представлява тънък слой бял прах, който покрива земната
повърхност и който се е образувал в течение на много години в резултат на
осъществяваната в имота производствена дейност и под влияние на
атмосферните условия, който слой прах по никакъв нечин не създава пречки
на „С.“ЕООД да използва тази част от имота. Твърди, че в края на месец
октомври на 2021 г. върху т.нар разпиляна продукция спокойно се
извършвала дейност по сепариране на отпадъци, като върху тази площ били
разположени фургон, техника, купчини с отпадъци и хора, които извършвали
дейност. Твърди, че тази ситуация е била заснета и лично тя показала
снимката на съда и страните по друго дело в заседание на 6.12.2021 г. и
процесуалният представител на „С.“ЕООД адвокат Д. направил признание, че
действително имало един кратък период от време, в който без позволение на
собственика е имало фургон и техника на този терен. Твърди, че това
обстоятелство е било потвърдено и от показанията по настоящото дело на
11
свидетеля И., който в съдебното заседание на 7.02.2022 г. посочва, че преди
месеци върху разпиляната продукция имало едни хора с един фургон от Б. -
С.., той се обадил на синдика и след няколко дни те изчезнали, имало
разположени фургони и хора, които събирали смет, само за 4 дни. Твърди, че
е без значение кога и за какъв период от време върху разпиляната продукция
е била разположена техника и работници са извършвали дейност по
сепариране на отпадъци, а е важно в случая, че върху тази площ с разпиляна
продукция спокойно може да се осъществява и действително се осъществява
всякакъв вид дейност – да се разполагат машини и съоръжения и да работят
хора, поради което „С.“ЕООД не е лишен от възможността да използва
площта лично или да я предоставя другиму и за тази площ не му се дължи
обезщетение. Заявява, че от момента на въвода 5.01.2017 г. „С.“ЕООД
упражнява фактическа власт върху имота, който е закупил и очевидно е в
негов интерес при предявяване на вземанията за обезщетение за ползването
на имота му от несъстоятелното дружество да твърди, че много по-голяма
площ от действителната е заета с разпиляна продукция и е възможно самият
той да е извършил различни действия за увеличаване на количествата
продукция в купчините и разпиляването около тях с цел увеличаване размера
на претендираните обезщетения. Твърди и че окръжният съд неправилно е
приел да са налице предпоставките на чл. 59,ал.1 от ЗЗД, тъй като
несъстоятелното дружество пречи на „С.“ЕООД да ползва и тази част от
имота с площ от 4 614 кв.м., върху която има разпиляна продукция, защото по
делото не е доказано, че именно несъстоятелното дружество „Б. М. С.“АД (в
несъстоятелност)-гр.С. е разположило разпиляната продукция върху площ от
4 614 кв.м. и че е отговорно за поддържането на това състояние, както и не е
доказано, че наличието на разпиляна продукция пречи на собственика на
имота да го използва лично или да го предоставя другиму, а напротив,
показанията на свидетеля И. сочат, че върху тази част от имота е
осъществявана дейност по сепариране на отпадъци от Б. - С.. и за това
ползване на имота собственикът вероятно е бил възнаграден. Твърди, че
неправилно окръжният съд е определил наем на база среден пазарен наем,
отнасящ се за различни населени места в област П.. Твърди, че не може да се
прави сравнение с наемните цени в гр. П. и в села в близост до областния град
и то за имоти в регулация, с ток и вода, като дори имотът в гр. С., който е с
офертна наемна цена 0,13 лв./кв.м., е асфалтиран, с ток и водопровод, т.е. с
12
много повече подобрения от процесния. Твърди, че като е взел предвид
средна наемна цена на имоти в област П., а не само в гр. С., съдът
необосновано е приел една изкуствено завишена наемна цена, която е
нереална за гр. С.. Счита, че следва да се има предвид само офертата в размер
на 0,13 лв. за кв.м., отнасяща се до имот, находящ се в гр. С., която при това
се отнася за имот с много по-добра характеристика от процесния (наличие на
ток, вода, асфалтов път, в регулация), а всички други цитирани от вещото
лице оферти не могат да бъдат взети предвид, тъй като се отнасят за други
населени места и за имоти, които са несъпоставими с процесния.
С отговора на въззивната жалба ответникът „С.“ЕООД-гр.Б. възразява,
че няма основания да се приеме с оглед на твърденията на жалбоподателката
решението на окръжния съд да е нищожно. Заявява, че разпоредбата на чл.
