Определение по дело №108/2025 на Административен съд - Варна

На поименното повикване в 16:05 часа се явиха:

 

Оспорващият - Ж. К. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

Ответникът - КМЕТА НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юриск. В. М. и ст. юриск. Х. П. в Район Приморски“, редовно упълномощени и приети от съда от днес.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.

Юриск. П.: Да се даде ход на делото.

Юриск. М.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

 

Производството е реда на чл. 146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 21, ал. 3 и чл. 58, ал. 1 АПК.

Образувано е по жалба от Ж. К. К. срещу мълчалив отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка по заявление с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г. за ПИ с идентификатор 10135.2510.1573, в която да посочи, че одобрява визираните в молбата-декларация свидетели, които да бъдат разпитани във връзка с целите на обстоятелствената проверка.

С жалбата се настоява, че непроизнасянето в 7-дневния срок по чл. 57, ал. 2 АПК от датата на подаване на заявлението от 06.12.2024 г. се смята за мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Сочи се, че административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното искане, като одобри посочените от заявителя в молбата-декларация свидетели. Твърди се, че кметът не разполага с право на преценка дали да издаде или да откаже извършването на исканата услуга и не може да подменя посочените от заявителя свидетели. Искането е да се отмени мълчаливият отказ и да се задължи административният орган да издаде искания акт, като посочи свидетелите, както са посочени от заявителя.

С придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, заедно с преписката на съда, ответникът излага доводи за недопустимост на жалбата като преждевременно подадена, т.к. към момента на подаването й 19.12.2024 г. не е изтекъл срокът за произнасяне на ответника. Разяснява се, че на 19.12.2024 г. служител на район „Приморски“ е уведомил в телефонен разговор заявителя, чрез адв. Д. П., че следва да представи за заверка данните на поне един свидетел, който е съсед на процесния имот, с което е удължен срокът за произнасяне по искането. По същество на жалбата се поддържа, че същата е неоснователна, като се сочи, че задължение именно на кмета е да посочи свидетелите, а не единствено и само да индивидуализира тримата свидетели, като удостовери правилността на личните им данни. Сочи се, че извършените в процедурата действия са във връзка с изискването на чл. 35 АПК за пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Искането е да се отхвърли жалбата.

Представена е административната преписка по делото.

 

С Определение № 912 от 29.01.2025 г., с което съдът е конституирал страните по делото, на същите конкретно е указана доказателствената тежест, която носят.

 

На 24.02.2025 г. ответникът с писмо с.д. 3336, представя предходно подадено от оспорващия Заявление с рег. № АУ082103ВН/16.08.2024 г. и заявява и представя доказателства, че във връзка със заявление с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г. на оспорващия е постановена Заповед № 67/24.02.2024 г., с която са определени свидетели за извършване на обстоятелствената проверка, поради което се иска производството да бъде прекратено, а жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липсата на предмет на спора.

 

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ СТАНОВИЩЕ ПО ЖАЛБАТА, ПО ДОКЛАДА И ДА НАПРАВЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ.

 

Адв. П.: От името на моя доверител, заявявам, че поддържа жалбата си.

Жалбата не е процесуално недопустима, както се твърди в писмото от 14.01.2025 г. на Район „Приморски“ - по отношение просрочието. Те твърдят, че жалбата е подаден преди изтичане на срока за произнасяне от кмета на района- това не е вярно. Заявлението за заверка на молбата-декларация е подадено на 06.12.2024 г. Става въпрос за извършване на административна услуга по чл. 21, ал. 3 от АПК и срокът е 7-дневен, т.е. този срок е изтекъл на 13.12.2024 г. Жалбата е подадена на 19.12.2024 г. Няма никакъв месечен срок за произнасяне, вероятно ще се твърди това. Законовият срок е 7-дневен, който тече от 06.12.2024 г. Предвид на това, жалбата не е недопустима, като подадена преждевременно, както се твърди.