694,ал.6 от ТЗ касае недопустимо съвместяване на произнасянето с решение
на състава на съда по несъстоятелността и като състав по иск с правно
основание чл. 694 от ТЗ относно вземане на кредитор по същата
несъстоятелност, но при едновременност на двете производства, като
паралелно развиващи се. Твърди, че такава хипотеза в случая не е налице, тъй
като съдията, постановил първоинстанционното решение, понастоящем не е
съдия по несъстоятелността на „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С., а
последно е бил съдия по несъстоятелността на това дружество преди почти 9
години, видно от партидата в ТР. Заявява, че съдията, разглеждащ
понастоящем делото по несъстоятелността, действително е постановил
посочените две разпореждания, но не той е разгледал първоинстанционното
дело и не той е постановил обжалваното съдебно решение. Твърди, че
неоснователно жалбоподателката претендира решението да е неправилно в
обжалваната негова част. Заявява, че ищцата не е оспорва, че в източната част
на имота на дружеството и в процесния период 1.01.-31.03.2021 г. е била
налична складирана готова продукция-собственост на несъстоятелното
дружество, както и че за складираната готова продукция собственикът й
дължи обезщетение за лишаване от ползване на собственика на имота, но
оспорва частично размера на площта (над признатите в обстоятелствената
част на исковата молба 4 729 кв.м.) от процесния имот, заета от тази готова
продукция в процесния период, както и оспорва частично размера (над
признатия в обстоятелствената част на исковата молба размер от общо 2 837
лв.) на вземанията на „С.“ЕООД към несъстоятелното дружество.
13
Претендира, въпреки приетото от окръжния съд, че представените от
дружеството по делото влезли в сила съдебни решения, постановени по
искове на „С.“ЕООД за установяване съществуването на вземания срещу
несъстоятелното дружество за обезщетение за лишаване от ползване на
същата заета с готова продукция част от имота, не са релевантни за спора, тъй
като касаят други периоди, да бъде възприето от апелативния съд, че с оглед
разпоредбата на чл. 297 от ГПК същите факти и обстоятелства, приети за
установени от апелативния съд с влезлите в сила решения са релевантни и за
производството по чл. 692 от ТЗ, и в производството по чл. 694 от ТЗ.
Твърди, че са неоснователни възраженията на жалбоподателката К. по
отношение на площта, заета с готова продукция, както и твърденията, че
разпиляната продукция представлявала само бял прах, че върху площта с
разпиляна продукция със съгласието на „С.“ЕООДе била осъществявана
сепарация на отпадъци. Заявява, че за последното си твърдение ищцата
представила една снимка, която твърди да е направена през месец октомври
на 2021 г., която не представлява годно доказателство по смисъла на ГПК за
нейните твърдения, а вещите лица при измерванията на място в имота не са
констатирали нито наличие на фургон, нито наличие на купчини с отпадъци,
нито наличие на работници, респективно, извършване на дейност по
сепарация върху свлечената готова продукция, а с показанията на свидетеля
И. е изяснено, че става въпрос за самоуправни действия през месец октомври
на 2021 г. от трето лице, продължили 2-3 дни, след което, като се обадил на
синдика, са били преустановени, а и исковият период не включва октомври на
2021 г. Посочва, че от показанията на свидетеля И. И., охранител в процесния
имот, се установява местонахождението на т.нар. готова продукция, както и
че тази продукция е собственост на несъстоятелното дружество и се намира
на същото място още от встъпването му в длъжност през октомври на 2016 г.,
включително и в процесния период 1.01.-31.03.2021 г. , като са налице две
големи купчини готова продукция и свлечена пред тях готова продукция,
която свлечена продукция е ограничена до каменна преграда, която е била
налична и при постъпването му на работа през 2016 г., както и че от за целия
период, в който той е на работа, нито е отнемано от готовата продукция, нито
е добавяна такава. Заявява, че въз основа на тези свидетелски показания може
да се направи обоснован извод, че дори при свличане вследствие на дъждове
на част от готовата продукция от пирамидалните купчини се увеличава
14
дебелината на слоя на тази свлечена и разлята готова продукция най-вече
непосредствено пред пирамидалните купчини, по свидетелските показания
около 50-60 метра пред купчините, но като цяло тази площ от 4 614 кв.м. на
свлечена готова продукция няма как да се увеличи предвид наличието на
изкуствено изградената каменна преграда (каменен слог), ограничаващ
свличането й в останалото незаето място от източната част на имота,
респективно, доказано е, че площта на свлечената готова продукция е била
4 614 кв.м. и в периода 1.01.-31.03.2021 г. Твърди, че е неоснователно
възражението на жалбоподателката К., че СИЕ е следвало да вземе предвид
като основа за сравнение и определяне на наемна цена цената за наем на
представен от нея като обект със сходно предназначение имот в гр.С., за
който е представила разпечатка от сайт от интернет, като са голословни
твърденията й, че този имот бил асфалтиран, с ток и водопровод, а всъщност
описанието на имота в обявата е да се намира до асфалтов път. Заявява, че
задачата на вещото лице е била да посочи средна наемна цена за процесния
период, а за посочения от ищцата обект няма данни нито да е бил отдаван под
наем, нито да е бил обявен за отдаване под наем в процесния период, за да
може да служи като аналог при изготвяне на експертизата.