По отношение на заповедта от 24.02.2025 г., съдът е дал възможност на моя доверител да каже дали оттегля жалбата си. Моят доверител не оттегля жалбата си, т.к. на практика поисканата административна услуга и към настоящия момент не е извършена. Със заявлението си моят доверител е посочил 3-ма свидетели – М. Т., Б. С. Н. М.. С тази заповед обаче на практика неговото искане не е уважено изцяло. Със Заповедта от 24.02.2025 г. са посочени като свидетели само М. Т. и Б. С.. Третият свидетел Н. В. М. е заменен с друго лице П. И. Ц.. Дори и да се приеме, че има постановен след подаване на жалбата изричен административен акт, с този административен акт не може да се приеме, че искането е уважено.

Ако съдът приеме, има изричен отказ, следва да отмени изричния отказ на кмета на общината.

Съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът извършва разпит на 3-ма свидетели, посочени от кмета на района. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва да бъдат по възможност съседи на имота, т.е. по възможност - това не е задължително условие, свидетелите да бъдат съседи на имота. В случая лицето В. Ц. не е съсед, не е собственик на имот. Твърди се, че той е представител на собственика на ПИ 10135.2510.1574. Няма никакви доказателства обаче в преписката, кой е собственик на този имот …1574. Няма никакви доказателства, какъв представител е посоченият свидетел на собственика на имот …1574 и на какво основание – липсват всякакви писмени доказателства.

Поддържам искането, жалбата не е недопустима. Ако съдът приеме, че тази Заповед № 67/24.02.2025 г. представлява някакво произнасяне по моето искане, аз твърдя, че този изричен отказ в частта на непосочването на заявения от нас свидетел, ако се приеме, че е изричен отказ, е във всички случаи незаконосъобразен.

Район „Приморски“ създава един много опасен прецедент, не е за първи път. Нито един от районите във Варна не го прави, единствено го прави Район „Приморски“ в последно време – да заменят свидетели. Не могат да заменят свидетелите, свидетелите са тези, които посочи молителя.

Да се приемат писмени доказателства.

 

Юриск. П.: Смятам, че жалбата е недопустима. Към настоящия момент ние сме в производство по обжалване на мълчалив отказ, а се навеждат твърдения, относно съдържанието на произнасяне с изрична заповед, относно заявлението, спрямо, което се счита, че е налице мълчалив отказ от страна на жалбоподателя.

Имаме изричен писмен акт Заповед № 67/24.02.2025 г. на Кмета на Район Приморски“, с която смятаме, че е предоставена административната услуга по заявление с рег. номер от 06.12.2024 г. на оспорващия. Смятаме, че твърденията относно съдържанието на Заповед № 67/24.02.2025 г. са предмет на разглеждане и обсъждане в друго производство, а не по настоящото.

Считам, че следва да се прекрати по настоящото производство като такова, защото е налице изрично произнасян по заявлението на жалбоподателя.

Юриск. М.: Поддържам казаното от юриск. П..

 

Адв. П.: АПК разпорежда, че когато бъде обжалван мълчалив отказ и след обжалването на мълчаливия отказ бъде направен и изричен отказ се отменя и изричният отказ. В случая категорично става въпрос за изричен отказ, по отношение на третия посочен от жалбоподателя свидетел. Не може да се твърди, че административната услуга е извършена.

Искам да отбележя, че имам случай, при който, когато се свързахме с посочен от кмета по негова преценка трети свидетел, последният заяви, че никой не го е питал и отказва да свидетелства в производството по обстоятелствената проверка.

 

Юриск. П.: Ние смятаме, че е налице предоставяне на административната услуга със заповедта, която е представена по делото.

Да се приемат писмени доказателства.

 

 

СЪДЪТ, по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ответната страна по опис и съставляващи административна преписка по заявление с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г. – Заявление за проверка на данни на свидетели по извършване на обстоятелствена проверка с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г.; Молба-декларация от 12.06.2024 г.; Удостоверение от 02.12.2024 г.; Удостоверение с рег. № АУ082103ВН–012ВН/19.11.2024 г. на Община Варна; Удостоверение с рег. № Т24004877ВН–002ВН/14.06.2024 г. на Община Варна; Скица № 15-755253/24.07.2024 г. на СГКК – Варна; Писмо с изх. № РД-12-02-2114-1/10.10.2024 г. на ОД „Земеделие“ – Варна, с рег. № АУ082103ВН–011ВН/16.10.2025 г. на Община Варна; Удостоверение № ОП-24-9400-779/1/02.12.2024 г.; Протокол за телефонно уведомяване относно действията по административното производство от 19.12.2024 г.