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ, кредитор може да
предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг
кредитор, ако е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил
възражението без уважение. Налице са, както бе установено по-горе, а и това
е безспорно, в случая процесуалните предпоставки за надлежното
упражняване на предявения от ищцата иск с правно основание чл. 694,
ал.3,т.1 от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 694,ал.6 от ТЗ този вид искове се
предявяват пред съда по несъстоятелността и се разглеждат от друг състав на
съда. Безспорно е, че съдът по несъстоятелността на ответника „Б. М. С.“АД
(в несъстоятелност)-гр.С. е Окръжен съд-П. и че делото по несъстоятелността
(т.д. № 66/2010 г.) се разглежда понастоящем като съдия-докладчик от съдия
В. П., който в производство по чл. 692, ал.3 от ТЗ е постановил определение
№ 260399/2.07.2021 г., след което ищцата К. е предявила иска по чл. 694,ал.3,
т.1 от ТЗ. Безспорно е и че съдия-докладчик, постановил решение №
35/21.03.2011 г. по т.д. № 66/2010 г., с което е открито производството по
несъстоятелността на „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С., е била съдия Е.
С., която като съдия-докладчик е постановила обжалваното сега решение в
15
производството по предявения от ищцата К. иск по чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ по
т.д. № 112/2021 г. Безспорно е още, че съдия П. е постановил в
производството по т.д. № 112/2021 г. разпорежданията № 105/20.07.2021 г. и
№ 161/1.09.2021 г., като с първото е разпоредил препис от исковата молба да
се връчи на ответниците с оглед подаване на писмен отговор, а с второто е
разпоредил препис от постъпилите от ответниците отговори да се връчат на
ищцата с оглед подаване на допълнителна искова молба. Видно е
следователно, че съдия П., който е съдията-докладчик в производството по
несъстоятелността и в това си качество е постановил съдебния акт
определение в производството по чл. 692,ал.3 от ТЗ, с двете посочени
разпореждания е наредил извършването на действия по размяна на съдебните
книжа (исковата молба и отговорите на исковата молба), но не е постановявал
определения по делото, нито е постановил обжалваното сега съдебно
решение, т.е. той не е разгледал предявения спор по чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ.
Видно е също така, че съдия С. която е съдията-докладчик по делото по иска
по чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ и която е постановила обжалваното сега съдебно
решение, понастоящем не е съдия-докладчик в производството по
несъстоятелността. Несъмнено е, че при постановяването от съдия С. на
решението за открИ.ето на производството по несъстоятелността през 2011 г.
не е бил поставен за преценка в мотивите на съда въпросът за дължимост на
обезщетение по реда на чл. 59,ал.1 от ЗЗД от дружеството „Б. М. С.“АД (в
несъстоятелност)-гр.С. на дружеството „С.“ЕООД-гр.Б., като е било и
обективно невъзможно той да бъде поставен, доколкото се касае за спор,
който е възникнал след придобИ.ето на имота от „С.“ЕООД в хода на
производството по несъстоятелността като купувач на имот-обособена част от
масата на несъстоятелността през 2016 г. и който спор не е породен и не се
отнася до неизпълнение на парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка. Установява се следователно, че съдия С. не е съдия-
докладчик в производството по несъстоятелността на „Б. М. С.“АД (в
несъстоятелност)-гр.С. и не се е произнасяла по спора между „Б. М. С.“АД (в
несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б. относно дължимост на обезщетение
за ползване на частта от собствения на ЕООД недвижим имот за исковия
период, поради което постановеното именно от този съдия и обжалвано сега
съдебно решение не е постановено в нарушение на нормата на чл. 694,ал.6 от
ТЗ и затова то не е нищожно. Установява се също така, че съдия П., който е
16
съдията-докладчик в производството по несъстоятелността, не е разгледал
спора по чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ по т.д. № 112/2021 г. на ОС-П., съответно, не е
постановил и обжалваното сега съдебно решение, поради което също не се
установява нарушение на изискването на чл. 694,ал.6 от ТЗ, респективно,
няма основание да се приеме, че постановеното решение е нищожно.
Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателката, че
обжалваното решение е нищожно, съответно, неоснователно е нейното искане
негова нищожност сега да бъде обявена от въззивния съд. Следва да се
прецени при тези обстоятелства дали е основателно евентуалното искане на
жалбоподателката за отмяна на решението в обжалваната негова част като
неправилно с оглед посоченото от нея във въззивната жалба.
Видно от съдържанието на подадената от ищцата К. на 16.07.2021 г.
искова молба, постъпила в окръжния съд на 19.07.2021 г., тя не оспорва, че
ответникът „С.“ЕООД-гр.Б. е собственик на посочения в исковата молба
недвижим имот и че в него е струпана на две купчини готова продукция,
която е собственост на несъстоятелното дружество „Б. М. С.“АД (в
несъстоятелност)-гр.С.. Видно е още, че ищцата признава дължимостта на
сумата 2 837 лв. като обезщетение за лишаването на ЕООД от ползването на
частта от имота, заета от двете купчини готова продукция – 4 729 кв.м.,
изчислена при наемна цена 0,20 лв./кв.м. за исковия период, общо 2 837 лв.
Няма спор следователно относно наличието на основание за предявяване на
претенцията на „С.“ЕООД за дължимост на обезщетение по реда на чл.
59,ал.1 от ЗЗД за исковия период 1.01.-31.03.2021 г., което вземане е
предявено от това дружество в производството по несъстоятелността на „Б.
М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С., но ищцата оспорва размера на това
обезщетение с оглед площта, която е заета с продукция на несъстоятелното
дружество, и с оглед размера на наемната цена, въз основа на която да се
изчисли това обезщетение. Според посоченото от ищцата в исковата молба,
заетата площ е само 4 729 кв.м. и е тази под двете купчини с готова
продукция, но не и частта от 4 614 кв.м., в която има свлечена продукция,
като месечният наем за площта от 4 729 кв.м. е 2 837 лв. за трите процесни
месеца. Затова ищцата посочва, че вземането съществува до размер на 2 837
лв. и не съществува за разликата до 10 651,02 лв., а именно за 7 814,02 лв.
Съответно, затова тя претендира да се установи несъществуване на вземане в
размер на 7 814,02 лв., което е част от приетото вземане в размер на 10 651,02
17
лв. Следователно, затова ако при разглеждането на спора се установи, че
несъстоятелното дружество ползва не само частта от имота, където има
готова продукция в две купчини с площ 4 729 кв.м., но и частта, където е
свлечена готова продукция с площ 4 614 кв.м., то претенцията на „С.“ЕООД
по чл. 59,ал.1 от ЗЗД ще следва да се приеме не само за частично (по
отношение са посочената от ищцата част от имота 4 729 кв.м.), а за изцяло
основателна (по отношение на площта 9 343 кв.м.). Несъмнено е с оглед
изложеното в исковата молба, че ищцата не оспорва в случая приложимостта
на разпоредбата на чл. 59,ал.1 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването, и конкретно, че се дължи
обезщетение на „С.“ЕООД като на собственик на имот, който е лишен от
неговото ползване, защото имотът се ползва от несобственик-
несъстоятелното дружество, при което обедняването на собственика се
изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал
при отдаването под наем на имота и които следва да се определят съобразно
действащите за периода пазарни наемни цени за имота, съответно,
обогатяването неоснователно на лицето, което ползва имота през исковия
период, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем,
който би плащало за ползване на имота през този период. Несъмнено е, че е в
тежест на субекта, предявил претенцията по чл. 59,ал.1 от ЗЗД, да установи,
че именно посоченият от него друг субект е ползвал фактически неговия, на
ищеца, имот за свои цели без правно основание за това. Следва веднага да се
посочи, че е неоснователно разбирането на заявилото претенцията дружество
„С.“ЕООД, че при разглеждането на тази претенция следва да се взимат
предвид решения по приключили спорове със същото правно основание
относно приетото с тях относно ползването на имота в предходни на исковия
периоди. Несъмнено е, че дружеството не се позовава на постановени и
влезли в сила съдебни решения по спорове от същия вид, касаещи и периоди,