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените на 24.02.2025 г. от ответника - Заявление с рег. № АУ082103ВН/16.08.2024 г.; Заповед № 67/24.02.2024 г. на Кмета на Район „Приморски“ – Община Варна; Пълномощно № 21/11.11.2024 г. на Кмета на Район „Приморски“ – Община Варна.

 

Адв. П.: Представям списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2025 г.

Юриск. П.: Не правим възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Съдът, по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на оспорващия списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2025 г.

 

Съдът, по допустимостта на оспорването, съобрази следното:

Началото на административното производство е поставено с подадено от оспорващия до Кмета на Район „Приморски“ Заявление с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г. за заверка на молба за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 10135.2510.1573, в която да посочи, че одобрява визираните в молбата-декларацията свидетели, които да бъдат разпитани във връзка с целите на обстоятелствената проверка.

На 19.12.2024 г. оспорващият, чрез надлежно упълномощен представител – адв. Д. П., е уведомен по телефона от служител на район „Приморски“, че съгласно изискваните на чл. 587, ал. 2 ГПК е препоръчително свидетелите да бъдат съседи на процесния имот, поради което се очаква заявителят да представи такива свидетели, т.к. указаните не са съседи, като адв. П. е отговорил, че ще направи усилия, за да изпълни това изискване – Протокол за телефонно уведомяване относно действия по административното производство, л. 17 от адм. пр.

Предвид неизвършването от сезирания орган на поисканата услуга в 7-дневен срок след подаване на заявлението – 06.12.2024 г., Ж. К. К. депозира жалба на 19.12.2024 г. против мълчаливия отказ, по която жалба е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на образуваното на 17.01.2025 г. съдебно производство, ответникът представя Заповед № 67/24.02.2025 г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна по заявлението с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г. на оспорващия, като е определил свидетели за извършване на обстоятелствената проверка – двамата, указани от оспорващия свидетели, както и трети свидетел – определен от кмета и посочен като представител на собственика на съседен имот, имащ непосредствено впечатление относно процесния имот.

 

За допустимостта на оспорването съдът следва да следи и служебно.

Институтът на мълчаливия отказ е с предназначение да осигури възможност за защита на правата и интересите на заявителите на услуги, в случаите, в които не е налице произнасяне в законоустановения срок. Безспорно в случая към датата на подаване на жалбата – 19.12.2024 г., е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, доколкото административният орган не се е произнесъл в определения в чл. 57, ал. 2 АПК 7–дневен срок, считано от датата на подаване на заявлението 06.12.2024 г.

Неоснователно ответникът се позовава на продължаване на срока за произнасяне, предвид указанията, дадени на оспорващия на 19.12.2024 г. по телефона за посочване на свидетели, които да са съседи. Процесните указания са дадени след изтичане на срока за произнасяне по заявлението на оспорващия и не следва да се приема, че е продължен срокът за произнасяне на ответника. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на жалбата, основавано на твърдения за преждевременното й подаване.

Същевременно към настоящия момент се установява, че поисканата услуга е извършена, независимо че това е станало след изтичане на законоустановения 7-дневен срок за извършването й, поради което правният интерес на жалбоподателя от оспорването по съдебен ред на процесния мълчалив отказ следва да се приеме, че е отпаднал, макар и към момента на подаване на жалбата да е съществувал.