последващи исковия сега период, в който случай би могло да се направи
логично заключение, че този, който е установено да е ползвал имота и затова
да дължи и да е осъден да заплати обезщетение за време преди и след исковия
период, го е ползвал и през исковия период. В случая предмет на спора,
съответно на установяването и на произнасянето на съда, е дали посоченото
от „С.“ЕООД несъстоятелно дружество е ползвало целия процесен имот
18
именно през процесния период, респективно, какъв размер на обезщетение се
дължи конкретно за лишаване от ползването именно за този период. По тези
въпроси съдилищата не са се произнасяли при разглеждането и решаването на
предходни спорове, поради което и постановени по тях съдебни решения
относно ползването на имота в предходни периоди и размери на дължими за
това обезщетения няма сила на пресъдено нещо и правно значение при
разглеждането на сега предявения правен спор. Следва при преценка на
заявените сега от страните твърдения и въз основа на събраните при
разглеждането именно на този спор доказателства да се прецени
основателността на предявения от ищцата и разглеждан сега иск. Следва
веднага да се посочи, че с оглед изложените от ищцата в исковата й молба
твърдения и заявената претенция тя очевидно неоснователно в подадената от
нея въззивна жалба претендира обжалваното съдебно решение да е
неправилно, защото съдът неправилно и въпреки оспорването от нейна
страна приел за доказан факта, че „С.“ЕООД е лишен от възможността да
ползва част от собствения си недвижим имот, а именно площ от 4 729 кв.м.,
върху която са разположени пирамидални купчини с готова продукция, тъй
като в исковата си молба тя изрично е заявила, че на дружеството се дължи от
несъстоятелното дружество обезщетение за заетата с готовата продукция
площ от две купчини с площ 4 729 кв.м., което обезщетение според
изчислението на ищцата е в размер на 2 837 лв. Оспорването на
жалбоподателката както с оглед заявеното в исковата молба, така и с оглед на
заявеното във възивната жалба, всъщност е относно дължимостта на
обезщетение и за лишаване от ползването на частта от терена в размер на
4 614 кв.м., за която се претендира да е заета от свлечена готова продукция.
Изложените във въззивната жалба съображения също не касаят заетата от
двете купчини площ 4 729 кв.м., а са относно това какво представлява частта
от имота с площ 4 614 кв.м., в която безспорно се намира разпиляна
продукция, както и относно ползване в края на месец октомври на 2021 г.
именно на тази част от имота. Затова неоснователно жалбоподателката
претендира решението на окръжния съд да е неправилно, защото окръжният
съд неправилно е приел за дължимо обезщетението за лишаване от
ползването през исковия период за частта от имота, в която се намират
купчините готова продукция, с площ 4 729 кв.м.
Видно от показанията на свидетеля И. А.в И., разпитан в съдебното
19
заседание на окръжния съд на 7.02.2022 г., той работи като охранител в
дружеството „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С. от месец октомври на
2016 г., на територията на имота в източния край има складирани две големи
купчини пегматит, от там на запад на около 50-60 метра разстояние от
купчините има подпорна стена, по средата има разстояние около 3-4 декара с
разпилян материал от времето, от дъждовете и ветровете, ясно се вижда
границата на разпиления материал, има сложени големи камъни, за да не се
свлича материалът надолу, от месец октомври на 2016 г., от както той работи
там, няма промяна на готовата продукция, не е отнемано и не е добавяно към
продукцията, при започването на работа като охранител кой имал
разпореждане да охранява това количество готова продукция, разпиляната
продукция като площ си е все една и съща, свлича се от дъждовете и
ветровете, когато той започнал работа там си имало подпорна стена, това
количество разпилян материал си стои там откакто той работи там. Видно от
същите показания, преди месеци върху разпиляната продукция имало хора с
фургон от Б. - С.., той се обадил на синдика и след няколко дни те изчезнали,
имало разположени фургони и хора, които събирали смет само за 4 дни.
Видно от заключението на вещото лице инж. Х. К. от 26.01.2022 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 7.02.2022 г., тя е направила
геодезическа снимка на складираната готова продукция в североизточния
край на имота – на готовата продукция (под купчините в пирамидална
структура) и на свлечената и разпиляна готова продукция, складираната
готова продукция представлява две фигури с площ на едната 1 193 кв.м. и на
другата 3 536 кв., общо за двете 4 729 кв.м., разпиляната и свлечена готова
продукция е 4 614 кв.м., а общо двете пирамидални фигури и разпиляната
готова продукция са с площ 9 343 кв.м. Установява се следователно въз
основа на свидетелските показания, които са ясни, конкретни и обективни,
дадени въз основа на непосредствени наблюдения, че във времето след 2016
г., включително през исковия период и към момента на разпита на свидетеля,
в процесния имот се намира готова продукция на несъстоятелното дружество
във вид на две големи купчини и на разпилян материал и че няма промяна в
състоянието на купчините и на разпиляната продукция. Установява се от
заключението на вещото лице К. конкретно каква е площта, съответно, заета
от купчините и заета от разпиления материал – 4 729 кв.м. и 4 614 кв.м., или
общо 9 343 кв.м. Безспорно е, че тази готова продукция е била складирана там
20
от несъстоятелното дружество при осъществяване на неговата дейност и е
собственост на несъстоятелното дружество. Неоснователно, голословно е
затова оплакването на жалбоподателката, че е възможно именно собственикът
на имота „С.“ЕООД да е извършил различни действия за увеличаване на
количествата продукция в купчините и разпиляването около тях. Несъмнено
е, че несъстоятелното дружество за времето на исковия период 1.01.-
31.03.2021 г. няма основание да ползва тази част от имота. Безспорно е, видно
е и от представената от ответника „С.“ЕООД с отговора на исковата молба в
копие нотариална покана от 23.05.2017 г., че дружеството е отправило до
синдика на ответното несъстоятелно дружество покана за освобождаване на
източната част на имота от тази готова продукция в срок до 30.09.2017 г. и
искане, ако имотът не бъде освободен, да бъде заплащано обезщетение в
размер на по 4 000 лв. месечно. Безспорно е, че синдикът не е освободил
имота и през исковия период от 1.01.2021 г. до 31.03.2021 г., въпреки че е
предприел действия за продажба на тази готова продукция, но сделка не е
била осъществена поради липса на купувач. Установява се следователно при
тези обстоятелства, че ответното несъстоятелно дружество е ползвало през
исковия период 1.01.-31.03.2021 г. част от имота на ищеца, която е с площ
9 343 кв.м., като държи складирана там готова продукция, без да има
основание за това, при което е несъмнено, че ответникът се е обогатил със
сумата на следващия се наем, която не е платил, и че със същата сума ищецът
е обеднял, тъй като не я е получил. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателката, заявено във въззивната жалба, че са налице представени
от нея като ищца доказателства, установяващи, че върху площта с т.нар.
разпиляна продукция спокойно може да се осъществява всякакъв вид дейност
– да се разполагат машини и съоръжения и да работят хора, поради което
„С.“ЕООД не е лишено от възможността да използва площта лично или да я
предоставя на друг. Голословно е твърдението на жалбоподателката, че
разпиляната продукция представлява тънък слой бял прах, който покрива
земната повърхност, който по никакъв начин не създава пречки на „С.“ЕООД
да използва тази част от имота. Жалбоподателката неоснователно счита, че
тъй като в края на месец октомври на 2021 г. (извън исковия период) върху
т.нар. разпиляна продукция спокойно се извършвала дейност по сепариране
на отпадъци и върху тази площ се били разположени фургон, техника,
купчини с отпадъци и хора, които извършват дейност, то следователно по
21
принцип върху тази площ с разпиляна продукция спокойно може да се
осъществява и действително се осъществява всякакъв вид дейност и затова
„С.“ЕООД не е лишен от възможността да ползва площта лично или да я
предоставя другиму и за тази площ не му се дължи обезщетение. В
производството пред окръжния съд не е видно ищцата да е представяла, както
тя неоснователно твърди във въззивната жалба, съответно, не се намира по
делото протокол от заседание от 6.12.2021 г. по друго дело (т.д. № 154/2020
г.), в който да се съдържа изявление на процесуалния представител на
„С.“ЕООД за това, че е имало един кратък период от време, в който без
позволение на собственика е имало фургон и техника на този терен.