С подаването на жалба се цели отмяната на оспорения акт и заличаване на породените от него правни последици. В случая същите са заличени с извършването на административната услуга. Заявеното изрично от оспорващия, че намира, че е налице мълчалив отказ по отношение непосочването на третия свидетел, визиран в молбата-декларация и по отношение замяната му с 3-то лице - свидетел, посочен от ответника, съдът намира, че това възражение не следва да намира място в настоящото производство, доколкото става въпрос за обжалване съдържанието на административен акт, предвид приравнява на административната услуга на административен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК, според която така постановеното по отношение замяната на 3-тия свидетел, би могло да се оспори по административен ред, евентуално пред Кмета на Община Варна, с оглед и заявеното от процесуалния представител на оспорващия нееднакво прилагане на нормата по чл. 587 ГПК от всички райони на Община Варна.

В случая, произнасянето на административния орган, съответно извършването на поисканата административна услуга след образуване на съдебно производство по оспорване на мълчалив отказ за издаване на административен акт/извършване на административна услуга се приравнява на оттегляне на административния акт, който мълчалив отказ е престанал да съществува, т.е. лисва годен за оспорване акт.

Жалбата, по която е образувано съдебното производство по адм. дело № 108/2025 г. на АдмС – Варна понастоящем се явява недопустима и следва да се прекрати съдебното производство.

Налице са три основания по чл. 159 АПК за оставяне на жалбата на оспорващия без разглеждане – липса на подлежащ на оспорване мълчалив отказ (по т. 1), оттегляне на оспорения индивидуален административен акт (по т. 3) и липса на правен интерес от оспорване на мълчалив отказ, предвид издаденото по искането на оспорващия удостоверение във вид на заповед (по т. 4). Изложеното обуславя прекратяване на образуваното по жалбата от К. съдебно производство.

В конкретния случай други ответници в производството няма, както и заинтересовани страни, а и оттеглянето на акта е преди първото съдебно заседание по делото, поради което не необходимо ничие съгласие за предприетото оттегляне на оспорения индивидуален административен акт (по арг. от чл. 156 АПК).

 

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 2 АПК оспорващият има право на разноски. Настоящият казус попада точно в тази хипотеза предвид безспорното установяване, че към датата на депозиране на жалбата пред съда, несъмнено е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК на кмета за извършване на заявената административна услуга. Срокът за произнасяне на административния орган (респ. за извършване на процесната по делото административна услуга) съгласно чл. 57, ал. 2 АПК е 7-дневен от датата на започване на производството, т.е. в случая този срок е изтекъл на 13.12.2024 г. Поисканата административна услуга е извършена едва на 24.02.2025 г., в който момент отпада правният интерес от оспорване на формирания мълчалив отказ фактически, който е отказ е оттеглен от издателя му и то в хода на образуваното на 17.01.2025 г. съдебно производство по оспорването му.

Смисълът на осъждането за разноски е да се възстановят на страната разходите, която тя единствено поради неправомерното поведение на другата страна е била принудена да направи.

По отношение размера на претендираните разноски съдът намира, че като такива безспорно следва да бъдат присъдени доказаните разходи за платена ДТ от 10 лв., както и тези за адвокатско възнаграждение – 600 лева. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа предвижда възнаграждение в случая в размер на 1000 лева.

Представения договор за правна защита и съдействие с подписи и на упълномощителя и на адвоката, включващ посочване на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, е с характер на разписка в тази му част за извършеното заплащане във брой. По отношение размера на същото съдът съобразява липсата на възражение на ответника за прекомерност на претендираната сума от 610 лв., обстоятелството, че независимо от липсата на фактическа и правна сложност на спора, засягането на правата на оспорващия с непроизнасянето на административния орган в срок не е несъществено, както и обемът и качеството на предоставената правна помощ.

В случая изложеното по-горе обуславя уважаване на искането на оспорващия за присъждане на адвокатско възнаграждение в целия претендиран размер.

На основание чл. 159, т. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 143, ал. 2 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Ж. К. К. срещу мълчалив отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка по заявление с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г. за ПИ с идентификатор 10135.2510.1573, в която да посочи, че одобрява визираните в молбата-декларация свидетели, които да бъдат разпитани във връзка с целите на обстоятелствената проверка.

 

ПРЕКРАТЯВА образуваното съдебно производство по адм. дело. № 108/2025 г. на Административен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ж. К. К., с [ЕГН], сумата в размер на 610 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на РБ.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:32 часа.