Действително, от показанията на свидетеля И. е видно, че в имота върху
разпиляната продукция преди месеци е имало хора с фургон от Б. - С.., за
които той се обадил на синдика и които след няколко дни изчезнали, имало
разположени фургони и хора, които събирали смет само за 4 дни. С оглед на
тези показания следва да се приеме, че след исковия период 1.01.-31.03.2021
г., след предявяването на исковата молба от ищцата на 19.07.2021 г. и в хода
на съдебното производство по делото пред окръжния съд в имота за няколко
дни, според жалбоподателката през месец октомври на 2021 г., без
разрешението на собственика е извършвана дейност от служители с
разположен фургон на Б. - С... Обстоятелството, че върху частта от имота с
разпиляната продукция инцидентно и без разрешение от собственика е
извършвана дейност по сепариране на отпадъци, неоснователно обаче се
твърди от ищцата да е равнозначно на възможност там спокойно да се
осъществява всякакъв вид дейност. Несъмнено е, че върху земна площ,
включително и върху сметище, може да се извършва дейност по сепариране
на отпадъци, но само по себе си това обстоятелство не означава, че
собственикът на имота под него може да го ползва за някаква друга дейност,
още по-малко за всякаква дейност, или да го предостави другиму и да
получава доход от наем за това. В конкретния случай ищцата нито е твърдяла,
нито е доказала собственикът „С.“ЕООД да е бил възмезден, каквато
вероятност неоснователно заявява във въззивната жалба. Няма следователно
основания да се приеме, че с държането върху частта от имота с площ 4 614
кв.м. на разпиляна продукция несъстоятелното дружество не е лишило
собственика „С.“ЕООД от възможността да ползва и тази част от имота и да
реализира доходи от нея. Налице е следователно основание за присъждане на
22
обезщетение по реда на чл. 59,ал.1 от ЗЗД за лишаването от несъстоятелното
дружество на собственика на имота „С.“ЕООД от ползването на целия
процесен имот за исковия период. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателката, че не е доказано да е осъществен фактическият състав на
чл. 59 от ЗЗД.
Видно от заключението на вещото лице Л. Ц. от 27.01.2022 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 7.02.2022 г., при сравнение относно
наемните цени на имоти-парцели със сходно предназначение, предлагани от
агенции за недвижими имоти, на територията на област П. (6 имота,
съответно, по един в с. С., с. Д. с.И. гр.С. и два в гр.П.), средният пазарен наем
е в размер на 0,31лв./кв.м., при което общо за целия имот от 9 343 кв.м. за
процесния тримесечен период наемната цена е изчислена на 8 688,99 лв.
Неоснователно е разбирането на жалбоподателката, че наемната цена, въз
основа на която да се изчисли процесното обезщетение, следва да е само и
конкретно тази, предлагана за имота в гр. С., относно който имот тя е
представила по делото и разпечатка от обявата от съответния сайт. Вещото
лице е отчело предложението относно този имот, но също така е отчело и
предложенията относно други сходни имоти в областта, именно който начин
осигурява и надлежно определяне на средна наемна цена за целите на
определяне на процесното обезщетение. Неоснователно е разбирането на
жалбоподателката, че в случая наемната цена следва да се определи с оглед
предлаганата наемна цена за само един друг имот, находящ се също в гр. С.,
доколкото процесният имот несъмнено не е идентичен с него. Неоснователно
е следователно оплакването на жалбоподателката, че определената от
окръжния съд наемна цена, съответно определеното обезщетение, са
завишени. Няма основание затова решението на окръжния съд да бъде
изменено по отношение на изчисления, съответно, присъден размер на
обезщетението.
Установява се следователно, че след като собственикът на имота не
може да осъществява нормално ползването му заради складирано в него
имущество на несъстоятелното дружесство (готова продукция на ответника в
насипно състояние), поискал е отстраняването му от имота и имотът не е
освободен, то собственикът има право да претендира за присъждане на
обезщетение по чл. 59,ал.1 от ЗЗД, защото е несъмнено, че този, който държи
23
готовата продукция, не плаща наем за това, а дължи да плаща такъв при
ползването на чуждия имот, съответно, собственикът има право да получи
този, пропуснат по вина на несъстоятелното дружество, доход и така да бъде
репарирано обедняването на „С.“ЕООД за сметка на обогатяването на
несъстоятелното дружество, в случая чрез присъждането на обезщетение
именно в изчисления от окръжния съд размер. Установява се, че въззивната
жалба, подадена от Л. К., е неоснователна, решението на окръжния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено в тази негова обжалвана от
жалбоподателката част, с която е отхвърлен предявеният от нея иск против
ответниците за признаване за установено, че несъстоятелното дружество
дължи на основание чл. 59 от ЗЗД на „С.“ЕООД сумата 5 851,99 лв. като
обезщетение за лишаването от ползването на неговия имот за частта, заета от
готова продукция на несъстоятелното дружество, за исковия период 1.01.-
31.03.2021 г.
Установява се, че решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено изцяло, съответно, и в акцесорната негова част относно
разноските.
От ответника по жалбата „С.“ЕООД-гр.Б. се претендира за присъждане
на разноски за въззивното производство за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. Видно от представения от дружеството с
отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие от
26.05.2022 г., дружеството е платило адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв. за изготвяне на отговора на въззивна жалба и за процесуално
представителство в производството пред апелативния съд. Възражението за
прекомерност на това платено адвокатско възнаграждение, заявено от
жалбоподателката, се явява неоснователно, тъй като минималният размер на
възнаграждението, изчислено съгласно чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба №1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (решението се
обжалва изцяло като нищожно относно претенция с общ размер 7 814,02 лв.),
е 720,70 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 694,ал.7 от ТЗ държавната такса се
определя върху ¼ от вземането, за което е предявен установителният иск,
като при предявяване на иска не се внася предварително ДТ, но ако искът
бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. Следователно дължимата
24
ДТ за производството по въззивната жалба на К. е (2% от ¼ от 7 814,02 лв.)
39,07 лв., тази сума тя следва да бъде осъдена да заплати.
Тъй като цената на иска по разглеждания търговски спор е 7 814,02 лв.,
то следва да се посочи, че настоящото въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване (в тази насока – определение № 60 225/19.11.2021 г. на
ВКС по т.д. № 2057/2021 г., 2 ТО, ТК).
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 13, постановено на 1.03.2022 г.
по т.д. 112/2021 г. на Окръжен съд-П., поправено относно явни фактически
грешки с постановеното по същото дело решение № 41/31.05.2022 г., с което е
признато за установено по иска, предявен на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ
от Л. А. К. против „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б.,
че „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на
„С.“ЕООД сумата от 1 962,03 лева, представляваща обезщетение за
ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.
№******** в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор
******** по КК на гр.С., заета от готова продукция, за периода януари,
февруари и март 2021 г. и която е част от приетото вземане в размер на 10
651,02 лв., включено в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на
13.05.2021 г., изменен с определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010
г. по описа на ПзОС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., отхвърлен е
искът, предявен на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К. против „Б. М.
С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б., за признаване за
установено, че „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59
от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата 5851,99 лева, представляваща обезщетение за
ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.
№******** в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор
******** по КК на гр.С., заета от готова продукция, за периода януари,
февруари и март 2021 г., която е част от приетото вземане в размер на
10651,02 лв., включено в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ
на 13.05.2021 г., изменен с определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д.
№66/2010 г. по описа на ПзОС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., като
25
неоснователен, осъдена е Л. А. К. да заплати по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 58.51
лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна
такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, осъдено е „С.“ЕООД-гр.Б. да
заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 19,89 лева,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса
в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, осъдена е Л. А. К. да заплати на „С.“ ЕООД
сумата 794,48 лева, представляваща сторени от последното разноски в
процеса изчислени по компенсация, осъдено е „С.“ЕООД-гр.Б. да заплати на
Л. А. К. сумата 5,06 лева, представляваща сторени от последното разноски в
процеса, изчислени по компенсация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно заявеното от
жалбоподателката Л. А. К. възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на платените от ответното по нейната жалба дружество „С.“ЕООД-гр.Б.
разноски за адвокатско възнаграждение за защита във въззивното
производство по спора.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. С, **, к. Е.“ да
заплати на „С.“ЕООД-гр.Б., ул.“П. Е, *, вх. *, ап. *, ЕИК *********** сумата
800 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното прозиводство
за защита на дружеството спрямо подадената от нея въззивна жалба.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. С, **, к. Е.“ да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд –
гр. Пловдив, бул. „6 ******, БУЛСТАТ ******** сумата 39,07 лв. – държавна
такса, дължима съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ за въззивното
производство по подадената от нея въззивна жалба против решението на ОС-
П. по т.д. № 112/2021 г., както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване на
изпълнителен лист за събиране на горната сума при невнасянето й от К. до
влизане на настоящото решение в сила.
Решението съгласно разпоредбата на чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
26
Членове:
1._______________________
2._______________________
27